ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 41515.09.2020 г.Град гр.Силистра
Окръжен съд – Силистра
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
Секретар:Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно частно гражданско дело №
20203400500310 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. М. С. с ЕГН ********** против
Определение № 1457 от 28.07.2020 г. по гр.д.№ 269 / 2020 г. на
Силистренския районен съд, с което производството по делото е прекратено.
За да стори това първоинстанционният съд се е позовал на чл. 299, ал. 2
от ГПК, макар да е изложил мотиви, че решението за предоставяне на
родителски права няма сила на пресъдено нещо. Приел е, че нормата на чл.
126, ал. 1 от ГПК е била приложима от завеждането на настоящия иск до
влизане в сила на съдебното решение на гръцкия съд, поради което няма
причина след влизането му в сила да отпаднат пречките за провеждане на
настоящото производство, т.е. да се приеме, че искът на З. М. С. е такъв за
изменение на гръцкото решение поради промяна на обстоятелствата, които
обосновават упражняването на родителската отговорност на страните.
Въпреки това районният съд се е позовал на чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕО)
2201/2003, че решение, постановено в една държава-членка, се признава в
друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия, като
в конкретния случай не е налице нито едно от основанията за непризнаване на
решение за родителската отговорност, регламентирани в чл. 23 от същия
регламент. Поради така изложените причини първата инстанция е намерила,
че производството по делото е недопустимо и като такова следва да бъде
прекратено, като е счела, че наличието на съдебно решение по спора премахва
1
необходимостта да се обсъжда компетентността на българския съд да
разгледа настоящото производство за родителска отговорност съгласно
критериите на Регламента (ЕО) 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г., свързани
с обичайното местопребиваване на детето.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 / 2017 на ОСГТК ограниченията
относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр.
второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, затова
Силистренският окръжен съд не намира за необходимо да обсъжда подробно
доводите на страните, при положение че основанията за отмяна на
обжалваното определение се съдържат в самото него.
Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд, че в
обсъжданата хипотеза няма пречка да се приеме, че след влизане в сила на
гръцкото Решение № 1345/2020 г. по преписка 7439/3260/2018 на
първоинстанционния съд в гр. Пиреас, Република Гърция, искът на З. М. С.
може да се приеме за такъв по чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс: за изменение
на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителската
отговорност на страните, поради промяна в обстоятелствата, тъй като от
завеждане на гръцкото дело на 27.06.2018 г. до постановяване на обжалваното
определение – 28.07.2020 г., са минали 25 месеца, през които няма спор между
страните, че детето се е намирало само в България.
Изрично процесуалният представител на страните заявява в отговора на
исковата молба, че въпросното решение е влязло в сила. Вместо да прекратява
делото на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, който текст не е приложим за
казуса, защото касае решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо,
първата инстанция е следвало да даде възможност на ищцата да се запознае с
отговора на исковата молба и приложеното решение на гръцкия съд, като и
̀
даде възможност да изясни волята си: дали поддържа вече предявената молба,
но не на основание чл. 127, ал. 2, а като такава по чл. 59, ал. 9 от СК. Едва
след изясняване предмета на делото е възможно да се прецени дали
българският съд е международно компетентен по правилата на Регламента
(ЕО) 2201/2003.
Също така по чл. 23 от Регламента следва да се изложат подробни
мотиви дали са налице основания за непризнаване на влязлото в сила решение
на гръцкия съд, с оглед наведените в частната жалба доводи, че същото е
недопустимо. Необходимо е да се отбележи, че това възражение на
жалбоподателката не е преклудирано, защото обжалваното определение е
постановено в закрито заседание, без да е дадена възможност на ищцата да
вземе отношение по отговора на исковата молба и представените от ответника
доказателства. Съгласно чл. 21, пар. 4 от Регламента искането за признаване
на чуждото решение може да се повдигне като съпътстващ въпрос,
респективно, когато са наведени доводи, че са налице основания за
2
непризнаването му, сезираният съд на държавата-членка е властен да се
произнесе по него с решение, при спазването на чл. 37, пар. 1, чл. 38 и чл. 39
от Регламента. Разпоредбата на чл. 21, пар. 4 от Регламента кореспондира с
чл. 622, ал. 5 от ГПК. По този въпрос също следва да се дадат указания на
жалбоподателката да поясни волята си: дали възражението за недопустимост
на гръцкото решение, всъщност е искане, отправено до българския съд да се
произнесе с решение по въпроса за неговото непризнаване.
Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд, намира
обжалваното определение за неправилно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1457 от 28.07.2020 г. по гр.д.№ 269 / 2020 г. на
Силистренския районен съд.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него с даване на указания на ищцата да
изправи нередовностите на сезиращата молба, като поясни поддържа ли вече
предявената молба, като такава по чл. 59, ал. 9 от СК и предявява ли искане
по реда на чл. 21, пар. 4 от Регалмент (ЕО) 2201/2003 за непризнаване на
Решение № 1345/2020 г. по преписка 7439/3260/2018 на първоинстанционния
съд в гр. Пиреас, Република Гърция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3