Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 22.06.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на трети юни две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
Секретар: ДЕСИСЛАВА
ГЮЗЕЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№235 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение
№ 2514/19.12.2019 г. Плевенски районен съд по гр. дело № 3925/2019г. по описа
на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от
ЗС по отношение на Ц.П.С. с ЕГН **********, К.К.С. с ЕГН ********** и Т.К.С. с
ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Ц.П.С.,
тримата с адрес ***, че Т.С.Т.
с ЕГН ********** *** е СОБСТВЕНИК на ¼ идеална част от дворното място и
½ ид;ч. от първия етаж на построената в дворното място жилищна сграда,
½ ид.ч. от работилница и гараж, а по кадастралната карта представляващи:
¼ идеална част от имот с идентификатор 80501.801.215 с площ от 255 кв.м.
½ ид.част от първи етаж от сграда с идентификатор 80501.801.215.3 със
застроена площ от 79 кв.м. с предназначение еднофамилна жилищна сграда,
½ идеална част от сграда с идентификатор 80501.801.215.2 със застроена
площ 26 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда и ½ идеална част
от сграда с идентификатор 80501.801.215.1 със застроена площ 13 кв.м. с предназначение
селскостопанска сграда и е ОСЪДИЛ
Ц.П.С. с ЕГН **********, К.К.С. с ЕГН ********** и Т.К.С. с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител Ц.П.С., тримата с адрес ***,
ДА ПРЕДАДАТ на Т.С.Т.
с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО върху
недвижим имот - ¼ идеална част от дворното място и ½ ид;ч. от
първия етаж на построената в дворното място жилищна сграда, ½ ид.ч. от
работилница и гараж, а по кадастралната карта представляващи: ¼ идеална
част от имот с идентификатор 80501.801.215 с площ от 255 кв.м. ½ ид.част
от първи етаж от сграда с идентификатор 80501.801.215.3 със застроена площ от
79 кв.м. с предназначение еднофамилна жилищна сграда, ½ идеална част от
сграда с идентификатор 80501.801.215.2 със застроена площ 26 кв.м. с
предназначение селскостопанска сграда и ½ идеална част от сграда с
идентификатор 80501.801.215.1 със застроена площ 13 кв.м. с предназначение
селскостопанска сграда.
Осъдил е Ц.П.С. , ЕГН **********, К.К.С. ,ЕГН **********
и Т.К.С. , ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител
Ц.П.С., тримата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.С.Т.
,ЕГН ********** *** обезщетение за ползване имота за периода от 02.08.2018г. до
03.06.2019г. в размер на 1238,33 лева, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Осъдил е Ц.П.С. ,ЕГН **********, К.К.С. с ЕГН **********
и Т.К.С. с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител
Ц.П.С., тримата с адрес ***, да заплатят на Т.С.Т.
с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 680 лева.
Постъпила
е въззивна жалба от Ц.П.С. ,чрез пълномощника й адв.А.Д. от
Пл.АК против горепосоченото решение на
Пл.РС,като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото.Въззивницата
не оспорва,че ищецът и въззиваем е собственик на ½ ид.част от процесния
имот,както и че целият имот се ползва от ответниците,но твърди,че ползването на
идеална част от имота от страна на ищеца на практика е невъзможно и не е
допустимо изпълнението на съдебното решение.Твърди,че между страните няма спор
за съсобственическите квоти,а правният спор касае възлагането на целия имот или
изнасянето му на публична продан,което ще се осъществи в образуваното между страните
делбено производство по гр.д.№39/2020г.
по описа на Рс-Левски.В тази връзка с жалбата е направено искане за спиране на
производството по настоящото въззивно гражданско дело до приключване на
делбеното производство с влязъл в сила съдебен акт.
По
отношение на втория обективно съединен иск по чл.31,ал.2 от ЗС въззивницата
счита,че са налице същите предпоставки и аргументи ,тъй като в делбеното
производство съделителите могат да предявяват претенции за извършени подобрения
в имота и заплащане на обезщетение за ползване на имота,включително и за минало
време.Моли съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение на
първоинстанционния съд като неправилно и
необосновано,постановено в нарушение на процесуалните правила и материалноправните
законови норми.
В съдебно
заседание през въззивната инстанция на осн.чл.265,ал.1 от ГПК е допуснато
присъединяване на въззиваемите К.К.С. ,ЕГН ********** и Т.К.С. ,ЕГН **********,към
подадената въззивна жалба от съответницата им пред РС-Ц.С..
Въззивницата Ц.С. претендира съдебни разноски съгласно представен Списък по
чл.80 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор по подадената
жалба от Т.С.Т. ,в който заявява,че е
доволен от решението на Пл.РС,което следва да бъде потвърдено като допустимо и
правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е частично
основателна.
Решението на Пл.РС е правилно и
законосъобразно в частта му,в която съдът е уважил предявеният иск с правно
основание чл.108 от ЗС по отношение на ответниците ,като е признал за
установено спрямо тях,че Т.С.Т., ЕГН **********,*** е собственик на ¼
идеална част от дворното място и ½ ид;ч. от първия етаж на построената в
дворното място жилищна сграда, ½ ид.ч. от работилница и гараж, а по
кадастралната карта представляващи: ¼ идеална част от имот с
идентификатор 80501.801.215 с площ от 255 кв.м. ½ ид.част от първи етаж
от сграда с идентификатор 80501.801.215.3 със застроена площ от 79 кв.м. с
предназначение еднофамилна жилищна сграда, ½ идеална част от сграда с
идентификатор 80501.801.215.2 със застроена площ 26 кв.м. с предназначение
селскостопанска сграда и ½ идеална част от сграда с идентификатор
80501.801.215.1 със застроена площ 13 кв.м. с предназначение селскостопанска
сграда и
е осъдил Ц.П.С., К.К.С. и Т.К.С.,***,
да предадат на ищеца владението върху процесния недвижим
имот .
Правилни са изводите на РС,че искът с
правно основание е допустим и основателен по съществото си. По делото е представено
заверено копие от влязло в сила на
02.08.2018г. решение №1239/24.07.2017г. на РС Плевен,постановено по гр.д.№1258/2017г.
по описа на същия съд,с което на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален сключения
между Т.С.Т. и К. Т.С. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 111, том
І, дело № 294 от 1997г. РС Ч.Бряг, по
силата на който Т.С.Т. ЕГН ********** е прехвърлил на К. Т.С. собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.Ч.Бряг, както следва : а именно 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото от 282 кв.м.,
представляващо парцел ІХ-181 в кв. 129, заедно с ½ ид.част от първия
етаж на построената в дворното място жилищна сграда, работилница и гараж при
съседи : от една страна улица, парцели с пл.№ ХІІ-501, ХІІІ-178, VІІІ-182 и
ХІ-179, а по кад. схема ¼ ид.ч.
от дворното място на имот с идентификатор 80501.801.215, находящ се в гр. Ч.
Бряг, обл. Плевенска с адрес на поземления имот гр.Ч. Бряг, п.к.5980 ул.“**“ №*
с площ 255 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване при граници и съседи 80501.801.219,
80501.801.214, 80501.801.207, 80501.801.216 и 80501.801.217, заедно с
находящите се в него сгради, както следва: ½ идеална част от първия етаж
от построената в дворното място жилищна сграда, работилница и гараж при съседи
: от една страна улица, парцели пл.№ ХІІ-501, ХІІІ-178, VІІІ-182 е ХІ-179, а по
кад. схема ½ ид.ч. от първия етаж на сграда с идентификатор
80501.801.215.3 със застроена площ 79
кв.м. предназначение: жизнена, еднофамилна, ½ ид.ч. от сграда
80501.801.215.1 със застроена площ 13 кв.м. на 1 етаж с предназначение
селскостопанска сграда и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор
80501.801.215.2 със застроена площ 26 кв.м. на 1 етаж с предназначение
селскостопанска сграда срещу задължение
да полага грижи за гледане на Т.С. Тотов и му осигури спокоен живот до неговата
смърт ДО РАЗМЕРА НА ¼ ИДЕАЛНА
ЧАСТ от дворното място и ½ ид;ч. от първия етаж на построената в
дворното място жилищна сграда, ½ ид.ч. от работилница и гараж, а по
кадастралната карта представляващи :1/4 идеална част от имот с идентификатор
80501.801.215 с площ от 255 кв.м. ½ ид.част от първи етаж от сграда с
идентификатор 80501.801.215.3 със застроена площ от 79 кв.м. с предназначение
еднофамилна жилищна сграда, ½ идеална част от сграда с идентификатор
80501.801.215.2 със застроена площ 26 кв.м. с предназначение селскостопанска
сграда и ½ идеална част от сграда с идентификатор 80501.801.215.1 със
застроена площ 13 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда.
Безспорно
е установено в хода на съдебното дирене
пред РС, че ищецът е съсобственик на процесния имот, като притежава ¼
ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч.
от първия етаж на построената в дворното място жилищна сграда, ½ ид.ч.
от двете стопански сгради. Останалата идеална част от имота е собственост на ответниците, които са
я придобили по наследство от техния наследодател К. Т.С..
Следва
да се отбележи,че ответниците не оспорват факта на съсобственост с ищеца по
отношение на процесния имот,както и признават,че владеят целия
имот.Възражението на ответниците пред РС,както и пред настоящата инстанция е
,че ищецът не може да получи правна защита
чрез иска по чл.108 от ЗС,тъй като не можело да бъде изпълнено съдебното
решение по отношение на предаване владението върху идеална част от имота.Също
така твърдят,че единствено в делбеното производство може да бъде решен спора
между страните.
Правилни са изводите на РС,че с предявения
ревандикационен иск на ищеца се гарантира съдебна защита на правото му на собственост в обема на притежавания от него дял,като
правото на собственост включва трите правомощия - да се владее собствената
идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда
с нея, макар и при известни ограничения при съсобствеността.
Въззивната инстанция не споделя доводите
на въззивниците,че делбеното производство е определящо и преюдициално за
правилното решаване на настоящия спор/като е оставил без уважение искането за
спиране на настоящото производство на осн.чл.229,ал.1,т.4от ГПК/.Точно
обратното,спорът за собственост е преюдициален при разглеждане на въпросите
между кои лица и при какви дялове следва да се допусне делбата по отношение на процесния
имот.
Независимо от горното,пред въззивната
инстанция е представено решение №50/10.03.2020г. като заверено копие на РС-Левски
по гр.д.№39/2020г. по описа на същия съд,с което е допусната делба между същите
страни по отношение на същия имот при идентично съотношение на съсобственост
между страните.Няма данни решението да е влязло в сила.
Въззивната инстанция счита,че ответниците
и въззивници признават факта на
съсобственост с ищеца и въззиваем,но оспорват фактическото изпълнение на
съдебното решение,постановено от Пл.РС,което не може да е предмет на въззивно
обжалване.
Предвид изложеното Пл.ОС намира,че
обжалваното решение на Пл.РС в тази му част като правилно следва да бъде
потвърдено.
Въззивната
жалба е частично основателна по отношение на исковата претенция с правно
основание чл. 31,ал.2 от ЗС.Пл.РС е осъдил Ц.П.С. , К.К.С. и Т.К.С.,
представляван от своята майка и законен представител Ц.П.С. да заплатят на ищеца
Т.С.Т. обезщетение за ползване на имота
за периода от 02.08.2018г. до 03.06.2019г. в размер на 1238,33 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.РС е
уважил иска съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа и оценителна експертиза за определяне размера на средния
месечен наем на процесния имот за
периода 02.08.2018г./датата на влизане в сила на съдебното решение за разваляне
на сключения договор за издръжка и гледане/ -03.06.2019г./датата на подаване на
исковата молба/.
Приел
е,че ищецът е поканил ответниците с нотариална покана да му предадат владението
върху неговата идеална част върху имота. Същите не са му осигурили достъп до
имота, нито са му предали владението. Приел е ,че посоченото от вещото лице
обезщетение в общ размер на 1238,33лв. е за периода от получаване на
нотариалната покана до датата на подаване на исковата молба-03.06.2019г.
Въззивната
инстанция споделя правните изводи на РС,че предявеният иск с правно основание
чл.31,ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване
от страна на съсобствениците,които са лишили ищеца от това ползване,е
основателен по съществото си.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение обаче следва да се приложи разпоредбата на закона-ал.2 на чл.31
от ЗС,съгласно която това обезщетение се дължи от деня на писменото
поискване.Ищецът е изпратил нотариална покана до ответниците,приложена на л.9 в
оригинал от делото пред ЧРС №533/2019г.,приложено към гр.д.№3925/23019г. на
Пл.РС,с която ги е поканил да се явят на 25.01.2019г. в кантората на Нотариус
Ивалина Иванова или в седмодневен срок от получаване на поканата да му отстъпят
владението върху процесния имот съобразено с притежаваните от него идеални
части,както и да му заплатят обезщетение в размер на 500лв. месечно-наем на
собствените му идеални части от процесния имот.Нотариалната покана е получена
на 21.01.2019г. лично от Ц.С. и със задължение да предаде същата на останалите
съсобственици.На 25-ти януари 2019г. не са се явили ответниците пред Нотариус
Иванова ,като са представили писмено Становище,което са посочили,че са
направили в имота значителни подобрения на обща стойност 96 000лв.,които
следва първо да бъдат заплатени от ищеца преди той да предявява други претенции
за плащане.
По
делото пред РС е назначена съдебно-техническа оценителна експертиза, от
заключението на която се установява, че обезщетението за ползване е в размер на
123 лева месечно.При разпита на вещото лице в съдебно заседание същото е
посочило,че наемната цена на имота се определя към момента на огледа и в състоянието,в което се намира
имота към този момент,като не може да се определи наемна цена към минал момент
и след изключване на направени в имота подобрения.
Предвид изложеното окръжният съд намира,че дължимото обезщетение
за ползване на процесния имот следва да е за периода 21.01.2019г.-03.06.2019г.,в
размер на 545,43лв.,като за разликата до
присъдено обезщетение в размер на 1 238,33лв. и за периода
02.08.2018г.-21.01.2019г. ,искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отменено като неправилно решението
на Пл.РС в частта му,в която са осъдени на осн.чл. 31,ал.2 от ЗС Ц.П.С. , К.К.С. и Т.К.С.,
представляван от своята майка и законен представител Ц.П.С. да заплатят на Т.С.Т.
обезщетение за ползване на процесния имот за разликата над 545,43лв. до
1238,33лв. и за периода 02.08.2018г.-21.01.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане,като по съществото на
спора следва да бъде отхвърлен като неоснователен иска с пр.осн.чл.31,ал.2 от
ЗС з заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот за разликата над
545,43лв. до претендирано обезщетение в размер на 1238,33лв.,ведно със
законната лихва и за периода
02.08.2018г.-21.01.2019г.
В останалата му обжалвана част следва да
бъде потвърдено решението на Пл.РС.
При
този изход на делото въззиваемата страна Т.С.Т. следва да заплати направените деловодни разноски за настоящата
инстанция от въззивницата Ц.П.С. , по компенсация съобразно уважената
част от въззивната жалба и отхвърлената част от предявения иск по чл.31,ал.2 от
ЗС, в размер на 52,85лв. съгласно представения
Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 от ГПК Решение № 2514/19.12.2019 г. на Плевенски районен съд ,постановено
по гр. дело № 3925/2019г. по описа на същия съд,в частта му,в която Ц.П.С.
, ЕГН **********, К.К.С. ,ЕГН ********** и Т.К.С. , ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител Ц.П.С., тримата с адрес ***,са
осъдени да заплатят на Т.С.Т. ,ЕГН ********** *** обезщетение за
ползване на процесния имот,находящ се в гр.Ч.бряг, за разликата над 545,43лв.
до присъдения размер от 1238,33 лв. и за периода 02.08.2018г.-21.01.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС от Т.С.Т. ,ЕГН ********** *** против Ц.П.С. , ЕГН **********, К.К.С. ,ЕГН ********** и Т.К.С.
, ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Ц.П.С.,***, за заплащане на обезщетение за ползване
имота,находящ се в гр.Ч.бряг, за разликата над 545,43лв. до претендирания размер от 1238,33 лв. и за периода
02.08.2018г.-21.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
горепосоченото
решение на Пл.РС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК Т.С.Т. ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски за настоящата инстанция от
въззивницата Ц.П.С. , по
компенсация съобразно уважената част от въззивната жалба и отхвърлената част от
предявения иск по чл.31,ал.2 от ЗС, в размер на 52,85лв. съгласно представения
Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: