Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 29.05.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни
състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска
гр. дело № 3192 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20208380400479
срещу отказ на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. №
2118/12.02.2020 г., за намаляване размера на приетите разноски за адвокатския
хонорар на взискателя, както и събраната върху тази сума пропорционална такса в
изпълнителното производство.
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага
се, че процесуалния представител на взискателя не е извършвал действия за
защита и съдействие, както и такива с цел удовлетворяване на вземането, а само е
депозирал молба за образуване на изпълнително дело. В срока за доброволно
изпълнение „Т.С.“ ЕАД е заплатила изцяло всички дължими суми и не следва да
отговаря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не
са приложени. Счита адвокатския хонорар за прекомерен и несъобразен с Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
съда да намали неговия размер до размера на сумата от 200 лв., като съответно се
произнесе по същество и относно пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира
сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба,
представя възражение, в което изразява съображения за нейната недопустимост и
неоснователност. Моли жалбата на
длъжника да бъде отхвърлена и да му се присъдят разноски.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен
съдебен изпълнител М.Б. излага становище за неоснователност на жалбата, като счита,
че размерът на претендираното адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения и липсват основания за неговото
намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището
по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съответния съдебен
изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня
на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й редакция към месец септември
2019 г.). Частната жалбата е подадена в срок; същата изхожда от лице, овластено
да търси защита от принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол (постановление за определяне на разноските).
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Производството по изпълнително дело № 20208380400479 на ЧСИ М.Б., с peг. № 838
на КЧСИ е образувано по молба на Александра Любомирова Иванова, като взискател чрез нейния процесуален представител - адвокат К.С., срещу „Т.С.“ ЕАД -
като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 21.11.2019 г. на CPC, I ГО, 36
с-в за сумата от 496,97 лв. - присъдени разноски. В молбата е направено искане
за събиране на вземането по представения изпълнителен лист като на ЧСИ са
възложени всички правомощия произтичащи от разпоредбата на чл.18 от ЗЧСИ. Претендирани
са разноски по изпълнителното дело в размер на 260 лв. за адвокатско възнаграждение и 48 лв. такса за образуването му.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за
правна помощ и съдействие от 19.12.2019 г., от който е видно, че взискателят е
договорил и заплатил
на своя процесуален представител – адв. К.С. от САК
сумата от 260 лв. адвокатско възнаграждение.
С постановление на ЧСИ от 24.01.2020 г. са приети претендираните от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и авансови такси.
Видно от приложена сметка № 138365 от 27.01.2020 г., в тежест на взискателя
са възложени разноски в размер на 48,00 лв. с ДДС по т.1 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ.
Частният съдебен изпълнител е поканил длъжника „Т.С.“ ЕАД да изпълни
доброволно задължението си като му връчил покана за доброволно изпълнение на 28.01.2020
г. В същата покана, извън сумата по посочения изпълнителен лист е посочено
адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв., неолихваема сума за т.1, т.5 в
размер на 48, 00 лв., както и дължима сума в размер на 90,84 лв. по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ.
С молба вх.№ 04718/28.01.2020 г. взискателя е поискал частния съдебен
изпълнител да наложи запор на вземанията на длъжника в „Общинска банка“ АД.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът е възразил по отношение на
разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния
размер, както и по отношение на изчислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
На 07.02.2020 г. съдебния изпълнител М.Б. е постановил отказ по направеното възражение за намаляване на приетите разноски, за който отказ
длъжника е уведомен със съобщение № 2118 на 12.02.2020 г.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с
общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на
ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител
намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по
това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира
следното:
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат
свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време
законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за
адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което
същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са
предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер
на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2
от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В конкретния случай единственото
фактическо действие, което е осъществено от процесуалния представител на
взискателя - адв. К.С. (САК) е подаването на молба за образуване на
изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист,
поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил
за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело. Независимо,
че няма данни по делото, че сумата по изпълнителния лист е преведена в срока за
доброволно изпълнение, в случая не са извършвани други изпълнителни действия.
Подадената от пълномощника на взискателя молба от 28.01.2020 г. до частния
съдебен изпълнител с искане за налагане на запор на вземанията на длъжника в
„Общинска банка“ АД не представлява изпълнително действие доколкото е направена
в предоставения на длъжника срок за доброволно изпълнение. С оглед на това, че
от представителя на взискателя не са извършвани други същински изпълнителни
действия освен да се подаде молба за образуване на изпълнително дело и при
съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от
длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 260 лв.
следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на
адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното
производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от
200 лв.
Що се отнася до окончателната такса по т.26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 90,
84 лв., настоящият съдебен състав намира същата за неправилно определена от ЧСИ,
доколкото е определена върху материален интерес от 756,97 лв., включващ 496,97
лв. неолихваемо вземане по изпълнителен лист и 260 лв. адвокатско
възнаграждение. Съгласно т. 26, б. „б" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до
1000 лв. -10 лв. + 10 на сто за разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т.
26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.
В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е.
в случая сумата 496,97 лева. Предвид това, дължимата такса по т. 26, формирана
върху главница от 496,97 лева, възлиза на 59, 63 лева с ДДС, и до този размер
се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 90,84 лева .
По
разноските:
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има
от двете страни. Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да
се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират
приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително
производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК ,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, отказ на ЧСИ М.Б., рег. №
838 на КЧСИ обективиран в съобщение изх. № 10501/07.02.2020 г. по изп.д. № 20208380400479
за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено от взискателя по изп.
дело № 20208380400479 на ЧСИ М.Б. рег. № 838 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 260 лв. на 200 лв., както и
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника, от 90,84
лв., на 59,63 лв. с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за присъждане на направените в настоящото
производство разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.