РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Горна Оряховица, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20224120200399 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ТРАНС ТОНУС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“
№ 44, ет. 1, представлявано от управителя И. П. И. останал недоволен и чрез
адв. Д. П. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 35-
0000458/26.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на основание чл. 99, пр. 4
от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС. Поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на
материалния закон. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание чрез адв. П. жалбоподателят поддържа жалбата.
Подробни съображения излага в писмени бележки.
1
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ (РД „АА“) – ПЛЕВЕН счита че атакуваното
наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните
правила при издаването му (съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
на л. 2).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С АУАН № 321658/04.05.2022 г. М. Г. Г. – инспектор от РД „АА“ –
Плевен в присъствието на инспектор В. А. М. констатирал, че на 04.05.2022 г.
около 11:30 часа в гр. Горна Оряховица, на ул. „Панайот Цвикев“ при
представяне на резервация на разрешителни код 36VSAB7H /19.01.2022 г./ Б.
и Х. т.с.б.п.т. 38/2021/, заявено от „Транс Тонус“ ООД, притежаващ лиценз за
превоз на товари в Общността № 17670 издаден на 23.06.2017 г. и валиден до
22.06.2027 г., е установено, че превозвачът „Транс Тонус“ ООД не е отчел в
срок до 01.03.2022 г. полученото Разрешително № 0038/2021 г. на товарен
автомобил рег. № ***** и полуремарке с рег. № **** , което е видно от
справка за стари невърнати разрешителни на ИА „АА“ /л. 17, т. 3/.
Актосъставителят е отразил, че с описаното деяние „Транс Тонус“ ООД е
нарушило чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. АУАН е съставен
в присъствието на управителя И. П. И., като е връчен същия ден за
запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта.
В законоустановения срок П. В. К. – Директор на РД „АА“ – Плевен,
определен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (л. 18), издал против „Транс Тонус“ ООД, ЕИК
********* обжалваното Наказателно постановление № 35-0000458/26.05.2022
г., с което на основание чл. 99, пр. 4 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвП) му наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение
на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
НП е връчено на управителя И. П. И. на 24.06.2022 г. Жалбата против
2
наказателното постановление е депозирана в РС – Горна Оряховица на
08.07.2022 г. (л. 21).
В хода на съдебното следствие свидетелят В. М. потвърждава описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетеля М. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от
останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посоченият
свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с управителя И. И., от
които да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за
заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществува основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
сезиран компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган (чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗДвП) и е
предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да
изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне
и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (т. 6 от заповедта на л. 18) преди изтичането
на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила поради непълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено (време и място
на връщане на разрешението) и доказателствата, които го потвърждават.
Датата на извършване на административното нарушение е
задължителен реквизит, както на АУАН (чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН), така и на
3
наказателното постановление (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Този реквизит е
съществен, тъй като е определящ по отношение на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. В случая е посочена дата на извършване на проверката от служители
на РД „АА“ – Плевен, като от съдържанието на АУАН и на НП по
категоричен начин може да се установи точната дата на извършване на
нарушението, и по-специално че същата не съвпада с датата на извършване на
процесната проверка. Допустимо е да не бъде посочена дата на извършване на
нарушението и това да не представлява съществено процесуално нарушение,
в случаите, при които датата на нарушението е определяема от данните,
възприети в АУАН и в НП. Конкретният случай е точно такъв. В двата акта е
отбелязано, че превозвачът е следвало да отчете издаденото му Разрешително
№ 0038/2021 г. в срок до 01.03.2022 г. Доколкото нарушението по чл. 25 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС се извършва чрез бездействие –
неотчитане на разрешителното, ясно е, че нарушението е извършено в деня,
следващ крайния момент, до който превозвачът е следвало да обективира
активно поведение, т. е. нарушението е на 02.03.2022 г.
Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАНН, в АУАН и
наказателното постановление следва да се съдържа посочване на мястото на
извършване на нарушението. В настоящия случай, видно от
административнонаказателната преписка, в АУАН и НП е налице посоченият
реквизит - къде е извършена проверката, съответно къде е установено
нарушението. Действително разпоредбата на чл. 25 на Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС не съдържа указание за мястото на отчитане на
разрешителните за превоз. Съгласно разпоредба на чл. 91, ал. 3, т. 4 от Закона
за автомобилните превози, на длъжностните лица от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, включително служителите от областните
отдели, е предоставено правомощието да осъществяват контрол върху реда за
заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните. Следва да
се приеме, че отчитането може да бъде извършено във всяко структурно звено
на ИА „АА“ (както по мястото на седалището на ИА „АА“, така и в
териториалните поделения на Агенцията). В процесния случай в АУАН и в
НП е посочено, че проверката е извършена в гр. Горна Оряховица, с което е са
спазени разпоредбите на ЗАНН.
В АУАН и НП се съдържа пълно, ясно, точно и конкретно описание на
извършеното нарушение, на обстоятелствата, свързани с неговото
4
осъществяване, като е посочена и нарушената законна разпоредба.
Нарушението е индивидуализирано в максимална степен, с което по никакъв
начин не се накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Като доказателства, които потвърждават нарушението АНО е посочил
справка за стари невърнати разрешителни на ИА „АА“, поради което
твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е
голословно.
С оглед изложеното съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, за извършване на
международни превози на товари се изисква освен лиценз на Общността
лицето по чл. 2, ал. 1 да има и разрешително за държавата, на чиято територия
се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на
международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
Съгласно чл. 20 от същата наредба, заявяването на еднократни разрешителни
за международни превози на товари се извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или
упълномощени от тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата за
обслужване на превозвачите (БОП) или по електронен път със заявка по
образец. Потвърждаването на заявката за разрешителни се извършва от
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
- Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и се удостоверява с
„резервация нa разрешителни“. Разпоредбата на чл. 25 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС въвежда задължение за превозвача да отчете
получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната
календарна година в срок до 1 март на следващата календарна година.
Не се спори от жалбоподателя, а и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че на превозвача „Транс Тонус“ ООД,
притежаващ лиценз за превоз на товари в Общността № 17670 издаден на
23.06.2017 г. и валиден до 22.06.2027 г., през 2021 г. е било издадено
еднократно разрешително за международен превоз на товари № 0038/2021 г.
за товарен автомобил рег. № ***** и полуремарке с рег. № *****, с
резервация на разрешителни код 36VSAB7H /19.01.2022 г./ Босна и
5
Херцеговина т.с.б.п.т. 38/2021/ и превозът е бил осъществен, с оглед на което
за дружеството – жалбоподател е възникнало задължение да отчете пред ИА
„АА“ същото в срока по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, а
именно до 1 март 2022 г. Не са представени доказателства от страна на
жалбоподателя за своевременното изпълнение на задължението му, чрез
личното отчитане на разрешителното или чрез използването на услугите на
друго бюро. Като не е реализирал дължимото според закона действие,
дружеството – превозвач безспорно е осъществило състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС,
което е било установено от контролните органи.
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно - наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател
в качеството му на превозвач, на когото е било издадено разрешителното и за
когото е възникнало задължението за неговото връщане.
Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 99, пр. 4
от ЗАвП, която предвижда административно наказание „имуществена
санкция“ в размер 2000 лева за нарушение на реда за заявяване, предоставяне,
ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници
и товари при първо нарушение. Административнонаказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция“ в нейния
абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение на
материалния закон поради неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е на формално извършване и
самото невръщане на разрешително в предвидения законов срок само по себе
си води до нарушаване регламентирания ред за отчитане. Санкционираното в
случая деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, като освен това,
доколкото съставът на нарушението от обективна страна не изисква
конкретни вредни последици, липсата на такова увреждане, само по себе си
6
не би могло да обоснове извод, за наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което правилно не е била приложена разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 77 от 18.06.2018 г. по
к.а.н.д. № 56/2018 г. на АдмС – Силистра, Решение № 118 от 16.04.2021 г. по
к.а.н.д. № 86/2021 г. на АдмС – Шумен, Решение № 158 от 02.11.2021 г. по
к.а.н. д. № 152/2021 г. на АдмС – Сливен и др.
При този изход на делото е неоснователна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0000458/26.05.2022
г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Плевен, с което на „ТРАНС ТОНУС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
„Панайот Цвикев“ № 44, ет. 1, представлявано от управителя И. П. И., на
основание чл. 99, пр. 4 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 25 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7