Решение по дело №786/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 863
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720100786
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     02.07.2020г.                           Град Перник

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X състав

На трети юни                                                                Година 2020

 

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №786  по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Образувано е по предявени от П.Г.К. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ,  по чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от 29,93 лв., представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2016 г., сумата от 2320,22 лв., представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2016 г., сумата от 3238,40 лв., представляваща, представляваща брутно трудово възнаграждение за ползван, но неизплатен платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016г., сумата от 161,92 лв., представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за един ден през юни 2016г. , което неплащане съставяла покрит застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, сумата от  1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от неизплащане на дължимите обезщетения, произтичащи от застрахователния договор, сумата от 1 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца и присъдени разноски в производството по гр. дело №****/**** г. по описа на Районен съд – гр. Перник, сумата от 4,79 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 26.04.2016 г. до          21.11.2017 г., дължима върху главницата от 29,93 лв., сумата от 5351,22 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 26.06.2016 г. до 21.11.2017 г., дължима върху главницата от 2320,22 лв., сумата от 372,94 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 26.06.2016 г. до 21.11.2017 г., дължима върху главницата от 3238,40 лв. сумата от 16,92 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 26.07.2016 г. до 21.11.2017 г., дължима върху главницата от 161,92 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

             Съдът, след служебна проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на предявените с нея искови претенции, съгласно чл. 129 и чл. 130 ГПК, първоначално е намерил исковете за процесуални допустими, а наведените от ответника доводи за недопустимост – за неоснователни. Страните е посочено с доклада, че не спорят, а и от служебна справка в съдебно-деловодната програма на съда се установило, че производството по гр. дело № ****/**** г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по предявени от настоящия ищец П.К. срещу третото за процеса лице – „Електрисите“ ЕООД осъдителни искове по чл. 124 ГПК, като делото е било приобщено за послужване впослествие към настоящото такова. Като подпомагаща страна по цитираното дело, на страната на ответника, е било конституирано ЗАД „ОЗК-Застраховане“ – настоящият ответник и решението е постановено с негово участие. Основанието, на което в това производство са били предявени осъдителни искове, е съществувало между ищеца и ответника трудово правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството си на работник, е изпълнил задълженията си, а ответникът, като работодател дължи насрещната престация – заплащането на следващите се трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван отпуск при прекратено правоотношение. В настоящето производство основанието на претенциите е различно, а именно  -застрахователно правоотношение, по което ищецът твърди да е трето ползващо се лице, насочвайки претенциите си към друг ответник – застрахователят по договора. В допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК в отношенията между третото лице – помагач и насрещната страна /в случая между ЗАД „ОЗК-Застраховане“ и ищеца П.К./ постановеното решение има установително действие, но не и изпълнителна сила, присъща на осъдителните решения, в случай на уважаването им. Ето защо, съдът е намерил процесните искове за процесуално допустими. Съдът  е оставил без уважение исканетона „Електрисите“ ЕООД да бъде конституирано като подпомагаща страна в настоящия процес, доколкото същото вече е обвързано от действието на постановеното в хода на гр. дело № ****/**** г. съдебно решение, както в отношенията му с ищеца – П.К., така и в отношенията му с подпомагащата страна – настоящия ответник ЗАД „ОЗК-Застраховане“, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК.   

            По делото са били приобщени и изискани и множество писмени доказателства от значение за решаването на спора, в това число и поставеното решение по гр. дело № ****/**** г. по описа на Районен съд – Перник, ведно с цялото дело, приложено по настоящото дело. На ищеца са били  дадени указания в случай, впоследствие да уточни и конкретизира исковите си претенци по периоди и размери, както и да посочи кои писмени доказателства по делото, желае да се изискат от ответното дружество, което от своя страна е депозирало множество писмени становища по делото, в хода на производството по същото. Като относимо към предмета на спора е било уважено и искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи документите по щета № ****-***-****-**** г., касаещи ищеца П.К., приобщени впоследствие по делото..Искането на ответника за задължаване по реда на чл. 192 ГПК на трето за процеса лице – „Агенция по заетостта“  е било оставено без уважение като е посочено, че от една страна се касае за неконкретизирани документи или за отговор на конкретен въпрос, а от друга страна твърденията, към чието доказване е насочено това обстоятелство и изложени в отговора на исковата молба /че дружеството „Електрисити“ ЕООД не е предприятие, осигуряващо временна заетост/ са неотносими към спора /тъй като касаят настоящия момент, а не процесния такъв/, а дори и да се отнасят за момента на действие на трудовото правоотношение, то същите касаят веднъж установени факти в производството по гр. дело  №****/**** г. по описа на РС – Перник.

        След внасяне на уточнения на заявената искова претенция от страна на процесуалния представител на ищеца, съдът е приел с протоколно определение, че е сезиран със следните искови претенции:

 

Съдът докладва постъпило по делото  уточнение от П.Г.К., чрез неговия пълномощник – адв. В., досежно исковите претенции на лицето, като относно размерите на претенциите, то същите видно от  уточнението, съдът констатира че са същите размери заявени и в първоначалната искова молба, по която  и предходният съдия-докладчик се е произнесъл, като е докладвал заявените претенции и впоследствие е обявил проекто-дколада за окончателен. Същевременно, видно от уточнението, извършено е уточнение, досежно периодите на всяка една от заявените претенции, както следва:

1.         Застрахователно обезщетение :

-           в размер на 29,93 лв., за дължимо нетно трудово възнаграждение за м.март 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 4,79 лв., считано от 26.04.2016 г. до 21.11.2017 г.

-           в размер на 2320,22 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за м. април 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 351,22 лв., считано от 26.05.2016 г. до 21.11.2017 г.

-           в размер на 2612,70 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през м.май 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 373,04 лв., считано от 26.06.2016 г. до 21.11.2017 г.

-           в размер на 126,93 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през м.май 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 16,95 лв., считано от 26.07.2016 г. до 21.11.2017 г.

-           Законната лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 501,08 лв. върху главниците (5089,78 лв.), дължима от 21.11.2017 г. до датата на изпадане в забава от страна на застрахователното дружество - 08.11.2018 г.

2.         Законна мораторна лихва от датата на изпадане в забава на застрахователното дружество - 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на главниците по т.1.

3.         Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1100 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба /01.02.2019 г./ до окончателното изплащане на главницата.

4.         Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата.

5.         Направените разноски по настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.143 ГПК, съдът

              С оглед заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 45 ЗЗД по делото са били събрани допълнителни и гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, осигурени при режим на довеждане от ищцовата страна, а именно свидетелите-Й.М.Й. –съсед на ищеца и св.Г.С.Ш., описващи негативните изживявания на ищеца, свързани с оставането му без финансови средства, след като въпреки полагането на труд от негова страна, то дружеството „Електрисите“ не му е заплатимо дължимите суми.

          По делото са били допълнително изискани и приобщени и следните писмени доказателства: в четлив заверен препис документите по застрахователна преписка по щета №****-***-****-**** в цялост. Съдът е задължил на основание чл.190 ГПК ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД в срок да представят освен в четлив заверен препис документите по застрахователна преписка по щета ****-***-****-**** в цялост, им е  указал последиците по чл.161 ГПК при непредставяне на същите.

                 В следващото поред проведено с.з. съдът е посочил, че видно от разпореждане на съдията-докладчик от 04.07.2019 г., след приключване на делото в предходно с.з. е постъпило становище от 03.07.2019 г. на „ОЗК  Застраховане“, дружеството отново е взело становище относно неоснователност на претендираните в исковата молба претенции, като е оспорил същото, в т.ч. видно от цитираното становище относно доказателственото искане за представяне в цялост на преписката по щета с посочения номер е описано, че последната е образувано във връзка с постъпила застрахователна претенция от страна на „Електрисите“-ЕООД във връзка с неизплащане на трудово възнагждение на 25 работници, като документите представени от „Електрисите“ ЕООД не касаят единствено ищеца по настоящето делото, но и други неучастващи в производството лица. Предвид изложеното е отправено искане да се укаже на ищеца да посочи кои документи от преписката иска да бъдат представени, доколкото при представяне на всички документи е посочено, че делото ще бъде запълнено с документация, която не е относима в производството. На основание чл.192 ГПК  е поискано да бъде задължено третото научастващо по делото лице „Агенция по заетостта“ да представи цялата преписка на Електрисите, с ЕИК ********* относно обстоятелство, че дружеството е имало регистрация като дружество работодтел, осигуряващо временна работа съгласно императивните изисквания на чл.74 ал.2 т.7 от Закона за насърчаване на заетостта. На основание чл.190 ГПК е отправено искане за задължаване на ответника по делото да представи цялата налична документацаия, касаеща ищеца, след което да бъде дадена възможност за задаване на въпроси по поискана съдебно-икономическа експертиза във връзка с оспорване размера на претенцията. Отправено е искане  за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, уважено от съда, като впоследствие е било изслушано такова, изготвено от вещото лице- В.В.. Представени  по делото са били и  заверено копие от полица, ведно с Общи условия, Застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция I „Отговорност на работодателя“ и специалните такива, представляващи неразделна част от сключения договор, както и подписано от дружеството работодател Заявление-въпросник от 15.04.2016 г., както и договор за предоставяне на персонал между „Електрисите“- ЕООД и френското дружество „SAS ATCE RC“. Документ издаден от камарата на ЧСИ, удостоверяващ, че срещу „Електирсите“ ЕООД вече има образувани изпълнителни ДЕЛА. Към така цитираната молба са представени писмо от камарата на ЧСИ до ЮК Р. И. относно справка в Централния регистър на длъжниците за образувани изпълнителни дела срещу длъжника „Електрисите“ ЕООД, справка за образувани изпълнителни дела, с изходящ номер 2845/17.06.2019 г.,  подписана и подпечатана за Камарата на ЧСИ, пълномощно,  като на 25.07.2019 г. е постпила в оригинал и допълнителна молба от ОЗК Застраховане“ с рег.№ 21394 от 25.07.2019 г., с която същите са отправили искане за даване на указания кои от документи по щетата следва да представят предвид големия и обем, като е посочено, че документите касаят 25 лица и се съхраняват в кашон. Моли се да се укаже кои документи, които ищецът е посочил като книжа имат отншение по делото и кои е необходимо да представят в с.з. по делото.Постъпило е становище от адв.В., с рег.№ 226303 от 24.09.2019 г., в което е посочено, че се уточняват изисканите документи, като се изброени същите в становището депозирано от адв.В. и докладвано в днешното с.з., като съдът е докладвал и тази молба в третото с.з., с рег.№ 27247 от 02.10.2019 г. от „ОЗК Застраховане“АД, с която същите в прикачена молба становище чрез процесуален представител ЮК Р. И. вземат отношение по делото в т.ч., както по хода на същото, така и по претенциите.Моли се за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, в т.ч. и заявените искови претенции за имуществени и неимуществени вреди. Излагат се доводи по същество, като в заключение се иска, съдът да постанови решение, с което да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани. Претендират се сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнграждение. Направено е изрично възражение за прекомерност на претендираните разноски. Отправено е искане за представяне на незаверен прерпис от протокола на посочен имейл.

 

Съдът  е приел и приложил по делото като доказателства представените писмени доказателства от ответната страна, а именно: Заверено ксерокопие на Застрахователна полица №****-***-****-***** от 07.04.2015г.; Заявление – въпросник за сключване на застраховка „Обща гражданска отговорност“; Общи условия по застраховка „Обща гражданска отговорност“  и Секция I „Отговорност на работодателя“ на специалните условия представляващи неразделна част от сключения договор, както и подписано от дружеството работодател, както и договор за предоставяне на персонал между „Електрисите“- ЕООД и френското дружество „SAS ATCE RC“. Документ издаден от камарата на ЧСИ, удостоверяващ, че срещу „Електирсите“ ЕООД вече има образувани изпълнителни ДЕЛА. Впоследствие към доказателствената съвкупност са били приобщени и още писмени доказателства – искане за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователна полица № ****-***-****-*****, уведомление за щета и бележка за изплатена застрахователна премия – преводно нареждане, както и в последното по делото с.з. заключението на вещото лице, по изготвената СИЕ по делото-съдебно-счетоводна експертиза с рег. № 7572/09.03.2020 г., изготвена от вещото лице В.В..  Видно от заключението на вещото лице, то същото е посочило, че от направените констатации в раздел IV на нзаключение експерта, същият е установил, че -В счетоводството на „Електристите” ЕООД Перник, няма отразени плащания от SAS ATSE по фактрури за труд, положен през м. февруари, март и април 2016г.Няма извършени плащания от „Електристите” ЕООД Перник в полза на ищеца П.Г.К. , които да касаят процесиите вземания от датата на влизане на съдебно решение №636 от 18.06.2018r.no гр. Дело №7968 от 2017г. на ПРС до настоящия момент. Видно от констативната част на СИЕ, то вещото лице е посочило, че съгласно ЗП №****-***-****-***** издадена на 07.04.2015г. ЗАД”ОЗК- Застраховане” АД , съгласно Общите условия на застраховка „Обща гражданска отговорност” секция ГОтговорност на работодателя и срещу заплащане на договорената премия приема да застрахова „Електристите”ЕООД. Относно Застрахователно покритие:     Сумите, които застрахованият на законно основание еотговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от Застрахования по трудов договор за временна работа.Повод за предявяване на претенция: Цялосно и/или частично неизпълнение от страна на Застрахования на задълженията му произтичащи от КТ, раздел УШ,буква „в”- Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа.Застарахованите лица: Лица заети на трудов договор за временна работа, през срока на застраховката за изпълнение на основната дейност на Застахования.Срок на застраховката: 12/дванадесет/ месеца. Начало 17.04.2015г. Край 16.04.2016г. Премията е платена на 15.04.2015г.Съгласно ЗП №****-***-****-***** издадена на 15.04.2016г. ЗАД”ОЗК- Застраховане” АД , съгласно Общите условия на застраховка „Обща гражданска отговорност” секция ЕОтговорност на работодателя и срещу заплащане на договорената премия приема да застрахова „Електристите”ЕООД. Тоест налага се извод, че наведеното в отговора възражение за липса на валидно застрахователно отношение към датата на която лицето е било назначено на трудов договор в Дружеството- 30.06.2016 г.е отсъствал, като това твърдение се опровергава именно от представените и цитирани писмени доказателства, видно от които е била налице именно такова правоотношение за периода. Относно застрахователно покритие вещото лице е посочило, че        сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от Застрахования по трудов договор за временна работа.Повод за предявяване на претенция: Цялосно и/или частично неизпълнение от страна на Застрахования на задълженията му произтичащи от КТ, раздел УШ,буква „в”- Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа.Застарахованите лица: Лица заети на трудов договор за временна работа, през срока на застраховката за изпълнение на основната дейност на Застахования.Срок на застраховката: 12/дванадесет/ месеца. Начало 17.04.2016г. Край 16.04.2017г. Премията е платена на 15.04.2016г...По ЗП №****-***-****-***** издадена на 15.04.2016г. има регистрирана щета №****-***-****-****.

       В последното по делото сз. Съдът е приел изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, чрез намаляне на исковата претенция в частта, досежно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, заявено за сумата от 1000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, да се счита предявен за сумата от 10,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата за неимуществени вреди, като за сумата разлика между поддържаната претенция от 10,00 лева до 1000,00 лева съдът и посочил, че следва да се счита десезиран с претенцията, поради което  производсвото в тази част, поради оттегляне на иска, производството по делото е било прекратено, като определението не е било обжалвано и е влязло в сила.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявените искове са  допустими и следва да бъдат разгледани.

            По основателността:

От  представените на първо място, застрахователни полици, както съдът, посочи по-горе се установява, че  по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“  се установява, че между  „Електрисите“ ЕООД  и ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД  е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност за  12 месеца с  период вкл и процесното застрахователно покритие  за лицето ищец.

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В.  дължимата се застрахователна премия е платена, поради което съдът намира за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ.

Не се спори по делото, а и видно от приложеното гр.д.№ ***** по описа за 2017 г. на ПРС, че ищецът П.Г.К. ЕГН ********** *** е осъдил работодателя си „Електрисите“ЕООД да му заплати следните суми:

Дължимо БТВ за м.март 38.18лв. / съответно нетно тр.възнаграждение 29.93лв./

Ведно със законната лихва за забава от 4.79лв.считано от 26.04.2016г. до датата на ИМ 21.11.2017г.

Сумата 3238.42лв. представляваща БТВ за м.април 2016 / нетно 2320.22лв./

Ведно със законната лихва за забава -351.22лв. считано от 26.05.2016г. до датата на ИМ -21.11.2017г.

Дължимо БТВ за ползуван платен годишен отпуск за 19 дни през м. май 2016г. в зразмер на 3238.40лв.

Ведно със законната лихва за забава 372.94лв. считано от 26.06.2016г. до подаване на ИМ 21.11.2017г.

Дължимо БТВ за ползуван платен год.отпуск за 1 ден през м. 06.2016г. в размер 161.92лв.

Ведно със законната лихва за забава 16.92лв. от 26.07.2016г. до подаване на ИМ 21.11.2017г.

Законната лихва върху всички главници от подаване на ИМ 21.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

 

Решението е било постановено при участието на трето лице помагач Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. “Света София” № 7, ет. 5.

           

Със съдебното решение  е присъждана и законната лихва върху главниците за неплатено трудово възнаграждение, считано от датата на исковата молба- 21.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като законова последица от уважаването на исковете.

Така постановеното решение е влязло в сила на 07.12.2018 г.

 

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В.  присъдените със съдебното решение суми по гр.д.№ ***** по описа за 2017 г. на ПРС не са изплатени от работодателя „Електрисите“ЕООД/.

По силата на трудов договор №212 от 30.03.2016 г. и допълнително споразумение за предоставяне на временна работа, при условията на чл.107р и сл. от Кодекса на труда, П.Г.К. е бил в трудово правотношение с "Електрисите " ЕООД - гр. Перник на длъжност "общ работник, строителство на сгради".

Дружеството-работодател е предприятие осигуряващо временна работа и съгласно императивните изисквания на чл.74е, ал.2, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта е сключило застраховка "Обща гражданска отговорност", секция I - "Отговорност на работодателя", по която застрахователното покритие е за сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от Застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа.

Въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите си задължения ищецът не е получил дължимото му се възнаграждение за месеците март и април 2016 г., както и възнаграждението за ползване на платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016 г., както и 1 ден през месец юни 2016 г., като посочената от "Електрисите" ЕООД причина е липсата на плащане на от страна на френското предприятие ползвател.

Дружеството работодател е уверило ищеца и неговите колеги, които също не са получили своите възнаграждения, че това са временни затруднения и че трябва да проявят търпение. Едва на 03 август 2016 г. ищецът е уведомен писмено, че съществува задължителна застраховка и че са предприети действия пред "ОЗК - Застраховане" АД за настъпване на застрахователно събитие и че е заведена щета №****-***-****-**** в регистрите на застрахователното дружество.

Въпреки това, до датата на завеждане на гражданско дело №***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд срещу „Електрисите" ЕООД, не е получено плащане нито от страна на дружеството работодател, нито от застрахователното дружество, което е участвало като трето лице помагач, като такова не еустановено и от в.л.В. при изготвяне на  СИЕ по настоящото дело.

 

До настоящата дата работодателят не е направил плащане по цитираното съдебно решение, въпреки, че по гр.дело №***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд са приложени документи, че има влязло в сила Определение, по реда на бързото производство №7 от 31.01.2017 г. на Търговския съд - Бордо, по силата което SAS АТСЕ (френското дружество ползвател) е осъдено да заплати 79 708, 50 евро на „Електрисите" ЕООД. До приключване на производството не е предоставена информация да е предприета процедура по обявяване в несъстоятелност на френското дружество ползвател, а от документи по идентични дела срещу дружеството работодател на работници, колеги на ищеца, е видно, че към декември 2018 г. по сметките на дружеството няма налични средства.

Същевременно застрахователното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, макар и уведомено от застрахованото дружество работодател още през 2016 г. за настъпилото застрахователно събитие,  видно от горецитираната доказателствена съвкупност, видно от която безспорно същото е уведомено за наличието на претенция от страна на ищеца, и не е извършило плащане и до момента по застрахователната полица, видно ОТ СИЕ нито към застрахованото дружество работодател, нито към П.Г.К. като ползвател по същата. На отправената покана за доброволно изпълнение на установените дължими вземания от 16 октомври 2018 г., получена от ответното дружество на 19 октомври 2018 г. няма отговор, представен по делото нито пък е извършено плащане, видно от СИЕ и писмените доказателства по делото. Поради това е налице изпадане в забава от страна на ЗАД „ ОЗК- Застраховане" АД, считано от 08 ноември 2018 г., с оглед на което и претенцията на ищеза за лихви е в горепосочения смисъл.

Видно от уведомление за шета  от 03.08.2016 .г ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-София,  е уведомено от същото „Електрисите“ ЕООД го е уведомила за щета, открита на 20.06.2016г. в 13,00ч., която се изразява в неплащане на възнагражденията за положен труд в предприятието-ползвател, в което временно е бил зает и ищецът.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ. Ищецът, като работник на „Електрисите“ ЕООД е имал качеството на бенефициент като работещо при условията на чл. 107р и сл. КТ в Република Франция лице .

Съдът намира, че  в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск- неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна заетост.

Съдът намира, че „Електрисите“ ЕООД е уведомило своевременно и в рамките на предвидения в общите условия срок застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е доказан по своето основание. Поради това и следва да се ангажира отговорността на застрахователя.

            Съгласно константната съдебна практика на ВКС по прекия иск, основан на чл по чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, съответно на основание чл.79 ЗЗД, е задължена да ги обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното тълкуване е намерило израз и в ТР 1/2014  на ВКС,ОСТК.  Създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения от основното гражданско правоотношение, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента или работодателя за същите имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение по гр.д.№ ***** по описа за 2017 г. на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т.е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни П.Г.К. ЕГН ********** *** и трето лице- помагач „ОЗК-Застраховане“ АД, които се и главните страни по настоящето дело. Доколкото и в настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението  по гр.д.№ ***** по описа за 2017 г. на ПРС суми, то и осъдителните искове на ищеца срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени.

 Що се касае до лихвата за забава плащането на дължимите суми за застрахователни обезщетения за неплатени трудови възнаграждения, считано от подаване на иска пред първия до подаване на исковата молба пред настоящия съд е впоследствие и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата, то съдът намира, че с диспозитива на съдебното решение по първото дело са присъждани суми за законна лихва като последица от уважаве на исковете. Съгласно константната съдебна практика спорното материално субективно право чрез правопораждащите го факти и съдържанието му очертава параметрите на вземането. Когато процесът се развива само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава. По настоящото дело се претендира законна лихва за забава върху само върху главниците на уважената и по първото дело претенция в размер на общо сумата от (5089,78 лв.), дължима от 21.11.2017 г. до датата на изпадане в забава от страна на застрахователното дружество - 08.11.2018 г. и Законна мораторна лихва от датата на изпадане в забава на застрахователното дружество - 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на главниците по т.1., тоест посочена е и една междинна дата, прекъсваща перида на претендирана лихва за забава, а имменно датата- 08.11.2018 г., като съдът намира, че следва да се произнесе в решението си с един диспозитив предвид и непосочване на претенцията като изчисление за целия период /размер/, а само до посочената дата, като за другия период след същата  /08.11.2018 г./до подаване на исковата молба, макар и приета такава претенция по делото и дадени указания неколкократно не е посочен размер на същата, поради което съдът чрез изпозване на общодостъпни методи за изчисление на лихвата за забава, намира че следва да я изчисли за целия приет за заявен като претенция период на лихвата, а именно коректно същата следва да е от 21.11.2017 г. –датата на подаване на исковата молба по първото дело срещу работодателя до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело-01.02.2019 г. /което вкл и датата 08.11.2018 г./, или изчислено по онлайн калкулатор система се касае за сумата от 610.68 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Следователно претенцията следва да се уважи в посочения смисъл.

Съдът намира за неоснователен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения по следните съображения:

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГТК неизпълнението на облигационно задължение може да причини неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда, само доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички  неимуществени вреди. Същевременно константната съдебна практика приема, че когато не се изпълни едно парично задължение единствената форма на неизпълнение е забавеното изпълнение защото изпълнението е винаги възможно.  Съдът намира, че с настоящето решение се присъжда обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва, която репарира очакванията на ищеца от получаване на дължимото се застрахователно обезщетение. Присъждането и на обезщетение за неимуществени вреди за същото неизпълнение би довело до повторна обезвреда за едно и също неизпълнение на договорно задължение

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В., на 30.03.2016г. е сключен трудов договор и допълнително споразумение между „Електристите” ЕООД и П.Г.К. за временна работа във Франция. На 14.04.2016г. трудовия договор е прекратен поради завършване на определената работа. Със съдебно решение №636 от 18.06.2018 г пж гр. Дело №7968 от 2017г. на ПРС осъжда „Електристите” ЕООД да заплати на П.Г.К.

Сумата от 29.93 лв, представляващо неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2016г, ведно със сумата от 4.79 лв,представляваща законна лихва, считано ог 26.04.2016г. до 21.11.2017г..

-           Сумата от 2320,22 лв, представляващо неизплатено трудово възнаграждение за м.04.2016г, ведно със сумата от 351,22лв,представляваща законна лихва, считано ог 26.05.2016г. до 21.11.2017г..

-           Сумата от 3238,40 лв, представляващо неизплатено трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск 19 дни през м.май 2016г, ведно със сумата от 372,94 лв,представляваща законна лихва, считано от 26.06.2016г. до 21.11.2017г..

- Сумата от 161,92 лв, представляващо неизплатено трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск 1 ден през м.юни 2016г, ведно със

-сумата от 16,92 лв,представляваща законна лихва, считано от 26.07.2016г. до 21.11.2017г При направената проверка експерта установи:

Няма извършени плащания от „Електристите” ЕООД Перник в полза на ищеца П.Г.К. , които да касаят процесиите вземания от датата на влизане на съдебно решение №636 от 18.06.2018 г пж гр. Дело №7968 от 2017г. на ПРС до настоящия момент.

В счетоводството на „Електристите” ЕООД Перник, няма отразени плащания от SAS ATSE по фактрури за труд, положен през м. февруари, март и април 2016г.

Съгласно ЗП №****-***-****-***** издадена на 07.04.2015г. ЗАД”ОЗК- Застраховане” АД , съгласно Общите условия на застраховка „Обща гражданска отговорност” секция ГОтговорност на работодателя и срещу заплащане на договорената премия приема да застрахова „Електристите”ЕООД.

Застрахователно покритие: Сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от Застрахования по трудов договор за временна работа.

Застарахованите лица: Лица заети на трудов договор за временна работа, през срока на застраховката за изпълнение на основната дейност на Застахования.

Срок на застраховката: 12/дванадесет/ месеца. Начало 17.04.2015г. Край 16.04.2016г. Премията е платена на 15 .04.2015г.

Съгласно ЗП №****-***-****-***** издадена на 15.04.2016г. ЗАД”ОЗК- Застраховане” АД , съгласно Общите условия на застраховка „Обща гражданска отговорност” секция ЕОтговорност на работодателя и срещу заплащане на договорената премия приема да застрахова „Електристите”ЕООД.

Застрахователно покритие: Сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от Застрахования по трудов договор за временна работа.

Повод за предявяване на претенция: Цялосно и/или частично неизпълнение от страна на Застрахования на задълженията му произтичащи от КТ, раздел УШ,буква „в”- Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа.

Застарахованите лица: Лица заети на трудов договор за временна работа, през срока на застраховката за изпълнение на основната дейност на Застахования.

Срок на застраховката: 12/дванадесет/ месеца. Начало 17.04.2016г. Край 16.04.2017г. Премията е платена на 15.04.2016г...

По ЗП №****-***-****-***** издадена на 15.04.2016г. има регистрирана щета №****-***-****-****.

Видно от заключението,  то            в  счетоводството на „Електристите” ЕООД Перник, няма отразени плащания от SAS ATSE по фактрури за труд, положен през м. февруари, март и април 2016 г.            Няма извършени плащания от „Електристите” ЕООД Перник в полза на ищеца П.Г.К. , които да касаят процесиите вземания от датата на влизане на съдебно решение №636 от 18.06.2018r.no гр. Дело №7968 от 2017г. на ПРС до настоящия момент.

Следователно, съдът намира претенцията по тези искове за основателна и доказана и по освонание и по размер, в следния смисъл:

в размер на 29,93 лв., за дължимо нетно трудово възнаграждение за м.март 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 4,79 лв., считано от 26.04.2016 г. до 21.11.2017 г. /датата на подаване на исковата молба по първото дело/

-           в размер на 2320,22 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за м. април 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 351,22 лв., считано от 26.05.2016 г. до 21.11.2017 г.

-           в размер на 2612,70 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през м.май 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 373,04 лв., считано от 26.06.2016 г. до 21.11,2017 г.

-           в размер на 126,93 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през м.май 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 16,95 лв., считано от 26.07.2016 г. до 21.11.2017 г.

Законната лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на общо сумата от 610, 68 лева, мораторна лихва за забава от 27.11.2017 г. – подаване на исковата молба по гр.д. 7968 по описа на ПРС за 2017 г. до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 01.02.2019 г., ведно със   законната лихва  върху сумите от подаване на исковата молба -01.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

Ищецът претендира ответникът да му заплати и сумата от, 1 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца и присъдени разноски в производството по гр. дело №****/**** г. по описа на Районен съд – гр. ПерникВидно от същите решения в полза на ищеца са присъдени 1 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца и присъдени разноски в производството по гр. дело №****/**** г. по описа на Районен съд – гр. Перник

 

Съгласно Решение №212/16.01.2015 по дело №4043/2013 на ВКС, ТК, I т.о. застрахователят отговаря по реда по чл.229 КЗ (отм.) спрямо застрахования за разноските по дела, водени срещу застрахования съгласно чл.223, ал.4 КЗ(отм.), ако е бил привлечен в процеса. Доколкото ответникът е бил подпомагаща страна по гр.д. №****/**** . на ПРС, то и същият следвада бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски.

 

По разноските:

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1514,02 лв., от които  1200 лв заплатено адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита и съдействие, имащ в тази му част значението на разписка за получаването на сумите, както и 314, 02 лева-за държавни такси. Съдът намира, че предвид изпода на спора на същия се следва присъждане на разноските, като следва да се произнесе по вързажението за прекомерност на адвокатсктото възнаграждение, предвид отправеното възражение в становището на застрахователното Дружество.  Ищецът претендира адв. Възнаграждение в размер на 1200 лева, като съобразно уважената претенция същото се явява дори и малко по-ниско от предвиденото за такъв размер в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – претендира се сумата от 1200 лева, като съобразно чл.7, ал.2 в случая минимума е 1896, 46 лева, т. 3 на посочения член, съотнесено като изчисление към уважението претенции. Поради което и съдът намира възражението за неоснователно, като счита че следва да се присъдят на ищеца в  цялост претендираните разноски.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и  седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на П.Г.К.,ЕГН: ********** с адрес ***, следните суми:

            в размер на 29,93 лв., за дължимо нетно трудово възнаграждение за м.март 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 4,79 лв., считано от 26.04.2016 г. до 21.11.2017 г. /датата на подаване на исковата молба по първото дело/

-           в размер на 2320,22 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за м. април 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 351,22 лв., считано от 26.05.2016 г. до 21.11.2017 г.

-           в размер на 2612,70 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през м.май 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 373,04 лв., считано от 26.06.2016 г. до 21.11,2017 г.

-           в размер на 126,93 лв. за дължимо нетно трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през м.май 2016 г., ведно със законната лихва за забава от 16,95 лв., считано от 26.07.2016 г. до 21.11.2017 г.

-           Законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на общо сумата от 610, 68 лева, мораторна лихва за забава от 27.11.2017 г. – подаване на исковата молба по гр.д. 7968 по описа на ПРС за 2017 г. до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 01.02.2019 г., ведно със   законната лихва  върху сумите от подаване на исковата молба -01.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

              ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и  седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на на П.Г.К.,ЕГН: ********** с адрес *** 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца и присъдени разноски в производството по гр. дело №****/**** г. по описа на Районен съд – гр. Перник

 

 

 

 

 ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от П.Г.К.,ЕГН : ********** с адрес *** срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и  седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с който се иска ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 /ДЕСЕТ/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения.

 

ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и  седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на П.Г.К.,ЕГН: ********** с адрес *** сумата от1514,02 лв., направени по делото разноски.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

Вярно с оригинала:С.Г.  

                                                                   Районен съдия: