Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 15.06.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1011 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.
Образувано
е по молба на „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***,
представлявано от Р.К.Т.за откриване производство по несъстоятелност на
дружеството.
В молбата са изложени твърдения, че дружеството изпаднало в тежко
финансово състояние, като не било в състояние да заплаща публичните си
задължения, които към 28.09.2016 г. възлизали на 223807,66 лева, предприетите
обезпечителни мерки допълнително влошили финансовото състояние на молителя и
същият спрял плащанията. Задълженията на дружеството многократно надвишавали
стойността на активите му, поради което било свръхзадължено и неплатежоспособно
- не било в състояние на изпълнява изискуеми и безспорни свои задължения по
търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата. Състоянието било
трайно. Сочи за начална дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността –
28.02.2017 г. и претендира постановяване на решение, с което да бъде открито
производство по несъстоятелност. В съдебно заседание прави изрично искане за
обявяване на дружеството в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, тъй
като само за една година задълженията му били нараснали с близо 2000000 лева и
всяко продължаване на дейността му би довело до увреждане на кредиторите.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител
е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с
капитал 2 лева, внесен изцяло, като дружествените дялове от капитала се притежават
от „Б.Г.“ АД. Приходите на дружеството се формират от дейност в областта на търговията
с облекла и обувки.
От
Национална агенция за приходите е представен препис от постановление за налагане на обезпечителни
мерки, като въз основа на същото се установява, че към 12.04.2016 г. „Б.Т.”
ЕООД има публични задължения в размер на 676627,38 лева, принудително събирани
в производството по изп. дело №*********/2016 г. на публичен изпълнител.
От
постъпила справка от АВ-служба по вписванията е видно, че по отношение на
молителя не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания, т.е. дружеството
не е титуляр на правото на собственост върху недвижими имоти. Не се установява
и молителят да е вписан като собственик на ППС, съгласно постъпилото писмо от
МВР, СДВР.
В
производството е прието неоспорено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, съответно на
другите събрани в производството доказателства и основава изводите си на него. Вещото
лице посочва, че за периода 2015 г. – 2016 г. преобладаващата част от активите
са краткотрайни с дял от 88-97% от общата им балансова стойност, като
представляват материални запаси (стоки), вземания – предимно от клиенти и
доставчици и парични средства. Към 16.03.2017 г. общата стойност на активите е
1064964,16 лева. Структурата на пасивите сочи на отрицателни стойности на
собствения капитал, като дружеството е изцяло декапитализирано и е осъществявало
дейността си за сметка изцяло на привлечен капитал. Задълженията на дружеството
са краткотрайни, като към 31.12.2016 г. размерът им е нараснал с 2053000 лева и
достига към 16.03.2017 г. до 4150383,44 лева. За целия изследван период
показателите на ликвидност са под референтните стойности, като коефициентът на
обща ликвидност към 31.12.2015 г. е 0,48, а към 31.12.2016 г. – 0,20. Това
означава, че за изследвания период дружеството не е било в състояние да
погасява краткосрочните си задължения с притежаваните краткотрайни активи.
Показателите за финансова автономност и задлъжнялост са отрицателни величини и
отразяват изключително висока степен на задлъжнялост. Дружеството е изпитвало
значителен недостиг на постоянен и на оборотен капитал.
Размерът
на краткосрочните задължения бележи трайна тенденция към увеличаване, включително
нарастват публичноправните задължения. Към края на 2016 г. не са налице данни
за дълготрайни материални активи и за парични средства.
Молбата
на „Б.Т.” ЕООД с правна квалификация чл.625 ТЗ, е подадена от процесуално
легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен и свръхзадължен.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е
настоящото.
Според чл. 608,
ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3) задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са
очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи,
че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл.290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014
г. по т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т.д.
№ 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. №
1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015
г. на ВКС, І Т.О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно
продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на
събраните по делото доказателства, включително чрез приемане на заключение на
съдебно-икономическа експертиза, установяваща основните счетоводни показатели
за дейността на длъжника, и по-специално – определяне на коефициентите за
ликвидност и финансова автономност.
Неплатежоспособността
е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно
икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми
парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, всички задължения са краткосрочни и изискуеми –
същите са формирани от задължения към контрахенти по търговски сделки и
публично-правни такива, за които са допуснати обезпечителни мерки.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал),
не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило
работа. Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т.
нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления,
които именно са източник на средствата за погасяване /плащане/ на
краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
В
случая за целия отчетен период (2015 г. – 2016 г.) показателите за ликвидност
са несъответни на приетите за допустими стойности, като задълженията с
краткосрочен характер се увеличават. При това положение, с оглед значителния
размер на натрупаните публично-правни задължения коефициентът на обща
ликвидност е 0,48 за 2015 г. и 0,20 към 31.12.2016 г., което е много под приетата
референтна стойност от 1. А това сочи на невъзможност търговецът-молител да
погасява краткосрочните си задължения.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната
дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда
презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на
някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал.1 на чл.608 ТЗ. Няма
съмнение, че „Б.Т.” ЕООД е спряло плащанията
на публичноправни задължения, което е обосновава прилагането на презумпцията по
чл. 608, ал. 2 ТЗ. Ето защо, налице е установено състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което изисква съдът да
определи началната дата на това състояние.
По аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, в който е дадено легално
определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане по търговска сделка. По въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително
и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Така например, в Решение № 33 от
07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., Решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., Решение № 90 от 20.07.2012
г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., Решение № 13 от 23.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние,
при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността. Т.е. началната дата е най-ранната, установена по делото
дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността.
Съдът
приема, че още към 31.12.2015 г. показателите за обща и бърза ликвидност са
били много под референтната стойност от 1, като активите на „Б.Т.” ЕООД не са
достатъчни за покриване на паричните му задължения. Затова като начална дата на
неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2015 г., към която
затрудненията на ответника имат траен характер и не представляват проявление на
временни затруднения в дейността на предприятието.
В молбата на „Б.Т.” ЕООД се претендира в условията на кумулативност
да е налице и свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност, поради което ако това състояние предхожда
неплатежоспособността, то ще е основанието за откриване на производство по
несъстоятелност, защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице
състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на дружеството да не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл.742 ТЗ). В решение
№201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за
разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в
чл.742 ТЗ, не е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на
свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите задължения.
Двете основания
за откриване на производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и
свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на
кумулативност, както в случая, или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете
основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда
момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване
на решението.
Преценката налице
ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност
на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени
парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. В този смисъл, вещото лице изрично уточнява, че за
целия изследван период задълженията на „Б.Т.” ЕООД са превишавали активите,
като дружеството не е разполагало със собствен капитал, т. е. настъпило е
състояние на свръхзадълженост, което
съвпада с момента на настъпилото на 31.12.2015 г. състояние на
неплатежоспособност, затова тъй като към приключване на устните състезания са
налице и двете основания за откриване на производство по несъстоятелност, при
съвпадаща дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността, охраняването на
интересите на всички кредитори налага да бъде открито производство по
несъстоятелност и на двете основания.
Предвид липсата
на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на
сумата 5000 лева, указано им с определение от 21.03.2017 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно, още повече, че молителят прави
изрично искане за постановяване на решение при условията на чл.630, ал.2 ТЗ. В
тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
Съгласно чл. 78,
ал. 6 ГПК вр. чл. 620, ал.1 вр. чл.621 ТЗ, „Б.Т.” ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на
250 лева, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така
мотивиран и на основание чл.632,ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на
управление:***, представлявано от Р.К.Т.и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ИМ ДАТА –
31.12.2015 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, по отношение на „Б.Т.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от Р.К.Т..
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на
управление:***, представлявано от Р.К.Т..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и
адрес на управление:***, представлявано от Р.К.Т..
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез
налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и вземания и ВЪЗБРАНА върху
цялото недвижимо имущество на „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и
адрес на управление:***, представлявано от Р.К.Т..
СПИРА производството по
т. дело №1011/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание
чл.632 ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА
„Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***,
представлявано от Р.К.Т., че спряното производство по несъстоятелност може да
бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане
на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в
1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството,
производството по несъстоятелност ще бъде прекратено, като се постанови
заличаване на „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***,
представлявано от Р.К.Т.от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от Р.К.Т., на
основание чл. 620, ал.1 вр. чл.621 ТЗ,
да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и
петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: