Решение по дело №361/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 70
Дата: 15 октомври 2021 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20211800100361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. С., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Гражданско дело №
20211800100361 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 249/21.05.2021г.
от М. К. Н. с ЕГН ********** от гр.С.,с която са предявени обективно
кумулативно и пасивно субективно съедини установителни искова с правно
основание чл.42 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.86,ал.1 ЗЗД.Претендира се
установяване при условията на солидарност ,че ответниците дължат сумата
27000 лв.,представляваща главница по спогодба,сключена на 16.08.2018г. с
нотариална заверка на подписите рег.№ 5291/2018г. на нотариус В. рег.№ 640
на НК.Претендира се също установяване на дължимостта на сумата 6280
лв.,произхождаща от лихва върху главницата за периода от 01.05.2016г. до
16.08.2018г.,която е уговорена в спогодбата, както и законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението 15.10.2018г. по
ч.гр.д.№ 828/2018г. на РС-Сливница,до окончателното плащане на
сумата,както и разноските в заповедното производство 665.60 лв. държавна
такса и 1029лв.адвокатско възнаграждение.Претендират се разноски ,сторени
в исковото производство-665.60 лв. държавна такса,а така също да се присъди
в полза на адв.М.Ц. Ж. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА.
Ответниците оспорват иска като неоснователен с аргумента,че
спогодбата е нищожна поради липса на предмет-по заповедното производство
не били предстатвени договор за строителство, строителни книжа,
доказателства за плащане на суми.Поради липса на действително
задължение,договорът за поръчителство,инкорпориран в спогодбата, също
бил нищожен.Освен поради липса на предмет,спогодбата била нищожна на
осн.чл.26, ал.1-всички хипотези,т.е.противоречие със закона,заобикаляне на
1
закона и протиоверчие с добрите нрави.,както и на осн.чл.26, ал.2-всички
хипотези.Ответникът се задоволява да ги избори номинално,без посочване на
конкретни факти;такива не могат да се изведат и от обстоятелствената част на
исковата молба/невъзможен предмет,липса на съгласие,липса на
законоустановена форма,симулация;единствено се отрича договорът за
спогодба да има предмет.При условие на евентуалност се прави възражение
за прихващане на суми ,платени от ответниците без основание по 29
платежни документа на обща стойност 4085.47лв.Някои от тези суми били
получени от ищцата, а други от трети физически и юридически лица-
включително по стокови разписки и за заплатена електроенергия.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира исковете процесуално допустими и основателни.
Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК вх.№ 4042/14.12.2018г.по описа на РС-Сливница от М. К. Н. ,в
което са посочени длъжници ответниците по настоящото производство с
постоянен адрес в с.П., Община Б..Като основание на вземанията е посочена
спогодба от 16.08.2018г.Представен е самият договор за спогодба,от който е
видно ,че на 16.08.2018г. пред нотариус А. И.а-В. рег.№ 460 са се явили М. К.
Н., И.. А.. И.. и С. И.. С. и са положили подписите си под
документа.Последният представлява диспозитивен документ,обективиращ
договор за спогодба.“След „взаимни отстъпки“ И. се задължил да извърши
конкретни СМР в определени срокове,включени в цената 94 550 лв.;да върне
на М.Н. 27000 лв.;да заплати на М.Н. законната лихва върху 27 000 лв. за
периода от 01.05.2016г., възлизаща на 6280 лв.Уговорено е връщане на
сумите на фиксирани вноски и срокове, като до 15.10.2018г. се дължат 12 000
лв., а от 15.11.2018г. до 15.06.2019г. се дължат ежемесечни вноски на
петнадесето число от съответния месец на стойност 1875 лв.Постигнато е
съгласие за периода от 16.08.2018г. „до окончателното плащане на
главницата“ да не се дължи лихва.В случай,че И. не извърши плащане на
падежа на която и да било вноска,цялата сума става незабавно предсрочно
изискуема, а така също се дължи неустойка в размер на законната лихва
върху остатъка от главницата,считано от датата на падежа до окончателното
изплащане на главницата.Н. се съгласява да приеме предсрочно погасяване на
задълженията. За обезпечение на задължението С.С. се съгласява да отговаря
солидарно като поръчител при условията на чл.138 ЗЗД за неизпълнение на
всички задължения по договора.Изрично е посочено,че договорът се сключва
на осн.чл.365,ал.1 ЗЗД. по повод възникнал спор относно изпълнението на
„неформален договор за строителство на къща в собствения на Н. ПИ №
042140 с площ 988дка в с.П.,по който И. като изпълнител е получил сумата
121 550 лв. и е завършил къщата в степен за завършеност“Груб
строеж“.Стойността на реално извършеното строителство възлизала на 94 550
лв.,поради което дължал връщане на сумата 27 000 лв. на възложителката Н..
Съдът е издал разпореждане-заповед № 32 от 11.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ /спогодба/по
2
ч.гр.д.№ 828/2018г. и постановил незабавно изпълнение относно сумите
27 000 лв. главница, 6 280 лв. лихва за периода от 01.05.2016г. до
16.08.2018г.,законната лихва от 15.10.2018г. до окончателно плащане на
вземането;665.60 лв. държавна такса и 1029 лв. адвокатско
възнаграждение,дължими по заповедното производство. Длъжниците са
депозирали възражение в законоустановения срок, на това основание
заявителката е инициирала настоящото производство.
Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на
документ,попадащ в хипотезата на чл.417,т.3 от ГПК-спогодба с нотариална
заверка на подписите относно съдържащите се в нея задължения за заплащане
на дължими суми.Независимо,че спогодбата касае друго облигационно
правоотношение /“неформален“ договор за изработка/,ищецът следва да
докаже,че притежава права,изхождащи от самата спогодба, а не от
правоотношението,която тя урежда съгласно чл.365 ЗЗД.Спогодбата е
договор,съдържащ „отстъпки“,т.е. преуреждащ въпросното
правоотношение,по което правата могат да бъдат погасени, изменени или да
възникнат нови права и задължения за страните.По дефиниция спогодбата
има преобразуващо действие спрямо други правоотношения.По същата
логика не може да се извърши коменсация/контокорат/на изпълнението във
връзка с предходното облигационно отношение.С възражението са
представени платежни документи, от които са издадени преди сключване на
спогодбата.Последният документ е от 14.06.2018г.,т.е.повече от месец преди
подписване на договора за спогодба.Не са изложени никакви фактически
твърдения,от които може да се стигне до извода,че сумите по договора за
спогодба не се дължат.Договорът е сключен в писмена форма с нотариално
удостоверени подписи;не съдържа клаузи в противоречие със закона и
морала,нито такива,целящи да заобиколят юридически и морални норми като
постигнат незаконен резултат със законни средства.По делото не са
направени твърдения за обстоятелства,които биха навели подобни
изводи.Липсват фактически твърдения относно абсолютна или относителна
симулация,респ. мотивите на страните за такава.Спогодбата не е оспорена
като частен диспозитивен документ,носещ подписите на насрещните страни
по делото,нито е инициирано производство за опровергаване на
съдържанието на документа.Ето защо исковете следва да бъдат уважени и
ответниците осъдени да заплатят на ищцата направените разноски -665.60 лв.
дъ- ржавна такса.Поради неголямата сложност на делото,което се е развило в
едно заседание,без лично участие на адв. Ж., на същата следва да бъде
заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лв. при условията на чл.38, ал.2
ЗА,съобразно договора за правна защита и съдействие,приложен към
исковата молба.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК,че И.. А.. И.. с ЕГН
3
********** и С. И.. С. с ЕГН **********,двамата с адрес с.П., ул.“Х.Б.“ № ...,
дължат СОЛИДАРНО на основание договор за спогодба от 16.08.2018г. на М.
К. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,кв.С.,ул.“С.С.“ ...,следните суми,за
които е издадена заповед №32за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 11.02.2019г. по ч.гр.д.№ 828/2018г. :
сумата 27000 лв. главница; сумата 6 280 лв. договорна лихва за периода от
01.05.2016г. до 16.08.2018г.;законната лихва върху главницата,считано от
15.10.2018г. до изплащане на вземането;665.60 лв. държавна такса и 1029 лв.
адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
ОСЪЖДА И.. А.. И.. с ЕГН ********** и С. И.. С. с ЕГН
**********,живущи в с.П.,община Б.,ул.“Х.Б.“ № ...,да заплатят на М. К. Н. с
ЕГН ********** съдебни разноски за държавна такса за исковото
производство в размер на 665.60 лв. ,и на адвокат М.Ц. Ж. от САК с адрес на
кантора гр.С.,ул.“П.“ № ..., адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 800 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.


Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4