№ 18938
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110154128 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу Н. П. П., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от
1562,61 лева, представляваща 1/2 част от цената на доставена от дружеството
топлинна енергия в общ размер от 3125,23 лева за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 266,48 лева, представляваща 1/2 част от
обезщетение за забава в общ размер от 532,96 лева за периода от 15.09.2021 г. до
17.10.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия,
сумата от 12,73 лева, представляваща 1/2 част от цената на извършена услуга за дялово
разпределение в общ размер на 25,46 лева за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,91
лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в общ размер на 5,83 лева за
периода от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г. върху вземането за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Н. П. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия на обща стойност 3125,23 лева до
1
топлоснабден имот, находящ се в **, титуляр на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху който имот е ответника. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което
ответникът не бил сторил. При тези съображения претендира процесните суми и
заявява претенция за сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения.
Релевира възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Не
оспорва обема на доставената през процесния период в имота топлинна енергия,
съответно стойността й. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач т изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия
период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на
купувача, 3) през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, да
е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен
договор, при което да е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер и 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена и възнаграждение за предоставената услуга.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не
съществува спор по отношение на обстоятелствата, че през процесния период от
2
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, е доставяна топлинна енергия,
остойностена в общ размер на сумата от 3125,23 лева, както и че цената на услуга за
дялово разпределение, предоставяна през процесния период от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., възлиза в общ размер на сумата от 25,46 лева. Посочените
правнорелевантни обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с постановено по
делото по реда на чл. 140 ГПК определение от 09.04.2025 г., като се установяват и
подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал. Следователно спорът
между страните се концентрира върху осъществяването на правнорелевантния факт на
възникване на облигационното правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
3
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за собственост
на недвижим имот, прехвърлен срещу задължението за гледане и издръжка, с решение
по чл. 21 ЗСГ, с рег. № 585/14.01.1981 г., том I, дело 78/81 г. /л. 102 и сл./, се
установява, че на 14.01.1981 г. лицата вв и кв са придобили по време на сключения
помежду им граждански брак правото на собственост върху процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 49, находящ се в **.
От удостоверение за наследници с изх. № РОБ25-УГ51-3115 от 14.07.2025 г. /л. 121
и сл./ се установява, че лицето кв е починал на 07.02.1986 г. и е оставил следните
наследници по закон: съпругата си вв, починала на 19.04.2008 г., дъщерите си к К. г,
починала на 14.02.2006 г., и М. К. П., починала на 20.10.2023 г.
От удостоверение за наследници с № 000327 от 11.02.2010 г. /л. 18/ се установява,
че след смъртта си на 19.04.2008 г. лицето вв е оставила следните наследници по
закон: дъщеря си М. К. П. и внук си ег по право на заместване от своята майка к К. г,
починала преди наследодателя на 14.02.2006 г.
Видно от служебно извършена по реда на НБДН справка, касаеща лични данни и
родствени връзки на лицето М. К. П., се установява, че след смъртта си на 20.10.2023
г. последната е оставила като свой единствен наследник по закон дъщеря си
ответницата Н. П. П..
С оглед настъпилото наследствено правоприемство, съобразно правилата на чл. 5,
ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН, съдът намира за доказано притежаваното от
4
ответницата Н. П. П. 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
При преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява още,
че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е
открита партида с аб. № 182468. В случая обстоятелството е доказано от приложения
по делото договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. По
делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач т,
като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на
сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и
от представените от третото лице писмени доказателства – индивидуални справки за
ползвана топлинна енергия.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за доказано, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект, както и че през исковия период в процесния имот е доставена топлинна енергия
в твърдените количества и на стойност в претендирания размер от 3125,23 лева
/последните – отделени като безспорни между страните/. По делото не се твърди и не
се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
По възражението за погасяване по давност на съдебно предявеното вземане:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
5
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / давността е спряна
в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Настоящото производство е образувано с факта на подаване на исковата молба в
съда – на 12.09.2024 г., поради което и с оглед приложение на нормите на чл. 115, б.
„ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната,
както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася
само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване
на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 12.09.2021 г. /чл. 114, ал.
1 ЗЗД/, а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата.
В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2021
г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г.
По делото е прието писмени доказателства – съобщения по фактура №
**********/31.07.2021 г. и съобщение към фактура № **********/31.07.2022 г.,
неоспорени от страните, от които съдът установява, че начислените суми за топлинна
енергия за погасения по давност период /01.05.2020 г. – 30.06.2021 г./ са в общ размер
на 1326,92 лева, за припадащата на ответницата 1/2 част от който, а именно: 663,46
лева, и за който период исковата претенция за главница за доставена топлинна енергия
се явява неоснователна като погасена по давност.
Предвид гореизложените изводи, искът с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ следва да бъде уважен за сумата от 899,15 лева и за периода от 01.07.2021 г. –
30.04.2022 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1562,61 лева
и за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2021 г. искът подлежи на отхвърляне. Посочената
сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2024 г. до окончателното плащане
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. За основателността на иска
следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата
дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е
възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
6
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. Безспорно между страните е
обстоятелството, че цената на услуга за дялово разпределение, предоставяна през
процесния период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., възлиза в общ размер на сумата от
25,46 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото задължение да е
погасено чрез плащане.
По възражението за погасяване по давност на съдебно предявеното вземане:
Вземанията за възнаграждение за дялово разпределение представляват периодични
плащания, тъй като отговарят на признаците на понятието „периодично плащане“,
посочени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, а именно – изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, като размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Ето защо, същите се погасяват с изтичането на специалния
тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В приложение на нормите на чл.
115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от момента на подаване на исковата молба в съда –
на 12.09.2024 г., давността се счита спряна и прекъсната. Предвид изложеното се
налага извод, че погасени по давност са всички задължения за възнаграждение за
услугата дялово разпределение, чиято изискуемост е настъпила преди 12.09.2021 г. /чл.
114, ал. 1 ЗЗД/.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на т не е
предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение
веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, погасителната давност следва да бъде отнесена
към момента на възникване на задължението. В случая, като най – старото задължение
за м.09.2020 г. е възникнало на 30.09.2020 г. и е станало изискуемо на 01.10.2020 г., а
това за м. 08.2021 г. е станало изискуемо на 01.09.2017 г. Ето защо, всички вземания за
периода от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. са погасени по давност. Размерът на
последните, съобразно събраните по делото доказателства и на основание чл. 162 ГПК,
съдът определя на сумата от 9,43 лева, за припадащата на ответницата 1/2 част от
който, а именно: 4,71 лева, и за който период исковата претенция се явява
неоснователна като погасена по давност.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
7
разпределение следва да бъде уважен за сумата от 8,02 лева и за периода от 01.09.2021
г. – 30.04.2022 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 12,73 лева
и за периода 01.09.2020 г. – 31.08.2021 г. искът подлежи на отхвърляне. Посочената
сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2024 г. до окончателното плащане.
По предявените искове с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
137,10 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодно разноски, като е представил
договор за правна защита и съдействие за уговорена правна помощ при условията на
чл. 38 ЗАдв., поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36 ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. на процесуалният
представител следва да бъде присъдената сумата от 245,88 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **, да заплати
на т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 899,15 лева, представляваща 1/2 част от цената на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г.
в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 899,15 лева до пълния
предявен размер от 1562,61 лева и за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2021 г., като
9
погасен по давност.
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **, да заплати
на т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 8,02 лева, представляваща 1/2 част от цената на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 8,02 лева до пълния предявен размер от 12,73 лева и за
периода 01.09.2020 г. – 31.08.2021 г., като погасен по давност.
ОТХЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **,
срещу Н. П. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **, искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 266,48 лева,
представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в общ размер от 532,96 лева за
периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия, и 2,91 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за
забава в общ размер на 5,83 лева за периода от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **, да заплати
на т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом,
сумата от 137,10 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **, да заплати на адв.
И. А. Н., с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36 ЗАдв., във вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 245,88 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за пъровинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10