Решение по адм. дело №518/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. А. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], № ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, чрез адв. Л. Б. - ПАК, съдебен адрес: [населено място], [улица], № ***, ет. ***, ап. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-4332-002025/02.04.2025 година, издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ (ОПП) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при МВР, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Пекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ (ППС), за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна – издадена при съществени процесуални нарушение и в нарушение на материалния закон. По същество твърди, че в обжалвания акт, не е посочено ясно, коя от всички хипотези на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е приета от органа за неизпълнена, с което съществено е ограничено правото му на защита. Не оспорва, че е предоставил собственото си МПС на друго лице, което е управлявало автомобила с чуждестранно СУМПС, издадено от О. К., неподменено след пребиваване повече от три месеца в страната, но счита, че нарушението не попада в приложното поле на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а административният орган е тълкувал много разширено цитираната разпоредба. Сочи, че в разпоредителната част на заповедта не е посочено регистрацията, на кое точно ППС се прекратява, тъй като липсват индивидуализиращи му белези, с което също е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По изложените съображения иска от съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба вх. № 2992/26.11.2025 г., в която процесуалният представител на жалбоподателя адв. Л. Б. – ПАК, заявява, че поддържа жалбата, по изложените в същата съображения и моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски, по приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – И. В. Й. – полицейски инспектор в отдел ОПП на СДВР, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмени бележки вх. № 3002/27.11.2025 г., процесуалният представител на ответника, главен юрисконсулт С. М. заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и развива подробни съображения за обоснованост, процесуална и материална законосъобразност на оспорваната заповед. По изложените съображения, моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 27.11.2025г., по настоящото дело са приобщени материалите по адм. дело № 5786/2025г., по описа на АССГ.

 

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 3420568 от 28.03.2025 г. (л. 7 от делото на АССГ), съставен от Р. Х. Б. – младши автоконтрольор в ОПП на СДВР, в присъствието на свидетеля А. С. С. – очевидец, е прието за установено, че на 28.03.2025 г., около 16:08 часа, по път Е-871, с посока на движение от [населено място], към [населено място], МПС (моторно превозно средство) – товарен автомобил „FORD TRANSIT”, с рег. № [рег. номер], собственост на Б. А. Г., е управлявано от К. И. З., без последният да притежава СУМПС (свидетелство за управление на МПС), валидно за територията на Република България. Водачът притежава чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединено Кралство Великобритания, с № ZAREV809155K99NJ 18, неподменено след пребиваването му повече от три месеца на територията на Република България, като срока на валидност на издаденото чуждестранното СУМПС е изтекла на 15.04.2024 г. Извършеното от водача е квалифицирано като административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на К. И. З., подписан от него без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 25-4332-002025 от 02.04.2025 г., И. В. Й. – полицейски инспектор в ОПП на СДВР, прилага спрямо Б. А. Г., в качеството му на собственик на МПС – товарен автомобил „FORD TRANSIT”, с рег. № [рег. номер], принудителна административна мярка – „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 (шест) месеца.

От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в обстоятелствената част на съставения АУАН, серия GA, № 3420568 от 28.03.2025 г. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Мярката е приложена чрез: изземване на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и на два броя регистрационни табели № [рег. номер]. Заповедта е връчена на Б. А. Г. на 28.04.2025 г. (разписка л. 24 от делото на АССГ), като жалба срещу същата е депозирана пред административния орган, на дата 12.05.2025 г.

Като доказателства относими към премета на делото, се приобщиха още: Заповед № 513з-9572 от 13.09.2024 г. на директора на СДВР (л. 14 от делото на АССГ), с която инспектор И. В. Й. – младши автоконтрольор III степен в 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОП на СДВР, е преназначена на изпълнителска длъжност – полицейски инспектор III степен в 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел ПП на СДВР; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 16 от делото на АССГ), с която в т. 1.3, съответно т. 1.3.1 са определени да осъществяват контрол по ЗДвП полицейските органи от ОПП при СДВР, в рамките на обслужваната територия, за дейностите по чл. 165 от ЗМВР; Заповед № 6400 от 07.07.2025 г. на директора на СДВР (л. 15 от делото на АССГ), с която в т. 1 са определени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, държавните служители от ОПП при СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР; Заповед № 513з-9824 от 13.09.2024 г. на директора на СДВР (л. 13 от делото на АССГ), с която младши инспектор Р. Б. – младши автоконтрольор I степен в 03 група „Контрол, регулиране в централна градска част и осигуряване на маршрути“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към ОПП на СДВР, е преназначен на младши изпълнителска длъжност- младши автоконтрольор I степен в 02 група на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към ОПП на СДВР; Справка от картон на водача Б. Г. (л. 12 от делото на АССГ); Справка от АИС – ГК, за пътуване на лице – български гражданин (л. 9 от делото на АССГ), от която се установява, че К. З. – водач на процесния автомобил, е с последно влизане на територията на Република България на 14.01.2024 г. през ГКПП „Аерогара София“ и Справка от АИС – КАТ – „Регистрация“ (л. 10 от делото на АССГ), от която е видно, че собственик на ППС – товарен автомобил „***”, с рег. № [рег. номер], е жалбоподателят Б. Г..

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата доводи и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт – 28.04.2025 г., съответно датата на входиране на жалбата пред органа – 12.05.2025г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че атакуваният административен акт е издаден от инспектор И. В. Й. – полицейски инспектор III степен в 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел ПП на СДВР – служба, определена от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., да осъществява контрол по реда на ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощена от директора на СДВР - (т. 1 на Заповед № 6400 от 07.07.2025 г.) в посоченото ѝ длъжностно качество да прилага с мотивирана заповед ПАМ, включително по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като отговаря и на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ. Съдържа достатъчно ясна разпоредителна част, включително касателно МПС, чиято регистрация се прекратява. Посочен е регистрационният номер на МПС, при описание на иззетите два броя регистрационни табели, чрез чието включително изземване мярката се прилага, поради което доводите в жалбата, в тази насока, са неоснователни. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство (ППС) на собственик, който управлява МПС 1. без да е правоспособен водач, 2. не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, 3. или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, 4. или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. При формулирана по такъв начин правна норма законът изисква от административния орган да установи на първо място управлението на МПС, в някоя от посочените хипотези на чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП, а на следващо – собственика на управляваното МПС, тъй като от анализа на приложената и цитирана нормативна разпоредба следва, че мярка от вида на процесната – „прекратяване регистрацията на МПС“, чрез отнемане на СРМПС и на табелите с регистрационен номер, може да бъде насочена спрямо две категории субекти – управляващия собственик на МПС или спрямо неуправляващия собственик на МПС, предоставил собственото си МПС на лице, спрямо което са налице обстоятелствата, обуславящи прилагане на мярка от вида на процесната.

Между страните не е спорно, като в жалбата се съдържа и изрично уточнение в тази насока, че: На 28.03.2025 г. около 16:08 часа, по път Е-871, с посока на движение от [населено място], към [населено място], МПС – товарен автомобил „***”, с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя Б. А. Г., е управляван от К. И. З. – водач, притежаващ чуждестранно СУМПС с № ZAREV809155K99NJ 18, издадено от Обединено Кралство Великобритания – държава, която не е сред изброените в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, без това чуждестранно СУМПС да е било подменено в тримесечен срок, от последното влизане на К. З. на територията на Република България на дата 14.01.2024 г., през ГКПП „Аерогара София“.

При тези факти, субектът спрямо, когото следва да е насочена мярката е неуправляващият собственик на МПС, предоставил управлението на собственото си МПС на друго лице, каквото в процесния случай е и сторено с оспорената заповед. Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, включително от съдържанието на АУАН, серия GA, № 3420568 от 28.03.2025г., съставен по надлежния ред, от контролен орган, компетентен да удостовери по официален начин осъществяването на даден факт или извършването на конкретно деяние, по делото се доказа осъществяването в процесния случай на втората хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – управление на ППС, собствено на жалбоподателя, от лице непритежаващо СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство, издадено от органите на МВР на Република България. Деянието изпълва обективния състав на административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за каквото е съставен и АУАН, обосновал процесната заповед. Т. фактическо описание съдържа и процесната заповед, а посочването в обстоятелствената ѝ част и на обстоятелствата, покриващи хипотезата и на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП ( в редакция ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е резонно, тъй като именно липсата на активно действие на притежателя на чуждестранното СУМПС – да замени в тримесечния срок притежаваното от него чуждестранно СУМПС, с българско СУМПС, реализира състав на административното нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Действително, разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, предоставя на притежателя на чуждестранно СУМПС единствено право да замени този удостоверителен документ, не и задължение, но неизвършването на такава замяна, до изтичането на тримесечния срок от последното му влизане на територията на страната, има за последица невъзможност за правомерно управление на МПС на територията на Република. Управлението на МПС с чуждестранно СУМПС, издадено в държава, вън от посочените в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, след изтичането на срока по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е управление на МПС, без водачът да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него ППС. Тези безспорно установени обстоятелства, са годно основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и спрямо неуправляващия собственик на МПС, каквото е сторено и в процесния случай, съответно материалният закон е приложен правилно.

Във връзка с изложеното, ще се отхвърлят като неоснователни доводите в жалбата, свързани с правоспособността на водача, управлявал процесното МПС. Мярката в настоящия случай, не е приложена в хипотеза първа на чл. 171, т. 2а, б. „а“ на ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач. За пълнота, следва да се посочи, че СУМПС като официален удостоверителен документ е такъв, със срок. С предвиждането на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, законодателят на практика е дал възможност на българските граждани да управляват МПС с чуждестранно СУМПС и в случаите, когато същото не е издадено от държава – членка на Европейския съюз или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, но под прекратително условие – до изтичането на срока по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП (тримесечен към датата на издаване на оспорвания административен акт). Тоест това е признатият от българския законодател срок на правно действие на чуждестранните СУМПС, издадени в държава, различна от посочените в чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, а срочността на правото, следва директно по силата на закона. С изтичането на срока, за който българската държавата е признала правото на съответно лице да управлява МПС, това право се прекратява без значение от притежаваната от лицето правоспособност, а в тази насока съдебната практика е константна. С оглед изложеното, управлението на МПС със СУМПС, след изтичането на срока по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, законът приравнява на управление на МПС, без лицето да притежава такова, валидно за категорията на управляваното превозно средство. Изтичането на срока на валидност на СУМПС на водача на ППС, е сред хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при което, в условието на обвързана компетентност, следва да се приложи принудителна административна мярка и от вида на процесната.

Срокът на приложената ПАМ също кореспондира с приложимия материален закон, тъй като е определен съответно на предвиждането на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С оспорената заповед регистрацията на ППС, собствено на жалбоподателя, е прекратена за минималния предвиден в закона срок от шест месеца. За прилагането на мярката при предвидената ѝ минимална продължителност, не е необходимо излагането на мотиви. За прилагане на ПАМ за този срок, е достатъчно в административния акт да са изложени фактически и правни основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), което в случая е сторено (в същия смисъл Решение № 1367 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2018 г.)

Съобразена в максимална степен при издаване на оспорвания административен акт е и целта на закона. Прилагането на ПАМ в процесната хипотеза, има за цел в движението по пътищата отворени за обществено ползване, да не участват водачи, които не притежават валидно СУМПС, за категорията на управляваното превозно средство, като очевидна е връзката между тази цел и ограничаването от движение на ППС, предоставяни на такива водачи. Законовата цел е записана и в самата разпоредба на чл. 171 от ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП в цялост сочи, че процесната мярка е с двояко значение. От една страна има превантивен характер – цели осуетяване на възможността жалбоподателят да извърши друго такова правонарушение, като така се осигури и безопасността на движението по пътищата. От друга – има и преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, съставляващо и административно нарушение по смисъла на специалния закон.

По изложените съображения, съдът приема, че не са налице и тменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават приложението на материалния закон, като е съобразена и с целта на закона, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), съдът определя в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], № ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, чрез адв. Л. Б. - ПАК, съдебен адрес: [населено място], [улица], № ***, ет. ***, ап. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 25-4332-002025/02.04.2025 година, издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Б. А. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], № ***, вх. „***“, ет.***, ап. ***, да заплати в полза на СДВР сумата от 200.00 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.