РЕШЕНИЕ
№ 3883
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110215991 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № СОА 21-РД 11-1356 от
21.05.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на П.
А. В. е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата, със същите съображения и
искания. Претендира и присъждането на разноски.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 19.04.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 13:15
часа в гр. София, на ул. Тунджа, на кръстовището с ул. Цар Петър, с посока на
движение към ул. Разслатица, като водач на лек автомобил Мини Купър СД с
рег. № СВ 2607 ВХ, е паркирала, на описаното кръстовище, като пречи на
преминаващите пешеходци – нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 6, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелите П. К. (л. 42 от делото) и К. К. (л. 54 от
делото), както и от писмените доказателства (л. 17 от делото) се установява,
че на процесните време и място, жалбоподателката е паркирала процесния лек
автомобил на процесното кръстовище, на по-малко от 5 метра от него и по
този начин е затруднявала преминаването на пешеходци. Посочените
доказателствени източници са логични, обективни, непротиворечиви, и
кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като
достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
Впрочем тези обстоятелства не само, че се установяват по несъмнен и
категоричен начин от доказателствената маса, но те не се оспорват и от
страните в производството, като основния спорен въпрос по делото е по
2
правилното приложение на закона.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, като
водач на МПС е паркирал неправилно на по-малко от 5 метра от кръстовище.
Контролните органи са установили, че именно жалбоподателката е
управлявала автомобила в процесния ден, поради което и законосъобразно
именно на нея са ангажирани административната й отговорност.
Нарушението е извършено от жалбоподателката с форма на вината пряк
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, което е с
абсолютно определен размер и не може да бъде намалявано от настоящата
инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са
установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска обществена
опасност на нарушителя или на извършеното нарушение, а отделно от това
процесното нарушение е било извършено в центъра на Столицата, където
трафика на движението обичайно е усложнен, което повишава степента на
обществена опасност на нарушението), както и от другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-
3
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения,
т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде
потвърдено.
По делото не са претендирани разноски от АНО, поради което и такива
не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА 21-РД 11-1356 от
21.05.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на П.
А. В. е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6
от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4