№ 2879
гр. Варна, 11.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100500884 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 10614/07.02.2024 г. при ВРС,
уточнена с молба с вх.№ 20869/13.03.2024 г., подадена от „Е. С. В.“ ЕООД,
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н П., ул. „А. Г.“ №
19, ет. 2, чрез адв. Д. Н.-ВАК, срещу Решение № 20/03.01.2024 г., постановено
по гр.д. № 4144/2023 г. на РС – Варна, 30-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с
която дружеството е осъдено да заплати на К. Г. С., ЕГН **********, обл. Б.,
общ. Р., с. Е., ул. „В. Б.“ № 103, сумата в общ размер от 7789.24 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 21.02.2020
г. до 10.01.2021 г., на осн. чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ; сумата в общ размер от
1955.95 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
31.03.2020 г. до 28.02.2023 г., начислена върху главницата от 7789.24 лева, на
осн. чл. 86 от ЗЗД; сумата в размер на 803.25 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., на осн. чл. 224,
ал. 1 от КТ; както и лихва за забава върху нея в размер на 183.32 лева,
дължима за периода от 11.01.2021 г. до 30.03.2023 г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда (31.03.2023
г.) до окончателното изплащане на задълженията.
В жалбата се излагат оплаквА.я за неправилност на първоинстанционния
акт, като са наведени твърдения за липса на обсъждане в пълнота на
направените от страна на въззивника възражения в отговора на исковата
молба. Твърди се, че в обжалваното решение съдът не е обсъдил възражението
за изтекла погасителна давност за част от претенциите за заплащане на
трудово възнаграждение за периода от февруари до април 2020 година.
Неправилността на решението се обосновава и с недопускането от страна на
съда на поискА.те трима свидетелите за установяване фактите по издаване на
1
ведомости, начисляване на заплати, получаване на ежемесечни трудови
възнаграждения в брой, както и относно факта за съхранение на трудовата
документа в „... ЕАД, до която жалбоподателят не е имал достъп. Твърди, че
от приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че дружеството е
осчетоводило разходите за заплати и осигуровки на ищеца и настоящ
въззиваем, като видно от писмо на ТД на НАП Варна към момента всички
данъци и осигурителни вноски са заплатени макар и чрез прихващане от
страна на НАП. Излага, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.
270, ал. 3 КТ, като не е допуснал свидетели за установяване факта на плащане
на трудовите възнаграждения, като счита, че в случая е налице хипотезата на
чл. 165, ал. 1 ГПК, доколкото няма вина за липсата на ведомостите. Отправя
искане пред въззивния съд за допускане на трима свидетели, които да
установят горните факти. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част, като претендира и разноски.
Становището на въззиваемата страна К. Г. С., изразено чрез
пълномощника адв. Л. К.-Лешва, е за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на постановеното решение. Твърди, че възражението за
погасителна давност, направено от въззивника с отговора на исковата молба, е
бланкетно, като счита, че същата е била прекъсната с подаване на молба за
обезпечение на бъдещия иск от 02.03.2023 г. пред РС – Р., по която е било
образувано ч.гр.д. № 247/2023 г. по описа на същия съд. Въззиваемият излага,
че първото трудово възнаграждение е следвало да бъде заплатено на
30.03.2020 г. по арг. на т. 6 от трудовия договор, а видно от пощенското клеймо
исковата молба е била изпратена по куриер на 30.03.2023 г., поради което
твърди, че възражението за изтекла давност е неоснователно. Счита за
недопустимо искането за допускане на свидетели предвид изричната забрана
на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3 КТ. Излага, че
първоинстанционният съд правилно не е допуснал искА.те свидетели,
доколкото чл. 165, ал. 1 ГПК предвижда изключение само в случай че се
установи, че документите са били изгубени или унищожени не по вина на
страната, която носи доказателствената тежест да докаже конкретния факт,
какъвто настоящият случай не е. Въззиваемият твърди, че с отговора на
исковата молба ответникът никога не е навеждал подобни твърдения, а
единствено, че няма достъп до документите, доколкото се намирали във
фургон на територията на „... ЕАД. Излага, че от събрА.те по делото
доказателства – изходящо писмо от „... ЕАД се установява, че на територията
на централата са били задържА. единствено техника и машини, които са били
върнати на „Е. С. ВАРНА“ ЕООД, но никъде не се споменава за фургон и
документация в него. Счита, че отправеното уведомяване от страна на
въззивника на оргА.те на НАП и МВР за липсата на процесните ведомости
едва след първото по делото заседА.е по настоящото дело и след период от 2
години от прекратяване на трудовото правоотношение, води до извод, че
представените от дружеството документи са съставени единствено за целите
на процеса. Излага, че работодателят е имал възможност да изиска по реда на
чл. 192 ГПК представянето на процесните ведомости от страна на „... ЕАД,
доколкото твърди, че същите се намират там, но не го е сторил. Твърди, че
2
въззивникът не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение, доколкото заплащането на данъци и осигуровки за служителите и
работниците не е било доброволно, а принудително след извършено от страна
на НАП прихващане. Счита, че първоинстанционният съд правилно не е
кредитирал експертизата в частта, с която е прието, че плащането на заплатите
е било извършвано в брой, доколкото вещото лице се е позовало единствено
на документи, изходящи от дружеството-работодател и отразяващи изгодни за
него факти. Моли решението да бъде потвърдено, като претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което
следва да бъде приета за разглеждане.
Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него, не налага повторно указА.я по разпределение на доказателствена
тежест между стрА.те.
По отношение на отправеното от страна на въззивника доказателствено
искане за допускане на трима свидетелите за установяване фактите по
издаване на ведомости, начисляване на заплати, получаване на ежемесечни
трудови възнаграждения в брой, както и относно факта за съхранение на
трудовата документа в „... ЕАД, до която жалбоподателят не е имал достъп,
съдът намира за недопустимо с оглед изричната забрана за допускане на
свидетели за установяване на факти, за които законът изисква писмен акт –
арг. от 164, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3 КТ.
В настоящия случай свидетели за горните факти биха били допустими в
хипотезата на чл. 164, ал. 2 ГПК при дадено изрично съгласие на насрещната
страна, каквото липсва, както и в случай на изрично предвиденото
изключение на чл. 165, ал. 1 ГПК само ако се докаже, че документът е изгубен
или унищожен не по вина на страна. В случая въззивникът не твърди
въпросните ведомости да са изгубени или унищожени, а напротив твърди
точното им местонахождение във фургон, намиращ се на територията на „...
ЕАД, като излага, че достъпът до него е било огрА.чен след прекратяване
дейността по възложената му от друго дружество работа на територията на
централата. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 192 ГПК въззивникът е
имал възможност да отправи искане до съда да задължи трето неучастващо по
делото лице да предостави исканата документация, като такова искане не е
отправено пред първата инстанция, като към настоящия момент същото е
преклудирано. С оглед изложеното съдът намира, че отправеното
доказателствено искане за допускане на трима свидетели следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основА.е чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 10614/07.02.2024
г. при ВРС, уточнена с молба с вх.№ 20869/13.03.2024 г., подадена от „Е. С.
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
3
П., ул. „А. Г.“ № 19, ет. 2, чрез адв. Д. Н.-ВАК, срещу Решение №
20/03.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4144/2023 г. на РС – Варна, 30-ти
съдебен състав, В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на К. Г.
С., ЕГН **********, обл. Б., общ. Р., с. Е., ул. „В. Б.“ № 103, сумата в общ
размер от 7789.24 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение
за периода от 21.02.2020 г. до 10.01.2021 г., на осн. чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ;
сумата в общ размер от 1955.95 лева, представляваща мораторна лихва,
дължима за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г., начислена върху
главницата от 7789.24 лева, на осн. чл. 86 от ЗЗД; сумата в размер на 803.25
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020 г., на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ; както и лихва за забава върху нея в размер
на 183.32 лева, дължима за периода от 11.01.2021 г. до 30.03.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в
съда (31.03.2023 г.) до окончателното изплащане на задълженията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е. С. ВАРНА“ ЕООД за
допускане на трима свидетелите за установяване фактите по издаване на
ведомости, начисляване на заплати, получаване на ежемесечни трудови
възнаграждения в брой, както и относно факта за съхранение на трудовата
документа в „... ЕАД, до която жалбоподателят не е имал достъп, като
недопустимо.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на
25.09.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те с препис
от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4