№ 5088
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110214880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № Р-10-266/26.10.2022
г., издадено от зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, на
дружеството била наложена имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за неизпълнено
задължение по чл. 106, ал. 5 КЗ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна несъставомерност и за
маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган предлага атакуваното постановление да бъде
потвърдено, като взема отношение по направените възражения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.02.2022 г. в *** била заведена претенция № 0801-000874/2022-02 за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществено вреди от *** в резултат на настъпило ПТП.
Преписката била образувана, на основание сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/30/121001808590. На същата дата ползвателят на застрахователна услуга представил
документи, относими към основанието и размера на разглежданата претенция: копие от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, амбулаторен лист, лист за преглед на пациент,
болничен лист, данни за банкова сметка.
На 28.02.2022 г. застрахователят изискал допълнителни доказателства от увреденото лице,
1
вкл. АУАН, издаден, по отношение на водача, управлявал застрахованото в *** превозно средство,
както и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя С. А.; АУАН; НП; разписка за връчване; сигнал до КФН; кореспонденция;
заповед за компетентност; преписка по предявена застрахователна претенция.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен. На практика, страните спорят по материалната
съставомерност на случая, като жалбоподателят навежда и възражения за несъставомерност на
релевантната фактология.
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ е императивна: не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им,
както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне
и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
В конкретния случай, следва да се приеме, че ползвателят на застрахователна услуга не
2
могъл да се снабди с изисканите АУАН и НП, поради наличие на правна възможност.
Разпоредбите на чл. 43, ал. 5 ЗАНН и на чл. 58, ал. 1 ЗАНН регламентират императивно – на кои
лица се връчват екземпляри от цитираните процесуални документи (постановка, имаща своите
сериозни основания в конфиденциалността на наказателните и административнонаказателните
производства). В този смисъл и от лицето, завело претенцията, незаконосъобразно и необосновано
са били изискани копия от съставените АУАН и НП, като условие за произнасяне по
застрахователната му претенция.
С оглед изложеното, съдът намира, че с горецитираните санкционираното юридическо
лице не е изпълнило свое задължение към държавата, поради което и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Субективна страна не следва да бъде
изследвана, доколкото се касае за юридическо лице и неизпълнение на задължение към държавата,
респ. – за налагане на имуществена санкция (чл. 83, ал. 1 ЗАНН), не – за административно
нарушение и наказание (вината е елемент на нарушението).
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на физическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е
въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без
да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на жалбоподателя е застрашило обществените отношения, свързани с правата на
неограничен кръг потребители (потенциална възможност за проблеми с уреждането на
претенциите на всички потребители), поради което следва да се приеме, че обществената опасност
на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Липсата на
мотивирано произнасяне в срок по предявена застрахователна претенция, поради поставяне на
неизпълними условия към ползвателя на застрахователна услуга, винаги застрашава интересите на
застрахованото лице (наследници или бенефициенти по застрахователната сума), като липсата на
произнасяне в срок лишава потребителя на застрахователни услуги от възможността своевременно
да реализират по съдебен ред правата и законните си интереси, в случай на мотивиран отказ за
3
изплащане на застрахователно обезщетение, респективно да - атакуватразмера на определеното от
застрахователя обезщетение.
С оглед гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно, на основание чл.
644, ал. 1, т. 2 КЗ, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, на юридическо лице или едноличен търговец,
което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на
актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън
случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател
или на заместник-председателя й, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. Санкцията
е отмерена близо до предвидения в закона минимум, като административнонаказателното
производство не познава аналог на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни разсъждения по
размера са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изрината претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-266/26.10.2022 г., издадено от
зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, на *** била наложена
имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 106, ал. 5 КЗ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на КФН сумата от
80 (осемдесет) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5