№ 269
гр. Червен бряг, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440100410 по описа за 2021 година
ЧРС е сезиран от ищеца „*** със седалище и адрес на управление *** чрез Адвокатско
дружество „Г. и Петкова“ представлявано от адв.В.Г. от САК в качеството на адвокатски
пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД със съдебен адрес в *** срещу В. Ц. АП., ЕГН**********
от *** с иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, съда да признае за
установено, че ответника дължи на дружеството сумата от 136.27лв. представляваща сбор от
оставащите не изплатени вноски за лизинг в размер на 76.30лв., неустойка по договор за
електронни и съобщителни услуги в размер на 59.97лв. по сключения между “БТК”ЕАД и
ответника договор съгласно който била издадена и заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати направените от него разноски и
присъди на „ЮБЦ“ЕООД 25 лв. ДТ и 180лв. адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. Освен това моли съда да присъди на дружеството ищец 25 лв. ДТ и 180лв.
юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по ч.гр.д №702/20г. на ЧРС.
В ИМ се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника А. в ЧРС било
образувано ч.гр.д.№702/20г. по описа на ЧРС. Допълва се, че в рамките на предвидения 14-
дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение във връзка с което от дружеството ищец била предявена
настоящата искова молба. Допълва се, че въз основа на договор за целия от 01.10.2019г.
„**** прехвърлило вземанията на „***, което дружество встъпило в правата на кредитор.
Сочи се, че въз основа на придобитите права от мобилния оператор дружеството встъпило в
правата, като ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги и
потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната №16258711001 от
1
30.04.2016г.
Сочи се, че между първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД и ответника по настоящото дело А.
бил сключен договор за доставяне на далекосъобщителни услуги, с който абонатът добавил
за ползване мобилен номер ********** по избран тарифен план VIVACOK SMART Net L с
месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата
абонатът подписал лизингов договор за устройство SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM със
сериен *** посредством 24 лизингови вноски в размер на 10.90лв. с ДДС всяка.
Сочи се, че въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги между
А. и БТК били издадени фактури обективиращи вида и размера на не заплатената услуга за
периода от 08.05.2017г. до 07.082017г.
От ищеца се сочи, че абоната потребил и не заплатил мобилни услуги фактурирани за
посочения период, като към всяка от фактурите от ищеца било приложено извлечение –
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Твърди се, че била издадена крайна фактура, в която била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от която дружеството имало
интерес да претендира сума в размер на 59.97лв., тъй като при не спазване на което и да е от
задълженията в т.43 от ОУ или в случаи, че е налице не изпълнение на някое от другите
задължения на потребителя по договора , БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключването на нов договор с него. Сочи се още, че отделно била
фактурирана цена, дължима за оставащите не изплатени лизингови вноски съгласно
уговорения погасителен план в размер на 76.30лв. , в която сума били включени
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода, но от ищеца се сочи, че
тази сума не била предмет на настоящото производство.
Изтъква се, че датата на деактивация на абонамента на ответника е 31.08.2017г., която дата
се генерирала автоматично от вградената електронна система на оператора при не
регистрирано плащане и наличието на не заплатени суми след изтичане на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. В тази връзка се сочи, че ответника по настоящото дело бил в не
изпълнение на договорите си и същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента за
мобилен номер ********** до 30.04.2018г., за който номер абонатът бил задължен да плаща
и лизингови вноски за устройство в размер на 10.90лв.
В заключение се сочи, че претендираната сума от дружеството е в размер на 136.27лв.
представляваща сбор от оставащите не изплатени вноски за лизинг в размер на 76.30лв.,
неустойка по договор за електронни и съобщителни услуги в размер на 59.97лв. по
сключения между БТК и ответника договор съгласно който била издадена и заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Ищеца моли съда да осъди ответника да заплати направените от него разноски и присъди на
ЮБЦ 25 лв. ДТ и 180лв. адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Освен това
моли съда да присъди на дружеството ищец 25 лв. ДТ и 180лв. юрисконсултско
2
възнаграждение, представляващи разноски по ч.гр.д №702/20г. на ЧРС.
Представят се писмени доказателства – договор за цесия от 16.10.2018г.; пълномощно;
договор за цесия от 01.10.2019г.; извлечение от приложение №1 към договор за цесия от
1.10.2019г.; договори за мобилни услуги с КН №16258711001 от 30.04.2016г. с всички
приложения и допълнителни споразумения към мобилния номер; заверени копия на
фактури; ОУ на мобилния оператор; потвърждение по чл.99 от ЗЗД и уведомление за цесия.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице
процесуалните предпоставки за това.
С разпореждане №316/07.04.2021г. на основание чл.131 от ГПК съдът е разпоредил препис
от исковата молба с приложенията да се изпрати на ответника. Ответникът не е бил
уведомен, тъй като съобщението е било върнато в цялост с отбелязване, че не живее в ***, а
в *** По делото е налична справка за настоящият и постоянен адрес на ответника, от която е
видно, че той е този, на който е било изпратено върнатото в цялост съобщение. В тази
връзка с разпореждане №399/28.04.2021г., съдът е разпоредил и по реда на чл.47, ал.1 от
ГПК на настоящият и постоянен адрес на ответника е било залепено уведомление на
28.05.2021г. Отделно със същото разпореждане е изискана справка по НАП от ЧРС и тъй
като е установен адрес по месторабота на ответника на 31.05.2021г. е връчено съобщение на
управителя на фирмата.
От ответника не е получаван писмен отговор, не са представяни писмени доказателства и не
са правени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата
на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във
връзка с чл.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№702/20г. по описа на ЧРС.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните:
На ответника В. Ц. АП., ЕГН********** е изпратен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея. Същият е бил редовно уведомен по местоработата му за първото
съдебно заседание по делото. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата
молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 07.07.2021г.,
не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства
договор за цесия от 16.10.2018г.; пълномощно; договор за цесия от 01.10.2019г.; извлечение
3
от приложение №1 към договор за цесия от 1.10.2019г.; договори за мобилни услуги с КН
№16258711001 от 30.04.2016г. с всички приложения и допълнителни споразумения към
мобилния номер; заверени копия на фактури; ОУ на мобилния оператор; потвърждение по
чл.99 от ЗЗД и уведомление за цесия.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТКр съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на
спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК,
връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че В. Ц. АП., ЕГН********** от *** дължи на „***
със седалище и адрес на управление *** чрез Адвокатско дружество „Г. и Петкова“
представлявано от адв.В.Г. от САК сумата от 136.27лв. представляваща сбор от оставащите
не изплатени вноски за лизинг в размер на 76.30лв. и неустойка по договор за електронни и
съобщителни услуги в размер на 59.97лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д.№702/2020 г. на ЧРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от В. Ц. АП., ЕГН********** да заплати на „***
направените разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева за платена държавна
такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Ц. АП., ЕГН********** да заплати на „***
направените разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева за платена
държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл. 239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4