РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Силистра, 01.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420101472 по описа за 2022 година
ИЩЕЦЪТ И. Д. М. с ЕГН **********, гр. В. Т. ул. “Б. войвода“- , ет. ,
ап. моли съда да постанови решение, с което на основание чл.42, б.“б“ във
вр.с чл.25, ал.1 от ЗН да прогласи нищожността на саморъчно завещание от
16.02.2015 г., обявено на 09.06.2020г. от нотариус рег.№105, по силата на което
Д. Г.М., ЕГН: **********. б.ж. на гр. С., починал на 18.02.2020 г. в гр. С.,
завещава на ответника недвижимо имущество, в условията на евентуалност на
основание чл.42, б.“в“ от ЗН – поради наличието на решаващ мотив и също в
условията на евентуалност - да постанови неговото унищожаване, на чл.43,
ал.1, б.“а“ от ЗН – поради липса на завещателна дееспособност и на осн. чл.
43, ал.1, б.“б“ от ЗН – като направено поради насилие.
Претендира и разноските си за производството.
Обосновава претенциите си с обстоятелствата, че притежава
качеството на наследник с право на запазена част на завещателя Д. Г. М.,
който направил завещание в полза на ответницата. Според ищеца, същото
съдържа грешки и прибавки, опорочаващи неговата форма и водещи до
нищожност. До нищожност на завещанието според ищеца води и наличието на
решаващ мотив за сключването на едностранната сделка, като не
конкретизира кой точно е мотивът, при условие, че такъв, в самото завещание
не е отразен. Отделно от това, твърди, че завещателят е бил принуден чрез
физическа и психическа принуда да състави завещанието, поради което
претендира унищожаемост на завещателното разпореждане.
Ответниците М. К. А., ЕГН ********** адрес: гр. С., ул. „Н. Й. В." № ,
вх. , ет. , ап. е подала писмен отговор, с който изцяло оспорва твърденията на
1
ищцата. Оспорва твърденията на ищеца за наличието на множество грешки и
поправки в завещанието, като излага подробни доводи в тази връзка. Счита, че
същото отговаря на изискванията за действителност, тъй като притежава
всички необходими реквизити по чл.25, ал.1 от ЗН и е произвело своето
действие. Оспорва и останалите претенции на ищцата за нищожност и
унищожаемост на завещателното разпореждане, като счита същите за
неконкретизирани, недоказани и неоснователни. Моли претенциите на ищеца
да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1
ЗН, евентуално съединен с искове по чл.42, б.“в“ от ЗН и чл.43, ал.1, б.“б“ от
ЗН.
Видно от представеното по делото саморъчно завещание,
наследодателят Д. Г. М. завещава на ответницата цялото си движимо и
недвижимо имущество, пари и ценности.
Датата на завещанието е 16. 02. 2015 год., а подписът е поставен след
датата и завещателните разпореждания.
Видно от представеното удостоверение за наследници № 2004 / 20. 04.
2021 год., издадено от община С., Д. М. е починал на 18. 02. 2020 год. и е
оставил за свой наследник единствено своят син – ищеца И. М., поради което
съдът приема, че за последния е налице правен интерес от предявяване на иска
за недействителност на завещанието, доколкото основателността му би
породило права в негова полза.
Видно от изготвената по делото съдебно-графическа експертиза
наследодателят М. е изготвил и подписал представеното по делото саморъчно
завещание, като съдът кредитира заключението на експертизата като
изготвено от безпристрастно и компетентно вещо лице, с доказан
професионален опит и при използване на широк кръг достоверен сравнителен
материал. Действително, установени са поправки в завещанието в цифрата”0”
между цифрите „5” и „3” в ЕГН на завещателя и в цифрите, определящи
датата” 16.02.2015/в края на завещанието, се установява, че последните три
цифри са поправени, като вещото лице счита, че същите са сторени от лице,
различно от завещателя.
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително.
Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при
съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно
завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа означение
на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва
да бъде поставен след завещателните разпореждания. Саморъчното завещание
по същността си представлява частен диспозитивен документ, което означава,
че при евентуално оспорване на неговата действителност, в това число
автентичността му от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно
2
разпоредбата на чл.193, ал.3, от ГПК лицето, което се ползва от него носи
доказателствената тежест да установи, че същото е действително и отговаря
на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. В настоящия случай ищецът оспорва
действителността на саморъчното завещание извършено от Д. М. в полза на
ответницата по иска с твърдения, че същото съдържа поправки и прибавяния
и не е изготвено от завещателя.
В случая съдът счита, че проведеното от ищеца оспорване на
автентичността на текста и подписа на саморъчното завещание от 16. 02. 2015
год. е неуспешно – заключението на вещото лице, позовавайки се на
достатъчно на брой съвпадения в общите и частните признаци на почерка и
подписа на Д. М., го определят като автор на саморъчното завещание.
Относно констатираните поправки следва да се има предвид, че същите не
касаят нито един от съществените за действителността на завещанието
елементи – датата е посочена от завещателя в общовалиден формат, който е
разбираем и не предполага съмнения относно характера на подредените
арабски и римски цифри. Обстоятелството, че не са изрично изписани думите
„хиляди“ и „година“ не води до невъзможност да се установи, че се касае за
дата, при това за конкретно посочена такава. Според експертизата, с
категоричност е поправена датата в края на завещанието, но съдът счита, че в
случая това е без значение, тъй като тази дата не е част от съдържанието на
завещанието, същата е изписана след завещателното разпореждане и подписа
на завещателя, като същевременно, както бе отбелязано по – горе,
завещанието съдържа валидна дата. Добавянето на допълнителна цифра „0“ в
посочения ЕГН на завещателя също не е от характера на „прибавките“, които
съдебната практика приема за такива, водещи до недействителност на
завещанието, тъй като не води до промяна нито в изразената воля на
завещателя, нито по отношение на заветника, нито по отношение на
завещаното. ЕГН не е сред задължителните реквизити на завещанието, което
било действително и без изписването на същото.
Изложеното мотивира съда да приеме, че завещателният акт е
автентичен и саморъчно изписан и подписан от завещателя Д. М., което налага
извод за неоснователност на предявения иск по чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25,
ал. 1 ЗН за прогласяване на нищожността му.
Това налага разглеждането на евентуалните искове за
недействителност на завещанието, които съдът намира също за
неоснователни.
По отношение на предявените в условията на евентуалност искове
следва да се има предвид, че същите са напълно недоказани. Въпреки
дадените на ищеца указания, същият не само не посочи достатъчно
фактически основания, на които основава исковете си, но и не посочи и
представи каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си. В
завещанието липсва посочен какъвто и да било мотив за съставянето му, още
по – малко са събрани данни че е налице такъв, поради който единствено е
3
направено разпореждането, при това този мотив да е противен на закона, на
обществения ред и на добрите нрави,както и да са поставени невъзможни
условия и тежест. По отношение на твърденията за унищожаемост на
завещателното разпореждане поради съставянето му поради осъществено
спрямо завещателя насилие – на първо място липсва конкретизация от кого
точно и чрез какви действия е осъществено насилието, какъв характер има
същото и на второ - същите на напълно недоказани.
Предвид изложеното, съдът счита, че завещанието е действително и
произвело своето действие, поради което и предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
дължи на ответницата разноските по делото, които за производството пред
тази инстанция са в размер на заплатено възнаграждение за адвокат в размер
на 1000.00 лева.
По изложените съображения, СсРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание
чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, предявен от И. Д. М. с ЕГН **********,
гр. В. Т. ул. “Б. войвода“- , ет. , ап. против М. К. А., ЕГН ********** адрес: гр.
С., ул. „Н. Й. В." № , вх. , ет. , ап. за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 16.02.2015 год. на Д.Г. М. поради липса на форма.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание
чл. 42, б.“в“ от ЗН, предявен от И. Д. М. с ЕГН **********, гр. В. Т. ул. “Б.
войвода“- , ет. , ап. против М. К. А., ЕГН ********** адрес: гр. С., ул. „Н.
Й.В." № 3, вх. А, ет. 1, ап. 3 за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 16.02.2015 год. на Д. Г.М. поради наличието на решаващ мотив.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание
чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, предявен от И. Д. М. с ЕГН **********, гр. В. Т. ул.
“Б. войвода“- , ет. , ап. против М. К. А., ЕГН ********** адрес: гр. С., ул. „Н.
Й. В." № , вх. , ет. , ап. за унищожаване на саморъчно завещание от 16.02.2015
год. на Д. Г. М. поради липса на завещателна дееспособност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание
осн. чл. 43, ал.1, б.“б“ от ЗН, предявен от И. Д. М. с ЕГН **********, гр. В. Т.
ул. “Б. войвода“- , ет. , ап. против М. К. А., ЕГН ********** адрес: гр. С., ул.
„Н. Й. В." № , вх. , ет. , ап. за унищожаване на саморъчно завещание от
16.02.2015 год. на Д. Г. М. като направено поради упражнено насилие.
4
ОСЪЖДА И. Д. М. с ЕГН **********, гр. В. Т. ул. “Б. войвода“- , ет. ,
ап. да заплати на М. К. А., ЕГН ********** адрес: гр. С., ул. „Н. Й. В." № ,
вх. , ет. , ап. сумата от 1 000.00 / хиляда / лева – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5