Р Е Ш Е Н И Е
№1574/21.4.2016г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на двадесет и пети
март, през две хиляди и петнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия
Михайлов гр. дело №14689 по описа на Варненски районен съд за 2014г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно осн. чл. 124, ал. 1
ГПК от С.В.Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Стефанов срещу
1) М.С.З.,
ЕГН **********, с адрес ***; С.З.З., ЕГН **********, с
адрес ***; М.З.З., ЕГН **********, с адрес ***; М.С. Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.М.С., ЕГН
**********, с адрес ***, в качеството им на наследници на М.Г.Б.,*** за приемане на установено, че ищцата е собственик
на реална част с площ от 181 кв.м.,
обозначена с точки А, А1, А2, А3, с червен цвят на скица приложена към исковата
молба на л. 33 от делото, от имот с идентификатор ***, находящ се в СО”м.”,
Община Варна, целия с площ от 451 кв.м. и при граници
на целия имот: имоти с идентификатори №№***, ***, ***, ***.
2) М.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** 11; Н.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** 6 и С.С.С., ЕГН **********, с адрес *** 11, в качеството им на наследници на С.Н. ***,
за приемане на установено, че ищцата е собственик на реална част с площ от 57 кв.м., обозначена с точки А3, А2,
Г1, Г, със зелен цвят на скица приложена към исковата молба на л. 33 от делото,
от имот с идентификатор ***, находящ се в СО”м.”, Община Варна, целия с площ от
711 кв.м. и при граници на целия имот: имоти с
идентификатори 10135.4501.9544, ***, *** и ***.
3)
И.С. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***; С.И.С., ЕН **********, с адрес *** и П.И.С., ЕГН **********,
с адрес *** в качеството им на
наследници на С.П.П.,***, ответниците В.М.З., ЕГН **********, с адрес *** и Ж.М.В.,
ЕГН **********, с адрес *** в качеството
им на наследници на М.Ж.В., както и срещу ответниците Н.И.Т., ЕГН **********
и С.И.Т., ЕГН ********** ***. *** (С. съпруга на Н. л.232) за приемане на установено, че ищцата е
собственик на реална част с площ от 114
кв.м., обозначена с точки А1, Б1, В1 и Г1 с жълт цвят на скица
приложена към исковата молба на л. 33 от делото, от имот с идентификатор ***
находящ се в СО”м.”, Община Варна, целия с площ от 995 кв.м. и
при граници на целия имот: имоти с идентификатори ***, 10135.4501.9544,
10135.4501.1237, *** и ***.
4)Д.П.В., ЕГН **********, с адрес *** и Я.П.В.,
ЕГН **********, с адрес *** в качеството
им на наследници на Р.Р.К.,*** за приемане на установено, че ищцата е
собственик на реална част с площ от 105
кв.м., обозначена с точки Б1, Б, В и В1 обозначена със син цвят на на
скица приложена към исковата молба на л. 33 от делото, от имот с идентификатор
10135.4501.1237 находящ се в
СО”м.”, Община Варна, целия с площ от 869 кв.м. и при
граници на целия имот: имоти с идентификатори 10135.4501.1238, 10135.4501.9544,
10135.4501.425, 10135.4501.9543, 10135.4501.1240, *** и ***.
В исковата и уточнителните молби се излагат
твърдения, че горепосочените реални части от имоти попадат в имот №501.424 по плана на новообразуваните имоти
на СО „м.”, Община Варна, като в регистъра за собственост към посочения план,
имот №424 с посочена площ от 581 кв.м. и същия е
отреден за ищцата при посочване в регистъра към посочени план, че тя има
качеството на ползвател. Излагат се твърдения, че по
записвания за имот №424 по помощния кадастрален план, същия отново е отреден в
собственост на ищцата. Поддържа, че имот № 424 й е
предоставен за ползване, като първоначално й е предоставена за ползване земя
въз основа на протокол №13/23.10.1984г. на ОбНС
гр. Варна, по силата на §11 от ПМС от 02.08.1982г., за
което и е издадено удостоверение №188/06.11.1984г. за
площ от 600 кв.м. в местност „м.”, като в последствие
на основание протокол №17/28.08.1987г. издаден на
основание §26 от ПМС са и предоставени още
600 кв.м. в същата местност, за което обстоятелство й е издадено
удостоверение №147/1987г., поради което твърди, че общата предоставена й за
ползване площ в местност „м.” възлиза на 1200 кв.м.
С уточнителна молба от
20.02.2015г. се
посочва, че процесните реални части от имоти № 1237, 1236, 1680 и 1681 са
придобити от ищцата по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност считано от 1987г. до предявяване на исковата молба в съда (20.11.2014г.), в условията на евентуалност твърди
придобивна давност считано от 22.10.1997г.
до завеждане на ИМ в съда, и отново в евентуалност считано от 15.12.2003г. (съобразно
одобряване на заповедта на Областния
управител на Област Варна за одобряване на ПНИ за местност „м.”) до завеждане
на ИМ в съда. С
уточнителна молба от 22.01.2015г. се сочи, че всеки един от ответниците,
срещу който е предявен съответния положителен установителен иск за собственост
оспорва правото на собственост на ищеца за съответните реални част от
процесните имоти, като осъществява действия и изявява претенции, с които отрича твърдените от същата
материални права върху имот № 424.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответниците, чрез адв. К.. В
същия предявените искове от ищеца се оспорват, като се излагат твърдения, че
същите са недопустими, а в условията на евентуалност, че същите са
неоснователни, като се посочват подробни съображения в тази насока. Излагат се възражения, че първоначално релевираният в ИМ момент, от
който твърди ищцата, че е придобила собствеността върху имотите, а именно от
1987г. е
твърдение, което е неоснователно, доколкото съществува забрана за придобиване
по давност на имоти държавна и общинска собственост. Вторият посочен в
условията на евентуалност период също намира за неоснователен, доколкото счита,
че ответниците не са имали възможност да бранят правата си по исков ред,
доколкото не е
им е била възстановена собствеността. Сочи, че спрямо
ответниците е невъзможно да тече придобивна давност, на която се позовава
ищцата до издаване на заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ от кмета на община Варна.
Третата изложена в условията на евентуалност претенция за придобиване на имота
по давност, а именно от 15.12.2003г. също
намират за неоснователна. Възраженията в тази връзка са, че именно заповедите
по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ са издадени след 2005г., с оглед
на което не е изминал 10 годишен период от издаването им до завеждане на
исковата молба в съда. Излагат се в тази връзка и възражения,
че ищцата няма качество на добросъвестен владелец досежно имот №424, доколкото
считано от 01.03.1991г. същата се явява
държател на процесните реални части. Намира, че при забраната
на чл.5, ал.2 от ЗОСОИ срещу бившите собственици, на които им е възстановен
имот в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, давност срещу тях не би могла да тече
до издаване на заповед по §4к, ал.3 ЗСПЗЗ.
Оспорват твърденията
изложени в исковата молба, че ищцата е имала законов повод, по силата на който
й е предоставено правото на ползване върху имот №424, за което твърди, че й са
издадени удостоверения 188/1984г. и 147/1987г., В условията на
евентуалност намира, че ищцата не е трансформирала правото си на ползване в
право на собственост. Оспорват трайното, явно и
необезпокоявано владението на ищцата. Излагат се възражения, че
процесната реална част от имот № 1680 не е собственост на посочените в ИМ
ответници поради което само на това основание предявения иск следва да бъде отхвърлен
спрямо тях. Реална част от имот № 1681 е собственост на посочените в отговора
ответници, като собствеността върху имота е придобита от тях по
реституция, за което сочат че им е
издадено решения № 830/22.10.2001г. на ПК Варна, №
693/08.05.200г. на ПК Варна, съответно досежно
възстановената им собственост е издадена заповед на кмета на Община Варна по
§4к, ал.7 на 23.02.2006г., съответно № 0764/18.10.2005г. По отношение на 114 кв.м.
от имот № 1236 се сочи, че същия отново е реституиран
на наследниците по силата на решение № 751/03.11.2000г. на
ПК Варна, съответно е издадена заповед № Пр-174/02.06.2006г. по
§4к ал.7 ЗСПЗЗ. Твърди се че за 116 кв.м. същия е собственост на наследниците на П.Д. на осн. решение по заявление № 30083/20.11.1991г. до
ПК Варна, съответно че на 29.12.2005г. е издадена
заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. За
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение №
774/14.04.2010г., постановено по адм. дело № 3043/2009г. на ВРС, влязло в
законна сила на 21.03.2011г. е отхвърлена жалбата на ищцата Т. *** за издаване
на заповед за придобиване на право на собственост върху земя по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, представляваща имот №424 по ПНИ на м. „м.”, землище на Община Варна.
С решение на ПК Варна №
830/22.10.2001г. в полза на наследниците
на М.Г.Б. е признато правото на собственост върху имоти, сред които и
имот №234 с площ от 1,5 дка. находящ се в
м. „м.то”, землище на Община Варна, ж.к. Владислав Варненчик.
Със заповед по §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ № ПР-001/07.02.2006г., поправена със заповед № ПР-039/23.02.2006г.
е възстановена собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на М.Б. върху имот №1235 с площ от 1162
кв.м., който имот е в съсобственост с наследници на Н.С. и неидентифициран
собственик.
От представеното по делото
удостоверение за наследници на М.Б. се установява, че ответниците М.С.З., С.З.З., М.З.З., М.С. Г., и М.М.С. са нейни наследници.
С решение № 1319/19.04.2010г., постановено по гр. дело № 935/2008г. на ВРС,
влязло в законна сила на 13.05.2010г. е извършена съдебна делба на имот №1235,
целия с площ от 1162 кв.м., находящ се в м. „м.то” между З.КV З., М.М.С., М. С.Г.,
С.Н. ***, като в дял І-ви от имот І1235 с площ от 451 кв.м. е поставен в
собственост на Община Варна, а в дял ІІ-ри с площ от 711 кв.м. е предоставен в
съсобственост на останалите съделители в качеството им на наследници на М.Б..***.05.2000г. в полза
на наследниците на Н.С.Т. е признато
правото на собственост върху имоти, сред които и нива с площ от 1 дка., находящ
се в м. „м.то”, землище на Община Варна,
ж.к. Владислав Варненчик.
Със заповед по §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ № 0764/18.10.2005г. на Кмета на Община Варна е възстановена
собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Н.С.Т.
върху 236 кв.м. ид. части от имот №1235 с площ от 1162 кв.м.,
който имот е в съсобственост с наследници на М.Б. и неидентифициран собственик.
От представеното по делото
удостоверение за наследници на С.Н. *** се установява, че негови наследници на
ответниците М.Д.С.,
Н.С.Н. и
С.С.С., съответно от представеното удостоверение за наследници
на Н.С.Т. се установява, че негов наследник е С.Н. ***.
От представеното по делото
удостоверение за наследници на П. М.Д. се установява, че негов наследник е С.П.П.,
а наследници на последната са ответниците И.С. П.,
С.И.С. и
П.И.С..
Със заповед по §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ № 1030/29.12.2005г. на Кмета на Община Варна е възстановена
собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П.
М.Д. върху 237 кв.м.ид. части от имот №1236 находящ се в м. „м.то”,
целия с площ от 998 кв.м. като е посочено, че имота е в съсобственост с
наследници на И.Т. С. и наследници на Ж.В.И..
От представеното
удостоверение за наследници на М.Ж.В., б.ж. на гр. Варна, се установява
че негови наследници на ответниците В.М.З. и Ж.М.В., а от представеното удостоверение за наследници Ж.В.И.
се установява, че негов наследник е М.Ж.В..
Със заповед по §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ № ПР-262/12.12.2006г. на Кмета на Община Варна е
възстановена собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Ж.В.И. върху 283 кв.м. ид. части и имот №1236, целия с площ от 998кв.м., находящ се в местност
„м.то”, като е посочено, че имота е в съсобственост с наследници на П.Д. и И.С..
От представеното удостоверение за
наследници на И.Т. С. се установява, че
наследник на същия е ответника Н.И.Т..
Със заповед по §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ № ПР-174/02.06.2006г. на Кмета на Община Варна е
възстановена собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на И.Т. С. върху 477 кв.м. ид. части от имот № 1236 целия с площ от 998кв.м., находящ се в местност „м.то”,
като е посочено, че имота е в съсобственост с наследници на Ж.И. и П.Д..
Представен е по делото нотариален акт №6,т.4, рег. №11741/2008г., с който Н.И.Т.
е признат за собственик върху недвижим имот придобит по наследство и при
условията на §4б, ал.1, ПЗР на ЗСПЗЗ, досежно 477 кв.м. ид. части от имот №
1236, целия с площ от 998 кв.м. находящ се в местност „м.то”, землище на Община
Варна.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Р.Р.К. се
установява, че ответниците Д.П.В. и Я.П.В. са нейни наследници, а от представеното удостоверение за
наследници на Р.К.С. се установява, че Р.Р.К.
е негов наследник.
С решение №79/21.06.1993г. на ПК Варна е възстановено правото на
собственост на наследниците на Р.К.С. на имот с площ от 3,5 дка., находящ се в
м. „м.то”, при граници И.Т., С.В. и вада.
Със заповед по §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ № 0944/19.12.2005г. на Кмета на Община Варна е възстановена
собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Р.К.С. върху имот
№1237 с площ от 868 кв.м., находящ се в м. „м.то”.
От заключението на в.л. Б. по назначената съдебно – техническа експертиза
се установява, че първия кадастрален план за процесната местност е изработен
през 1980г. – „Разширение на ж.к. Владислав Варненчик”, в който процесната зона
се вкл. в имот №54, който е записан в собственост на АПК. В последствие през м.05/1997г.
е изработен ПКП, който включва ПСИГ отразяващ старите имотни граници и КП/ПКП
отразяващ границите на ползвателските имоти. Последвало е изработване на КП от
м.11/1997г. на м. „м.”, като се установява наличието на идентичност на
процесния имот №424 по ПКП от 05.1997г. с КП от м.-11/1997г. Със заповед на
Областния управител на Област Варна е през 2003г. е изработен ПНИ на СО „м.”,
като към момента на изработване процесните имоти са под №№ 1235, 1236 и 1237.
За местността през 2007г. е приета Кадастрална карта, като процесните имоти в
същата са под №№1680, 1681, 1236 и 1237. Експерта посочва, че на осн. съдебно
решение постановено по гр. дело № 1319/19.04.2010г., постановено по гр. дело
№935/2008г. на ВРС на място на имот №1235 по ПНИ са образувани имоти №1680 с
площ от 451 кв.м., съставляващи дял І-ви, записан в собственост на Община Вана
и имот №1681, съставляващ дял ІІ-ри, с площ от 711 кв.м. за Злати З., М.С., М.Г.
и С.С.. Експерта установява пална идентичност на имотите 1680 и 1681 по ПНИ
(след допуснатото изменение) и имоти №1680 и 1681 по кадастралната карта.
Процесния имот № 424 попада с площ от 234 кв.м. от имот №1235 по ПНИ, с площ от
238 кв.м. в имот №1236 по ПНИ и с площ от 106кв.м. в имот № 1237 по ПНИ. В
устните си обяснения в с.з. посочва, че процесния имот № 424 попада с площ от
252 кв.м. в имот № 1680, с площ от 30 кв.м. в имот № 1681, с площ от 281 кв.м.
в имот № 1236 и с площ от 126 кв.м. в имот №1237. За онагледяване експерта изготвя
и скица №6 на л. 420 от делото, на която с кафяв цвят отразява местоположението
на имот №424, върху основа от приетата КК за местността при имоти 1680,1681,
1236 и 1237. От заключението на експерта се установява, че 62 кв.м. от процесните
реални части попадат в имот №235 по ПСИГ/ПКП от 05.1997г., който имот е записан
на неидентифициран собственик целия с площ от 2279кв.м., съответно 115 кв.м. от
реалните части попадат в имот № 234, целия с площ от 1473 кв.м. записан в
собственост на наследници на М.Г.Б.,
57 кв.м. попадат в имот № 70 целия с площ от 983 кв.м., записан в собственост
на наследници на Н.С.Т., 68 кв.м.
попадат в имот № 71, целия с площ от 1186 к.м., записан в собственост на
наследници на Ж.В.И., 57 кв.м. попадат
в имот № 72 целия с площ от 987 кв.м., записан в собственост на наследници на П. М.Д., 113 кв.м. попадат в имот № 73
с площ от 1956 кв.м., записан на наследници на И.Т. С., както и 106 кв.м. попадат в имот № 74 целия с площ от 3436
кв.м., записан в собственост на наследници на Р.К.С..
Вещото лице установява наличието на идентичност имота посочен в заповед №
ПР-001/07.02.2006г. на наследници на М.Б. с имот №1235 по ПНИ; имота посочен
в заповед № 0764/18.10.2005г. на наследници на Н.С.Т. с имот №1235 по
ПНИ; имота посочен в заповед № ПР-174/02.06.2006г. на наследници на И.Т.
С. с имот №1236 по ПНИ; имота посочен в заповед №1030/29.12.2005г. на
наследници на П. М.Д. с имот №1236 по
ПНИ; имота посочен в заповед № ПР-262/12.12.2006г. на наследници на Ж.В.И.
с имот № 1236 по ПНИ; имота посочен в заповед № 0944/19.12.2005г. на
наследници на Р.К.С. с имот №1237 по ПНИ.
По искане на ищеца е разпитана свидетеля С.И.С., като същата заявява, че
познава ищцата, съответно известно й е, че тя владее имот в м. „м.то”,
доколкото тези и сведения са в резултат от лични наблюдения, предвид това, че
свидетеля притежава там имот в съседство. За имота знае, че е на ищцата от 1978
– 1979г., като е виждала същата да го обработва. Излага, че в имота е имало
дървена барака, която е била изгоряла, като след това ищцата продължила да се
грижи за имота. Не знае някой да е предявявал претенции към това място,
съответно излага, че ищцата е искала да закупи мястото но не й било разрешено
от общината.
По искане на ищеца е разпитана свидетеля Т.Б.Е.. Свидетеля излага, че й е
известно, че ищцата притежава имот в м. м.то, доколкото и тя притежава имот в
съседство. Сочи, че ищцата притежава
имота от 1978г., като от тогава и към настояща момент го обработва. Не е
виждала друг в имота, съответно не знае някой да е предявявал претенции за
собственост досежно същия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложените в
исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на тях, петитум на
исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, на правото на собственост на ищцата по отношение на описаните в исковата молба реални части от имоти 1680, 1681, 1236 и 1237. Спецификата на предявения установителен
иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на
доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право на
собственост върху имота, ищцата
следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното придобивно основание.
В
разглеждания случай, ищцата се позовава на първично придобивно основание, а именно
изтекла в нейна полза придобивна давност, вследствие на
упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху процесните реални части с намерение за своене в периода от 1987г.
до предявяване на исковата молба в съда
(20.11.2014г.), в условията на
евентуалност твърди придобивна давност считано от 22.10.1997г. до завеждане на ИМ в
съда, и отново в евентуалност
считано от 15.12.2003г. (съобразно одобряване на заповедта на Областния управител на Област Варна за
одобряване на ПНИ за местност „м.”) до завеждане на ИМ в съда.
По отношение възражението на ответника за недопустимост
на предявения иск срещу ответниците, посочени като наследници М.Б., досежно имот
№1680 по ПНИ, в които се сочи, че посочените лица не са пасивно процесуално
легитимирани, доколкото имот №1680 е записан в собственост на Община Варна:
Съдът не споделя това възражение, доколкото намира, че
интерес от предявяване на установителния иск за ищеца ще бъде налице винаги
когато негови материални права са смущавани от лица, които ги отричат. С уточнителна молба от 22.01.2015г. ищеца изрично посочи, че
всички посочени от нея ответници с изявленията си, както и с и действията си
отричат правото й на собственост досежно процесните реални части, на които тя
твърди, че е собственик на посоченото в исковата молба оригинерно придобивно
основание. Така изложеното предпоставя максимално широка процесуална
легитимация на ответните страни по делото, поради което и за ищца е налице
интерес да отблъсне неоснователно предявените претенции от тези лица спрямо неговия
имот. За наличието на правен интерес у ищеца да предяви положителен
установителен иск, съдът не преценява предполагаемото наличие на материални
права върху имота в патримониума на ответника, а единствено досежно техните
действия, с които те смущават владението на ищеца и отричат негово право на
собственост. В случая правата на ищцата се оспорват и от наведените в отговора
на исковата молба възражения, които отричат наличието на претендираните от
ищеца материални права върху процесните реални части. От друга страна от в
отговора на исковата си молба ответниците сочат, че имот №1680 е част от имот
1235 по ПНИ, последния възстановен на общият им наследодател М.Б. с решение на
ПК от 2001г., като едва с последваща делба на имот №1235 от последния са
обособени имоти №1680 и 1681, т.е. заявяват права на собственост позоваващи се
на наследствено правоприемство от общият им наследодател М.Б., последната
придобила права по реституция. Следва да бъде посочено, че ищеца заявява и
права за придобиване на имота, като част от имот №1235 считано от 1987г. или преди
обособяване на имот №1680 в резултат на съдебната делба от 2010г.
По отношение на реалната част попадаща в имот №1680.
От заключението на в.л. Б., което се кредитира от съда,
като обективно и компетентно дадено съдът приема, че имот №1680 по ПНИ е
идентичен с имот №*** по КК. Този имот е създаден след изменение на приетия ПНИ
от имот №1235, като основание за изменението е съдебно решение постановено по
гр. дело № 935/2008г. на ВРС, влязло в законна сила на 13.05.2010г., с което е
извършена съдебна делба на именно на имот №1235, целия с площ от 1162 кв.м.,
находящ се в м. „м.то” между съделителите З.КV З., М.М.С., М. С.Г., С.Н. ***,
като в дял І-ви от имот №1235 с площ от 451 кв.м. е поставен в собственост на
Община Варна, а в дял ІІ-ри с площ от 711 кв.м. е предоставен в съсобственост
на останалите съделители в качеството им на наследници на М.Б.. Отново от
заключението на експерта се установява, че посочения в съдебното решение за
извършване на делбата имот под дял І-ви е идентичен с имот №1680 по КК,
съответно имота посочен в дял ІІ-ри е идентичен с имот №1681. В имот №1680,
който е записа на Община Варна се
ситуират 252 кв.м. от реалната част, което се претендира от ищцата.
Имот №1235 преди изменението на ПНИ с цитираното решение на ВРС се включва
в имот №234 по ПСИГ/ПКП, който имот е записан в собственост на М.Г.Б., на която с решение
с на ПК Варна № 830/22.10.2001г. е признато правото на собственост върху имоти,
сред които и посочения имот №234 с площ от 1,5 дка. находящ се в м. „м.то”, землище на Община Варна, ж.к.
Владислав Варненчик. Не се спори, че ответниците М.С.З., С.З.З., М.З.З., М.С. Г., и М.М.С. са наследници на М.Г.Б., както и че в тяхна полза е издадена заповед по §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ № ПР-001/07.02.2006г., поправена със заповед №
ПР-039/23.02.2006г., и с която заповед е възстановена собствеността при
условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М.Б. върху
имот №1235 с площ от 1162 кв.м., който имот е в съсобственост
с наследници на Н.С. и неидентифициран собственик.
По отношение на реалната част попадаща в
имот №1681:
Имот №1681 по КК е
идентичен с имот №1681 по ПНИ, след неговото изменение и заличаване на имот №
1235 по ПНИ, съобразно вече цитираното от съда съдебно решение по извършване на
делбата. С решение № 693/08.05.2000г. на ПК Варна в полза на наследниците на Н.С.Т. е признато правото на
собственост върху нива с площ от 1 дка., находящ се в м. „м.то”. Съдът приема от събраните по
делото писмени доказателства, че наследници на С.Н. *** са ответниците М.Д.С., Н.С.Н. и
С.С.С., съответно от представеното удостоверение за наследници
на Н.С.Т. се установява, че негов наследник е С.Н. ***.Със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ № 0764/18.10.2005г. на Кмета на Община Варна е възстановена
собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Н.С.Т.
върху 236 кв.м. ид. части от имот №1235 с площ от 1162 кв.м.,
който имот е в съсобственост с наследници на М.Б. и неидентифициран собственик.
От заключението се установява, че претендираните от ищцата реални част попадат
с площ от 30 кв.м. в имот №1681, но тук следва да бъде посочено, че
площта на имота, съответно площта на претендираната реална част са вторични
белези за индивидуализация за разлика от границите и местоположението, които
съобразно заключението на в.л. Б. по приетата СТЕ съвпадат с предявените и по точно с посочените
от ищеца на скица на л.33 от делото реална част, а именно идентичност на частта
заключена между точки №63-64-65-66-67-68-69-70 на л.420 по заключение на СТЕ и частта
посочен в т.Г1-Г-А3-А2 на скица на л.33 от ищеца. Признатия за възстановяване с
решение на ПК Варна № 693/08.05.2000г. в полза на наследниците на Н.С.Т. имот се индивидуализира под №70 по
ПСИГ/ПКП, като в границите му попадат 57 кв.м. от процесните реални части
(л.419, заключени между точки 3-4-13-14). Отново от заключението на експерта се
установява наличието на идентичност на имота посочен в заповед по §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ № 0764/18.10.2005г. на Кмета на Община, в полза на наследниците на
Н.С.Т. с имот №1235 по ПНИ.
По отношение на реалната част попадаща в
имот №1236:
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че със
заповед оп §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 1030/29.12.2005г. на Кмета на Община Варна е възстановена
собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П.
М.Д. върху 237 кв.м.ид. части от имот №1236 находящ се в м. „м.то”,
целия с площ от 998 кв.м. като е посочено, че имота е в съсобственост с
наследници на И.Т. С. и наследници на Ж.В.И.. Доказа се, че наследник на П.Д. е
С.П.П., а наследници на последната са ответниците И.С. П., С.И.С. и П.И.С.. От заключението на в.л. Б. съдът приема, че реалната
част от имота посочен в цитираната заповед по §4к, ал.7 попада в имот №1236 по
ПНИ на процесната местност. По ПСИГ за
наследодателя П.М. е отреден имот №72, целия с площ от 987 кв.м., в който 57
кв.м. от процесната реална част попадат.
Не е спорно, че М.Ж.В., б.ж. на гр. Варна е
наследник на Ж.В.И., съответно че наследници на първия са ответниците В.М.З. и
Ж.М.В.. Със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № ПР-262/12.12.2006г. на
Кмета на Община Варна е възстановена собствеността при условията на §4б, ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Ж.В.И. върху 283 кв.м. ид. части и имот №1236, целия с площ от
998кв.м., находящ се в местност „м.то”, като е посочено, че имота е в
съсобственост с наследници на П.Д. и И.С.. Имота по ПСИГ отреден за
наследодателя Ж.И. е под №71, целия с площ от 1186 кв.м., като 68 кв.м. от процесната
реална част се ситуират в него. Установи се и идентичност на посочените в
заповедта по §4к, ал.7 реални части от 283 кв.м. с имот №1236 по ПНИ.
Съдът приема за доказано от представеното удостоверение за наследници на И.Т.
С., че негов наследник е ответника Н.И.Т.. На наследодателя С. по силата на
заповед по
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № ПР-174/02.06.2006г. на Кмета на Община Варна е
възстановена собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 477
кв.м. ид. части от имот № 1236 целия с площ от 998кв.м.,
находящ се в местност „м.то”, като е посочено, че имота е в съсобственост с
наследници на Ж.И. и П.Д.. По плана на старите имотни граници за С. е бил
отреден имот № 73 с обща площ от 1956 кв.м., в които 113 кв.м. се ситуират в
процесните реални части от имот №424, претендиран от ищцата. Посочените в
заповедта по §4к, ал.7 реални части от 477 кв.м. се установи, че се ситуират в
имот №1236 по ПНИ.
По отношение на реалната част попадаща в
имот №1237:
По плана на СТИГ за наследниците на Р.К.С. е отреден имот №74 с площ от
3436 кв.м., в границите на който с площ от 106 кв.м. се ситуират процесната
реална част претендирана от ищцата. Съдът приема за установено, че наследник на
Райко Синев е Р.Р.К., а наследници на последната са ответниците Д.П.В. и Я.П.В.. На наследодателя Синев с решение №79/21.06.1993г. на ПК
Варна е възстановено правото на собственост на имот с площ от 3,5 дка., находящ
се в м. „м.то”, при граници И.Т., С.В. и вада, като със заповед §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ №
0944/19.12.2005г. на Кмета на Община Варна е възстановена собствеността при
условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Р.К.С. върху имот №1237 с площ от 868 кв.м.,
находящ се в м. „м.то”. С площ от 106 кв.м. се ситуират претендираната от
ищцата реална част в имот №1237 по ПНИ, който имот е идентичен и с имот №1237
по КК.
Гореизложеното налага извода, че се установява частична (с посочената от
в.л. площ за всеки един имот) идентичност на претендираните от ищцата реални
части с имот №1235, 1236 и 1237 по ПНИ, съответно имоти №235, 234, 70, 71, 72,
73 и 74 по ПСИГ, както и съобразно имоти по действащата кадастрална карта
№1680,1681,1236 и 1237. Претендираните реални части са идентични и с имотите,
за които в полза на наследниците на възстановените собственици са издадени
заповеди по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които се възстановява правото им на собственост.
Не е спорно между страните, че реалните части се намират в територия,
собствеността върху която подлежи на възстановяване по реда на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Извод в тази насока може да бъде направен и от заключението на в.л. Б., в
което се сочи, че в първия план който е действал за процесната местност, а
именно този от 1980г., имотите като част от общ имот с пл.№54 са вписани на
АПК. По силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107 от 18.11.1997г.) изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита
и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила - 22.11.1997
г. (т. 3 от ТР № 1/2009г. от 02.06.2010 г. на ОСГК на ВКС). Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие,
защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. След 22.11.1997 г. владението придобива правна значимост по силата
на закона. Следователно
изтеклата придобивна давност до 22.11.1997 г. не може да бъде зачетена. Така изложеното налага извода, че ищцата не
се легитимира за собственик на процесните реални части по давностно владение
заявено за посочения в исковата молба период от 1987г. до 22.11.1997г.
В условията на евентуалност се релевира и твърдение за
придобиване на реалните части по давност и за периода от 22.11.997г. до
сезиране на съда. В тази насока следва да бъде посочено, че след изменението
на разпоредбата на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ по ДВ бр.68/1999г. в компетенциите
на ОСЗ преди ОСЗГ, съответно ПК е само признаването на правото
на собственост при условията на пар.4 – 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ с описване на
размера и местността, в която са се намирали земеделските земи, но не и на
границити им, за разлика от предвидения до тогава ред, възлагащ на тези органи
възстановяването на правото на собственост. Този извод следва и от изменението
на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/1999г./, по силата на която разпоредба
възстановяването, респективно придобиването на собствеността, се извършва със
заповед на кмета на общината, издадена въз основа на влезлия в сила ПНИ,
определящ границите на имотите преди образуването на ТКЗС и на предоставените
за ползване такива /чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ/. Разпоредбата на
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ /нова, ДВ бр.113/1999г./ е в пълно съответствие с така
измененият ред за реституция, предвиден в ЗСПЗЗ. Следователно,
по силата на посочените разпоредби именно заповедта на кмета по пар.4к ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ има конститутивно, вещно действие, тъй като тя завършва
процедурата по възстановяването на правото на собственост върху земеделските
земи. Изложеното предпоставя единствено възможния
извод, че процедурата по приключване на възстановяване на имоти в полза на
бившите собственици, които се ползват с решения на ПК след 1999г. приключва
едва с издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която заповед
фактическия състав по възстановяване на
земи попадащи в територията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се счита за завършен. От този
момент имота, който е възстановен се явява индивидуализират по площ,
местонахождение и граници и може да бъде предмет на искова защита от лицата, в
чиято полза е възстановен. До издаване на заповед по §4к, ал.7 тези лица са
лишени от правото да защитят имота си, поради което следва и извода, че и срещу
тях не може да тече давност, независимо от приемане на план на новообразуваните
имоти за местността в която им биват признати за възстановяване имоти.
По делото са представени решения на ПК №830/22.10.2001г.,
с което се признава право на собственост върху имот №234 с площ от 1,5 дка. в
полза на наследници на М.Б., както и решение на ПК № 693/08.05.2000г., с което
се признава правото на собственост на наследници на Н.Т. върху имот с площ от 1
дка., които имоти се намират в местност „м.то”, землище Община Варна.Посочените
решения на Поземлена комисия Варна са станали основания за издаване на заповеди
по §4к, л.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно №ПР-0039/23.02.2006г. и №
0764/18.10.2005г. на Кмета на Община Варна. Както вече съдът посочи установи се
идентичност на претендираната от ищцата реална част с имот №1235, за която се
отнасят посочените заповеди, както и идентичност на имотите по действащата КК
№1680 и №1681, които са създадени в резултата от допусната съдебна делба. За
този имоти №1680 и 1681, като част от бивш имот №1235 по ПНИ (преди изменение)
не може да тече придобивна давност в полза на ищцата, за периода преди
постановяване на цитираните заповеди по §4к, ал.7, в първия случай 2006г., а
във втория 2005г.Считано от постановяване на посочените заповеди на Кмета на
Община Варна, с които се възстановяват на полза на ответниците посочените имоти
до сезиране на съда с настоящата искова
молба не е изтекъл десетгодишния срок, в който ищцата да е осъществявала
владение върху претендираните от нея реални части от тези имоти, поради което и
предявените искове за собственост срещу посочените ответници в качеството им на
наследници на М.Б. и С.С. се явяват неоснователни.
За имот №1236 по КК, което е идентичен със същия имот по
ПНИ, са относими заповеди по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ №1030/29.12.2005г. за
наследници на П. М.Д., №ПР-262/12.12.2006г. за наследници на Ж.В.И., както и №
ПР-174/02.06.2006г. за наследници на И.Т. С.. И при този предявен иск извода е
идентичен съобразно с изложеното досежно претенциите по отношение на части от
имоти №1680 и 1681. Отново към моментна на сезиране на съда, считано от
приключване на процедурата по възстановяване на съответните части от имот
№1236, до завеждане на исковата молба в съда не са изминали десет години, в
рамките на които ищцата да е упражнявала фактическа власт върху заявените от
нея реални части от този имот. При тези мотиви предявения иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Съдът споделя възражението на процесуалния представител
на ответниците, че липсва правен интерес на ищцата да предяви установителен иск
срещу С.И.Т.. Не се установява от представените по делото писмени доказателства
същата да е наследник на някой от наследодателите, на които е възстановено правото
на собственост досежно имот №1236, а именно лицата П.Д., М.В. и И.С.. Не се
спори, че ответницата С.Т. е съпруга на ответника Н.И.Т., който е наследник на И.С..
Именно по силата на нотариален акт №6,т.4, рег.
№11741/2008г., съпругът на С.Т. - Н.И.Т. е признат за собственик върху 477
кв.м. ид. части от имот № 1236, които ид.части са придобити от Т. по наследство
и при условията на §4б, ал.1, ПЗР на ЗСПЗЗ, а не по силата на разпоредителна
сделка. Не се заявява от ищеца, както с исковата
молба, така и уточнителните молби какви материални права на собственост
ответницата С.Т. му противопоставя. Правния интерес от предявяване на
положителен установителен иск за ищеца ще е налице когато следва да бъде
осъществена съдебна проверка на твърденията му за принадлежността правото му на
собственост върху процесния имот, съответно реалната част от имот, като
същевременно се отрекат със сила на присъдено нещо претендирани от ответника
права. В тази насока липсват твърдения които да обосноват интерес от завеждане
на иск срещу посочения ответника, като правия му интерес не се установява и от
наличните по делото писмени доказателства, и в частност както вече съдът посочи,
лицето не се явява наследник на лица, на които е възстановен имот №1236, в
границите на който се ситуира претендираната реална част от ищцата. В отговора
на исковата си молба С.Т. не релевира и възражения, които да бъдат приети, като
оспорване права на ищцата, позовавайки се на свои собствени материални права,
поради което производството по делото в тази му част срещу С.Т. следва да бъде
прекратено като недопустимо, на осн. чл.130 ГПК.
Въз основа на решение № 79/21.06.1993г. на ПК Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на Р.К.С.
на имот с площ от 3,5 дка., находящ се в м. „м.то”, при граници И.Т., С.В. и
вада, като със
заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 0944/19.12.2005г. на Кмета на
Община Варна е възстановена собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Р.К.С. върху имот №1237 с площ от 868 кв.м., находящ се в м. „м.то”.
В действителност по отношение на имот №1237 се поставя въпроса, в кой
момент завършва реституционната процедура по отношение на този имот, като се
има в предвид, че решението на ПК от 1993г. е издадено преди цитираните
изменения на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр.
88/31.07.1998г., ПК се произнася с решение за “възстановяване правото на
собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л.”. Съгласно първоначалните редакции на пар.4з ЗСПЗЗ, бившите
ползватели могат да изкупят до 600 кв.м., респективно 1000 кв.м., независимо,
че правото на ползване може да им е било предоставено за по-голяма площ. С изменението на този текст /ДВ бр. 98/28.10.1997г./
е въведена нова ал.2 на пар.4з, съгласно която разликата над придобитото по
пар.4а и 4б ЗСПЗЗ до фактически ползваната земя се възстановява на
собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малко от 250 кв.м.
при условия и ред, предвидени в ППЗСПЗЗ. Земите, които остават и не са достатъчни за образуване на имот с
такава площ могат да бъдат изкупени от бившите ползуватели по пазарни цени.
За приложението на този текст предвид законовата делегация е
изменен чл. 28 от ППЗСПЗЗ и в редакцията си от ДВ чл.
122/19.12.1997г. /в сила от 23.12.1997г./ е приета нова ал.4,
която предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се
определят границите на имотите, правото на собственост върху които се
възстановява по реда на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, или се
придобиват по реда на пар. 4а и 4б ЗСПЗЗ.
Определяйки границите, този план определя точното разположение и форма на тези
имоти и останалите площи от тях над размерите по пар.4з ЗСПЗЗ, както и
възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от
250 кв.м., респективно остатъчната площ, която ползувателите могат допълнително
да изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен имот.
Следователно и преди влизане в сила на редакцията на пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ :ДВ бр. 68/30.07.99г./ за тези площи
не е настъпил реституциония ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по
чл. 24, ал.4 ППЗСПЗЗ. Съдебната
практика действително приема, че решенията, издадени при действието на
първоначалната редакция на пар.4к ЗСПЗЗ ДВ бр. 98/28.10.1997г. преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/., след като са стабилизирани имат конститутивно действие и
възстановяват правото на собственост, но аргументацията за това е, че имота е
индивидуализиран по кадастралния план.
В настоящия случай съдът намира, че индивидуализация на
възстановения с цитираното решене на ПК № 79/1993г. имот №1237 по действащ
кадастрален план не е осъществена. От заключението на в.л. Б. се установи, че
към момента на постановяване на цитираното решение на ПК в полза на
наследниците на Райко Синев е действал КП от 1980г., при който имота на наследодателя
Синев не е бил индивидуализиран, като самостоятелен. Не само този имот, а и
останалите относими към казуса имоти са били част от един общ имот с пл.№54,
който е вписан в собственост на АПК.
Когато
частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни
граници не са обособени като самостоятелни обекти на собственост, респективно
възстановените части от такива имоти, които са останали след приложението на
пар.
4а и пар.4б ЗСПЗЗ не са определени с влязъл в сила на ПНИ по
28, ал.4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ
нямат конститутивно действие. За тези части не
настъпва реституционния ефект. Административната
процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и
издаване на заповедите по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. В този смисъл Решение № 185/25.06.2013г., постановено по гр. дело №
2066/2013г. на ВКС, І-во ГО.
В полза на наследниците на Райко Синев е издадена заповед по §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на същата е възстановено правото на собственост
при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ досежно имот №1237, целия с площ от
868 кв.м. Липсват по делото доказателства, които да опровергаят приложение на
посочената реституционна процедура, предпоставяща завършване на фактическия
състав на същата по отношение на имот №1237 именно с издаване на заповед
№0944/19.12.2005г. по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. От момента на издаване на
посочената заповед по отношение на имот №1237 до предявяване на исковата молба
в съда не изтекъл законоустановения 10-годишен срок, предпоставящ придобиване
по давност на претендираната реална част от ищеца. При изложените съображения
предявения иск следва да бъде отхвърлен.
В заключение следва да бъде посочено, че релевираните и в условията на
евентуалност начални моменти, а именно от 22.10.1997г., съответно от
15.12.2003г., когато е одобрен ПНИ за местност „м.” не могат да обосноват
началото на давностния период, от който ищцата твърди, че черпи материални права
с оглед посоченото в исковата й молба оригинерно придобивно основание върху
цитираните реални части. За начало на този период следва да се счита
постановяване на всяка една отделна заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ по
отношение на всеки един от процесните имоти 1680 и 1681, като част от имот
№1235, съответно за имоти №1236 и 1237, като се има в предвид, че от началото
на този срок до сезиране на съда с настоящата искова молба – 20.11.2014г.
десетгодишния срок не е изтекъл, за кой и да е от имотите.
По отношение на
разноските:
С оглед изходът на спора в полза на
ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1467 лева, от които
1200 лева възнаграждение за процесуално представителство, както и сумата от 267
лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените искове от С.В.Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв.
Стефанов срещу:
1)
М.С.З.,
ЕГН **********, с адрес ***; С.З.З., ЕГН **********, с адрес ***; М.З.З., ЕГН **********,
с адрес ***; М.С. Г., ЕГН **********, с
адрес *** и М.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството им на
наследници на М.Г.Б.,*** за приемане на установено, че ищцата е собственик на реална част с площ от 181 кв.м.,
обозначена с точки А, А1, А2, А3, с червен цвят на скица приложена към исковата
молба на л. 33 от делото, от имот с идентификатор ***, находящ се в СО”м.”,
Община Варна, целия с площ от 451 кв.м. и при граници на целия имот: имоти с
идентификатори №№***, ***, ***, ***;
2)
М.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес *** 11; Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** 6 и С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес *** 11, в
качеството им на наследници на С.Н. ***, за приемане на установено, че
ищцата е собственик на реална част с
площ от 57 кв.м., обозначена с точки А3, А2, Г1, Г, със зелен цвят
на скица приложена към исковата молба на л. 33 от делото, от имот с
идентификатор ***, находящ се в СО”м.”, Община Варна, целия с площ от 711 кв.м.
и при граници на целия имот: имоти с идентификатори 10135.4501.9544, ***, *** и
***;
3)
И.С. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***; С.И.С., ЕН **********, с адрес *** и П.И.С., ЕГН **********,
с адрес *** в качеството им на
наследници на С.П.П.,***, срещу ответниците
В.М.З., ЕГН **********, с адрес *** и Ж.М.В., ЕГН **********, с адрес *** в качеството им на наследници на М.Ж.В., срещу ответникът Н.И.Т., ЕГН **********
***. *** за приемане на установено, че ищцата е собственик на реална част с площ от 114 кв.м.,
обозначена с точки А1, Б1, В1 и Г1 с жълт цвят на скица приложена към
исковата молба на л. 33 от делото, от имот с идентификатор *** находящ се в СО”м.”,
Община Варна, целия с площ от 995 кв.м. и при граници на целия имот: имоти с идентификатори
***, 10135.4501.9544, 10135.4501.1237, *** и ***;
4)
Д.П.В., ЕГН **********, с адрес *** и Я.П.В.,
ЕГН **********, с адрес *** в качеството
им на наследници на Р.Р.К.,*** за приемане на установено, че ищцата е
собственик на реална част с площ от 105
кв.м., обозначена с точки Б1, Б, В и В1 обозначена със син цвят на на
скица приложена към исковата молба на л. 33 от делото, от имот с идентификатор
10135.4501.1237 находящ се в
СО”м.”, Община Варна, целия с площ от 869 кв.м. и при граници на целия имот:
имоти с идентификатори 10135.4501.1238, 10135.4501.9544, 10135.4501.425,
10135.4501.9543, 10135.4501.1240, *** и ***, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Прекратява производството по гр. дело № 14689/2014г. по описа на Варненски районен съд, в частта досежно предявения иск с правно
осн. чл. 124, ал.1 от С.В.Т.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Стефанов срещу С.И.Т., ЕГН **********
***. *** за приемане на установено, че ищцата е собственик на реална част с площ от 114 кв.м.,
обозначена с точки А1, Б1, В1 и Г1 с жълт цвят на скица приложена към
исковата молба на л. 33 от делото, от имот с идентификатор *** находящ се в СО”м.”,
Община Варна, целия с площ от 995 кв.м. и при граници на целия имот: имоти с
идентификатори ***, 10135.4501.9544, 10135.4501.1237, *** и ***, на осн. чл.130 ГПК.
Осъжда С.В.Т., ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, адв. Стефанов да заплати на М.С.З.,
ЕГН **********, с адрес ***; С.З.З., ЕГН **********, с
адрес ***; М.З.З., ЕГН **********, с адрес ***; М.С. Г., ЕГН **********, с адрес ***, М.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, М.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** 11; Н.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** 6, С.С.С., ЕГН **********, с адрес *** 11, И.С. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***; С.И.С., ЕН **********, с адрес ***, П.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, В.М.З., ЕГН **********, с адрес ***, Ж.М.В., ЕГН **********, с
адрес ***, Н.И.Т., ЕГН ********** ***. ***, С.И.Т., ЕГН **********
***. ***, Д.П.В., ЕГН **********, с адрес *** и Я.П.В., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1467 (хиляда
четиристотин шейсет и седем лева) лева, от които 1200 лева възнаграждение за процесуално представителство, както
и сумата от 267 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт. В частта, с
която производството по делото се прекратява решението има характер на
определение, като същото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: