Р Е Ш Е Н И Е №
Казанлък,05.06. 2012година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 29.05.2012 година, в състав:
Председател: Дориана Минчева
при секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 611 по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното
Предявен е иск с правно основание в чл.135 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди ,че първата ответница му била длъжник,като вземането произтичало от договор за паричен заем от 21.02.2011г с нотариална заверка на подписите за сумата 6000 лв и срок за връщането й 31.03.2011г. Въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и издаден изпълнителен лист по негова молба било образувано изп. дело по описа на ЧСИ Д. Димитров. При извършените по това дело справки се установило, че ответницата И.П. не притежава имущество,което да послужи за удовлетворяване на вземането му.На 26.07.2011г ответницата – длъжник прехвърлила чрез дарение описания подробно недвижим имот на втората и третата ответници – нейни дъщери.С така направеното дарение тя извършила действие, увреждащо интересите му на кредитор- намалила имуществото си като знаела за увреждането,тъй като сделката била извършена три месеца след възникване на вземането му.Тя е договаряла с дъщерите си,действайки като законен техен представител т.е. договаряла е със себе си посредством децата .Моли съда да постанови решение,с което да обяви за недействителен по отношение на него договора за дарение на ½ ид. ч. от описания имот ,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответницата Илиана П.,редовно призована не се явява и не взема становище по иска.
Ответниците Г. и Д. Пенчеви чрез законния си представител Х. П.П. и чрез адв. Г. оспорват иска. Твърдят ,че прехвърленият имот бил единствено жилище и като такъв бил несеквестируемо имущество. Сделката не била възмездна и поради това спрямо нея чл.135 от ЗЗД не намирал приложение.Придобиването на имота било станало преди вписването на исковата молба, а двете деца били съответно непълнолетно и малолетно и поради това не знаели за задълженията на майка им.Това не знаел и съпругът й.Молят съда да отхвърли иска,като им присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Не е спорно по делото,че на 21.02.2011г между ищеца и отв. И.П. е бил сключен договор за паричен заем,по силата на който ищецът е предоставил на отв. И.П. сумата 6000 лв и сумата е предадена ,а тя от своя страна се е задължила да му я върне в срок до 31.03.2011г. Подписите на страните по договора са с нотариална заверка .Не е спорно ,че двете ответници – Г. и Д. Пенчеви са деца на първата ответница.
По заявление на ищеца по реда на чл.417 от ГПК е било образувано Ч. гр.д. № 1690/2011г и издадени заповед за незабавно изпълнение № 1227/27.07.2011г и изпълнителен лист срещу длъжника И. П.П. за сумата 6000 лв,законната лихва върху нея и разноски с основание в договор за паричен заем от 21.02.2011г с падеж на 31.03.2011г.По молба на ищеца е било образувано изп.д. № 20118670400164 по описа на ЧСИ Димитър Димитров с район на действие Окръжен съд Стара Загора.В хода на изпълнителното производство е установено чрез справки,че отв. И.П. не притежава недвижимо имущество,от което ищецът да се удовлетвори.
На 26.07.2011г тя и съпругът й Х.П.П. даряват на двете си деца Г. и Д. П. ,представлявани от майка си И.П. следния недвижими имот: ап.№ 29,построен върху общинска земя в кв. 28 по плана на гр. Казанлък кв. „В. Левски” бл.12 вх.Б ет.5,състоящ се от две стаи ,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 71.32 кв.м. общо таванско помещение,находящо се в подпокривното пространство на блока,свързано с апартамента чрез вита стълба,преустроено в спалня и кът за игра със застроена площ от 30 кв.м. с принадлежащите избено и таванско помещения и припадащите се общи части от сградата при запазено право на ползване от дарителя П.. Надарените Г. лично и със съгласието на майка си И. П. и Д.,чрез законния си представител- И.П. са приели дарението на имота/ н.а. № … т. 2 р.№ … д.№ ../2011г по описа на нотариус Иван Генов/
Правото по чл.135 от ЗЗД съставлява материално преобразуващо право,като искът,с който се упражнява е конститутивен. То има вторичен характер,доколкото възниква и се упражнява само при наличие на друго действително правоотношение. Законът не съдържа изискване вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо. Целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по размер,а и преди да настъпи изискуемостта или с влязло в сила решение да бъде установен неговия размер. От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие.
Няма спор по делото,че вземането на ищеца произтича от договор за заем,по силата на който отв. И.П. е получила от него сумата 6000 лв и се е задължила да върне заетата сума до определен срок и от този момент за заемодателя възниква правото да иска обявяване недействителността спрямо него на сделката на длъжника,която го уврежда,защото длъжникът отговаря с цялото си имущество.
Следователно първата ответница е придобила качеството на длъжник от момента ,в който е възникнала облигационната връзка между нея и ищеца-21.02.2011г. Сделката между ответниците е осъществена след като е бил сключен договора за заем. Без съмнение е,че с извършеното дарение в полза на втората и третата ответница първата ответница не само е намалила своето имущество,но е останала без никакво недвижимо имущество и по този начин безспорно би затруднила удовлетворяването на кредитора си. Тъй като атакуваната сделка е безвъзмездна и приобретателите – втората и третата ответници са дъщери на първата, не е необходимо знание за увреждането да се доказва/ то се презумира по силата на чл.135 ал.2 ЗЗД/.По делото е разпитана св. Чернева.В показанията си тя твърди,че съпругът на първата ответница узнал за нейните задължения преди около месец,а отношенията му с нея били влошени много преди това и по тази причина ,както той,така и децата не знаели за задълженията й. Сега в жилището живеели той,децата и майката на първата ответница, а тя самата била извън страната. Съдът не дава вяра на показанията на св. Чернева,тъй като те противоречат на писмените доказателства,съдържащи се в приложеното изп. дело/ покана за доброволно изпълнение,получена от него на 26.08.11г,съобщение от 26.08.11г лично до него като съпруг-недлъжник и др/. установяващи узнаването много по-рано.Дали съпругът е знаел за задължението или не в случая няма значение,тъй като първата ответница, а не той е участвала в дарствената сделка като законен представител на двете деца т.е. тя е договаряла със себе си и по тази причина не може да се твърди незнание от страна на надарените. Когато сделката е сключена с низходящи,които са непълнолетни и или малолетни,към тяхното волеизявление се прибавя едностранното волеизявление на техен родител.Ако той е знаел ,че подписването на сделката уврежда интересите на кредитора,сделката се опорочава и се поражда основание за обявяването й за недействителна спрямо кредитора,дори непълнолетния/малолетния/ да не е знаел за увреждането.Безспорно отв. И. П. е знаела,че е длъжник на ищеца и че с дарението на недвижимия имот уврежда неговите интереси.
Неоснователно е възражението , че ищецът не би могъл да се удовлетвори от дареното жилище,тъй като то било единствен жилищен имот за ответниците. т.е .било несеквестируемо имущество. За да бъде жилището несеквестируемо,то трябва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство,от каквато възможност първата ответница се е лишила,подарявайки го на дъщерите си и запазвайки право на ползване само на съпруга,но не и на нея.По този начин са отпаднали облагите на несеквестируемостта.Като прехвърля несеквестируема вещ,длъжникът разкрива,че не се нуждае от нея.
С оглед на изложеното съдът намира,че вземането на ищеца е възникнало на 21.02.2011г, от който момент първата ответница е негов длъжник и е знаела,че има кредитор,дарението е извършено след възникване на вземането и сделката е целяла увреждане на кредитора,като е лишила длъжника от имущество,от което той би могъл да се удовлетвори.Не е оборена презумпцията на чл. 135 ал.2 ЗЗД за знанието за увреждане.Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението.Сделката е извършена след възникване на вземането на ищеца и с цел да бъде лишен той от възможността да удовлетвори вземането си и това е станало със знанието на преобретателите,представлявани от тяхната майка- първата ответница.
Поради това предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ответниците следва да заплатят на ищеца 1833 лв съдебни и деловодни разноски.
Р Е Ш И :
Обявява за недействителен спрямо Д. В.К. ЕГН ********** *** договор за дарение,сключен на 26.07.2011г с нот.акт № 36 т.ІІ рег.№ 1652 д.№ 159/2011г по описа на нотариус Иван Генов с район на действие Казанлъшки районен съд ,с който И.П.П. ЕГН ********** *** и Х.П.П. *** са дарили на дъщерите си Г.Х.П. ЕГН ********** лично и със съгласието на майка си И. П.П. и на Д. Х. П. ЕГН ********** чрез законния й представител И.П.П. ½ ид. чест от апартамент № 29,построен върху общинска земя в кв.2.. по плана на гр. К.,кв. „В.Л.” бл.12 вх.Б ет. 5 със застроена площ от 71.32 кв.м. ,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения ,общо таванско помещение,находящо се в подпокривното пространство на пететажния жилищен блок над гореописания апартамент и свързано с него чрез вита стълба,преустроено в спална и кът за игра със застроена площ от 30 кв.м.,в едно с прилежащите му избено помещение № 13 с полезна площ от 4.91 кв.м. ,таванско помещение № 1 с полезна площ от 7.85 кв.м и 1.59 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
Върху мястото при съседи на апартамента : С., Щ. и Ц.,като дарителят Х.П.П. си запазва правото на ползване върху целия апартамент докато е жив.
Осъжда И. П.П., Г.Х.П. със съгласието на баща си Х.П. П. и Д.Х.П. чрез баща си Х.П.П. да заплатят на Д.В.К. съдебни и деловодни разноски в размер на 1833 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: