РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Ямбол, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330103527 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ АПС Бета
Б.” ЕООД с ЕИК ***, против С. С. Б. , с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същата дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1500, 00
лв. главница, сумата от 349, 19 лв. – представляваща мораторна лихва за периода от
04.11.2020 г. до 05.04.2024, ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 04.05.2020 г. между ответника и праводателя на
ищеца „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който длъжника С. С. Б. получила сумата от 1500 лв., която се съгласила да върне с 6 бр.
вноски, всяка от които в размер на 456 лв. в срок до 04.11.2020 г., която била падежирала
последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
ГПР в размер на 48.63 %. Твърди се, че видно от приложените ОУ и договор за паричен заем
№ *** от 04.05.2020 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията
по договора. В чл.31, ал.3 ОУ по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че
длъжника ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 ОУ по договора за потребителски кредит
било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения
или други документи, които щели да се считат за получени от кредитора, ако бъдели
изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени от него при подписването на договора за кредит.
Твърди се, че съгласно чл.4, ал.1 от горепосочения договор за кредит, с полагане на
подписа по договора, кредитополучателя удостоверил, че надлежно е получил заемната
1
сума. Ответника не била изпълнила в срок задълженията си по договора.
С договор за цесия от 01.04.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлили
вземанията си срещу длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС Бета България“ ЕООД, като вземането на длъжника било индивидуализирано в
приложение № *** към договора за цесия. Длъжника бил уведомен за цесията на посочения
от него настоящ адрес, както и СМС на посочения от него телефонен номер.
С исковата молба е приложено уведомление по реда на чл.99 ЗЗД, за връчването на
ответника по реда на чл.131 ГПК. Длъжника не бил изпълнил в срок задълженията си по
Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Ако се приемело, че уведомяването на длъжника не било извършено надлежно, се моли да се
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с ИМ.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за
дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,че
заповедта за изпълнение е връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,на основание
чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането,
поради което се предявява настоящият установителен иск.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му от съда особен представител адв. К.- ЯАК.
Предявения иск се оспорва по основание и размер. Прехвърлянето на вземането не
било извършено чрез приложения договор за цесия он 01.04.2022 г. От една страна липсвало
конкретизация в предмета на договора за конкретно вземане на „Сити Кеш“ ООД по договор
за паричен заем от 04.05.2020 г., като същото не било индивидуализирано. В предмета на
договора за цесия било посочено общо задължение в размер на 1 348 147, 64 лв. От друга
страна се твърди, че длъжникът не бил уведомен надлежно за извършеното прехвърляне. С
договора за цесия кредиторът прехвърлил своето вземане по отношение на длъжника на
трето лице, като за това не било необходимо съгласие на длъжника, нужно било само
постигнато съгласие между кредитора и третото лице. Сключването на договора за цесия
водил до промяна на страната в материалното правоотношение съществувало до него
момент между първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо длъжника,
договорът за цесия следвало да му бъде съобщен от предишния кредитору съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Счита се, че в настоящия случай цесията не била
достигнала до знанието на длъжника, като не можела и да достигне чрез връчването й чрез
особения предсдтавител, като същия нямал предсавителна власт.
Иска се отхвърляне на иска като неоснтователен.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител и
моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на
ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено
ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. С оглед на това,че заповедта за
изпълнение била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем № ***към искане № *** от
2
04.05.2020 г., сключен между заемодателя „Сити Кеш“ ООД и заемателя С. С. Б., по силата
на който на заемателя била отпусната сума в размер на 1500 лв., която следвала да върне на
шест месечни вноски. ГПР на заема бил в размер на 47,45%, и фиксиран лихвен процент в
размер на 40.05%. Датата на първото плащане било на 04.06.2020 г. и на последното
плащане на 04.11.2020 г. Общата сума която следвало да върне длъжника била в размер на 1
703, 51 лв. С подписването на договора заемателя удостоверявал, че надлежно получил в
брой заемната сума в размер на 1500 лв., като се задължавал да я върне в срокове и условия
описани в самия договор и в приложения погасителен план и в ОУ към договора за заем.
Представено е още Приложение ***погасителен план към договора за заем, като в същия са
описани падежа на всяка вноска, сумите за главница и лихва. Представени са още лоялна
програма „Сити Кеш клуб“, както и СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Представи са ОУ по договора за заем в сила от 04.02.2019 г., както
и искане за сключване на договор за паричен заем № *** от 04.05.2020 г. Представен е
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г., сключен между „АПС Бета
България“ ЕООД като цесионер и „Сити Кеш“ ООД в качеството им на цедент, пълномощно
с което цедента упълномощава цесионера да уведомява длъжниците, описани в Приложение
№ *** от 01.04.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 01.04.2022
г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД, за настъпилото
прехвърляне на вземането, съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД и уведомление за цесия.
Тъй като ответника не изпълнил задължението си по договора за заем, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ЧГД № *** г. по
описа на Районен съд - Я. Заявлението е уважено, но издадената заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на разпореждане
на заповедния съд, е предявен настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
наличието на валидно договорно отношение между ответницата и "Сити Кеш" ООД по
сключен между тях договор за предоставяне на заем, изпълнение на задълженията на
кредитора по него т.е. предоставянето на ответника на сумата от 1 500 лева, както и момента
и начина, по който това е сторено, дължимостта на търсените от ответника суми, съгласно
договора, ведно с техния размер, наличието на валиден договор за цесия за процесните
вземания и надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. В тази връзка
се установява, че сумата от 1 500 лв. е била предоставена на ответницата чрез сключването
на договора, който има качеството на разписка и усвоена от нея, като липсва оспорване в
тази насока.
Предвид наличието на потребителската защита, за която съдът следи служебно,
заповедният съд е отхвърлил заявлението досежно другите претендиране суми от заявителя
– такса и неустойка по чл.6.2 от договора за потребителски кредит*** като изложените
доводи за недействителност на посочените в договора клаузи се споделят и от настоящия
съдебен състав. С оглед на това съдът счита, че иска за главница за сумата от 1500 лв. се
явява основателен. В тази връзка съдът следва да отбележи, че няма данни тази сума да е
била заплатена в полза на цедента, нито в полза на цесионера. Също така съдът приема, че
мораторната лихва в договора за заем е също съобразена с изискванията на ЗПК, като е
настъпил падежа за заплащане на последната вноска за погасяване на задължението-
04.11.2020 г., като същата е изчислена от съда, чрез онлайн калкулатор за изчисляване на
законна лихва (www. сalculator. Bg ), като се претендира по-ниска такава.
3
Досежно цесията и взържанията на ответната страна във връзка с нея следва да се да
се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника
кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. Относимата нормативна уредба
и по-конкретно разпоредбата на чл.99 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли
своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. Т.е. договорът за
цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице.
Със сключването на договора, който е консенсуален и неформален, настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл.99, ал.2 ЗЗД предвижда, че прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В
процесния случай действително в § 4 "Прехвърляне на вземания е предвидено, че цедентът
упълномощява изрично цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща
писмени уведомления за сключената цесия до длбъжниците, съгласно чл.99 ЗЗ“.
Действително няма пречка да е налице подобно упълномощаване, като по делото е
представено съответно пълномощно, както и уведомителното писмо, като за последното
липсват доказателства да е достигнало до ответницата. Независимо, че липсват
доказателства уведомлението да е получено от длъжника преди завеждане на делото, същите
са приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения към нея се счита за
редовно връчена на основание чл.47, ал.5 ГПК. С оглед на това и предвид нормата на 235,
ал.3 ГПК, ответницата следва да се приеме за надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне на вземанията. Без значение е и фактът, че ответницата не е получила лично
уведомлението за цесията, а чрез особения си представител. Същият е назначен да я
представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответницата не е могла да
бъде открита след извършени многократни процесуални усилия за това. Представителството
предполага извършването на процесуални действия вместо ответницата, като получаването
на книжа е едно от тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник, ВКС се
е произнесъл с Решение № *** г., по т. дело № ***г. на I т. о. и решение от 03.05.2019 г.
постановено по възз.гр. д. № *** по описа за 2019 г. на ОС-Я. Предвид изложеното съдът
приема, че цесията е съобщена на ответника в хода на делото, поради което и вземанията се
преминали в патримониума на цесионера. С оглед на това съдът приема, че ищецът -
цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, с получаване на документите по
делото, като от този момент прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответника по
иска, като направените възражения на особения представител за тези факти са
неоснователни.
В предвид гореизложеното предявените искове се явяват изцяло основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно разноските, както
по исковото, така и по заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. дело № 4/2013 г. ОСГТК.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство в размер на 136,98 лв. , а по исковото – в размер на
621,90 лв., в т.ч. и за възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя в размер на 100
лева
Мотивиран от горното, Я. районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415 ГПК по
отношение на С. С. Б. с ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета България” ЕООД с
ЕИК***, следните суми за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1500, 00 лв. главница и сумата от 349, 19 лв. –
мораторна лихва за периода от 04.11.2020 г. до 05.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. С. Б. с ЕГН ********** , да заплати на „АПС Бета България” ЕООД с
ЕИК ***, направените по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС разноски в размер на 136,98 лв., както и
направените в исковото производство разноски в размер на 621,90 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Я. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5