Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
19.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело № 965 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.232, ал.2 вр. с чл.228, предл.2, чл.233 от Закона
за задълженията и договорите и чл.236 от Закона за задълженията и договорите, чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.92 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), вр. с чл.288 от Търговския закон.
С
исковата молба ищецът „О.б.“ АД твърди против „И.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, че са били търговски взаимоотношения възникнали
на основание договор № Р-16-208/25.08.2016 г., по силата на който „О.б.“ АД
предоставила на „И.Т.Б.“ ЕООД, за временно, възмездно ползване, срещу
заплащане на наемна цена недвижим имот, описан в чл.1, ал.1 от Договора, а и
именно: „СГРАДА
с идентификационен номер 81178.501.458.1 (осемдесет и една хиляди сто
седемдесет и осем точка петстотин и едно точка четиристотин петдесет и осем
точка едно), с предназначение ХОТЕЛ, на 4 (четири) етажа със застроена площ по
документ за собственост от 211,50 кв. м. (двеста и единадесет цяло и петдесет
стотни квадратни метра) и разгъната застроена площ от 825,10 кв. м. (осемстотин
двадесет и пет цяло и десет стотни квадратни метра), построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификационен номер 81178.501.458 (осемдесет и една хиляди сто седемдесет
и осем точка петстотин и едно точка четиристотин петдесет и осем), находящ се в
гр. Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-12/24.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК- София,
изменена със Заповед № КД-14-02-139/04.02.2008 г. на началника на СГКК-Бургас“,
наричан в договора и по-долу за краткост ИМОТА, при цена и начин на плащане
уточнени в чл. 2 от договора. Имотът е отдаден под наем и се ползва по
предназначение като хотел. Договорът е сключен за срок от 25.08.2016 г. до
31.12.2017 г. Реално имотът бил предаден на 31.08.2016 г. с
приемо – предавателен протокол, в който подробно са описани хотелското
оборудване и обзавеждане конкретно по помещение и бройка. Твърди се, че „О.б.“ АД е собственик на имота,
съгласно Нотариален акт № 48,
том. I, peг. № 903, дело № 44 от 01.03.2011 г. за прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имоти, вместо изпълнение на парично задължение по договор за банков револвиращ
кредит. Уговорената съгласно договора – чл.2, наемна цена за периода от 25.08.2016 г. до 31.12.2017 г.,
съгласно съставените фактури (стр.3 от исковата молба) не била заплатена в срок.
На основание чл.11, ал.5 и ал.6 от
договора и предоставените документи за извършени СМР на 03.04.2017 г. между
страните бил подписан протокол за прихващане на ликвидни и изискуеми вземания –
наемна цена и сумата от 10 00 лв., за платени от наемателя стойност на СМР.
Сочи се, че дружеството претендирало с
нотариална покана от 22.05.2018 г. доброволното плащане на наемната цена общо
за периода от 01.12.2016 г.- 31.03.2018 г., както и предаването на имота и
отправило волеизявление за развалянето на договора на основание чл.14, т.3, но
длъжникът не изпълнил и договорът бил прекратен считано от 05.06.2018 г. Ответникът-наемател не е изпълнил задължението си да
плати наемната цена за периода на ползване на имота от 31.08.2016 г. до
31.12.2017 г., когато срокът на договора е изтекъл. С повторна нот.покана
връчена на 20.03.2019 г. ищецът поканил
ищеца да изпълни доброволно задълженията и да предаде имота, но към момента на
предявяване на исковата молба те не били погасени и имотът се държал от ответника.
Съгласно клаузите на договора – чл.16, ответникът дължал и неустойка начислена
върху неиздължените суми.
ИСКАНЕТО е да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца „О.б.“ АД с ЕИК ******следните суми:
I.а)20 000. 00 лева - дължима
наемна цена за периода 01.12.2016 г. до
31.12.2017 г., след приспадане на разходите за извършените подобрения - подробно
посочени задължения в Справка № 1 в исковата молба;
б) 9 687.50 дължима наемна цена за периода 01.01.2018 г. до 05.06.2018 г.- периодът в който
наемателят е продължил да ползва имота след изтичане на срока на договора
(31.12.2017 г.), без наемодателят да се е противопоставил, до прекратяване на
договора с едностранното волеизявление на наемодателя;
в) 5 937.50 лв. - неустойка в размер на 20% на
основание чл. 16 от договора, начислена върху за неиздължените суми за наемна
цена 29 687, 50 лв. за периода 25.08.2016 г. до 05.06.2018 г.
II.а) 20 625 лв. - обезщетение
за вредите, които търпи наемодателя от продължилото полазване на имота, въпреки
противопоставянето на наемодателя за периода 06.06.2018 г. до 06.05.2018 г.;
б) 1 919. 28 лв. -обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата 20 625 лв. за периода от 06.06.2018 г. до
06.05.2019 г., ведно със законна лихва върху присъдените суми, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и
да предаде на „О.б.“
АД недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор 81178.501.458.1, предназначение
„ХОТЕЛ“ на четири етажа със ЗП 211.50 кв. м. - РЗП 825.10 кв.м. ,построена в ПИ
идентиф. 81178.501.458_с площ от 405 кв. м. находящ се в гр. Черноморец, ул. ******,
община Созопол, област Бургас, ведно с оборудването и обзавеждането на хотела,
подробно описано в
Приемо-предавателен протокол от 31.08.2016 г. Претендира, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. да се присъдят в полза на „О.б.“
АД направените разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по иска.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства
и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното:
От
приетите по делото писмени доказателства- договор за наем № Р-16-208/25.08.2016
г., Нотариален акт № 48,
том. I, per. № 903, дело № 44 от 01.03.2011 г.
за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имоти, вместо изпълнение
на парично задължение по договор за банков револвиращ кредит;
Приемо-предавателен протокол от 31.08.2016 г.; Договор за извършване на
строително ремонтни дейности от 01.11.2016 г. и Протокол от 03.04.2017 г. за
прихващане на вземания; Фактура № 04- 118/14.03.2017 г. за сумата от
10 000 лв.; 9 бр. фактури х 2 307.70 лв. съгласно справка № 1; Нотариална
покана peг. № 4428, том 2, № 25/04.04.2018 г. до наемателя, връчена чрез нотариус Н.Л.;
Покана за доброволно изпълнение изх. № 221/01.03.2019 г, /вх. №
010811/01.03.2019 г. от деловодната система на ЧСИ С.Я.; Констативен протокол,
Акт № 82, том 1, peг.. № 1115/10.04.2019 г. изготвен от С.М.-
помощник нотариус представени с исковата молба, както и постъпилите с писмо с
изх.№ 26-00-1438/24.07.2020 г. относно ползването на имота от ответника с
предназначение за семеен хотел „Бордо“ (издадено временно удостоверение № 4533
от 20.04.2017 г. и удостоверение №4533
за утвърдена категоризация 3 звезди стр.268 от делото), които подкрепят
обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема за установено
възникването на облигационна връзка между страните по наемно правоотношение,
ползването на наетия имот и продължаването на ползването му след срока на
договора и неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника за заплащане
на наемна цена и за връщане на имота. Страните
са сключили Договор за наем №
Р-16- 208/25.08.2016 г. , съгласно който
Банката е предоставила на „И.Т.Б.“ ЕООД следния свой собствен имот: „СГРАДА с
идентификационен номер 81178.501.458.1 (осемдесет и една хиляди сто седемдесет
и осем точка петстотин и едно точка четиристотин петдесет и осем точка едно), с
предназначение ХОТЕЛ, на 4 (четири) етажа със застроена площ по документ за
собственост от 211,50 кв. м. (двеста и единадесет цяло и петдесет стотни
квадратни метра) и разгъната застроена площ от 825,10 кв. м. (осемстотин
двадесет и пет цяло и десет стотни квадратни метра), построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификационен номер 81178.501.458 (осемдесет и една хиляди сто седемдесет
и осем точка петстотин и едно точка четиристотин петдесет и осем), находящ се в
гр. Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД- 18-12/24.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК- София,
изменена със Заповед № КД-14- 02-139/04.02.2008 г. на началника на
СГКК-Бургас“, наричан в договора и по-долу за краткост ИМОТА. Договорът бил
сключен за срок от 25.08.2016 г. до 31.12.2017 г. като бил предаден на
31.08.2016 г. Имотът бил отдаден под наем и се ползвал по предназначение като
хотел. Наемателят е бил задължен насрещно за заплаща наемна цена в размер общо на
30 000 лева с включен ДДС като плащането й било договорено на тринадесет равни
месечни вноски, всяка по 2 307.70 лв., дължими до 5-то число на съответния
календарен месец, в периода от месец декември 2016 година до месец декември
2017 година включително (чл.2 от договора). Месечната наемна цена се определяла
както следва: 30 000 лв.: 16 месеца, или равно на 1 875 лв./месечно.
От
представения по делото приемо – предавателен протокол от 31.08.2016 г., в който са описани подробно вида и
състоянието помещенията, както и опис на хотелското оборудване и обзавеждане
конкретно за всяко помещение - вид и бройки е видно, че имотът е предаден в
деня на съставянето му. На основание чл.11, ал.5 и ал.6 от договора и
представени документи за извършени СМР (вътрешен и външен ремонт на сградата),
на 03.04.2017 г. между страните по договора бил подписан Протокол за прихващане
на ликвидни и изискуеми вземания, с който сумата от 10 000 лв. е приспадната от
дължимата наемна цена и е издадена фактура за прихващане № 04- 118/14.03.2017
г. за сумата от 10 000 лв. За задълженията на наемателя били издадени са 9 бр.
фактури, подписани от наемателя на 23.08.2018 г. От фактурите и заключението на вещото
лице по ССчЕ се установи, че за задълженията на ответника са съставени Фактура №0362205/01.12.2016г. - 2 307,70 лв.
Фактура№ 0364415/03.01.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура №
0366470/02.02.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура №
0368444/01.03.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура
№0370381/03.04.2017г. -2 307,70 лв.
Фактура №0372178/02.05.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура №
0374355/01.06.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура
№0376514/03.07.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура
№0378640/01.08.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура №
0380809/01.09.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура №
0382848/02.10.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура №
0385171/01.11.2017г. - 2 307,70 лв. Фактура №
0387337/01.12.2017Г. - 2 307.70 лв. , на обща стойност 30
000,10 лв. С посоченото прихващане със суми за СМР е извършено на 12.04.2017г.,
като със сумите за платени СМР са прихванати дължимите наемни вноски за
м.12.2016г., м.01.2017г., м.02.2017г., м.03.2017г. и 769,20 лв. за м.04.2017 г.
от заключението на вещото лице е видно, че с преводно нареждане за кредитен
превод от 30.08.2018г., „И.Т.Б.“ЕООД е превело по банковата сметка на „О.Б.“АД
сума в размер на 1 538,50 лв. Основание за плащане - ф-ра 370381/03.04.2017г. -
окончателно плащане. Общо прихванатите и платени суми от „И.Т.Б.“ЕООД възлизат
на 11 538,50 лв. (10 000,00 лв. + 1 538,50 лв.). С тези суми са погасени
дължимите наемни вноски за м.12.2016г„ м.01.2017г.„ м.02.2017г„ м.03.2017г. и
за м.04.2017г. Останали са непогасени дължими наемни вноски за м.05.2017г„
м.06.2017г„ м.07.2017г„ м.08.2017г„ м.09.2017г„ м.10.2017г. м.11.2017г. и за
м.12.2017г. - 8 вноски на обща стойност 18 461,60 лв., с включен ДДС. На 22.05.2018
г. чрез нотариус Н.Л., р-н на действие РС-София, peг. № 536 на наемателя била връчена Нотариална покана peг. № 4428, том 2, № 25/04.04.2018 г. с която „О.б.“ АД претендира доброволно
заплащане в срок от 14 дни на дължимите суми. Съгласно връчената нотариална покана и съдържащото се в
нея изявление договорът е прекратен едностранно от наемодателя, считано на
05.06.2018 г. На 20.03.2019 г. чрез
ЧСИ С.Я., per. № 844, район на действие - СГС по
реда на чл. 47 от ГПК, на ответника била връчена втора Покана за доброволно
изпълнение изх. № 221/01.03.2019 г. и отново е поканен да заплати доброволно
задълженията си и да се яви на 10.04.2019 г. в 10:00 часа за предаване на
имота. На 10.04.2019 г. в 10:00 часа не се явил представител на ответника за
предаване на имота /Констативен протокол , Акт № 82, том 1, per. № 1115/10.04.2019 г. изготвен от С.М.-
помощник нотариус по заместване на нотариус О.Ж., вписан в регистъра на НК под
№ 133, с район на действие - Бургас/.
Вещото лице изяснява, че размерът на дължимите от
ответника суми за наем за процесния имот за периода от 25.08.2016г. до
05.06.2018г. е общо 28 149,10 лв. (18 461,60 лв. + 9 687,50 лв. за периода от
01.01.2018 г. – до датата на прекратяване на договора 05.06.2018), в т.ч. по месеци и суми, видни
от таблицата в констативно-съобразителната част от заключението.
От заключението
на допуснатата по делото съдебно техническа експертиза се установи, че предвид индивидуалните
характеристики хотел „Бордо“ се намира гр. Черноморец в близост до малкия плаж
на 15 км от Бургас, категория три звезди, липсата на басейн и оформено околно
пространство, вещото лице прилага средно пазарна наемна месечна цена, както
следва:Средно пазарна наемна цена по оферти възлиза на 2.15 евро на кв.метър.
Така определената цена е с оглед пазарни оферти, след приложен корекционен
коефициент (3.57 лв. на кв. м.), като така определен месечния наем възлиза на 3.57
лв./м2 х 825.10 м2 = 2945.60 лв. За периода от 06.06.2018
г. до 06.05.2019 г. средно пазарната месечна наемна цена възлиза на 2945.60 лв.
с ДДС (месечно), или общо 32 499 лв.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира предявеният иск за заплащане на наемна цена за ползването на имота
(за периода до изтичане на уговорения с договора срок – 31.12.2017 г.) за частично основателен. С оглед на
фактите и обстоятелствата, които са изложени в исковата молба и квалификацията
на спорното право, доказателствената тежест за доказването на възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение, по силата на което е
отдадено ползването на процесния хотел е на ищеца. Безспорно се установи
по делото, че между страните е бил
сключен договор за наем с краен срок, размера и начина на плащане на наемната
цена, който ги обвързва както и ползването на имота, поради което за ответника
възниква задължение да заплати определена наемна цена –чл.228 ЗЗД. За целия
период на действие на договора ответникът е използвал вещта, което се
установява от приемо- предавателния протокол и представените от Община Созопол
доказателства, а и този факт не е оспорен от ответника в хода на делото. Този
извод се подкрепя и от подписаното споразумение между страните за уреждане на
плащанията по фактурите и съдържащото се в него признание на задълженията за
наемна цена. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи, че
дължимата наемна цена е 18 461, 60 лв., след като е взел предвид и
извършено частично плащане, поради което искът се явява основателен и доказан в
този размер и за разликата следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл.
233, ал.1 ЗЗД, при прекратяване на наемния договор, наемателят дължи да
върне на наемодателя наетата вещ, което кореспондира на задължението на
наемодателя да предаде на наемателя вещта при сключване на договора. Съдът
намира за установено с оглед доказателствата по делото и на липсата на възражения
и оспорване от страна на ответника, че същият е ползвал наемния имот и след
изтичане на уговорения срок - до датата на прекратяване на договора с
едностранно изявление от наемодателя ( чл.87, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.14, ал.3 от договора)
– 05.06.2018 г. без противопоставяне на наемодателя. Съгласно разпоредбата на
чл.236, ал.1 от ЗЗД за периода на действието на продължения срок на договора за
наем наемателят дължи наемната цена и от заключението на вещото лице се доказа
основателността на този иск в предявения размер (9687, 50 лв.) Действително от
представеното удостоверение с изх.№17-00-26-1/2020 г. от Община Созопол е
видно, че за 01.01.2017 - 20.07.2020 г.
няма декларирани и платени нощувки подлежащи на облагане с данък по ЗМДТ, но
това не опровергава извода, че фактическата власт върху хотела е упражнявана от ответника, а не от ищеца. В хода
на делото ответникът не е направил каквито е да е възражения и не е представил
доказателства и не е оспорил факта на упражняването на фактическата власт върху
вещта, а от представените доказателства се установи използването на вещта като
хотел именно от ответника. С оглед на горното, съдът намира за основателен и
предявеният иск за предаване на наетия имот.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД,
неустойка се дължи ако: А/ е била
уговорена от страните или да е установена от закона; Б) кредиторът да е
изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните
договори, но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата
страна; В) длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е
изпълнил лошо или със забава. С оглед на установеното от фактическа и правна
страна по делото, съдът намира че в случая са налице всички предпоставки за
присъждане на договорената неустойка и искът следва да се уважи в претендирания
размер. Предвид установената забава от страна на ответника –следва да бъде
ангажирана отговорността му за заплащане
на неустойка, дължима на основание чл.16 от Договор за наем №Р-16-
208/25.08.2016г.. С клаузата е
уговорено, че „В случай, че Наемателят закъснее с плащането на месечна наемна
цена с повече от 5 работни дни след срока, предвиден в чл.2, ал.4 от този
договор, същият дължи на Наемодателя неустойка в размер на 0,5 % от стойността
на неплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %. Този иск е
основателен до размера от 5629, 82 лв., колкото е установения размер на
неустойката от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза.
Основателен е и предявеният
главен иск с правно основание чл.236,
ал. 2 ЗЗД за плащане на обезщетение за продължило ползване на имота след
прекратяване на наемното правоотношение и въпреки изричното противопоставяне на
наемодателя и изпълнение на всички задължения произтичащи от договора. За да се
уважи такъв иск е необходимо да бъдат доказани следните обстоятелства от
фактическия състав на разпоредбата - валидно възникнало наемно правоотношение,
неговото прекратяване, продължило ползване на имота от страна на наемателя и
изрично противопоставяне на наемодателя, каквото се установи да е отправено до наемателя
с нот. покана на 22.05.2018 г. и след прекратяване на договора. Безспорно се
установи, че и след прекратяването на процесния договор за наем ответникът е
продължил да ползва вещта, въпреки противопоставянето на ищеца и не е освободил
същия до предявяване на иска (респ. 06.05.2019 г. датата посочена в исковата
молба) Поради това, че е продължил да ползва вещта ответникът дължи обезщетение
по чл.236, ал.2 от ЗЗД за вреди. Размерът на вредите подлежи на доказване от
ищеца и се определя в зависимост от вида на засегнатото благо. Както се приема
в обвързващата съдебна практика, конкретният размер на обезщетението, което
дължи бившият наемател за ползването на вещта, не може да бъде по-нисък от
уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена, ако
ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от ползване, тази цена е
надвишавала по размер уговорения наем; размерът на средния пазарен наем на
ползваната вещ подлежи на изследване, когато се претендират вреди над
договорения наем по прекратения договор (решение № 215 по т. д.
№ 967/2011 г., II т. о., ВКС, и цитираната в него съдебна практика на ВКС).
В случая се установи, че размера на средния пазарен наем за периода надвишава уговорената
наемна цена за този период – в този смисъл е приетото заключение на вещото лице
по СТЕ. Ето защо предявеният иск за обезщетение е основателен и доказан, като с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да се уважи така, както
е предявен – в размер от 20 625 лв.
От заключението на
вещото лице по ССчЕ се установява, че размерът на мораторната лихва върху
дължимата наемна цена, определена по задача №А.1 (средна пазарна наемна цена) за
периода от 06.06.2018г. до 06.05.2019г., е общо 1 597,46 лв., в т.ч. по месеци,
периоди и суми, видни от таблицата в констативно-съобразителната част. Предявеният
иск за обезщетение за забавеното изплащане сумата за обезщетението за периода, през който е ползвал имота без
правно основание обаче е неоснователен. Това задължение има за свой източник
закона. Неговата изискуемост настъпва в момента на поканата, каквато изрична покана, отправена от бившия наемодател
към бившия наемател, липсва. Задължението
по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД възниква от
момента на неизпълнение на задължението по чл.
233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и съществува през цялото време на това
неизпълнение. Законът обаче не предвижда точно определен ден или срок за
изпълнение, след който длъжникът да изпадне в забава. За обезщетението по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е приложима
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и
длъжникът изпада в забава и съответно дължи обезщетение за същата от момента на
поканата за изпълнение. Необходимо е в
случая да се направи разграничение между изявлението за прекратяване на
договора, във връзка с което настъпва изискуемостта на задължението за връщане
на вещта и наличието на покана /настъпване на изискуемост/ на задължението за
обезщетяване на осъщественото ползване без основание. Ето защо, този иск следва
да бъде отхвърлен. Считано от датата на
исковата молба ответникът дължи законна лихва върху присъдените суми, в т.ч. и
за обезщетение за вреди, до окончателното им изплащане.
Като последица и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 3918, 10 лв. за внесена държавна такса, и 888, 51 лв. за възнаграждение на вещи лица,
съобразно уважената част от исковете
Следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв,. на основание
чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „И.Т.Б.“ЕООД
с ЕИК ****** да заплати на „О.б.“ АД с ЕИК ******, на основание чл.232 от ЗЗД, сумата 18 461, 60 лева -
дължима наемна цена по договор за наем № Р-16-208 от 25.08.2016 г., за
периода 01.12.2016 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част – за разликата до предявения размер от 20 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „И.Т.Б.“ЕООД
с ЕИК ****** да заплати на „О.б.“ АД с ЕИК ******, на основание чл.236, ал.1 от ЗЗД, сумата 9 687, 50 лева - дължима
наемна цена по договор за наем № Р-16-208 от 25.08.2016 г. за периода 01.01.2018 г. до 05.06.2018 г. ( периодът в който
наемателят е продължил да ползва имота след изтичане на срока на договора
(31.12.2017 г.), без наемодателят да се е противопоставил, до прекратяване на
договора с едностранното волеизявление на наемодателя), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „И.Т.Б.“ЕООД
с ЕИК ****** да заплати на „О.б.“ АД с ЕИК ******, на основание чл.92 от ЗЗД, сумата от 5629, 82 лв. - неустойка на основание чл. 16
от договор за наем № Р-16-208 от 25.08.2016 г., начислена върху за неиздължените
суми за наемна цена за периода
25.08.2016 г. до 05.06.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част – за
Хразликата до предявения размер от 5937, 50 лева, като НЕОСНОВАТАЛЕН.
ОСЪЖДА „И.Т.Б.“ЕООД
с ЕИК ****** да заплати на „О.б.“ АД с ЕИК ******, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД сумата от 20 625 лв. - обезщетение за вредите, които
търпи наемодателя от продължилото полазване на имота, въпреки
противопоставянето на наемодателя за периода 06.06.2018 г. до 06.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „О.б.“ АД с ЕИК ******против „И.Т.Б.“ЕООД
с ЕИК ****** иск за осъждането
му да заплати сумата от 1 919. 28 лв. -обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата 20 625 лв., за периода от 06.06.2018 г. до 06.05.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „И.Т.Б.“ЕООД
с ЕИК ****** да
предаде на „О.б.“ АД с ЕИК ******следния недвижим имот: СГРАДА с
идентификатор 81178.501.458.1, предназначение „ХОТЕЛ“ на четири етажа със ЗП
211.50 кв. м. - РЗП 825.10 кв.м. ,построена в ПИ идентиф. 81178.501.458_с площ
от 405 кв. м. находящ се в гр. Черноморец, ул. ******, община Созопол, област
Бургас, ведно с оборудването и обзавеждането на хотела, подробно описано в Приемо-предавателен протокол от 31.08.2016 г.
ОСЪЖДА „И.Т.Б.“ЕООД
с ЕИК ****** да заплати на „О.б.“ АД с ЕИК ******3918,10 лв. разноски за държавна такса, 888, 51 лв. разноски за
възнаграждение на вещо лице и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал1 и ал.8 от ГПК.
Банковата сметка на „И.Т.Б.“ЕООД с ЕИК ******, по
която да бъде извършено плащане е ****** В „О.б.“
АД.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: