Р Е Ш Е Н И
Е
София, 07.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 10114/20
г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД от Н.А.Р., ЕГН **********, чрез адв. Д.Г., съдебен адрес: *** и П.А.Т., ЕГН **********,
чрез адв. Л.Л., съдебен адрес:***,
против Р.Н.М., ЕГН ********** с адрес: ***, за признаване за установено, че сключеният с нот. акт. № 38, том I, рег. № 1450, нот. дело № 32/27.09.2010 г. на нотариус Д.И.,***, с акт №
137, том CIX, дело № 24727 между А.Н.Р., като прехвърлител, и Р.Н.М., като приобретател, договор прехвърляне срещу
задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, район „Триадица“, на
бул. „******, на третия /тавански/ етаж, състоящ се от две стаи, кухня,
коридор, сервизни помещения, със застроена площ от 72.05 (седемдесет и две цяло
и пет стотни) квадратни метра, при съседи по доказателствен документ за
собственост: улица (бул. "Скобелев“), двор, В.М.,
калкан (бул. "Скобелев”), заедно с 20 % (двадесет върху сто) идеални части
от общите части па сградата и от правото на строеж върху държавно място,
съставляващо по документ за собственост парцел № 13 от квартал 383, местност
„Буката" по плана на гр. София, е нищожен поради липса на основание.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са деца и
единствени наследници на А.Н.Р., починал на 29.09.2010 г. в гр. Благоевград.
Ищците твърдят, че баща им страдал от редица тежки
заболявания сред които хронична обструктивна
белодробна болест, към която впоследствие се прибавило и злокачествено
образувание на левия бял дроб. През 2010 г. и двамата ищци живеели извън
България, което наложило през месец август 2010 г. баща им да отиде да живее
при своята сестра — ответницата по делото, в нейния дом в гр. Благоевград. В
началото на есента на 2010 г. здравословното му състояние силно се влошило и
малко преди да почине ответницата завела нотариус, който е заверил пълномощно,
с което упълномощил лицето Т.П.Т.(дъщеря на ответницата) да й прехвърли 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в
гр. София, район „Триадица“, на бул. „******, на третия /тавански/ етаж,
състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения, със застроена площ
от 72.05 (седемдесет и две цяло и пет стотни) квадратни метра, при съседи по
доказателствен документ за собственост: улица (бул. "Скобелев“),
двор, В.М., калкан (бул. "Скобелев”), заедно с 20 % (двадесет върху сто)
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно
място, съставляващо по документ за собственост парцел № 13 от квартал 383,
местност „Буката" по плана на гр. София, срещу задължението приобретателката да поеме гледането и издръжката му за в
бъдеще, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега и
докато е жив.
Според ищците, ответницата е била в непосредствена
близост с баща им в нейния дом, поради което към момента на сключване на
процесния договор без съмнение е била наясно с тежкото му заболяване с
неизбежен и в много кратко време летален изход. Знаейки за това негово
състояние, за нея е било положително известно, че тя в действителност няма да
престара нищо срещу получения имот, както и че няма да полага каквито и да е
било грижи и да плаща каквато и да е издръжка в бъдеще. Това обстоятелство се
подкрепя и от факта, че бащата на ищците е починал два дена след сключването на
процесния договор.
При тези обстоятелства, според ищците е очевидно, че така
сключеният договор между техния баща и ответницата е нищожен поради липса на
основание.
В тази връзка молят съда да прогласи на
основание чл. 26, пр. 4ЗЗД, нищожността на
посочената сделка.
Представили
са писмени доказателства. Поискали са допускане на гласни такива и експертиза.
В хода по същество поддържат
предявения иск, със законните последици. Възразява срещу претендирания
адвокатски хонорар на ответната страна.
Ответницата Р.Н.М. чрез процесуалния си
представител адв. М.К. оспорва така предявеният иск като неоснователен.
Претендира разноски.
На първо място заявява, че отношенията между брат й и децата
му били силно влошени след 2002 г. – 2003 г. до такава степен, че всякаква
нормална комуникация между тях била безвъзвратно прекъсната. Според заявеното
от нея, през 2003 г. брат й бил изгонен от собствения му дом от бившата си
съпруга и двете им деца, поради което бил принуден, въпреки напредналата
възраст и съпровождащите го здравословни проблеми, да се грижи сам за себе си
без да получава нито морална, нито материална подкрепа от своите деца, ищци по
настоящето дело. Той получавал малка пенсия от около 240 лв., която не му
стигала да покрива минимално необходимите му разходи за храна и лекарства,
затова бил принуден да работи почти до края на дните си. Брат й бил много
разочарован и огорчен от поведението на своите деца, защото още през 1997 г.
той им бил дарил цялото си недвижимо имущество, а през 2003 г. те го били
изгонили от собствения му дом и нямало къде да живее през последните седем
години от живота си. Нощувал в предоставената му от работодателя портиерна
стаичка в къщата - музей Б.Х.. През почивните дни и по време на празници брат й
идвал в нейния дом в Благоевград.
През пролетта на 2010 г. здравословното състояние на брат
й се влошило, но, независимо, че ответницата ги уведомила чрез познат, ищците
не проявили интерес да узнаят как е баща им, а, когато починал, дори не отишли
на погребението му.
По-нататък ответницата твърди, че брат й е споделял чест
пред приятели и познати, че й е изключително благодарен и се чувства задължен
за грижите, които тя полага за него в този тежък момент, след като собствените
му деца са го изоставили и изобщо не се интересуват от него. След като
дарението на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот в София на
бул. „*****било отменено от съда през май 2010 г., брат й заявил, че ще й
прехвърли този имот, за да й се отблагодари за грижите, които полагала за него
заедно с дъщеря й след като се влоши здравословното му състояние.
След като бил диагностициран с рак на белия дроб, брат й
настоявал веднага да й прехвърли 1/2 и.ч. от недвижимия имот в София срещу
задължение за издръжка и гледане, но, улисани в ежедневните грижи около него,
те все отлагали формалното изповядване на сделката. Ето защо на 23.09.2010 г.
повикала да дойде в дома й нотариус М.Г.-К.и в нейно присъствие брат й
упълномощил дъщеря й Т.Т.от негово име да прехвърли
срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид.ч. от
недвижимия имот в София, на бул. „******. Твърди, че състоянието на брат й не
предполагало сигурна, близка и неизбежна смърт в рамките на няколко дни.
Представила е писмени доказателства. Моли допускане на
гласни такива.
В съдебно заседание моли съда да отхвърли предявения иск
и да им присъди разноски по списък, като възразява по размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че на 27.09.2010 г. с нотариален акт. № 38, том
I, рег. № 1450, нот. дело № 32/27.09.2010 г. на
нотариус Д.И.,***, с акт № 137, том CIX, дело № 24727, между А.Н.Р., б.ж. на София, поч. 29.09.2010
г., като прехвърлител, и Р.Н.М., като приобретател е сключен договор прехвърляне срещу задължение за издръжка и
гледане на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, на бул. „******, на третия /тавански/ етаж, състоящ се от две стаи,
кухня, коридор, сервизни помещения, със застроена площ от 72.05 (седемдесет и
две цяло и пет стотни) квадратни метра, при съседи по доказателствен документ
за собственост: улица (бул. "Скобелев“), двор, В.М.,
калкан (бул. "Скобелев”), заедно с 20 % (двадесет върху сто) идеални части
от общите части па сградата и от правото на строеж върху държавно място,
съставляващо по документ за собственост парцел № 13 от квартал 383, местност
„Буката" по плана на гр. София.
Не се спори, че ищците са деца на починалия прехвърлител, а ответницата – негова сестра.
Не се спори също, че А.Р. е починал на 29.09.2010 г.
По искане на страните съдът допусна и разпита по двама
свидетели, съответно на ищците и на ответницата.
Свидетелят Ж.М.Р. е първи братовчед на
ищците и племенник на ответницата. В показанията си той заяви, че за последно е
видял А.Р. преди десет – дванадесет години. Той живеел и работел в София и от време
на време идвал в Благоевград. Повече спял в къщата на майката и бащата на свидетеля.
Били в добри отношения както със С., така и с Р.. В края на лятото и началото
на есента научил от ищците, че той е много зле и живее при леля им Р..
Свидетелят отишъл да го види, бил на легло, попитал го как е, но А.Р. не му отговорил,
бил безпомощен, не го познал. Десет дена по – късно починал. По – късно
разбрал, че бил болен от рак. Свидетелят каза, че даже за погребението не са му
съобщили, той разбрал от дъщеря му, която била с майка си в апартамента в
София.
Свидетелката Е.В.Р.е съпруга на свидетеля Ж.Р..
Разпитана, тя каза, че познава семейството. Знае, че
бащата на ищците А.Р. е починал преди 10.12 години. Отначало си живеел в София,
след това постоянно /преди около 15 години/ идвал в Благоевград с внучето си –
със сина на ищеца Н.Р. и спял в къщата на свекър й и свекърва й в града. Р. не
може да каже кога за последно е видяла Александър, не е знаела, че е болен,
оплаквал се. Не знае кога той е живял при Р.. По – нататък в показанията си
свидетелката заяви, че е работела в болницата като здравен работник в
лабораторията, оттам й се обадила колежка, която я уведомила, че в отделението
й се намира А.Р., който е много зле, отпаднал е не говори, че е „пътник“.
Няколко дни преди С. да почине съпругът й го е посетил, защото някой роднина му
казал, че бил много зле.
Свидетелката В.Д.Х.-П.е
съпруга на първи братовчед на починалия. Мъжът й се казва В.П..
Твърди, че познава С. от 40 години, до 2003 – 2004 той е
живеел с децата си в София, на ул. Деде Агач, след това се преместили в Бояна. Съпругата му била в
Канада. Бил изключително тих и интелигентен човек. През 2003 децата му го
изгонили и той нямало къде да спи. Тогава често започнал да посещава дома на
свидетелката и идвал почти всяка седмица. По това време започнал да работи л
дома Б.Х.. Водели го и на тяхната вила. По това време бил в добро здраве.
Свидетелката не може точно да си спомни годината, в която е видяла А.Р., но
това е било някъде в средата на месец септември, даже заяви, че имали общи
планове да ходят на море. Когато отсядал в Благоевград, Р. се настанявал при
сестра си. Имал някакво неразположение, но Петрова не знае какво е било
заболяването му, нито че му е правена операция на белия дроб. Заяви по –
нататък в показанията си, че С. до смъртта си живял при сестра си – настоящата
ответница – тя му готвела, перяла го, а децата му го били изгонили. И до
последния момент отношенията му с тях били ужасни – не се виждали и до края не
пожелали да се видят с него. Според свидетелката децата му /ищците/ не са
присъствали нито на погребението му, нито на панихидата за 40 дни.
Свидетелят В.И.Д.живее в Благоевград и
познава А.Р. от 2001, а със сестра му Р. живее са съседи, но не познава децата
му. В съдебно заседание каза, че Р. е идвал редовно в Благоевград, преспивал е
при сестра си, посещавал е и неговата къща, в която живеела сестрата на Р. –
баба В.– да се видят, да поговорят, да опита от виното. Знае, че през
последните при месеца на 2010 той е живеел при сестра си. Починал е на
29.09.2010. Преди това живеел в София в къщата – музей Б.Х., където спял, но,
когато колегите му били на смяна, ходел в Благоевград. Според този свидетел Р.
нямало къде да спи, защото водел дела с децата си, изпитвал срам от случващото
се, защото през годините се е грижел за тях и е правел всичко да ги осигури.
През последните месеци не бил добре, но се държал, но Д.не знае от какво е бил
болен, както и да е бил опериран, като за този период го видял два пъти. Знае,
че сестра му Р. го гледала. За последно свидетелят го видял няколко дни преди
да почине. Свидетелят монтирал слънчева инсталация и после седнали да пият по
една бира, Р. се присъединил към тях за 10-15 мин и след това отишъл да почива.
Д.също заяви, че децата му не са били на погребението и това се коментирало от
всички.
По
делото бяха назначени две съдебно – медицинска експертиза –
първоначална и допълнителна, които дадоха идентични заключения за
здравословното състояние на починалия А.Р.. Според тях Р. е страдал от авансирал
/трети стадий - Тд/ централно разположен разпаднал плоскоклетъчен
белодробен карцином с метастази в паратрахеалните
лимфни възли, блокиращи десния хилус, усложнен с хидропневмоторакс и бронхопулмонална
фистула.
Белодробният карцином е злокачествено
заболяване, което дълго време първоначално протича безсимптомно, което обикновено
води до много късното му и трудно откриване. Поставянето на окончателната
диагноза е късно, както е в случая. Смъртността при белодробния карцином все
още е висока - 80% - 90% за срок от 5 години след диагностицирането му.
Другото основно белодробно заболяване
е ХОЕБ с голяма давност усложнен с ХДН характеризиращи се с прогресивен,
непрекъснато нарастващ задух, хронична кашлица с различно изразена експекторация, засилваща се при простуда през студените и
влажни зимни месеци. Протичането на заболяването е хронично с прогресивно
развитие и води до тайна инвалидизация.
През последните 2-3 месеца преди
смъртта е бил в тежко увредено общо състояние, с физическа немощ, трудно
говори, не може да се движи без чужда помощ, с видима тахидиспнея
/учестено трудно повърхностно дишане/, бърза уморяемост,
тежест в гърдите, периодичен кръвохрак, безапетитие,
задух при покой. Астеничен хабитус.
Дифузна цианоза по кожа и видими лигавици, ливидни устни. Заема принудително полуортопноично
положение в леглото /полуседнало/. Отслабено до
липсващо дишане в дясна гръдна половина, в лявата се чуват сухи хрипове. КГА - хипсксемия /недостиг на кислород/, ХБС /хронично белодробно
сърце/. Рентгенография на бял дроб -
Централен карцином в дясно, бронхит, емфизем, пневмоторакс
в дясно, пневмофиброза. Сериозно увреденото общо състояние,
изразената карциномна интоксикация, напредналата
възраст, липсата на качествена функционална са причина , да не може да се
проведе оперативно лечение на злокачественото заболяване, а най – вероятно и
на химиолечение. Болният не е консултиран с онколог.
Няма компетентна лекарска информация
за състоянието на А.Р. в дните преди смъртта и в деня на смъртта. От
изписването на 15.09.2010 г. от МБАЛ - Благоевград до деня на смъртта на
29.09.10 г. в 18 часа няма лекарски прегледи. През този двуседмичен период не
е търсена медицинска помощ. А.Р. не е посещаван от екипи на ВМП. По тази
причина не може да се определи точно какво е било състоянието на болния в
момента на смъртта му / няма лекарски данни за фаталния край/.
При изписването от стационара на такъв
сериозно увреден болен с напреднал белодробен карцином, подробно се разяснява
на близките за възможен риск от близък, предстоящ фатален край. Въпреки, че болният е в терминален стадий с
нелечимо злокачествено заболяване, не може да се прогнозира със сигурност
точния ден, в който ще настъпи смъртта.
Важно е да се знае, че при болен с
разпаднал авансирал карцином III стадий, съчетан с изострена ХДН, тежка карциномна интоксикация, сринат имунитет, смъртта може да
настъпи всеки един момент. Такъв болен е рисков за развитието на Признак на Трусо /скачащи тромбофлебити/, Симптоматичен БТЕ /белодробен
тромбоемболизъм/ , който може да доведе до внезапна
смърт с картината на Остро белодробно сърце, Белодробен оток, Сърдечно съдова
слабост и Деномпенсирана дихателна недостатъчност.
Не е възможно да се предвиди и определи със сигурност точният ден, в който ще
настъпи смъртта.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство е предявен иск за прогласяване
на нищожността на извършената между страните сделка – прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание,
съобразно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД нищожни са договорите,
при които липсва основание.
Според правната
теория и съществуващата практика на ВКС, за да приеме липса на основание на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, съдът следва да отговори на въпроса дали може да се приеме за близка
смъртта на прехвърлителя – баща на ищците и брат на
ответницата, която е настъпила много скоро след изповядване на сделката, и,
респ. може ли тази близка смърт да обуслови нищожността на договора. ВКС
приема, че изискуемите фактически предпоставки за да бъде прогласена
нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради липса на основание са наличие на заболяване,
предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора и
знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното
настъпване смъртта на прехвърлителя. Едно от тези
заболявания е онкологичното заболяване – от каквото по делото бе доказано с
приетите съдебно медицински експертизи, че прехвърлителят
е страдал. Допускането, че прехвърлителят по този алеаторен договор може скоро да умре, не е равнозначно на
знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни
престации от еквивалентност. Нещо повече – приема се, че именно съзнаваната
необходимост от нуждата на прехвърлителя от постоянни
грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване
на такъв договор. Обратното би означавало по формални признаци като възраст или
здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя
да предложи на приобретателя свое имущество и по този начин да си осигури така
необходимите му лични грижи в критичен за него момент, а това би било изцяло в
противоречие с принципите на гражданското право.
В настоящия случай по
делото се установи от събраните доказателства, че до 2003 – 2004 г. починалият А.Р.
е живеел заедно с ищците – негови деца в София, а след този период е напуснал
жилището и е преспивал или в къщата, в която е работил – къща – музей Б.Х. в
София, или в Благоевград при роднини, когато не е бил на работа.
По отношение на
причините, довели до напускане на жилището, свидетелите на ответната страна
заявиха, че той е бил изгонен от децата от местоживеенето си и се е принудил да
живее или на работното си място, или – при невъзможност – при роднините си в
Благоевград. Установи се, обаче, че след 2003 – 2004 г. починалият прехвърлител не е поддържал отношения с децата си. Не се
спори, че месеци преди смъртта си е заживял при сестра си в Благоевград, в
нейното жилище. Доказа се също, че Р.е имал онкологично заболяване в напреднал
стадий - авансирал централно
разположен разпаднал плоскоклетъчен белодробен
карцином с метастази в паратрахеалните лимфни възли,
блокиращи десния хилус, усложнен с хидропневмоторакс и бронхопулмонална
фистула, както и ХОЕБ с голяма давност усложнен с ХДН характеризиращи се с
прогресивен, непрекъснато нарастващ задух, хронична кашлица с различно изразена
експекторация.
За да обосноват и докажат претенцията си от фактическа
страна, ищците са заявили, че ответницата е знаела за предстоящата скорошна
смърт на прехвърлителя – неин брат, поради което
именно е сключила сделката и тя, като такава, се явява сключена без основание.
Видно от приетите заключения и от двете вещи лица –
първоначално и повторно такова, обаче, въпреки, че болният е в терминален стадий
с нелечимо злокачествено заболяване, не може да се прогнозира със сигурност
точният ден, в който ще настъпи смъртта му, като тя при болен с разпаднал
авансирал карцином III стадий, съчетан с изострена ХДН, тежка карциномна
интоксикация, сринат имунитет, е можела, в конкретния случай, да настъпи във всеки
един момент. Не е възможно да се предвиди и определи със сигурност точният
ден, в който ще настъпи смъртта.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният алеаторен договор, сключен между ответницата, като
приобретател, и починалия прехвърлител – баща на
ищците, намира своето основание и то е именно възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури престиране от страна на сестра си на така необходимите му
лични грижи в критичен за него момент, още повече, че към момента на прехвърлянето и до смъртта си той е живеел
в къщата на й, а отношенията между него и двете му деца са били прекъснати.
По тези съображения съдът намира, че претенцията за
обявяване на процесния договор за нищожен поради липса на основание е
неоснователна и недоказана и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски в размер 2 228, 40 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.А.Р., ЕГН **********, чрез адв. Д.Г., съдебен адрес:
*** и П.А.Т., ЕГН **********, чрез адв. Л.Л., съдебен адрес:***, иск против Р.Н.М., ЕГН ********** с
адрес: ***, за признаване за установено, че сключеният с нот. акт. № 38, том I, рег. № 1450, нот. дело № 32/27.09.2010 г. на нотариус Д.И.,***, с акт №
137, том CIX, дело № 24727 между А.Н.Р., като прехвърлител, и Р.Н.М., като приобретател, договор прехвърляне срещу
задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, район „Триадица“, на
бул. „******, на третия /тавански/ етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор,
сервизни помещения, със застроена площ от 72.05 (седемдесет и две цяло и пет
стотни) квадратни метра, при съседи по доказателствен документ за собственост:
улица (бул. "Скобелев“), двор, В.М., калкан
(бул. "Скобелев”), заедно с 20 % (двадесет върху сто) идеални части от
общите части па сградата и от правото на строеж върху държавно място,
съставляващо по документ за собственост парцел № 13 от квартал 383, местност
„Буката" по плана на гр. София, е нищожен поради липса на основание.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.А.Р. и П.А.Т.
да заплатят на Р.Н.М. разноски - адвокатско възнаграждение в размер 2 228,
40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: