Р Е Ш Е Н И Е
№ 458/12.7.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х – състав, в открито съдебно
заседание на 14.06.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Златева
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Кривиралчева
Мария Колева
при секретаря
Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стоян Павлов, като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 460 по описа на съда за 2023 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик против решение № 174 от 04.04.2023 г. постановено
по АНД № 1826/22 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено НП № 13-2200198 от 28.07.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик, с което за
нарушение на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в,
ал. 1 от КТ на „РИЛАПЛАСТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на
300 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на закона. Моли съдът да отмени решението и да потвърди наказателното
постановление. Претендира разноски.
В
с.з. касаторът не се явява, не се представлява. С писмена молба чрез
пълномощника си юрк. Ш. поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба – „РИЛАПЛАСТ“ ООД чрез
представляващият дружеството Д.Д. изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з.
изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението
на Районен съд – Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Административен
съд – Пазарджик след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е неоснователна.
За
да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд –Пазарджик е приел
от фактическа страна следното:
„РИЛАПЛАСТ“
ООД е санкционирано с НП за това, че в качеството си на работодател по смисъла
на §1 т.1 от ДР на КТ не води прономерован, прошнурован и заверен с неговия
подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки, съгласно
приложение № 1.
Нарушението било извършено и установено на
30.05.2022 г. в гр.Пазарджик, което се установявало от даденото от
управителя на дружеството Д.Д. обяснение, от което ставало ясно, че дневник за
трудови книжки в дружеството не се водел от 10 години. За извършената проверка
и направените констатации бил съставен протокол
№ ПР2216094/17.06.2022 г. Така констатираното от инспекторите,
извършили проверката, съставлявало нарушение чл. 1 ал. 5 от Наредба
за трудовата книжка и трудовия стаж.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН №
13-2200198 от 17.06.2022 г. в присъствието на законовия представител и
управител на дружеството, бил предявен и връчен екземпляр от акта срещу подпис.
В акта не били вписани обяснения и възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на
28.07.2022 г. било издадено атакуваното пред първоинстанционния съд НП,
което било връчено лично на управителя на дружество на 01.12.2022 г.,
видно от приложената разписка.
Горната
фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност, районният съд правилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания
акт. Прието е, че в акта за установяване на нарушението и в обжалваното
наказателно постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и че липсва коректно изложение на фактическите обстоятелства от състава
на нарушението, въз основа на които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Действително в оспорения акт е посочена само нарушената
материалноправна норма, но не и действията или бездействията на лицето
нарушител. Правилно инстанцията по същество посочва, че в наказателното
постановление липсват факти относно констатирани трудови книжки на
служители/работници, които са издадени от работодателя.
Съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното
постановление. Всеки един от посочените елементи от описанието на нарушението е
кумулативно задължителен, предвид че нормата е императивна. В процесния случай
липсва описание на съставомерните белези на конкретно административно
нарушение. Следва да бъде посочено, че е недопустимо факти, касаещи
съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в съдебното
производство, тъй като същите императивно следва да съществуват в издаденото
наказателно постановление.
Непосочването
на съставомерните факти и обстоятелства в обстоятелствената част на АУАН и НП води до невъзможност лицето да разбере за какво
нарушение е
привлечен към административнонаказателна отговорност – за това, че не води дневник за издадените трудови
книжки или за това, че представеният с възражението дневник не се води
коректно, каквито доводи са наведени за първи път в касационната жалба. Описаното нарушение както в
АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, не е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
С оглед на това не са спазени императивните
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН относно описание на нарушението чрез посочване на обективните признаци от
неговия състав. В мотивите на постановеното решение районният съд е изложил
подробни съображения относно допуснатото в административно-наказателното
производство съществено процесуално нарушение. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено
наказателното постановление.
Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба за грешна
преценка на доказателствата и възможността от представените по делото
доказателства да се направи обоснован и категоричен извод за извършено
нарушение. Съгласно нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо - извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването
може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че от оспорения административен акт не
става ясно извършена ли е преценка на представения като доказателство с
възражението на санкционираното лице дневник, тъй като по никакъв начин не е
отговорено на сочените възражения относно липса на издадени от дружеството
трудови книжки в периода от 2007г. до извършване на проверката, които да бъдат
вписани в дневника. В конкретния случай е следвало да бъде извършена проверка
на спорните обстоятелства, което не е било сторено и съставлява съществено
процесуално нарушение.
Разпоредбите
на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
императивно изискват извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина да бъдат еднозначно и безпротиворечиво обосновани от
административнонаказващия орган, като се посочат и удостоверят необходимите за
формиране на такъв извод несъмнени факти и обстоятелства.
Такова
ясно, конкретно и еднозначно установяване на необходимите факти и обосноваване
на трите съществени елемента, посочени в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
с наличието на които като правна последица се стига до осъществяване на
административнонаказателната отговорност на отделен правен субект, в случая не
се установява да е налице, както правилно е констатирал районният съд.
С
оглед на гореизложеното съдът счита, че не е доказано по безспорен начин
осъществяване на нарушението, от което следва оспореното НП да бъде отменено.
Достигайки до този извод въззивният съд е постановил законосъобразен акт.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, при която съдът не констатира
пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
него пред настоящата инстанция разноски в
размер на 250 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1
от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 174 от 04.04.2023г., постановено по АНД № 1826/22г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
дирекция по труда“ гр.София да заплати на „РИЛАПЛАСТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Скобелев“ № 19, ап. 1,
представлявано от управителя Д.С.Д. разноски в размер на 250лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……/п/………….
ЧЛЕНОВЕ:
1. ……/п/……….
2. ……/п/……….