№ 15889
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110156883 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .. срещу Г. П. Я. и И. Т. Я., с която са
предявени при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на вземания на ищеца от ответниците при разделност на дълга, с квоти
по ½ част всеки, за суми в общ размер, както следва: сумата от 851,45 лв., с която са се
обогатили за негова сметка, ползвайки без основание доставяна топлинна енергия за
небитови нужди за топлоснабден недвижим имот магазин № 2, находящ се в ..., с аб.№
..., през периода от 1.05.2019г. до 30.04.2020г., сумата от 35,70 лв., с която са се
обогатили за негова сметка, ползвайки без основание предоставяна услуга дялово
разпределение през периода от 1.06.2018г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва
върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
8.07.2021г. до окончателното плащане, сумата от 73,05 лв. – мораторна лихва върху
първата главница за периода от 31.01.2020г. до 28.06.2021г., и сумата от 6,94 лв. –
мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.07.2018г. до 28.06.2021г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 40282/2021г. по описа на
СРС, 44 с-в.
В исковата молба се твърди, че през исковия период ответниците са ползвали
топлинна енергия за небитови нужди за процесния недвижим имот, но не са сключили
с ищеца договор за продажба и не са плащали дължимата цена. Като са потребявали
топлофикационната услуга без да заплащат стойността й ответниците са се обогатили
за сметка на ищеца. Поради това ищецът претендира ответниците да му върнат това, с
което са се обогатили, до размера на обедняването на топлопреносното дружество,
съизмеримо с неплатената цена на потребената топлинна енергия, начислявана
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ по прогнозни месечни вноски и коригирана с резултата
1
от изравняването в края на всеки отоплителен сезон след реален отчет на уредите за
дялово разпределение. На същото основание ищецът предявява и вземанията си за
неплатената цена на предоставяната услуга дялово разпределение. За дължимите суми
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е
влязла в сила поради постъпили възражения от длъжниците. С тези доводи ищецът
обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват
твърденията на ищеца, че са били ползватели на топлинна енергия за процесния имот
и че за същия е била доставяна топлинна енергия в количество на начислената
стойност. Посочват, че не са получавали покана от ищеца за сключване на писмен
договор за продажба на топлинна енергия за имота и не са обвързани от договорно
правоотношение с топлопреносното предприятие. Навеждат и евентуално възражение
за погасяване на вземанията по давност. По тези съображения молят за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на сезиращите съда главни искове при изложените от ищеца
обстоятелства, съставляващи основание на спорните вземания, се предпоставя от
установяване елементите на правопораждащия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
както следва: 1/ обедняване на ищеца, съизмеримо със стойността на доставената от
него за процесния имот топлинна енергия при дялово разпределение от избран
търговец; 2/ обогатяване на ответниците под формата на спестени разходи за
топлофикационната услуга; 3/ връзка между обедняването и обогатяването,
изразяваща се в наличие на общ факт, от който са произтекли посочените изменения в
патримониумите на страните, в случая ползването на топлинна енергия и услуга
дялово разпределение; и 4/ липса на правно основание за настъпилото имуществено
разместване.
От приети като писмени доказателства по делото Договор за доброволна делба
на недвижим имот от 21.08.2006г. и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 149, том I, рег.№ 739, нот.дело № 138 от 2007г. на нотариус Йонко
Литовски, се установява, че ответниците са придобили по силата на извършена
доброволна делба в съсобственост с . и .. процесния недвижим имот, съставляващ
магазин № 2, находящ се в ..., с предназначение за търговска дейност, като
впоследствие посочените трети за спора лица съсобственици са им прехвърлили
своите идеални части от имота съгласно сключен договор за покупко-продажба от
16.03.2017г. Не се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване
на собствеността ответниците да са извършвали разпоредителни сделки с имота,
поради което съдът приема, че в рамките на исковия период те се легитимират като
собственици на същия.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. В чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за небитови нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, приети от продавача.
В процесния случай липсват доказателства между ищцовото дружество и
ответниците да е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди за процесния имот. В тази връзка съдът съобразява, че от страна на
ищеца са отправени покани до ответниците за сключване на такъв договор,
обективирани в писма с изх.№ П-1475/13.02.2018г. и изх.№ П-6812/14.06.2019г., които
обаче не се установява да са им връчени, както и няма данни за насрещно
волеизявление на ответниците за приемане на предложението и встъпване в
облигационна връзка с продавача.
Доколкото ищецът предявява исковите си претенции на извъндоговорно
основание, релевантно в случая е дали за процесния имот фактически е била
потребявана топлинна енергия в рамките на исковия период, при твърдения за което се
претендират вземанията от неоснователно обогатяване. За установяване на това
обстоятелство по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Съгласно
констатациите на вещото лице процесният имот се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, за която през исковия период
ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение, извършвано от „...“
ЕООД. Количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и
остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно
счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите
правила съобразно нормативните изисквания. Констатациите на вещото лице сочат, че
потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по
показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на
технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението
между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата
кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал
метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е
установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно
установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна
топлинна енергия и е остойностено потребление по три пера – топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общата стойност на потреблението по
всички пера възлиза на сумата от 856,21 лв., отразяваща реалния разход на
топлоенергия – формирана като сбор от начислените суми за прогнозна консумация по
ежемесечно издаваните фактури, възлизащи на 68,97 лв., и резултата от
изравнителната сметка, съставляващ сума за доплащане в размер от 787,24 лв.
При доказателствена тежест за ответниците същите не ангажират доказателства
да са заплатили стойността на доставената през исковия период топлинна енергия в
доказания размер на потребление, нито приетата съдебно-счетоводна експертиза
констатира извършени от тях плащания в погашение на дължимата сума.
При така установените обстоятелства съдът намира за доказано спорното
неоснователно имуществено разместване в правната сфера на страните. Ползвайки
топлинна енергия за притежавания от тях недвижим имот без да заплатят нейната
цена, ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца, спестявайки
комуналните разходи, докато ищецът се е обеднил, като не е получил цената.
Установява се също, че разместването на имуществени блага в патримониумите на
3
страните е резултат от един общ факт – извършената доставка на топлинна енергия,
което сочи на правнорелевантната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответниците.
Наличието на елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване води до възникване на вземане на ищеца за изравняване на
имущественото разместване, което съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД е съизмеримо с по-
малката измежду стойностите на обогатяването и обедняването. В случая размерът на
вземането следва да се изчисли на база сумата, с която ищецът се е обеднил, тъй като
не е получил следващата му се имуществена облага, съизмерима с цената на
доставената през исковия период топлинна енергия в размер от 856,21 лв. По арг. от
чл. 121 ЗЗД, доколкото липсва както договорен източник на солидарност, така и
законово основание за възникването й, отговорността на ответниците за посочената
сума е разделна и при равни квоти, предвид липсата на уговорка в друг смисъл.
Наведеното от ответниците евентуално възражение за изтекла погасителна
давност е неоснователно. За вземанията, възникнали от осъществен състав на
неоснователно обогатяване, приложение намира общият петгодишен давностен срок
по чл. 110 ЗЗД (т. 7 от ППВС № 1 от 1979г.), който срок, започнал да тече от
получаване на престацията – доставката, не е изтекъл към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 8.07.2021г., която по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК се счита
за дата на подаване на исковата молба, прекъсваща давността.
Въз основа на изложеното и съобразно диспозитивното начало на исковия
процес искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера
на претендираната от ищеца сума от 851,45 лв., а като законна последица от
уважаването на иска на ищеца се следва и законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
По арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД за поставянето на ответниците в забава за плащане на
главното вземане е необходима покана, за отправяне на каквато в случая обаче ищецът
не ангажира доказателства. Поради това искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за мораторна лихва върху главницата от 851,45 лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска с предмет вземането за сумата от 35,70 лв., претендирана
като такава, с която ответниците са се обогатили за сметка на ищеца, ползвайки без
основание предоставяната услуга дялово разпределение, съдът намира същия за
неоснователен. По делото се установи, че не ищецът, а „...“ ЕООД е извършвало
услугата дялово разпределение в сградата по местонахождение на процесния имот.
При липсата на сключен между страните писмен договор за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди, няма основание за приложение в отношенията между
страните на Общите условия на ищеца, съгласно които потребителите заплащат цената
на тази услуга на топлопреносното предприятие. От друга страна, липсват и
доказателства, че ищецът е заплащал услугата на третото лице, за да се приеме, че се е
обеднил, респ. ответниците са се обогатили за негова сметка, спестявайки разходи.
Поради това искът следва да се отхвърли, а с оглед акцесорния й характер претенцията
за мораторна лихва върху главницата от 35,70 лв. също подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от предявените искове. Ищецът претендира и доказва да е
направил разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лв. (вкл. за
държавна такса – 25 лв., и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.), от които по
4
съразмерност му се следват 66,03 лв. В настоящото производство ищецът доказва
разноски за държавна такса в размер от 25 лв., за депозити за възнаграждение на
вещите лица в размер от 700 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лв. (определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото), или общо 825 лв., от които по съразмерност следва да му се
присъдят 726,33 лв. Всеки от ответниците е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв. – заплатено в брой, видно от извършеното в този
смисъл отбелязване в представения по делото договор за правна защита и съдействие,
служещ в тази част като разписка за извършеното плащане (ТР № 6 от 06.11.2013г. по
т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС), като същото не надвишава нормативно
установения минимум, от тях по съразмерност им се следват по 35,88 лв. на всеки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., срещу Г. П. Я., ЕГН **********, и И. Т. Я., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: ...., искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
съществуването на вземане на ... от ответниците при разделност на дълга, с квоти по ½
част всеки, за сума в общ размер от 851,45 лв., с която са се обогатили за негова
сметка, ползвайки без основание доставяна топлинна енергия за небитови нужди за
топлоснабден недвижим имот магазин № 2, находящ се в ..., с аб.№ ..., през периода от
1.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 8.07.2021г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 40282/2021г. по описа на СРС, 44 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обща сума от 35,70 лв., с която са се обогатили за негова
сметка, ползвайки без основание предоставяна услуга дялово разпределение през
периода от 1.06.2018г. до 29.02.2020г., за обща сума от 73,05 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2020г. до 28.06.2021г., и за
обща сума от 6,94 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018г. до 28.06.2021г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 40282/2021г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА Г. П. Я., ЕГН **********, и И. Т. Я., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: ...., да заплатят на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 66,03 лв. – разноски в заповедното
производство, и сумата от 726,33 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
всеки от Г. П. Я., ЕГН **********, и И. Т. Я., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума от по 35,88 лв. – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „...“
ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6