№ 153970
гр. София, 06.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20231110161517 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 317014 от 08.11.2023г. от „****, за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. С. У..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем № 769989 от
25.11.2022г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за
неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 1465,16 лв. за
периода от 25.11.2022г. до 25.08.2023г., вземане за неустойка за забава в размер на 372 лв.,
начислявана еднократно след изтичане на 90 дни от забавата и вземане за разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 135 лв. за периода от
01.02.2023г. до 01.09.2023г
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
В клаузата на т. 6.5 от представения договор за кредит е уговорено, че заемателят се
задължава да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията по чл.
33, ал. 1 от Общите условия към договора, като при неизпълнение на това задължение
дължи неустойка в размер на 1866,75 лв., която се начислява автоматично и се заплаща
разсрочено съгласно приложимия към договора погасителен план (чл. 6.6. от договора).
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката
(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения,
1
които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на
неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл.26, ал.1
ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е
предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът приема, че клаузата на чл. 7 от договора вр. чл. 37 ОУ и чл. 3 от Тарифата,
която предвижда, че при забава от 90 дни в плащането се дължи неустойка, начислена
еднократно в размер на 10 % от остатъка на дължимата по съответния договор сума до
цялостно погасяване, с цел отлагане започване на процедура по принудително изпълнение
на просрочено задължение, е недействителна. Посочената уговорка е в противоречие с
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като установява задължение за плащане на
неустойка за забава, наред с дължимото обезщетение за забава, и то в размер по-голям от
законната лихва за забава, което е забранено от императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК,
която повелява, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Поради изложеното заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да се отхвърли и по отношение на това вземане.
Заявлението следва да се отхвърли и за претендираното вземане от 135 лв. – разходи
за събиране на вземането поради забава за периода от 01.02.2023г. до 01.09.2023г., защото
посочената такси по същество са във връзка с управление на кредита и е недопустимо да
бъдат събирани съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви конкретни
действия е начислявана такса и дали същата не е начислявана повече от веднъж за едно и
също действие, което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Отделно от това, видно от
посоченото в чл. 2 от тарифата, действията, респективно размерът на таксата, зависят от
дните на забава, с оглед на което може да се направи обосновано предположение, че
посоченото вземане прикрива още един вид начислявана от заемодателя неустойка за забава,
което, както беше изяснено по-горе, е в противоречие с чл. 33 ЗПК. Поради това по
отношение на това вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се
отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 317014 от 08.11.2023г., подадено от „****, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. С. У.,
ЕГН ***, в частта по отношение на претендираните вземания по договор за паричен заем №
769989 от 25.11.2022г. за сумата в размер на 1465,16 лв., представляващо неустойка при
непредставяне на обезпечение за периода от 25.11.2022г. до 25.08.2023г., за сумата в размер
на 372 лв., представляваща неустойка за забава, начислена след изтичане на 90 дни забава,
2
на основание на чл. 7 от договора вр. чл. 37 ОУ и чл. 3 от Тарифата и за сумата в размер на
135 лв., представляваща разходи за събиране на вземането поради забава за периода от
01.02.2023г. до 01.09.2023г.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3