Р Е Ш Е Н И Е
№898
18.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Светла Иванова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №905 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.191 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., срещу: Раздел четвърти „Нарушения при обитаване на жилища, обществени сгради и производствени помещения“ от Наредба №2 за опазване на обществения ред на Общински съвет – Димитровград.
Оспорващият твърди, че имал пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, защото съгласно чл.2, ал.1 от процесната Наредба, тя била задължителна за всички лица, които живеят или временно пребивават на територията на Общината, от което следвало, че той бил неин адресат. Твърди, че бил трайно свързан с територията на община Димитровград, където имал постоянен адрес и живеел в свое жилище на ул.„Хр.С., а също така имал къща и дворно място в с.Б.. Имал валидна шофьорска книжка, категория „А“, „Б“, „М“, управлявал МПС на територията на общината. Така оспорената част от Наредбата рефлектирала върху правната му сфера, защото създавала задължения за него и можел да бъде засегнат от всички охранителни хипотези на Раздел четвърти от Наредбата, както и да понесял санкциите с налагане на глоби от 50 до 500 лева по чл.42, ал.1 от Раздел шести от процесната Наредба. Позовавайки се на преките и непосредствени разпоредби на чл.56 и чл.120, ал.2 от КРБ, оспорващият считал, че разполага с правото на защита срещу оспорената част от Наредбата, която била в разрез с принципите на правовата държава – чл.4, ал.1 от КРБ.
Излага съображения, че пороците на оспорената част от Наредбата били по смисъла на чл.146, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Ответникът не бил спазил процедурните правила на чл.2а и чл.28 от ЗНА, действали към 29.04.2004 г., при издаване на Наредбата и на оспорваната част. Не бил публикуван проекта на Наредбата в интернет 1 месец преди нейното приемане, с което не била дадена възможност на засегнатите лица да изразят становища и възражения, а така били нарушени принципите на стабилност, съгласуваност и откритост със заинтересованите страни, липсвал анализ за съответствие с правото на ЕС и очакваните финансови резултати от нейното прилагане. Докладна записка №06-00165/19.04.2004 г., внесена от г-н Н.К.– Председател на ОбС – Димитровград, за приемане на Наредбата, била бланкетна и лаконична, състояща се от 2-3 изречения. Налице било особено съществени нарушения на нормотворческия процес – чл.146, т.3 от АПК. При издаването на новите ал.3, 4 и 5 към чл.29 от Наредбата с Решение №358/25.09.2008 г. също не били спазени нормотворческите правила на чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА.
В жалбата се твърди също, че Наредба №2 и оспореният раздел от нея имали привидната форма на влязъл в сила акт, какъвто в действителност не била, защото нямало данни за публикуването й във в-к „Ориент експрес“ и „Тракия 21 век“, съгласно §4 от същата, поради което била неизвестна датата й на влизане в сила 1 месец след публикуването ѝ в пресата – отменителен порок по чл.146, т.1, вр. чл.168, ал.2 от АПК.
Навежда се довода, че ответникът нарушил правилото на чл.8 от ЗНА, като уредил вече уредени обществени отношения с нормативен акт от по-висока степен, действащ на територията на цялата страна – чл.6 от Закона за управление на етажната собственост, поради което оспорената част от Наредбата била нищожна.
Жалбоподателят цитира оспорените от него разпоредби от Наредба №2 за опазване на обществения ред на община Димитровград и текста на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС и твърди, че била налице идентичност между двете групи разпоредби, съответно между:
оспорения чл.28, т.2 от Наредбата и чл.6, ал.1, т.4 от ЗУЕС;
оспорения чл.28, т.3 от Наредбата и чл.6, ал.1, т.1 от ЗУЕС;
оспорения чл.28, т.4 от Наредбата и чл.6, ал.1, т.12 от ЗУЕС;
оспорения чл.29, ал.1 от Наредбата и чл.6, ал.1, т.5 от ЗУЕС и др.
Твърди, че от друга страна не била налице хипотезата на чл.9, ал.3 от ЗНА, вр. чл.44, ал.1, изр.второ от Указ №883/24.04.1974 г. за прилагате на ЗНА, която да позволи на ответника по изключение да преповтаря текстове от закона в наредбата.
Въз основа на изложеното оспорващият считал, че обжалваната част следвало да бъде прогласена за нищожна. Претендира съдът да постанови решение, с което да обезсили или отмени Раздел четвърти от Наредба №2 за опазване на обществения ред, издадена от Общински съвет – Димитровград.
Ответникът, Общински съвет Димитровград, чрез своя Председател, в писмото с вх.№5779/07.10.2020 г., с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за недопустимост на жалбата, като твърди, че жалбоподателят нямал пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорването на посочените текстове от Наредбата, а в случай, че жалбата бъде приета за допустима, претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище за недопустимост на оспорването, като направено при липса на правен интерес, а по същество счита, че оспорването следва да бъде оставено без уважение, като немотивирано и изцяло с формален характер.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Според представения с жалбата Протокол от 12.03.1998 г. по гр.д.№36/1997 г. на Димитровградски районен съд, след одобрена съдебна спогодба в дял на жалбоподателя П.Т.З. е поставен апартамент №21, находящ се в гр.Д , ул.„Х С “, . Същият адрес е посочен и като постоянен адрес в личната карта на жалбоподателя.
С Докладна записка №06-00-165/19.04.2004 г. (л.66-67), Председателят на Общински съвет – Димитровград и Председател на Временната комисия за актуализация на действащите наредби и правилници на Общински съвет – Димитровград, е предложил на Общински съвет – Димитровград да вземе следното решение: На основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, чл.5, ал.5 и чл.88, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общински съвет – Димитровград: 1. Приема Наредба за обществения ред в Община Димитровград; 2. Отменя Наредба №2 за обществения ред, приета с Решение №21/05.03.97 г., Протокол №5 на Общински съвет – Димитровград и променяна с Решение №350/09.07.97 г. и Решение №643/16.12.98 г.; 3. Възлага на кмета на общината прилагането и контрола по Наредбата.
Докладната записка е разгледана като т.23 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Димитровград, проведено на 29.04.2004 г., по която е прието Решение №129 от 29.04.2004 г. С точка 1 от решението, на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, чл.5, ал.5 и чл.88, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общински съвет – Димитровград приема Наредба за обществения ред в Община Димитровград. Съгласно приложения по делото Протокол №8/29.04.2004 г. (л.44-90) от проведеното заседание, решението е прието при необходимия кворум и мнозинство, като при общ брой от 33 общински съветници, 30 са гласували „за“, 0 – „против“ и 0 – „въздържали се“.
С Докладна записка №06-00-554/16.09.2008 г. (л.99-100) на Кмета на Община Димитровград е предложено допълнение на Наредба №2 за опазване на обществения ред на Общински съвет – Димитровград.
Докладната записка е разгледана като т.47 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Димитровград, проведено на 25.09.2008 г., и е прието Решение №358 от 25.09.2008 г., с което, на основание чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград приема допълнение към Наредба №2 за опазване на обществения ред, като в чл.29 от Наредбата се създават нови ал.3, ал.4 и ал.5 с конкретно съдържание. Видно от Протокол №13/25.09.2008 г. (л.91-98) от проведеното заседание, решението е прието при необходимия кворум, с гласували „за“ – 27 общински съветници, 0 гласа – „против“ и 0 гласа – „въздържали се“.
По делото е представен текста на Наредба №2 за опазване на обществения ред (л.226-236), приета с Решение №129/29.04.2004 г., променяна и допълвана с изброени решения, като последното посочено е Р 777/26.10.2017 г.
На официалната интернет страница на Общински съвет – Димитровград е публикуван актуалния и действащ текст на Наредбата, в който са отразени и изменящите същата съдебни решения: „Р 500/08.06.2018 г. на Адм.съд – Хасково; Решение №558/13.07.2018 г. на ХАС по АД 366/2018 г.; Решение №344/23.05.2018 г. на ХАС по АД 105/2018 г.; Решение №1079/18.01.2019 г. на ХАС по АД 1021/2018 г.; Решение №688/16.10.2019 г. на ХАС по АД 678/2019 г.; решение №884/03.12.2019 г. по АД 893/2019 г. на ХАС, Решение №81/26.02.2020 г. на ХАС по АД №1350/2019 г.; Решение №31/07.02.2020 г. на ХАС по АД №578/2019; Решение № 503/18.08.2020 по АД № 243 на ХАС; Решение №420/23.07.2020 г. на ХАС по АД №299/2020.“
Съгласно от §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, същата се приема на основание чл.22, ал.2 от ЗМСМА.
В Раздел първи „Общи разпоредби“ от Наредбата е предвидено, че същата определя реда, условията и специалните изисквания за спазване на обществения ред и цели утвърждаване на местното самоуправление на територията на община Димитровград, осигуряване нормално функциониране на стопански и обществени организации, установяване и поддържане на добър благоустройствен ред в населените места на общината, сигурността и спокойствието на гражданите (чл.1), като Наредбата има действие и е задължителна за всички лица, които живеят или временно пребивават на територията на общината и за собственици и наематели на жилищните сгради (чл.2, т.1 и т.2).
Текстовете от Наредба №2, в редакцията им към момента на подаване на жалбата и в действащата към настоящия момент редакция, имат следното съдържание:
„РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
НАРУШЕНИЯ ПРИ ОБИТАВАНЕ НА ЖИЛИЩА, ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ
И ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ
Чл.28. При условията на етажна собственост, всеки обитател на
етаж или на част от етаж, при използуване на своите части от сградата, е
длъжен:
1. Да не върши и
да не допуска нищо, което може да изложи сградата на опасност от пожар или от
значителни повреди;
2. Да не
извършва дейност, без съгласието на общото събрание, която създава за
обитателите на другите помещения безпокойство по-голямо от обикновеното;
3. Да използува
общите части от сградата според тяхното предназначение, без да пречи с това на
другите обитатели да ги използуват или да накърнява правото им на използуване
на техните отделни помещения;
4. Да осигурява
достъп в своите помещения за извършване на необходимите проучвателни, проектни,
измервателни или строително-монтажни работи, свързани с подобрения, ремонти или
изменения на общи части или на чужди помещения в предвидените от закон случаи;
5. При
използуване на своите части от сградата обитателят да спазва добрите нрави.
Чл.29. /1/ Всеки собственик може да извършва преустройства на
своите части (самостоятелни обекти) от сградата, като не изменя или завзема
помещения, пространства или части от тях, предназначени за общо ползване и не
вреди на носимоспособността и устойчивостта на строителната конструкция, на
пожарната безопасност и безопасното ползване на сградата.
/2/ Измененията и преустройствата на сградите или на части от
тях се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на
територията.
/3//новa, Решение №358 от 25.09.2008 г./ Собствениците на
самостоятелни обекти в сгради, предстaвляващи етажна собственост, не могат да
извършват самостоятелно саниране на външните фасадни стени и/или индивидуалното
им боядисване без разрешение на главния архитект на общината, съдържащо
указание за изпълнение на дейностите.
/4//новa, Решение №358 от 25.09.2008 г./ Разрешение по
предходната алинея се получава след отправяне на искане до главния архитект на
общината от управителя на етажната собственост /домоуправителя / и е придружено
с протокол от Общото събрание на етажната собственост с прието по съответния
ред решение, че санирането и боядисването ще се изпълни едновременно за цялата
етажна собственост или отделен вход от нея, както и с мостри на цветовете за
прилагане на фасадните материали.
/5//новa, Решение №358 от 25.09.2008 г./ Разрешение по ал. 3
може да бъде издадено и на отделен собственик на етаж или част от етаж в
етажната собственост, като искането му трябва да бъде преподписано от
управителя на етажната собственост /домоуправителя / и е придружено с протокол
от Общото събрание на етажната собственост с прието по съответния ред решение,
съдържащо съгласие съответния собственик да извърши изменение на външните
фасадни стени чрез саниране и боядисване, както и с мостри на цветовете за
прилагане на фасадните материали.
Чл.30. За нарушения по смисъла на настоящата Наредба се
считат:
1. Изменения по
фасадния вид на сградата без разрешение, замърсяване и непочистване на външни
части, монтиране на съоръжения за лично ползване на общи места или които
загрозяват общия вид;
2. Повреждане
комуникативните съоръжения в сградите;
3. Замърсяване и
непочистване на местата за общо ползване, включително и на индивидуалните
жилища, водещо до затрудняване нормалния живот на околните, както и почистване
по начин, време и на места, с което се нарушава спокойствието на съседи;
4. Съхраняване
около индивидуалните жилища и имоти, в мазета, тавани, дворове и прилежащи
постройки на стоки и продукти, създаващи опасност от пожари, заразни болести,
развъждане на насекоми и гризачи, или които са с траен неприятен мирис;
5. Отглеждане и
развъждане на домашни животни при условия и по начини, застрашаващи здравето и
спокойствието на околните;
6. Паленето на
огън, изхвърляне на отпадъци и предмети, изгарянето им на неопределени за това
места, повреждане или преместване на контейнерите за отпадъци, затрудняване на
комуналното почистване;
7. Несвоевременно
почистване на сняг, отпадъци и остатъци от строителни и ремонтни работи,
затрудняващи ползването на общи места в сградите и около тях, както и
неподдържането в добър хигиенен вид на подлезите и обществените тоалетни;
8. Неорганизиране
или забавяне провеждането на хигиенизиращи мероприятия от задължените лица.“
Жалбата е процесуално допустима
за разглеждане.
На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд – изцяло, или в
отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. В случая предмет на
оспорване са отделни разпоредби от Наредба №2 опазване на обществения ред,
приета от Общински съвет – Димитровград, която съдържа подзаконови
административноправни норми с многократно правно действие и отнасящи се за
неопределен и неограничен брой адресати, т.е. притежава характеристиките на нормативен
административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения.
В случая, видно от представените от жалбоподателя заверени
копия от лична карта и документ за собственост, последният е с постоянен адрес ***
и притежава апартамент, находящ се в същия град, а като такъв се явява адресат
на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредба от който оспорва, респ.
за него е налице правен интерес от оспорването. Оспорването на подзаконовия
нормативен акт пред съда е частично и касае само цитираните по-горе текстове от
Раздел четвърти от Наредбата, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр.
с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда
безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без
ограничение във времето.
След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваните части от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146, във вр. с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.
Наредба №2, с която се уреждат отношенията, свързани с опазване на обществения ред на територията на община Димитровград, е приета от Общински съвет – Димитровград в качеството му на материално и териториално компетентен орган. Спазена е формата за издаване на подзаконовия акт, като видно от представените доказателства – Протокол №8/29.04.2004 г. Наредбата е приета при изискуемия кворум и мнозинство.
Във връзка с направеното от оспорващия възражение за неспазване на административнопроизводствените правила, съдът намира следното:
Съгласно чл.2а (Нов – ДВ, бр.55 от 2003 г., отм., бр.46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) от ЗНА, действал по време на приемане на Наредбата (и съответно на част от оспорените по делото текстове от Наредбата), лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
Според настоящия съдебен състав, Наредбата (включително оспорените разпоредби на чл.28; чл.29, ал.1 и ал.2, и чл.30), е приета в нарушение на нормата на чл.2а от ЗНА. В случая е приет нов подзаконов нормативен акт, а не допълнение или изменение на съществуващ такъв. Откриването на производството по издаване на нов нормативен акт следва да се оповести публично, чрез средствата за масово осведомяване, или по друг подходящ начин, като оповестяването включва и основните съображения за издаването на акта. От страна на ответника в производството не са представени доказателства, че при приемане на Наредбата засегнатите от нормативния акт лица са уведомени по някой от предвидените в разпоредбата начини, като в резултат на това не е спазено и изискването да е дадена възможност за представяне на предложения и възражения в срок не по-кратък от един месец, поради което не е извършено и обсъждането на такива заедно с проекта.
Предложението с проекта за решение, под формата на Докладна записка №06-00-165/19.04.2004 г. от Председателя на Общински съвет – Димитровград, е внесено в общинския съвет на 19.04.2004 г., а приемането на Наредбата е направено на 29.04.2004 г. Очевидно не е налице срок от най-малко един месец, през който засегнатите да могат да представят предложения и възражения. Констатираното нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като цитираната норма има императивен характер, и неспазването ѝ съставлява тежък порок. Нарушаването на императивната норма на чл.2а от ЗНА (отм.) представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорените текстове на Наредбата, поради което не следва да се обсъждат останалите наведени доводи относно приложението на материалния закон.
Идентични съображения могат да се изложат и по отношение оспорените разпоредби на чл.29, ал.3, ал.4 и ал.5 от Наредбата, които са приети като нови с Решение №358 от 25.09.2008 г. на Общински съвет – Димитровград.
Към датата на приемане на това решение действа разпоредбата на чл.26 от ЗНА, в редакцията ѝ, обн.ДВ бр.46 от 2007 г. Съгласно ал.1 на тази разпоредба, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а ал.2 предвижда: „Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.“
Докладната записка на Кмета на Община Димитровград за изменение на Наредба №2 за опазване на обществения ред с №06-00-554 е от 16.09.2008 г., а същата е разгледана на заседание на Общински съвет – Димитровград, проведено на 25.09.2008 г., на което е прието и Решение №358 от същата дата за създаване новите ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.29 от Наредбата, т.е. безспорно не е спазен изискуемият от закона 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че оспорените текстове от Раздел четвърти на Наредба №2 следва да бъдат отменени, без да се разглежда тяхната законосъобразност по същество.
При този изход на спора в полза на П.Т.З. следва да се присъдят направените в производството разноски за внесена държавна такса от 10 лв. и за обнародване на оспорването в ДВ в размер на 20 лв. Претендираният от жалбоподателя размер от 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2020 г., с оглед своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност, следва да бъде намален от съда до размера, определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и определен в размер на 500 лева. Съдът съобрази, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, както и това, че за пореден път по жалба на П.Т.З. се отменят текстове от същата наредба, поради допуснато нарушение на процедурата при приемането ѝ – в този смисъл решенията по адм.дело №1350/2019 г., адм.дело №1350/2019 г. и адм.дело №299/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Раздел четвърти „Нарушения при обитаване на жилища, обществени сгради и производствени помещения“ (чл.28, чл.29 и чл.30) от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета от Общински съвет – Димитровград.
ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 530 (петстотин и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.