Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 19.09.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №1996 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „Т.П.“ ЕАД
против С.Т., с която е предявен иск на
основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр.
дело №3954/2015г. по описа на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед
депозирано възражение на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК е инициирано
настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов
топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 28351.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Х.И Р.“ ЕООД. Сумите за ТЕ за
процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирмаата, посочена по-горе, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
5298,13лв. - главница за периода 01.05.2010г. - 30.04.2013г. и
лихва в размер на 2017,74лв. за периода от 02.07.2010 до 07.08.2015год.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3954/2015г. по описа на
ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.К.Т.,
ЕГН **********, е депозирал писмен отговор, чрез адв. С.Й., САК, адрес: ***, ***,
с който искът се оспорва частично.
Заявява се, че исковата молба е частично неоснователна и недоказана за периода
от 06.04.2012г. до 30.04.2013г. тъй като, съгласно представените писмени
доказателства, имотът не е бил собственост, нито е бил във владение на длъжника
С.К.Т., нито е ползван от него в качеството му на държател, наемател или друго
правно качество.
От представената като писмено доказателство
„Справка по лице“ на СВ- Плевен за периода от 01.01.1992г. до 07.03.2019г., е
видно, че на дата 28.11.2011г. е вписано „прехвърляне“ на процесния недвижим
имот на адрес: ***въз основа на придобиване на имота чрез публичен търг от
страна на взискателя-кредитор П.И.Б.АД.
Представен е и препис от „Постановление за
възлагане на недвижим имот от дата 10.11.2011г.“, съгласно съдържанието на
което е видно, че по ИД №20107560400730/2010г. на ЧСИ Ц.Н., рег.№756 на КЧСИ и
район на действие ОС-Плевен е проведена публична продан, в резултат на която е
обявен за купувач на имота с протокол от дата 31.10.2011г. П.И.Б.АД. Постановлението
за възлагане е вписано в CB-Плевен с вх.№19825/28.11.2011г., акт №59, том 52,
дело №10844/2011г.
Към искова молба е приложен и препис на
„Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи“ по горепосоченото
изпълнително дело, който удостоверява, че на дата 06.04.2012г. ЧСИ Ц.Н. е отнел
от длъжника и предал на представителя И.Г.на взискателя П.И.Б.АД процесното
жилище - осъществен е въвод във владение. С това принудително действие, описано
подробно в протокола, са предадени ключовете от апартамента на представителя на
взискателя, като са отстранени и всички движими вещи на длъжника-ответник по
настоящото дело.
Видно от представения „Препис-извлечение от
сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия“ (стр.2) последното
задължение, което би могло да бъде вменено на длъжника С.Т., е за периода
01.03.2012г.- 31.03.2012г. Следващият отчетен период започва от дата
01.11.2012г., след като е осъществен въводът и новият собственик - П.И.Б.АД, е
получил собствеността и владението на имота на дата 06.04.2012г.
От съдържанието на горепосочените писмени
доказателства, приложени от страна на ищеца, е видно, че ответникът е бил
собственик на процесния имот до датата на вписване на прехвърлянето му в
резултат на проведената публична продан - 28.11.2011 г., а е бил държател на
имота до дата 06.04.2012г., когато е осъществено принудително отнемане на
жилището от държането на длъжника Т. и предадено на взискателя. Следователно
претенцията за неизплатени задължения спрямо ответника С.К.Т. след дата
06.04.2012г. е неоснователна.
Извън горното се оспорва претенцията изцяло
като погасена по давност на основание чл.111 буква „в“ ЗЗД. Според
предписанията на тази разпоредба с 3- годишна давност се погасяват вземанията
за т.нар. „периодични плащания“, каквото се явява и настоящото задължение за
потребена топлинна енергия към доставчика „Т.П.“ ЕАД.
С ТР №3/18.05.2012г. по ТД №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС бе прието, че „Понятието ,,периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б. ”е” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. ВКС изрично е посочил в мотивите на тълкувателното
дело сред вземанията и тези на топлофикационните дружества, поради което те са
периодични плащания по смисъла на чл.111 буква ”в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност.
Предвид обстоятелството за неспазване на
процедурата по чл.47 ГПК, ответникът депозирал възражение на основание чл.423
ал.1 ГПК, с което възразил и срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение
№2385/ 19.08.2015г. по ЧГД №3954/2015г. на PC-Плевен. Образуваното ЧГД
№12/2019г. на ОС-Плевен приключило с Определение №150/11.02.2019г., съгласно
което делото било върнато на PC-Плевен за продължаване на разглеждането му по
реда на чл.415 ГПК. В този смисъл счита, че не е налице прекъсване на
давността. С оглед обстоятелството, че ответникът е бил държател на имота до
дата 06.04.2012г., а последният отчетен период, докато е държал имота, е от
01.03.2012г. - 31.03.2012г. (вземането е станало изискуемо на 31.03.2012г.)
следва, че давността е изтекла на дата 31.03.2015г. Изпълнителен лист №5973 по
ЧГД №3954/2015г. на PC-Плевен е издаден на дата 23.11.2015г. - след изтичането
на давността. Съгласно т.14 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС влизането в сила на
Заповедта за изпълнение и издаването на Изпълнителен лист обаче не
представляват предприемане на действие за принудително изпълнение и не
прекъсват давността по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.
Прави се искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
В последното проведено о.с.з. ищцовото дружество,
редовно призовано, се представлява от юркс.В., който поддържа исковата молба,
след уточнение на исковата претенция.
В о.с.з. ответникът се явява и се
представлява от пълномощника си адв.С.Й., която оспорва иска и навежда доводи в
о.с.з. и в представена по делото писмена защита.
В ос.з. конституираното трето лице
помагач на ищеца не изпраща представител;попълнило е делот с доказателства.
Предявеният иск е допустим, но по
същество следва да бъде отхвърлен като погасен по давност предвид своевременно
направеното възражение от ответната страна.
От приетото като доказателство по делото
ч.гр.д. № 3954/2015год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано
на 17.08.2015год., като е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, както
следва: длъжникът С.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на кредитора
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от И.Г.сумата 8467.33 лева за главница за периода
01.04.2006 г. – 30.04.2013 г. и лихва върху главницата в размер на 4485.65 лева
за периода: 02.06.2006 г. до 07.08.2015 г. и законната лихва върху главницата
от 17.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 259.06 лв. за
деловодни разноски и 120лв. за адвокатско възнаграждение. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича от ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.04.2006 г. – 30.04.2013 г.
Делото е попълнено с множество писмени
доказателства, вкл. прието е заключение
по съдебно-икономическа експертиза. Не е спорно, че ответникъте бил собственик на топлоснабден недвижим имот,
находящ се в ***. Установява се, че с Постановление на ЧСИ Ц.Н.за възлагане на
недвижим имот от 28.11.2011год. този имот е възложен на П.И.Б., респ.
владението на имота е отнето от ответника на 06.04.2012год. – л.28 и сл. от
делото. Ищецът е уточнил исковете си, като в настоящото исково производство
претендира сума за главница 4908,77лв. за периода от 01.05.2010год. до
31.03.2012год. и лихва в размер 1922,36лв. за периода от 02.07.2010год. до
07.08.2015год. Въпреки коригирания период и суми по горните две претенции,
предвид депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
17.08.2015год. се установява, че за периода на претенцията на ищеца вземането и
по двата иска е погасено с изтичането на 3-годишната давност, поради което
искът следва да бъде отхвърлен изцяло като погасен по давност.
При този изход на делото ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото в размер
695,80лв. - за исковото производство и
325лв. за заповедното производство. Представен е списък на разноските –
л.81 от делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, против С.К.Т., ЕГН **********, пълномощник
адв. С.Й., САК, адрес: ***, *** ИСК на основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че дължи на ищеца сумите, както следва : 4908,77лв. за периода от
01.05.2010год. до 31.03.2012год. и лихва в размер 1922,36лв. за периода от
02.07.2010год. до 07.08.2015год., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 3954/2015год. по описа на Плевенски районен съд, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
на осонвание чл.78 ал.3 от ГПК „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Т., ЕГН **********, пълномощник адв. С.Й.,
САК, адрес: ***, *** разноски по делото във вр. с исковото производство -
695,80лв. и във вр. със заповедното производство по ч.гр.д. № 3954/2015год.
по описа на ПлРС – 325лв.
Решението е постановено при участие на трето-лице
–помагач на ищеца- „Х.И Р.“ ЕООД ,ЕИК *********.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: