№ 421
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. Д.
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. Д. Административно наказателно
дело № 20211110207377 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-4332-028284/01.02.2019 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР на Д. Т. Д. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 3000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, „глоба“ в размер на 200
лева за нарушение по чл. 103 ЗДвП, „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение
по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.
150 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 01.08.2018 г., около 12.00 часа, в гр.
София, в качеството си на лице, което предоставя л.а. „Алфа Ромео“ с рег. №
*******, управляван от неизвестен водач, по ул. „Амстердам“ с посока на
движение от ул. „Димитър Пешев“ към ул. „Илия Бешков“ и на кръстовището
пред бл. 161 извършва и динамично променя надлъжното движение в
напречно (дрифт), с което създава предпоставка за ПТП и при подаден ясен
светлинен и звуков сигнал за спиране от служители на 08 РУ-СДВР, не се
подчинява и продължава движението си към бл. 161, вх. „А“, където изоставя
автомобила с отворена шофьорска врата и побягва към 04 ОУ „Джон
Атанасов“, като водачът не притежава СУМПС.
1
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Д. Т. Д., с която са иска неговата отмяна. Изложени са
съображения, че не е установен действителният водач на автомобила, като
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
Д.Д.. Твърди се, че АУАН не е му е връчен, с което е нарушено правото му на
защита. На следващо място е изложено, че по отношение на
административното нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП не е посочено за какви
други цели е използвано пътното платно не по предназначение. По отношение
на останалите три административни нарушения е посочено, че доколкото
жалбоподателят не е управлявал процесното МПС, то неправилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител в хода на
съдебното производство и не взема становище по подадената жалба.
В хода на съдебното производство жалбоподателят и процесуалният му
представител поддържат подадената жалба по изложените в същата
съображения.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 01.08.2018 г., около 12.00 часа, в гр. София, св. А.В. и Г. П.а –
служители на 08 РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения като АП-
141 в ж.к. „Дружба 1“, като на кръстовището на ул. „Амстердам“ и ул. „Илия
Бешков“ забелязали л.а. марка „Алфа Ромео“ с рег. № ******* да се движи по
ул. „Амстердам“ с посока на движение от ул. „Димитър Пешев“ към ул.
„Илия Бешков“, като извършва маневри тип „дрифт“.
2
Полицейските служители последвали автомобила, като подали светлинен и
звуков сигнал на водача на последния, но същият не спрял, а продължил
движението на автомобила към бл. 161, вх. „А“, където изоставил автомобила
с отворена предна лява врата и побягнал в посока 04 ОУ „Джон Атанасов“.
Полицейските служители последвали водача на автомобила и видели, че
последният е млад мъж, който бяга гол до кръста с камуфлажни къси
панталони. Малко след това водачът на автомобила прескочил оградата на
училището и се отправил в неизвестна посока. Полицейските служители
сигнализирали в ОДЧ и изчакали идването на репатрак на КАТ, с който л.а.
„Алфа Ромео“ бил откаран на съхранение в 08 РУ-СДВР.
След направена справка в АИС-МВР било установено, че автомобилът
фигурира в регистъра като собственост на Х.К. Д., от сведенията на който и
представен договор за покупко-продажба от 22.02.2018 г. се установява, че
МПС е продадено на А.М.а Й.. От снети писмени сведения от А.М.а Й. се
установява, че автомобилът е бил откаран до адреса на жалбоподателя Д. Т.
Д. и е ползван от последния. В хода на съдебното следствие, обаче, същата
твърди, че автомобилът е предоставен за ползване на друго лице.
Към 01.08.2018 г. Д. Т. Д. не притежавал СУМПС.
На 24.08.2018 г. св. ЕМ. ЗДР. П. посетил горепосочения адрес и не
установил жалбоподателя Д. Т. Д., при което в негово отсъствие съставил
АУАН с бл. № 0746131/24.08.2018 г. за извършени административни
нарушения по чл. 104б, т. 2, чл. 103 и чл. 5, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
На 19.10.2018 г. жалбоподателят Д. отказал да подпише съставения срещу
него АУАН и да получи препис от същия, което било удостоверено с подписа
на свидетел.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 18-4332-
028284/01.02.2019 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за
описаните в АУАН административни нарушения на Д. Т. Д. били наложени
съответни административни наказания.
НП било връчено на 26.04.2021 г. на Д.Д., който в законоустановения 7-
дневен срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
3
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите ЕМ. ЗДР. П., А.И.В. и А.М.а Й.; докладни
записки, изготвени от служители на ОПП-СДВР и на 08 РУ-СДВР; договор за
покупко-продажба на МПС от 22.02.2018 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. В този
смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е.П. и А.В.. Св.
В. е очевидец на процесната случка, като е категоричен, че е подал светлинен
и звуков сигнал със служебния автомобил за спиране на водача на л.а. „Алфа
Ромео“ с рег. № *******, като последният не се е подчинил и е избягал. В
разпита си обаче св. В. не можа да посочи какви точно движения е извършвал
водачът на процесния автомобил, в частност в какво се изразява движение
тип „дрифтене“, както и дали с поведението си водачът е създал опасности и
пречки за движението, поставил ли е в опасност живота и здравето на хората
или да е причинил някакви имуществени вреди. Следва да се посочи, че
такива обстоятелства и конкретика липсват и в изготвената от св. В. докладна
записка от 01.08.2018 г., която е послужила като основание за издаване на НП.
Показанията на св. Е.П. са информативни единствено относно процедурата
за съставяне на АУАН. От възпроизведеното от свидетеля се установява, че
АУАН е съставен въз основа на изготвената от св. В. докладна записка и
сведения от св. Й., в отсъствие на Д.Д.. Св. П. бе категоричен, че след като
Д.Д. не е бил установен на адреса в гр. София, ж.к. „Дружба 1“ АУАН е бил
съставен на място в негово отсъствие. След това АУАН е връчен при отказ от
страна на жалбоподателя на 19.10.2018 г., което е удостоверено с подписа на
един свидетел. Съдът не кредитира обаче показанията на св. П. в частта, в
която твърди, че е изпращана призовка до Д.Д. чрез майка му, която не е била
връчена. На л. 88-90 от делото е приложена справка от ОПП-СДВР относно
изясняване на обстоятелството кога и по какъв начин е бил търсен Д.Д. във
връзка със съставяне и връчване на АУАН. От приложената към писмото
докладна записка от 08.10.2018 г. е видно, че същата касае търсене на
жалбоподателя за връчване на вече съставения на 24.08.2018 г. АУАН, а не за
връчването на призовка за явяване за съставяне на АУАН. В този смисъл е и
4
приложеното към същата справка писмо от ОПП-СДВР от 28.08.2018 г.,
което касае връчване на съставения АУАН чрез служители на 08 РУ-СДВР. С
оглед на събраните доказателства и предвид неубедителността в показанията
на св. П. относно посоченото обстоятелство, следва да се приеме, че
жалбоподателят не е бил търсен предварително на посочения адрес за
връчване на призовка за явяването му в ОПП-СДВР за съставяне на АУАН, а
същият е бил изготвен на място пред дома на жалбоподателя на 24.08.2018 г.
– датата, когато адресът е бил посетен от св. П. и негов колега.
Показанията на св. А.М.а Й. са относими относно обстоятелството, че
същата е придобила собствеността на процесния лек автомобил на 22.02.2018
г., в какъвто смисъл е и приложеният по делото договор за покупко-продажба
от същата дата. Между събраните по делото доказателства обаче е налице
съществено противоречие относно обстоятелството на кое лице е бил
предоставен за ползване процесният лек автомобил на 01.08.2018 г. От една
страна, в писмените си сведения от 06.08.2018 г. и 08.08.2018 г. св. Й. е
посочила, че автомобилът се е намирал във владение на жалбоподателя Д.. В
хода на съдебното следствие обаче св. Й. категорично отрича да е
предоставяла автомобила на жалбоподателя, а твърди, че същият е
предоставен на лице с имена И.Д. или И. Д., живущ в гр. София, ж.к.
„Дружба“, бл. 123, вх. „Б“. От приложената справка от 08 РУ-СДВР обаче се
установи, че след проверка на адреса не е установено такова лице да е живяло
на адреса. Въпреки това, св. Й. заяви, че отразеното от нея в приложените по
делото писмени сведения не отговаря на обективната истина, доколкото е
била „притисната“ и „заплашена“ от полицейските служители да посочи, че
автомобилът е бил предоставен именно на жалбоподателя Д.. Съдът намира за
житейски нелогично твърдението на свидетелката полицейските служители
да са я принуждавали да посочи именно Д.Д. като ползвател на автомобила,
доколкото към този момент последните не са имали данни кое лице е било
водач на автомобила. Въпреки това, съдът счита, че доколкото авторството на
деянието се основа единствено и само на писмените сведения на А.М.а Й., от
които последната се е отказала в хода на съдебното производство, и
възпроизвеждането от св. Й. на коренно различна фактическа обстановка в
хода на съдебното следствие, то не се явява безспорно доказано на кое лице е
бил предоставен процесният автомобил кна 01.08.2018 г.
5
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че предвид гореизложеното противоречие между показанията
на св. А. Й. и писмените й сведения, приложени по делото, не е безспорно
доказано, че към 01.08.2018 г. именно жалбоподателят Д. Т. Д. е бил
ползвател, респ. водач на същия. С оглед на това не може да се установи по
несъмнен начин авторството на описаните в атакуваното НП деяния, поради
което и неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Д..
Нещо повече, следва да се посочи, че с обжалваното НП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Д.Д. в качеството му на лице,
което предоставя процесния автомобил на неизвестен водач, който от своя
страна е извършил административните нарушения. Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от съдържанието на посочената норма именно
собственикът на МПС, с което е осъществено нарушението, или посоченото
от него лице като ползвател на автомобила, следва да носи
административнонаказателна отговорност за извършеното нарушения. В
случая обаче жалбоподателят е санкциониран не в качеството си на лице, на
което е предоставено ползването на МПС, а на лице, което е предоставило
същото за ползване. Освен, че е налице съществено противоречие между
изводите на актосъставителя и на наказващия орган в тази насока, по делото
не се съдържат каквито и да е доказателства Д.Д. да е предоставял ползването
на автомобила на друго лице. Нещо повече, в самото НП не е посочено на кое
лице е предоставено ползването на автомобила. В ЗДвП изчерпателно са
уредени хипотези, в които се санкционира водач на МПС, който е
предоставил автомобила на друго лице (пияно или неправоспособно – чл. 177,
ал. 1, т. 3 ЗДвП), но не и в процесния случай. С оглед на това напълно неясно
6
е описано на какво основание и защо се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в процесния
случай.
Съдът счита, че е допуснато и друго съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на атакуваното НП, което обуславя
отмяната му на самостоятелно основание. По делото по безспорен начин се
установи, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Действително,
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН допуска съставяне на АУАН в отсъствие
на нарушителя, но само при наличието на две хипотези - когато нарушителят
е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне
на акта. В случая нарушителят е бил известен, вкл. и адресът му на
местоживеене, като не му е връчвана призовка за явяване за съставяне на
АУАН. Действително, от събраните по делото доказателства се установи, че
на 24.08.2018 г. жалбоподателят Д. не е бил намерен на известния адрес, но
това обстоятелство не може да се приеме, че отговаря на хипотезата на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН, доколкото същата изисква лицето да не може да се намери след
провеждане на необходимото му търсене на актуалния му адрес. По делото
няма никакви доказателства на адреса на жалбоподателя да са изпращани
призовки и съобщения преди датата на съставяне на АУАН, като дори не е
установено актуалното му местоживеене, респ. адресна регистрация към
24.08.2018 г. С оглед на това, съдът счита, че като е съставил АУАН в
отсъствие на нарушителя без да са налице визираните в разпоредбата на чл.
40, ал. 2 ЗАНН хипотези, актосъставителят е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото е ограничено правото на защита на
санкционираното лице, в частност правото му да участва при съставяне на
АУАН и да се запознае с вмененото му „административно обвинение“.
Предвид допуснатото нарушение на материалния и процесуалния закон,
атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно. С оглед на това
не следва да се обсъждат останалите възражения, релевирани с процесната
жалба.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски, но
доколкото до приключване на съдебните прения не е направено искане в тази
насока, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2
7
НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18-4332-
028284/01.02.2019 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на Д. Т. Д. са наложени административни наказания „глоба” в размер на
3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП,
„глоба“ в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по
чл. 103 ЗДвП, „глоба“ в размер на 20 лева за извършено административно
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 150 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8