П Р О
Т О К О Л
Град
София, 30.09.2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34-ти състав, в публично съдебно заседание
на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
Секретар:
Димитрина Димитрова
Прокурор:
Анита Андрова
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Щерева НЧД № 3049 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 12.30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Б.С.Д., редовно призован, доведен от затвора
гр.София, се явява лично.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София, редовно призован, се представлява от инспектор М.М., който участва в съдебното заседание чрез онлайн видео връзка чрез програмата
„Skype“ от помещение в Затвора-София
СЪДЪТ докладва на страните, че по факс по делото са постъпили
справка за периода, който осъденият Д. е изтърпял фактически от наказанието,
заради което е настанен в Затвора – София, както и за остатъка от наказанието
му към днешна дата, както и заповед на началника на затвора за упълномощаване
на инспектор М.да представлява началника на затвора.
В
залата се явява и адвокат М.А.от САК, която заяви, че е била служебен защитник на осъдения Д.
в хода на НОХД № 1597/2020
г. на СРС и се явява днес пред съда, защото осъденият е поискал тя да го
защитава пред съда в това производство.
СЪДЪТ указа на осъдения Д.
възможностите за участие на адвокат като негов защитник в производството по реда
на ЗПП и по реда на упълномощаването.
СЪДЪТ дава
възможност
на адвоката и осъдения да проведат разговор, за да вземат решение дали той ще
бъде представляван от адвокат по делото.
АДВ.А.: Представям Ви пълномощно, което съставихме с
моя клиент сега.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР
М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото. Запознала съм се с
материалите по делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения по данните от личното му досие:
Б.С.Д.
– роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, безработен, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в
настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ:
Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и
прокурора.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Няма да правим отводи на състава на съда, секретаря и прокурора.
Нямаме искания по реда на следствието. Нямаме доказателствени
искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъдения Д. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
/ПРОЧЕТЕ
СЕ/
ОСЪДЕНИЯТ:
Поддържам молбата. Нямам наказания. Седял съм си мирен и кротък в затвора. Не
съм започнал работа там, защото хората с по-големи присъди ги пращат на работа,
а няма толкова работни места за всички. Нямам награди, защото, за да има
награди, трябва да работиш.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам доказателствени искания. Няма да соча
доказателства. Моля да приеме днес представените такива.
ИНСПЕКТОР
М.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча други
доказателства, освен вече представените от мен такива.
АДВ.
А.: Нямам доказателствени
искания. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, както и
представените доказателства от представителя на затвора по факс.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.
А.: Моят подзащитен е осъден
по НОХД № 1597/2020 г. по описа на СРС,НО,4 състав, на 1 година и 2 месеца лишаване
от свобода. Той е задържан на 04.09.2019 г. В ареста е повече от 9 месеца. След
влизане на присъдата е в СЦЗ. Той е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му с
присъдата наказание. По време на престоя си не е извършил нарушения на
дисциплината. Опасността от рецидив е намаляла на 74 точки. ИСДВР не е имал
възражения от негова страна, а само твърди, че обвиняемият няма желание за включване
в социални дейности. Съгласно чл. 439, ал. 3, прилагането на мерки за поощрение
на участието в предмети или дейности по ал. 1, когато те са били достъпни за осъдения,
или размера на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствено
основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да
се изследва цялото поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Както в самия доклад се подчертава, за коефициент конфликти с персонала на
затвора е нисък, с лишените от свобода също, за извършване на ново престъпление
също. Очертано е, че Д. е във връзка с майка си и със сестра си, които го
подкрепят и че има постоянен адрес. В Magna Carta Libertatum е казано, че всеки има право да
бъде съден от равен нему съд. В този смисъл е и дело С 54 от 2007 г. на Съда на
европейските общности, решение от 17.07.2008 г. по дело С 308/2008 г. на Съда на
европейските общности и Директива № 2078 от 27.11.2000 г. на Съда на
европейските общности. Осъденият се разкайва за стореното. Налагането на
наказание не е тежест, а справедливостта е етична и морална категория. Моля, с
оглед на изложеното, да постановите условно предсрочно освобождаване на
осъдения, с мотива, че няма доказателства за противоправно
поведение в затвора.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че молбата за условно предсрочно освобождаване е неоснователна. Действително
осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, но считам, че не е налице втората кумулативно изискуема
предпоставка, а именно да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. В
този смисъл са и становищата на затворническата администрация, които считам, че
се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства. Видно от
изготвения доклад, оценката на риска от рецидив при осъдения е в средни към
високи стойности. Фиксирани са множество конкретни проблемни зони, по които е
необходимо възпитателната работа да продължи. Риска от сериозни вреди към
обществото също е в средни стойности. Видно от изготвения доклад, работата с
осъдения продължа, като целите и задачите, заложени в индивидуалния план на
присъдата, се изпълняват, но към настоящия момент не са изпълнени в цялост. Поради
изложеното считам, че към момента не са постигнати целите на наказанието по чл.
36 НК, поради което и молбата му се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на Затвора гр. София също е отрицателно. Налице е
само първата предпоставка, а именно изискуемата от закона част от наказанието е
изтърпяна, тъй като деянието е извършено при условията на опасен рецидив. По
отношение на втората предпоставка, а именно достатъчно данни за поправяне и
превъзпитаване на осъдения, смятаме, че не е налице, като мотивите ни съвпадат
с тези на представителя на СГП. С оглед изложеното, Ви молим да не уважавате
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване, независимо от малкия
остатък от наказанието.
ОСЪДЕНИЯТ:
Моля молбата ми да бъде уважена. Имам остатък един месец. Няма как да дам знак
с поведението си, че съм се поправил, то нямам възможност, как да го дам това
нещо. Не съм показал, че съм се поправил в затвора. Как трябва да го покажа
това. За мен е достатъчно, че не съм наказван. Опитал съм да ходя на работа, но
отрядната ми казва, че има хора, които са с по 5-6 години, а аз съм с месец и
нещо, два. Как да взема награда и как да покажа, че съм се поправил, или всеки
ден да ходя в администрацията да й казвам „аз се оправих“. Не виждам начин.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ:
Моля да уважите молбата ми.
Съдът се оттегля на съвещание за
постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след съвещание и като обсъди аргументите на страните и
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК и е образувано по молба на осъдения Б.С.Д. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 1597/2020 г. на СРС, заради което
той се намира в Затвора - София.
Видно
от материалите по делото, Д. се намира в затвора, където изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, наложено му с определение за
одобряване на споразумение по посоченото дело на СРС, като престъплението, за
което е наложено наказанието е такова по чл. 196 НК. Към момента той фактически
е изтърпял 1 година и 26 дни, като остатъкът се равнява на 1 месец и 4 дни. При
това положение трябва да се приеме, че той е изтърпял повече от 2/3 от
наложеното му наказание. Т.е. първата, измежду предпоставките по чл. 70 НК, е
налице.
От
материалите от личното му досие и доклада на ИСДВР Атанасова не може да се
направи сигурен извод, че с поведението си осъденият е дал убедителни доказателства,
че се е поправил и превъзпитал преди изтичането на срока на наказанието, за да
може да се приеме, че не е необходимо неговите права да продължават да бъдат
ограничавани чрез престоя му в затвора.
В
цитирания доклад от ИСДВР е посочено, че той се намира в затвора от 04.02.2020
г. и след получаване на присъдата на 14.07.2020 г. е започнало същинското
изтърпяване на наказанието. Установява се, че през тези 2 месеца, той не е
допускал нарушение на дисциплината в пенитенциарното
заведение, нито е проявявал неприемливо поведение към администрацията или
останалите затворници.
Установени
са средни към високи стойности на риска от рецидив, остойностени
като 74 точки по съответната скала и те са обосновани с няколко важни критични
зони, а именно користния характер на престъплението, дългогодишните прояви на девиантно
поведение още от неговата малолетна възраст и последвалите многократни осъждания,
липсата на съответно образование и професионална квалификация, които да му
дадат възможност за бърза ресоциализация, наличието
на утвърдени криминални нагласи и съответно трайно приобщаване към среди с
такива нагласи, липсата на доходи от законосъобразна дейност, с изключение на
подпомагането от неговата майка и невъзможността му да разпознава проблемите и
да ги разрешава адекватно, включително да осъзнава реалните последици от криминалното
си поведение.
ИСДВР
е посочила, че единствената активност на Д. в затвора и единствените планове,
които той заявява, са да излежи присъдата си. В същото време, изрично е
посочено, че той не е изявил никакво желание да участва в социалните дейности
на затвора, които са от естество да подпомагат ресоциализацията
му.
При
това положение и изключително краткия период, през който затворническата
администрация е имала възможност да влияе на осъдения за промяна в неговия
начин на мислене и нагласи е очевидно, че не може да се приеме при него да е
настъпило поправяне и превъзпитание.
Обстоятелството,
че той не извършва нарушения на ЗИНЗС не може да се тълкува като обективно доказателство,
че е преосмислил поведението си, тъй като това е негово принципно задължение в
мястото за лишаване от свобода. Малкият остатък от 1 месец и 4 дни от
наказанието, който с оглед на очертаните дефицити в посочените по-горе зони,
също не би могъл да способства съществено за постигане целите на наказанието,
не може да е самостоятелно основание съдът да приеме, че е безпредметно той да
търпи до края наказанието си.
Действително,
затворническата администрация ще бъде затруднена при ресоциализацията
на Д., тъй като същият не оказва никакво
съдействие в тази насока, но такова е окончателното му наказание и, за да може
да бъде направен някакъв опит за позитивната му промяна, въпреки ясно
изразените криминални нагласи на същия, наказанието трябва да се изтърпи
изцяло.
По
тези съображения молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на осъдения
Б.С.Д., ЕГН **********, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 1 година и 2
месеца, наложено му по НОХД № 1597/2020
г. по описа на СРС.
Определението
може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Софийския
апелативен съд по реда на глава 22 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, приключило в 13:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: