№ 264
гр. Смолян, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
М. Ан. Славчева
при участието на секретаря Н. М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20235400500395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 243/26.05.2023г., постановено по гр.д.№ 229/2022г. по описа на Смолянски
районен съд е признато за установено по отношение на М. Х. Ф.–П., ЕГН********** с постоянен
адрес: гр. Смолян, ул. „Кокиче“ № 2, вх .Б, an. 11, Н. Х. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
Смолян,ул. „Перелик“ № 12, вх. A, an. 8, Г. Х. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Девин,
ул. „Рила“ № 2, М. Р. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „Димитър
Страшимиров“ № 26, a n . 1 , М. Т. В. ,ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Рудозем, ул. „Хан
Аспарух“ №11, an. 5, Х. Т. Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Младост“ №
2, вх. A, an. 1, Д. И. Д. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Коста Чилингиров“ №
5, М. И. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Кричим, ул. „Братя Крушарови № 14, Д. И. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кричим, ул. „Свобода“ № 8, И. И. Ф., ЕГН ********** с
постоянен адрес: общ.Пазарджик, с. Хаджиево, ул. „Първа“ № 25, М. И. Ф., ЕГН **********,с
постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „Батак“ № 5, М. А. З. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, жк. „Левски“, зона В, № 11, вх. А, ап. 7, В. А. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив,
ул.“Димитър Страшимиров“ №26, ап.2, К. Г. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.“Алеко
Константинов“ №8, ап.3, Р. Г. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“ №8, вх.2,
ап.3 и Р. Н. З., ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. М. с
адрес гр.Рудозем, ул.»Капитан Петко войвода» №19, че Й. Т. С. ,ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. „Младост - 2“ , бл. 216, вх. В, ап. 48 е собственик на основание покупко-
продажба , за което се е снабдила с нот.акт №707, т. IV, д.№1275/1995г. на нотариус при РС-
Смолян, на следния недвижим имот: масивна сграда, представляваща осеменителна станция, с
идентификатор №57282.2.613.1, попадаща в проектен имот с идентификатор № 57282.2.-1 с площ
1
от 580,00 кв.м , в м.“Хумата“, по кадастралната карта на с.Полковник Серафимово,общ.Смолян,
обл.Смолян, съгласно скица-проект от 14.11.2019г., който проектен имот е повдигнат в жълт цвят
на скица №2 към заключението на вещото лице, която да се счита неразделна част от настоящото
решение. Отхвърлен е предявеният иск в ЧАСТТА МУ, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на М. Х. Ф. – П., ЕГН********** с постоянен адрес: гр. Смолян, ул.
„Кокиче“ № 2, вх.Б, an. 11, Н. Х. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Перелик“
№12, вх. A, an. 8, Г. Х. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Девин, ул. „Рила“ № 2, М. Р. Г.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „Димитър Страшимиров“ № 26, a n . 1 , М. Т.
В. ,ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Рудозем, ул. „Хан Аспарух“ №11, an. 5 , Х. Т. Х. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Смолян, ул.„Младост“ № 2, вх. A, an. 1 , Д. И. Д. , ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Коста Чилингиров“ № 5, М. И. Д., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. Кричим, ул. „Братя Крушарови № 14, Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Кричим, ул. „ Свобода“ № 8, И. И. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес: общ.
Пазарджик, с.Хаджиево, ул. „Първа“ № 25, М. И. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Батак“ № 5, М. А. З. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, жк. „Левски“,
зона В, № 11, вх. А, ап. 7, В. А. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.“Димитър
Страшимиров“ №26, ап.2, К. Г. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.“Алеко Константинов“
№8, ап.3, Р. Г. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“ № 8, вх.2, ап.3 и Р. Н. З.,
ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. М. с адрес гр.Рудозем,
ул.“Капитан Петко войвода“ №19, че Й. Т. С. ,ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,ж.к.
„Младост - 2“ , бл. 216, вх. В, ап. 48 е собственик на основание покупко-продажба , за което се е
снабдила с нот.акт №707, т. IV, д.№1275/1995г. на нотариус при РС-Смолян, на следния недвижим
имот: проектен имот с идентификатор № 57282.2.-1 с площ от 580,00 кв.м , в м.“Хумата“, по
кадастралната карта на с.Полковник Серафимово,общ.Смолян, обл.Смолян, съгласно скица-проект
от 14.11.2019г. , който проектен имот е повдигнат в жълт цвят на скица №2 към заключението на
вещото лице, която да се счита неразделна част от настоящото решение. Осъдени са М. Х. Ф. – П.,
ЕГН********** с постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Кокиче“ № 2, вх.Б, a n . 11 , Н. Х. Ф., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Перелик“ № 12, вх. A, an. 8, Г. Х. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Девин, ул. „Рила“ № 2, М. Р. Г., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Димитър Страшимиров“ № 26, a n . 1 , М. Т. В. ,ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Рудозем, ул. „Хан Аспарух“ №11, a n . 5 , Х. Т. Х. , ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Младост“ № 2, вх. A, an. 1, Д. И. Д. , ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Коста Чилингиров“ № 5, М. И. Д., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. Кричим, ул. „Братя Крушарови № 14, Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Кричим, ул. „ Свобода“ № 8, И. И. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес: общ. Пазарджик, с.
Хаджиево, ул. „Първа“ № 25, М. И. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Батак“ № 5, М. А. З. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Левски“, зона В, №
11, вх. А, ап. 7, В. А. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.“Димитър Страшимиров“ №26,
ап.2, К. Г. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.“Алеко Константинов“ №8, ап.3, Р. Г. Ф.,
ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.“Уста Генчо“ №8, вх.2, ап.3 и Р. Н. З., ЕГН **********
действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. М. с адрес гр.Рудозем, ул.»Капитан
Петко войвода» №19 да заплатят на Й. Т. С. ,ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, жк.
„Младост - 2“ , бл. 216, вх. В, ап. 48 разноски по водене на делото в размер на 240,47 лв. ,
съобразно уважената част от иска. Осъдена е Й. Т. С. ,Е Г Н **********, с постоянен адрес: гр.
2
София, жк. „Младост - 2“ , бл. 216, вх. В, ап. 48 да заплати на М. Х. Ф. – П., ЕГН********** с
постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Кокиче“ № 2, вх.Б, a n . 11 разноски по делото в размер на
658,55лв., съобразно отхвърлената част от иска. Осъдена е Й. Т. С. ,Е Г Н **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. „Младост - 2“ , бл. 216, вх. В, ап. 48 да заплати на Н. Х. Ф., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Перелик“ №12, вх. A, an. 8 и Д. И. Д. , ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Смолян, ул. „Коста Чилингиров“ № 5 разноски по делото в размер на
782,02лв.,съобразно отхвърлената част от иска. Осъдена е Й. Т. С. ,Е Г Н **********, с постоянен
адрес: гр. София, жк. „Младост - 2“ , бл. 216, вх. В, ап. 48 да заплати на Р. Н. З., ЕГН **********
действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. М. с адрес гр.Рудозем, ул.»Капитан
Петко войвода»№19 разноски по делото в размер на 246, 95лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3952/16.06.2023г. от Й. Т. С.
чрез пълномощника й адв.И.Г., в частта му, с която е отхвърлен иска по отношение на недвижим
имот с проектен идентификатор 57282.2.-1, с площ от 580 кв.м. по кадастралната карта на с. Полк.
Серафимово, общ. Смолян, м. „Хумата“, съгласно скица-проект от 14.11.2019г., който проектен
имот е подвигнат в жълт цвят на скица № 2, към заключението на вещото лице. В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваната част от решението.
Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че с определянето на прилежащ терен
към сграда, изготвянето на оценка и плащането на цената от правоимащо лице не е довършен
фактическия състав на придобиването право на собственост върху земята, представляваща
прилежащ терен към сграда, а е необходимо и сключването на договор в писмена форма.
Изискване за сключване такъв договор законодателно е въведено през 1995г., поради което
неправилно единственото на това основание искът за прилежащият терен е отхвърлен. На
27.10.1992г. ищцата е сключила договор за покупко-продажба на сграда, представляваща
осеменителна станция. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредба за търговете (отм.) проектът за договор е
част от тръжната документация и сключването му е в обикновена писмена форма. Към този
момент не е съществувала разпоредбата на чл. 48а от ППЗСПЗЗ, която е приета в редакцията на
закона от 24.08.1993г. и е обнародвана в ДВ бр. 72/1993 г., поради което извършеното
разпоредително действие е единствено със сградата. След приемането на разпоредбата на чл. 48а
от ЗСПЗЗ се въвежда изискването при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният
съвет да прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в
размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. След като сградата- осеменителна
станция е била вече закупена от ищцата през 1992г. е следвало да бъде уреден единствено
въпросът, свързан с нововъведеното нормативно изискване за придобиване правото на собственост
върху земята, като прилежаща площ към вече закупена сграда. В тази връзка, след приемане на
разпоредбата на чл. 48а от ППЗСПЗЗ и на основание чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, на 31.01.1994г. е
съставен протокол за определяне на нормативно прилежащия терен към сградата-осеменителна
станция. На 04.11.1994г. е направена парична оценка на определената прилежащата площ.На
29.12.1994г. цената за земята е платена с банково бордеро. На 31.07.1995г. е издаден Нотариален
акт № 707, том IV, дело № 1278/1995г. на РС-Смолян, с който ищцата е призната за собственик на
сградата и прилежащия терен. С оглед така описаната хронология, основният спорен въпрос е
дали след вече придобито по надлежен ред право на собственост върху сграда е необходимо да се
сключва нарочен договор за покупко-продажба на земята или е било достатъчно да се изпълни
процедурата по чл. 48а от ППЗСПЗЗ. За разлика от изричната разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от
3
Наредба за търговете (отм.), нормата на чл. 48а от ППЗСПЗЗ не съдържа изрично изискване да
бъде сключван писмен договор за покупко-продажба на прилежащия терен. В този случай за
придобиване на имота е необходимо изпълнението на условието на чл. 48а, ал. 1, изр второ - да
бъде приложена скица, издадена от техническата служба на общината и заверена от общинската
служба по земеделие и условието на ал.2 на чл. 48а - стойността на вещните права върху земята да
бъде платена по сметка на републиканския бюджет. И двете условия са били изпълнени като
доказателства за това са приложени по делото-(Скица на имот от 28.12.1993г., с печат на МЗХП и
Вносна бележка за платена сума от 29.12.1994г. С плащането на определената цена по
регламентирания в закона ред и индивидуализацията на имота чрез скица, се изчерпва
фактическия състав за придобиването право на собственост, поради което ищцата Й. С. е станала
собственик и се легитимира като такъв и на прилежащия терен към предходно закупената от нея
сграда. Изискване за сключване на писмен договор е въведено в по - късен момент, е приемането
на чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от 26.05.1995г. Районният съд не е съобразил, че
изискването е въведено по-късно, поради което неправилно е отхвърлил предявения иск за
прилежащия терен. Предвид липсата на конкретна правна уредба, към онзи момент, по аналогия,
намира приложение процедурата на §5, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му от 24.08.1993г.
и правилно нотариуса при РС-Смолян, след като се убедил в настъпването на условията е снабдил
ищцата с нотариален акт за собственост. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част и бъде уважен иска и в тази му част. Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
4580/17.07.2023г. от въззиваемите М. Х. Ф., Н. Х. Ф., Д. И. Д., М. Р. Г., М. И.Д. и Х. Т. Х., чрез
пълномощника им ав.Е.Д.Р. ,в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че
от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че ищцата Й. Т. С. не е
собственик на основание покупко-продажба на недвижим имот с проектен имот с идентификатор
№ 57282.2.-1 с площ от 580,00 кв.м, в м."Хумата", по кадастралната карта на с.Полковник
Серафимово,общ.Смолян, обл.Смолян, съгласно скица-проект от 14.11.2019г. , който проектен
имот е повдигнат жълт цвят на скица №2 към заключението на вещото лице и за който имот се е
снабдила с нот.акт №707, т. IV, д.№1275/1995г. на нотариус при РС-Смолян. Посоченият
нотариален акт е констативен и не обективира в себе си покупко-продажба. От приложения по
делото договор за покупко-продажба от 1992 година е видно, че същият не е прехвърлил правото
на собственост, доколкото не е спазено изискването за форма, предвидена в разпоредбата на чл.18
от ЗС. Освен това този договор касае единствено сградата, което обстоятелство не е оспорено от
ответниците. От приложения протокол от 31.01.1994 г. е видно, че има данни за някаква
процедура за определяне на прилежащи площи, но липсват каквито и да е доказателства за
закупуване на земя.Освен липсата на форма не е налице и индивидуализация на предмета на така
наречената сделка в нито един от актовете, които я съпътстват, въпреки че към 1995 година, когато
е издаван въпросният констативен нотариален акт са съществували както регулационния план с
изменението му през 1993 година, така и КВС, приет през 1994 година. Районният съд правилно е
приел, че по отношение на прилежащата площ към сградата не е завършен фактическия състав за
прехвърляне на собствеността, поради обстоятелството, че липсва писмен договор. По отношение
на прилежащия терен е започната процедура, като е определена площта, направена е оценка и е
платена цената, но не е довършена тъй като липсва законоустановената форма. Несъстоятелно е
направеното във въззивната жалба оплакване в тази насока, с направеното позоваване на тезата, че
прехвърлянето на собствеността настъпва от момента на издаването на скица на терена, каквато
4
липсва съгласно действащите планове към момента. Правната форма за прехвърляне на
собствеността е изрично уледена в закона и сконклудентни действия не могат да доведат до
вещно-транслативен ефект, без спазване на предвидената по закон форма. По делото се
установява, че владението върху имота с намерение за неговото своене, е упражнявано повече от
10 години от страна на ответниците, което означава, че дори хипотетично да е имало някакви
права в полза на ищцата, то те са напълно погасени. Разпитаните по делото свидетели безспорно и
безпротиворечиво установяват обстоятелство, че ответниците са владели имота - св.Я. установява,
че тя лично и съпругът й заедно с ответниците са почиствали и облагородявали имота след
възстановяването му, като са ползвали под наем същия до 2009 година, а след тази дата имотът е
продължил да се отдава под наем от ответниците на други лица още 5-6 години, след което вече не
се ползва поради липсата на животни, които да се отглеждат. От ответниците в имота е бил
разположен и фургон, като са имали намерение да направят ранчо, но поради смъртта на съпруга
на Н. Ф., това не се е случило и през 2018 година фургонът е продаден. В същата насока са и
показанията на св. М.. Св. Я. сочи, че се познава добре поради родство по сватовство с ищцата, но
никога не е знаела, че същата притежава някаква земя около сградата. Молят да бъде отхвърлена
въззивната жалба като неоснователна и потвърдено решението в обжалваната част като правилно
и законосъобразно.Претендират за разноски за въззивна инстанция.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
4563/14.07.2023г. от въззиваемите М. А. З. и М. И. Ф. чрез пълномощника им адв.М. М., в който
се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че процесният имот е възстановен с
влязло в сила окончателно Решение № 1978Ф от 20.02.2007г. на ОСЗГ Смолян на наследниците на
Г. Ф. С., което решение ги легитимира като собственици. Владението върху поземлен имот с
идентификатор 57282.2.613 по КККР на село Полковник Серафимово е упражнявано само от
наследници на Г. Ф. С. явно, непрекъснато и безспорно, поради което в тяхна полза е налице и
придобивна давност за времето от 20.02.2007г. до датата на предявяване на исковата претенция в
съда. От свидетелски показания се установява, че имотът е ползван и предоставян за ползване
само от наследниците на Г. Ф., които действително са го стопанисвали - косели, събирали сеното
от него до 2016г. Наследникът Н. Ф. около 2018г. е поставила фургон в имота без някой да й пречи
или да има претенции за собственост.Ищцата твърди, че е закупила претендираната част от имота,
ведно с построената в тази част сграда, но представя констативен нотариален акт за собственост,
т.е. при покупко-продажбата не е спазена предвидената в чл. 18 от ЗС нотариална форма. В такива
случаи следва правото на собственост да се установи с обстоятелствена проверка. От
доказателствата по делото не се установява претендираната част от имота да е трасирана, да е
оградена или по някакъв начин да е обозначена като самостоятелен имот, както и да е владяна от
ищцата. След покупката същата не е демонстрирала собственически права както върху поземления
имот, така и върху построената в него сграда и не е осъществявала фактическа власт. Покупката не
е отразена в кадастралната основа и в плана на с. Полковник Серафимово. Повече от 30 години
закупеното от нея не е обособено в самостоятелен имот.Построената в имота сграда не е законно
построена, за нея липсват каквито и да е строителни книжа и същата не е пречка за възстановяване
на собствеността в полза на наследодателя на ответниците. В хода на производство се установява,
че към настоящия момент т.н. сграда представлява „съборетина“, която няма нито функционално,
нито практическо предназначение.Ползването на сградата като свинарник за няколко месеца от
трето лице не разколебава изложените факти, защото свидетелят не установи ползване на имот,
още по-малко ползване на имот в претендираните реални граници. Твърдението му, че друго лице
5
е ползвало имота и преди и след това по никакъв начин не се доказват както по отношение на
периода на ползване, така и по отношение на пространствени измерения.Повече от 30 години
ищцата се е дезинтересирала от имота и не е направила нищо, за да го стопанисва и да
демонстрира правото си на собственост.Проявената инициатива за обособяване на имот в рамките
на имота на наследниците на Г. Ф. е доста закъсняло и не е достатъчно основание и доказателство
за претендираното право на собственост, което на практика с бездействието си е загубила. Молят
да бъде потвърдено решението в обжалваната част. В отговора се съдържа особено искане да бъде
определено адвокатско възнаграждение на адв.М. за въззивна инстанция като особен представител
на М. А. З. и М. И. Ф..
В съдебно заседание жалбоподателката Й. Т. С. чрез пълномощниците си адв.И.Г. и
адв.И.А. поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемите М. Х. Ф., Н. Х. Ф., Д. И. Д., М. Р. Г., М. И.Д. и Х. Т. Х., чрез
пълномощника им ав.Е.Д.Р. оспорват въззивната жалба като неоснователна и поддържат
подадения отговор.
Въззиваемите М. А. З. и М. И. Ф. чрез назначения си особен представител адв.М. М.
оспорват въззивната жалба и поддържат представения отговор на същата.
Въззиваемата Р. Н. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. М.,
чрез пълномощника си адв.М.О. оспорва въззивната жалба
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговорите и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо и правилно в обжалваната част по
следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен Й. Т. С. против М. Х. Ф., Н. Х. Ф., Г. Х. Ф., М.
Р. Г., М. Т. В., Х. Т. Х., Д. И. Д., М. И. Д., Д. И. К., И. И. Ф.,М. И. Ф., М. А. З., В. А. Ф., К. Г. Ф., Р.
Г. Ф. и Р. Н. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. М. иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК, с който ищцата е претендирала да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че е собственик на основание покупко-продажба на имота, предмет на
нот.акт № 707,том ІV, дело №1275/31.07.1995г. на РС-Смолян-масивна сграда, представляваща
осеменителна станция, заедно е прилежащата земя към нея в размер на 586.00 кв. намираща се в
землището на с. Полк. Серафимово, общ. Смолян, при граници на имота: път, гора и бивш
стопански двор, който имот е закупен след проведен публичен търг с явно наддаване от ЛС на
ТКЗС-Устово гр. Смолян, понастоящем индивидуализиран като имот с проектен кад.№ 57282.2-1 с
площ от 580 кв.м.,по действащия кадастрален план на с.Полковник Серафимово, общ.Смолян в
м.“Хумата“, ведно с построената в него сграда с идентификатор 57282.2.613.1.
В представените писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК от ответниците М. Х. Ф. и
Н. Х. Ф. чрез пълномощника им адв.Радева, ответницата Н. М. чрез пълномощника й адв. О. и
ответниците М. З. и М. И. Ф. чрез особения им представителадв.М., са оспорили предявения иск
по съображения, че представения нотариален акт е констативен, а договорът за покупко- продажба
от 1992г. не е прехвърлел собствеността, тъй като не е сключен в предвидената от закона-чл.18 от
ЗС форма. Освен това посочения договор касае единствено сградата без прилежащия терен.
6
Изложили са възражения, че по действащите планове към нито един момент не е съществувал
имот с посочената от ищцата площ, а липата на граници препятства съотнасянето на имота към
границите на някакъв имот. Ищцата не е придобила собствеността доколкото нейния праводател не
е бил собственик на имота. Построената в имота сграда е без спроителни книжа и не представлява
пречка за възстановяване на собствеността на имота в полза на ответниците, което е направено с
решение на ПК. Сочат още, че имотът по никакъв начин не е ползван и стопанисван от ищцата и
същата не е заявявала претенции към тях от момента на възстановяването му през 2007г. Твърдят
още, че не са били
налице основания за продажба на имота от ЛС на ТКЗС, а ответниците са заявили своевременно
претенциите си за възстановяване на собствеността, като владението на имота е упражнявано само
от наследниците на Г. Ф. С., поради което са го придобили по давност от 01.01.1993г. до
настоящия момент.
От фактическа страна се установява следното:
За установяване правото си на собственост ищцата Й. Т. С. е представила констативен
нотариален акт № 707, том IV, д.№1275/1995г., с който е призната за собственик на недвижим
имот, собствеността върху който е придобита въз основа на проведен публичен търг с явно
наддаване на основание ликвидацията на ТКЗС-Устово, гр.Смолян, съгласно изискванията на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на следния недвижим имот: масивна сграда, представляваща осеменителна
станция, заедно с прилежащата земя към нея в размер на 586 кв.м., намираща се в землището на
с.Полк.Серафимово, общ.Смолян, при граници на имота:път, гора, бивш стопански двор.
С Договор за покупко-продажба от 27.10.1992г., сключен между ТКЗС-Смолян,
представлявано от председателя на Ликвидационния съвет като продавач и Й. Т. С. като купувач,
продавачът се е задължил да продаде обект-осеменителна станция с.Полк. Серафимово, а
купувача се е задължил да заплати сумата от 13 900,00лв., която е определена чрез явен търг,
проведен на 14.10.1992г. и спечелен от купувача. Според уговореното в договора цената в размер
на 13 900,00лв. ще бъде изплатена в брой в срок от 14 дни от провеждане на търга, като
собствеността на обекта преминава върху купувача в момента на подписване на договора и
плащането му.Продажната цена за сградата е заплатена от купувача, видно от Фактура
№2011/27.10.1992г.
С Протокол от 27.10.1992г. комисия в състав А.С.-председател и членове А.К. и Й. Ч. е
извършила предаване, а спечелилия търга Й. С. приемане на обект-осеменителна станция –
Серафимово. , спечелен на търг на 14.10.1992г.
С Протокол от 31.01.1994г. на основание чл.45 ал.3 от ППЗСПЗЗ по искане на
Ликвидационния съвет на ТКЗС-Смолян, Комисия в състав: П.К.-Председател на Регионална
служба „ЗЗ“-Смолян, В.М.-Председател на ОбПК-Смолян и Г.П.-председател на ЛС на ТКЗС-
Смолян е приела нормативно определена площ към обект-Осеменителна станция, в землище на
с.Полк.Серафимово в размер на 0,566 дка.Представена е скица на обект осеменителна станция
с.Полк.Серафимово с прилежащ терен от 0,566 дка от 28.12.1993г., изготвена от ЕТ “Торо-С“-
Смолян и заверена от МЗХП.
На основание чл.49,ал.3 от ППЗСПЗЗ е възложено изготвянето на оценка на нормативно
определената с горния протокол прилежащ терен към осеменителна станция от независима фирма-
лицензирано експертно дружество „Геос“ ООД, съгласно която цената на прилежащия терен от
0,566 дка е 2830 лева. С вносна бележка от 29.12.1994г. ищцата е внесла определената цена от 2
7
930,00лв. в полза на ОбС-Смолян – с посочено основание „586 кв.м. придобита земя чрез търг.“
От правоспособен геодезист, вписан със Заповед на изп.директор на АГКК в регистъра
на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра № РД-15-25/25.03.2011г. е
изготвена скица- проект от 14.11.2019г. за новообразуван поземлен проектен имот 57282.2.-1, по
КК на с.Полк.Серафимово, общ. Смолян, м.“Хумата“ с площ от 580 кв.м. с трайно предназначение-
земеделска територия, начин на трайно ползване- ливада,стар идентификатор пл.№2.613.
С влязло в сила на 21.12.2001г. Решение №879/30.11.2001г. по гр.д.№1210/2001г. на РС-
Смолян, е отменено Решение №1978/01.06.2001г. на ПК-Смолян в частта, с която е постановен
отказ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. Ф. С., б.ж. на с.Полковник
Серафимово върху имот в м.„Б.“, в землището на с.Полковник Серафимово и е постановено
възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. Ф. С. върху имот в м.“Б.“,
землището на с.Полковник Серафимово с площ от 2 064 кв.м., отреден за парцели III-стопански
двор, I-657,кв.42б по плана на с.Полковник Серафимово, като е оставена без уважение жалбата в
частта, в която се претендира възстановяване на собствеността върху частта от имота с площ от 15
кв.м., отредена за парцел I-водоем.
С Решение №1978/15.02.2002г. на ПК-Смолян, издадено въз основа на посоченото
съдебно решение, е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Ф. С. на следния
имот: Нива от 2,064 дка , находяща се в землището на с.Полковник Серафимово в м.“Б.“, при
граници: път, стопански двор, Д. С.а, Р. С.а, Т.О. и Й.Й.. Със Заповед №156/16.12.1998г.на Кмета
на Община Смолян е попълнена кадастралната основа с нанасяне границите и поставяне на
пл.номера № 679 и 680 на новозаснети имоти,обособени от имот с пл.№ 3-ТКЗС в кв.42б и кв.42
по плана на с.Полковник Серафимово по кафяво нанесеното на приложената към заповедта
графична част. От същата е видно, че възстановения на наследниците на Г. Ф. С. имот е с пл.№
679 и попада в парцел ІІІ-стопански двор в кв.42б. Решението на ПК-Смолан е влязло в сила на
14.03.2002г.
С Решение №1978Ф/20.02.2007г. ОСЗГ гр.Смолян е възстановено правото на
собственост на наследници на Г. Ф. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
имот: Използв.ливада от 2.304 дка ,м. „Хумата“, съставляваща имот №002613 по картата на
землището на с.Полковник Серафимово, при граници: №002419- ливада на наследниците на Г.
Т.О; 002414 -ливада на наследниците на Я. Ф. С., №078011- дървопроизводителна площ на
наследниците на М.Т.М.; №, №002553-местен път на Община-Смолян и №005539-жилищна
територия на с.Полк.Серафимово.Решението е в сила на 11.04.2007г.
От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът за
„купувач“ върху оригинал на Договор покупко- продажба от 27.10.1992г. между ЛС на ТКЗС
гр.Смолян и Й. Т. С. е положен от ищцата Й. Т. С..
Вещото лице по приетата по делото съдебно –техническа експертиза установява, че е
налице идентичност (непълна-586 кв.м. площ по нот.акт и 580 кв.м. площ по проектния имот)
между имота по нот.акт № 707,том ІV, дело № 1275/1995г. и имота с проектен идентификатор
57282.2.-1. Имотът с посочения проектен идентификатор 57282.2.-1 е част от имот с
идентификатор 57282.2.613 по КККР на землището на с.Полковник Серафимово от 2018г. На
приложената към заключението скица № 1 са показани имот с идентификатор 57282.2.613 по
КККР на с.Полковник Серафимово от 2018г.,обозначен с плътна черна линия, имот с проектен
идентификатор 57282.2.-1 –с кафява линия обозначена с т.1,2,3 и 4 ,тониран в жълт цвят, със
8
зелен цвят са показани границите на имот пл.№ 679, който е предмет на Решение №1978 /
15.02.2002г. на ПК-Смолян, попълнен в кадастралния план със Заповед № 156/16.12.1998г. на
Кмета на Община Смолян. В заповедта е отбелязано, че е обособен от част от имот с пл.№
3,записан като собственост на ТКЗС, но каква точно част не може да се каже,тъй като същият е с
незатворени граници на северозапад. Същото е положението и с парцел ІІІ-стопански двор, който
също е с незатворена граница от северозапад, което е показано на скица № 6 към заключението. На
скица №5 към заключението е показан имот план.№679, като е видно, че малки части от него
попадат в парцел 1-657 и IV-Водоем, На приложената скица №6, която е извадка от плана на
с.Полковник Серафимово от 1965 г., могат да се видят имот план.№3 и парцел Стопански двор на
ТКЗС с нанесените сгради в тях и, че те са с незатворени граници. Със Заповед №70/11.06.1993
год. на Кмета на Община-Смолян са поставени план.номера на сградите в стоп.двор на ТКЗС и
променена дворищната и улична регулация, като се образуват нови парцели, в т.ч. I-657,II-656 и
III-Стопански двор (също с незатворени граници) в кв. 426. Имот №002613 по КВС на землището
на с.Полк.Серафимово е образуван чрез сливане на имоти №№002523, 002522, 002524, 002525 и
002420, които са показани на скица №4 към заключението, като това е станало на 27.03.2007 г. със
закриване на партидата. Преди образуването на имот №002613 от приемането на КВС през 1994г.
е съществувал имот №002523 с площ от 580 кв.м.-др.селскостопанска територия, записан на Й. Т.
С. до 27.02.1007г.,когато е закрита партидата и е образуван от посочените по-горе имоти имот
№002613 след деактуване на имотите като общински и приемане на решение №1978Ф/20.02.2007г.
от ОСЗГ-Смолян. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото установява, че при
проверка в Община Смолян само имот №002523 не е бил актуван като общински. Сочи още, че
фирмата, изработила КВС е изработила и скицата на прилежащия терен, която е заверена от ОД
„Земеделие“ и е послужила за издаване на нотариалния акт на ищцата ,на стр.5. При огледа на
място вещото лице не е установило наличието на трайни граници на процесния имот. Все още
стоят огради от времето на ТКЗС, както са показани на приложената скица №5.
От показанията на св. Х.С.М. се установява, че с ищцата се е чувал по телефона, а от
ответниците е виждал само Н. Ф.. Твърди, че преди години е взел под наем сградата и имота около
нея, за да гледа животни от ищцата Й. С.. Разпитал по селото и разбрал, че е нейно мястото.
Намерил от роднина телефонният й номер и й се обадил, като тя му казала да ползва мястото
безвъзмездно и да го поддържа. Това е било преди 7-8 години. После е спрял да гледа
прасета.Гледал е животни за лични нужди там една година -от март-април до декември месец.
Сочи, че имота е бил запустял , не е стопанисван. Почистил го и го окосил, възстановил и пътя. По
покрива на сградата в имота имало капки и затова понаместил керемидите. Свидетеля сочи, че
преди него и след него сградата и мястото около нея са ползвани от негов съселянин Х. М. пак за
гледане на животни- общо две или три години. До колкото са си говорили с М. пак ищцата му го е
дала да го ползва. Свидетеля сочи, че имотът е ливада, от някои страни има стара ограда. От
долната страна има бетонни колове.Точните граници никой не му ги е посочвал. Площта от имота
около сградата не е разграничена от останалата част от имота. Други сгради няма в имота. Нагоре е
траен път, който може би е граница, а надолу след сградата имота. Освен той и Х. М., като
наематели не е виждал никой друг да стопанисва и ползва сградата и имота. Няма спомен да е
имало във времето фургон в имота. Сградата в момента е в окаян вид. Около 2015-2016-2017г., в
една от тези три години е гледал прасетата в имота.
В показанията си св.З.М. Я. сочи, че познава страните по делото. Ищцата и покойният
съпруг на свидетелката са първи братовчеди, а от ответницата Н. Ф. с покойния й съпруг са втори
9
братовчеди. Сочи, че е от с.Фатово, но е омъжена в с.Серафимово, като познава всичките земи в
селото. Знае, че Г. Ф. С. е имал два имота. Имота, който е ползвала се намира в началото на с.
Полковник Серафимово между оборите. Под оборите е имало конюшни, а после ги превърнали в
къщи. От горната страна на имота е улицата. Отдолу под имота има две къщички. В самия имот
има осеменителна сграда, която е от много отдавна. Тя представлява една малка къщичка. Този
имот го познава още от свекърва си, но когато отишла да живее в селото ответницата Н. Ф. й го
дала да го ползва, защото имала две крави. Ползвали имота за паша, косили го, сушили сено,
докато имали крави. От 2002г. до 2009г. е ползвала имота. След това не го е ползвала. Сочи, че
имота е повече от декар, може и да е два декара. От горната страна имало колове - бетонови и
мрежа и постепенно я махнали, защото ползвали всичко до пътя. В последствие останали само
коловете и не знае как са изчезнали теловете. Помни, че имало и една голяма слива от запад, от
запад или север е гора. От изток са обори.Сградата в имота не е ползвала. Ползвала е само мястото.
Знае, че сградата е на Й.. Н. й дала земята да я ползва. В началото -2002г. дошли Н. и съпругът й и
почистили заедно, защото било пообрасло и направили ливадата хубава , за косене. През 2008г.
Н. и съпругът й докарали и фургон в имота. Чула е, че Н. е искала да купи от Й. къщичката, но
нещо не са се споразумели и точно затова докарали фургон, за да си слагат мотиките там и друг
багаж. Сега са останали само стените на сградата, фургонът го няма в имота и не може да прецени
колко време е стоял в имота. Докато тя е ползвала ливадата, сградата е била затворена, никой не я
е ползвал. От 2009г. до сега не е посещавала имота.
Свидетелката М. А. М. твърди в показанията си, че е родом от с. Полковник Серафимово.
Познава само ответницата Н. Ф.. Ищцата Й. С. не я познава.Свидетелката сочи, че майка й-Д.И., на
която в селото й казват Р. е ползвала процесния имот,тъй като е гледала крава и била взела
местото за косене. Свидетелката сочи, че е ходила с майка си и е помагала. От Н. Ф. са взели имота
под наем, като съответно са й давали мляко. Ползвали са имота около 5-6 години- в периода 2009-
2010г. до около 2015г., след свидетелката Я.. После махнали кравата и спрели да ползват имота. В
имота има една къща, която не са ползвали. Ползвали са само мястото около нея, като ливадата,
която е стигала до гората. Фургона е бил в имота,когато са започнали да го ползват. Фургонът,
който Н. докарала в имота стоял там до 2015- 2016 г. Докато майка й Р. е ползвала имота никой не
е ползвал къщата. Може би една година в нея са гледани прасетата или от М., на когото не знае
фамилията, или от Х. М.. Не е виждала други животни да се гледат там. Имота след тях не може да
каже дали е ползван. Имотът се навира точно под пътя.В момента е много запустял.Не е ходила в
имота след смъртта на баща й преди 4 години.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК като положителен установителен иск за собственост на
недвижим имот и правилно е отхърлил иско в обжалвнат ачаст относно прилежащия терен.
При кооперирането на земята, член-кооператорите на ТКЗС са запазили правото си на
собственост върху земите, които внасят. Върху тези земи ТКЗС е установило само кооперативно
земеползване. Изградените от ТКЗС сгради върху тези земи не стават собственост на лицата, които
са ги внеси, тъй като презумпцията на чл. 92 от ЗС е оборима и действа само ако не предвидено
друго. С нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48 от ППЗСПЗЗ е изключено приращението.
Законодателят е предвидил, тези сгради да се включат в имуществото на ТКЗС при ликвидацията
му, след като са строени с негови средства. Законът не изисква сградите, които се включват в това
имущество и се оценяват да са законно построени. На член-кооператорите независимо дали са
внесли земя, или са участвали само с труда си, се определя дял от общото имущество по
10
правилата, установени в чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48 - 52 от ППЗСПЗЗ. Поради спецификата на
тази съсобственост- голям брой съсобственици с относително малки дялове, необходимостта да се
зачита колективния интерес и да се осребри имуществото с оглед остойностяване на дяловете,
законодателят е определил специален ред за разпореждане с това имущество - чрез възлагане на
лице с право на дял, или ако няма желаещ, чрез търг - чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Редът за
провеждане на търга, съгласно този текст, който препраща към чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е по
Наредбата за търговете, съгласно чл. 12, ал. 3 от която, след приключване на търга, със
спечелилия го се сключва писмен договор. Нормата на чл. 48а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ също предвижда
Ликвидационния съвет да продаде вещните права. Следователно законодателят е предвидил
облекчен ред за продажба имуществото на бившето ТКЗС, което е било включено в баланса му,
оценено е и е разпределено в дялове на правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ - чрез търг и
сключване на договор в писмена форма.
В случая правилно е прието от първоинстанционния съд за безспорно доказано от
представените по делото писмени доказателства, че ищцата Й. Т. С. е участвала в проведен на
14.10.1992г. от Ликвидационния съвет на ТКЗС- Смолян търг за продажбата на сграда-
осеменителна станция- с.Полковник Серафимово, собственост на ТКЗС – гр.Смолян, по реда на
чл.48 ал.8 във вр. с чл.43 ал.2 от ППЗСПЗ (в редакцията им към момента на провеждане на търга) и
като спечелила търга и обявена за купувач, е сключила с Ликвидационния съвет на ТКЗС-.Смолян
като продавач, договор за покупко-продажба от 27.10.1992г. за обект -осеменителна станция
с.Полковник Серафимово за сумата от 13 900,00лв. Същата сума е заплатена от нея на 27.10.1992г.,
видно от представената Фактура № Фактура №2011/27.10.1992г.в срока по т.3 от Договора.
Правилно също районният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците, че
посочения договор за покупко- продажба на процесната сграда не е прехвърлил правото на
собственост върху ищцата-купувач, тъй като не е спазено изискването за нотариална форма,
предвидена в разпоредбата на чл.18 от ЗС, поради което и не е настъпил вещно-транслативен
ефект. Както е посочено по-горе в чл.12,ал.3 от Наредбата за търговете, към която препращат
чл.48,ал.8 във вр. чл.43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е предвидено спечелилия търга да сключи писмен
договор, т.е облекчен ред в обикновена писмена форма. Едва с изменението на §2 ал.1 от ЗСПЗЗ
/ДВ, бр.98/28.10.1997 г./ е въведено изискване продажбата на имущество на правоимащи лица от
имуществото на бившето ТКЗС да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на
подписите. До този момент обаче формата е обикновена писмена, която е спазена, видно от
представения договор от 27.10.1992г. Следователно ищцата е станала собственик на основание
договора за покупко-продажба на посочения обект-осеменителна станция в землище
с.Полк.Серафимово.
Разпоредбата на чл. 48а ППЗСПЗЗ в редакцията й, обн. в ДВ бр. 72/24.08.1993г.
предвижда, че при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля
вещните права, включително и правото на собственост върху земята в размери, определени по
реда на чл. 45, ал.3 от ППЗСПЗЗ за установяване на нормативно необходимите площи, прилежащи
към сгради и съоръжения. Действително тази разпоредба не е била част от действащото
законодателство към момента на сключване на договора за покупко-продажба на осеменителната
станция, но сградата не би могла да бъде ползвана без прилежащия й терен. Съгласно чл.45 ал.3
ППЗСПЗЗ в редакцията й обн. в.ДВ бр.72/1993г. нормативно необходимите площи, прилежащи
към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по §
12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации извън строителните граници на населените места, се установяват
11
по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване"
с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на
Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В случаите, когато терените са
били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени по
съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тези
обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба "Държавни имоти" извършва
актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти. Стойността
на прилежащите терени извън или в строителните граници на населените места се определя след
търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на
постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет. Следователно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
в редакцията им към м. декември 1993 г. не само не забраняват, но и изрично предвиждат
прехвърляне на правото на собственост върху прилежащата площ наред с прехвърляне на
собствеността върху сградата. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ в
редакцията й обн. в ДВ бр. 45/1995 г.) във в и на чл. 45а ППЗСПЗЗ, които предвиждат лицата,
придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, да могат да ползват и незастроената част от земята около тях в нормативно
определените размери. Те могат да придобият собствеността върху нея и върху застроената част
чрез: по т.1 плащане с разсрочване за 10 години на равни годишни вноски и индексация на
дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация; по 2. обезщетяване за земята,
върху която не могат да възстановят собствеността си, поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б,
чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 6 и чл. 29, ал. 1; и по.т.3. внасяне на равностойна земя в държавния
поземлен фонд.
Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗСПЗЗ, земята, върху която е реализирано обществено
мероприятие, не позволяващо реституцията й, е държавна собственост. В нормата на чл. 48а от
ЗСПЗЗ е дадено право ликвидационния съвет да се разпорежда и с необходимо прилежащата земя,
когато продава вещни права. Когато необходимо прилежащия терен е станал държавна
собственост поради това, че сградите върху него съставляват обществено мероприятие, съгласно
нормата на чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ в първоначалната й редакция, след покупката на сградите
този терен се продава от министъра на земеделието и горите, или упълномощен от него
представител с договор в писмена форма.
В случая от приложения по делото Протокол от 31.01.1994г. на Комисия, състояща се от
председателя на Регионалната служба „ЗЗ“-Смолян, председателя на ПК-Смолан и Председателя
на ЛС-на ТКЗС-Смолян на основание чл.45,ал.3 от ППЗСПЗЗ е взела решение, с което е приела
нормативно определената площ към обект–Осеменителна станция в землището на с.Полковник
Серафимово в размер на 0,566 дка. Изготвена е и скица от 28.12.1993г., заверена от МЗХП, която
видно от заключението на вещото лице инж.М. е изготвена от фирмата, изготвила КВС на
землището на с.Полковник Серафимово, с която е определе прилещащия терен към закупената от
ищцата на търг осеменителна станция. На основание чл.49,ал.3 от ППЗСПЗЗ е възложено
изготвянето на оценка на нормативно определения с горния протокол прилежащ терен към
осеменителна станция от независима фирма-лицензирано експертно дружество „Геос“ ООД,
съгласно която цената на прилежащия терен от 0,566 дка е 2830 лева. С вносна бележка от
29.12.1994г. ищцата е внесла определената цена от 2 930,00лв. в полза на ОбС-Смолян – с посочено
основание „586 кв.м. придобита земя чрез търг.“ От заключението на СТЕ се установява, че след
определяне на необходимата прилежаща площ към закупената от ищцата сграда същата е била
12
нанесена в КВС като имот №002523 с площ от 580 кв.м., който е записан като собственост на
ищцата. Този имот е съществувал от приемането на КВС на 12.12.1994г. до 27.03.2007г., когато е
включен заедно с имоти №№ 002522, 002524, 002525 и 002420 в образуването на имот №002613
по КВС на землището на с.Полковник Серафимово след постановяване на Решение №
1978ф/20.02.2007г. и деактуването на посочените имоти, за които са били издадени актове за
частна общинска собственост. Безспорно установено е още, че имот №002523 с площ от 580 кв.м.,
за който не е издаван акт за частна общинска собственост, е идентичен с процесния имот проектен
идентификатор 57282.2-1. Към настоящия момент процесния проектен имот попада във границите
на поземлен имот с иидентификатор 57282.2.613 по кадастралната карта на землището на
с.Полк.Серафимово от 2018г., който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответниците, като
наследници на Г. Ф. С. с Решение №1978/15.02.2002г. на ПК-Смолян и Решение
№1978Ф/20.02.2007г. на ОСЗГ-Смолян. Имот №002613 по КВС не е напълно идентичен с имот пл.
№679, който е нанесен в кадастралния план от 1965г. със Заповед № 156/16.12.1998г. ,което се
дължи на неясноти по отношение на контактната зона между КВС и регулационния план-
незатворени граници на парцел III-стопански двор на ТКЗС, кв.42б на северозапад. Следователно
за прилежащия терен към закупената на търг от ищцата стопанска сграда-осеменителна станция е
проведена процедура по определянето му с протокол и скица, направена е оценка и е цената е
заплатена от ищцата, но не по сметка на Републиканския бюджет, а по сметка на ОбНС-Смолян.
Правилно районният съд е приел, че липсва изричен писмен договор, с който ищцата да е
закупила от ЛС на ТКЗС прилежащия терен към закупената след проведения търг стопанска
сграда, поради което е приел,че не е завършен фактическия състав на прехвърляне на
собствеността върху прилежащия терен. Такъв писмен договор не е описан и в приложенията към
констативния нотариален акт №707, т.IV, д.№1275/1995г., с който ищцата се е снабдила, поради
което правилно е приел, че същият удостоверява вече възникнало право на собственост в полза на
ищцата въз основа на договора за покупко- продажба само върху сграда- осеменителна станция, но
не и върху прилежащия терен, поради което е отхвърлил иска за същия. Освен липсата на писмен
договор за покупко-продажба на прилежащата към сградата нормативно определена площ, ищцата
е внесла сумата за закупуването му не по сметка на Републиканският бюджет, каквото е
изискването на чл. 48а,ал.2 от ППЗСПЗЗ.
Правилно също районният съд е приел, че в случая не са били предпоставките за
възстановяване на процесния имот на ответниците, като наследници на Г. Ф. С., в стари реални
граници реда на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно чл.10,ал.12 от ЗСПЗЗ Все възстановяват правата на
собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите във и извън границите на урбанизираните
територии, включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи
към сгради. Такива площи към сгради, представляващи имущество на лицата по чл.27 от ЗСПЗЗ
могат да бъде придобит само от купувачите на тези сгради, каквато в случая е ищцата, но същата
не е сключила валиден договор за покупко-продажба на прилежащия терен към закупената от нея
сграда.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно ще следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото ще следва да
бъде осъдена жалбоподателката да заплати на въззиваемата М. Х. Ф. направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение и на
13
въззиваемата Р. Н. З. чрез нейната майка и законен представител Н. Т. М. направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243/26.05.2023г., постановено по гр.д.№ 229/2022г. по
описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Й. Т. С. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Младост - 2“ ,
бл. 216, вх. В, ап. 48 да заплати на М. Х. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Смолян,
ул.“Кокиче“ № 2,вх.Б,ап.11 направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на
1000 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й. Т. С. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Младост - 2“ ,
бл. 216, вх. В, ап. 48 да заплати на Р. Н. З., ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен
представител Н. Т. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Рудозем, ул.“Капитан Петко
войвода“ № 6, направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14