Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … …
град Кърджали, 20.08.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ............… в
публично заседание ……
на втори
юли ...................................................................................………..…….………………..………
през
2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………..…..
Мелиха Халил, ………………..…………..........
като
разгледа докладваното от .....…………….….. съдията Виктор Атанасов .......................
административно
дело №436 .... по описа за ...................... 2019 година .......................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на чл.118 от КСО, във вр. с Раздел
І/Първи/ на Глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на Б.Х.Ю., с посочен постоянен адрес ***, подадена чрез
пълномощник – адв.С.Ф.М. ОТ АК-***, със съдебен адрес
за призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение №2153-08-182 от
04.11.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата/възражението/ й против Разпореждане №*** от ***9 год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с
което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство.
Жалбодателката
заявява в жалбата, че счита,
че оспореното Решение №2153-08-182 от 04.11 2019 год. на директора на ТП на НОИ
– Кърджали за незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправни разпоредби, поради което в законоустановения срок го обжалва. Моли съда
да постанови решение, с което да го отмени, като претендира и направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание, жалбодателката Б.Х.Ю., с посочен постоянен
адрес ***,
не
се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител
- адв.С.М. ОТ АК-***, който заявява, че поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали и да присъди на жалбодателката направените по делото
разноски. Сочи, че единствен мотив за издаване на процесното решение е,
че жалбодателката не е осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като не е
упражнявала дейността, защото се е намирала извън страната, а за да се обоснове
в това решение, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, като един единствен мотив и
основание, се е позовал на Справка с Рег.№*** от *** год., изготвена от ОД на МВР - Кърджали, за регистрираните
презгранични пътувания на жалбодателката Б.Х.Ю. от ***, за периода от
01.01.2018 - 23.09.2019 година. Счита, че тази справка не е пълна и този факт е описан в нея и че видно от
представените по делото писмени и гласни доказателства, по един безспорен и
категоричен начин се установило, че жалбодателката живее в Репубвика България и упражнява дейността, за която е
регистрирана, а именно - отглеждала е кокошки. По изложените съображения, моли
съда да отмени обжалваното решение и да присъди на жалбодателката направените
по делото разноски.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните
заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален
представител - юрк.Д. Я., който оспорва жалбата и я намира за неоснователна. От името на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна и да оставите в сила обжалваното Решение
№2153-08-182 от 04.11.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като
правилно и законосъобразно. Сочи, че по делото безспорно е установено, че жалбодателката не е упражнявала трудова дейност като
земеделски стопанин и че в случая, Б.Х.Ю. е напуснала територията на Р България
на 15.03.2019 год., т.е. един ден след като е заявила, че ще упражнява
дейността като регистриран земеделски
стопанин и се е завърнала обратно в страната на 06.08.2019 година. Счита, че
при това положение, безспорно може да се направи извод, че към датата на
настъпване на осигурителното събитие – 16.05.2019 год., когато е било раждането
на детето й, тя не е била осигурена за риска „Общо заболяване и майчинство”, тъй
като реално не е упражнявана трудова дейност от нейна страна и че в случая, не
е налице едно от изискуемите изисквания на ЗКС за отпускане на парично
обезщетение при бременност и раждане, а именно, лицето да е осигурено за
съответния риск към момента на настъпване на осигурителното събитие, поради
което й е отказано заявеното парично обезщетение. В тази връзка, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в
сила обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и
законосъобразно.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателката М. С. Х. със съпроводително писмо
с Изх.№***/*** год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.5/, като е получено на посочения в жалбата адрес, от лицето Н.
А. – нейна ***, на датата 18.11.2019 год., видно от приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243,с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на
л.8/.
Жалбата против решението е подадена чрез административния орган, чийто акт се
оспорва, до административния съд, на 29.11.2019 год., регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№*** от същата дата, видно
от положения върху същата щемпел/л.3/ или иначе казано, жалбата е подадена до
административния орган на 11-ия/единадесетия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1
от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения
ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която
е адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и
интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство, в което е
постановено оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е
започнало по повод представено в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса –
***, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/,
с вх.№*** от *** год./л.18/, съдържащо данни
относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
майчинство, на жалбодателката Б.Х.Ю., като е посочено детето Х. Е. А., родено на *** година. Към това
удостоверение е бил
приложен и Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на
09.08.2019 год. от ЛЗ АПИМП д-р С. М., на жалбодателката
Б.Х.Ю., с период на временната неработоспособност 16.05.2019 год. – 26.06.2019
год./л.19/. Като диагноза в
този болничен лист е вписано „***”, а като причина за временната неработоспособност
е вписано „***”, както и е отразено, че раждането е станало на *** год. и е посочено името на
роденото дете – Х. Е., с ЛНЧ **********. В забележка към този болничен лист е
отразено, че е антидатиран поради късно потърсване по
вина на пациентката, както и че детето е родено в ***.
За преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО,
с писмо Изх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.17/, от ОДМВР – Кърджали е изискана информация/справка/ за влизанията и излизанията
от Република България, за периода: 2018 год. - 2019 год., за единадесет
посочени в писмото лица, в т.ч. и за жалбодателката Б.Х.Ю..
По повод това писмо е издадена Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали, постъпила в ТП на НОИ –
Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.15-л.16/, съдържаща информация за регистрираните задгранични пътувания в периода
01.01.2018 год. до 23.09.2019 год., за посочените единадесет лица, в т.ч. и за жалбодателката Б.Х.Ю. – т.10 от справката.
От Разпечатка от 04.11.2019 год. от програмен
продукт на НОИ0 - Регистър на осигурените лица, 22А – Деклариран вид
осигуряване от самоосигуряващи се лица/л.9/, се установява, че
на 20.03.2019 год., жалбодателката Ю. е декларирала,
че от 14.03.2019 год. започва дейност като земеделски производител и от същата
дата започва да се осигурява като земеделски производител, с вид на
осигуряването по Код 2 - за осигурителни рискове „Пенсия” и „Общо заболяване и
майчинство”/ОЗМ/.
След анализ на събраните доказателства, началник сектор
„КП”, действащ „за ръководител” по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №*** от ***9 год./л.12/, е отказал да отпусне парично обезщетение на жалбодателката Б.Ю., за временна неработоспособност поради
майчинство, за периода от 27.06.2019 год. до 13.08.2019 год., с мотив, че жалбодателката не е осигурено лице по смисъла на КСО, защото не е упражнявала
дейността, за която е регистрирана, тъй като не е била на територията на
страната.
Това разпореждане е получено от жалбодателката
Ю. на датата 03.10.2019 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.11/.
Срещу това разпореждане в срок е подадена жалба/наименована „възражение”/, до директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.10/, в която е посочено, че изложените в оспорения акт мотиви, а именно - че
жалбодателката не е упражнявала дейност понеже често
е пътувала в чужбина и че детето е родено извън страната, били
незаконосъобразни и дискриминационни, след като няма законова забрана или
ограничение за пътуване извън страната и не е с прекратена дейност на
стопанството в регистрираното населено място, съгласно изискванията на КСО и
Наредба №3/29.01.1999 год. Изложен също е и довод, че мотивите в разпореждането
противоречат на нормата на чл.23, §2 от Регламент (ЕО) №796/2004 год. на Съвета
с тълкувателно решение на Съда на ЕС по дело С-536/09 от 16.06.2011 год. на седми
състав.
По повод тази жалба/наименована „възражение”/, е
постановено и оспореното в настоящото производство Решение №2153-08-1832 от
04.11.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.7/, с което е отхвърлена жалбата/възражението/ срещу Разпореждане №*** от
*** год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ
– Кърджали, като неоснователна. За да
постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е позовал на
Справката с Рег.№ *** от *** год. на ОДМВР – Кърджали за презгранични
пътувания на жалбодателката Б.Ю., както и на нормите
на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 и §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В решението са
изложени подробни мотиви от фактическа и правна страна, които обуславят така
постановения с акта краен резултат, като в същите административният орган е стигнал
до извода и е приел, че жалбодателката Ю. не е упражнявала
трудова дейност като земеделски производител, тъй като се е намирала в
Република Турция и че поради това, за нея не е възникнало осигуряване и същата
не е осигурено лице по смисъла на КСО.
В съдебно заседание, от процесуалния представител
на жалбодателката е представено и е прието като доказателство заверено копие от Регистрационна карта на
земеделския стопанин, издадена на жалбодателката Б.Х.Ю. от ***, на 14.03.2019 год.
от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали/л.36/, като е видно, че в
същата има направени заверки на 14.03.2019 год. и на 24.01.2020 година.
По направено доказателствено искане от процесуалния
представител на жалбодателката, до разпит като
свидетел в съдебно заседание е допуснато лицето Б. Х. А. от ***, който в показанията си
твърди, че познава Б.Ю., тъй като къщата на *** в *** и къщата на Б. ги
деляла една улица и били съседи, както и че като малък живеел в ***, а след
това често ходел на гости при ***. Твърди също, че през 2018 година, всеки месец
си купувал по 15-20 яйца от Б., защото тя отглеждала около 15 кокошки и че тъй
като тренирал активно, всеки месец купувал яйца от нея, като Б. продавала яйцата
по 20 стотинки за брой, като заявява показанията си, че купувал яйцата лично от
Б.. На поставен му въпрос отговаря ,че не знае къде е родила детето си Б.,
защото не я познавал толкова добре, а на друг поставен му въпрос отговаря, че
видял Б. за последен път към края на
месец февруари или началото на месец март 2019 год., но не забелязал и не му
направило впечатление, че Б. е бременна.
При
така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Изм. - ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете и помощите от
държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен
институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка,
, а ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което
е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Разпореждане
№*** от ***9 год.
е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №*** от *** год. на директора на ТП
на НОИ – Кърджали, т.1 от същата/л.14/, на основание чл.29, т.1 от Правилника
за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено
да издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения, в
т.ч. и раждане, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от
компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл.40,
ал.3 от КСО. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„е”
от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ за
изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ/който раздел
ІІ регламентира обезщетенията за майчинство/ или помощи, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ –
Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност.
Решението
е издадено в посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е
подадена на 08.10.2019 год., а решението е постановено на 04.11.2019 год./, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата,
съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт, т.е. по
отношение на същия не е налице отменителното
основание по чл.146, т.3 от АПК.
Разгледан
по същество, оспореният акт е законосъобразен, като издаден и в съответствие и
с приложимите материалноправни разпоредби на закона,
по следните съображения:
Ясно
е, че правото на парично обезщетение за бременност и раждане е признато по
чл.48а от КСО на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако същите
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Същевременно, „осигурено
лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3, предл.І/първо/ от
ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, а съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й. Следва да се посочи, също така, че според разпоредбата на §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители”
са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. В мотивите към
оспореното решение е посочено, че от анализа на горецитираните
разпоредби следва, че законодателят приема за осигурено лице това, което реално
извършва трудова дейност, но и че в случая, тази предпоставка не е налице, тъй като при отсъствието на Б.Х.Ю.
от страната, тя практически не би могла да осъществява дейност като земеделски стопанин. Правилен е изводът, че правопораждащият
факт за възникване на осигуряването е
упражняването на трудова дейност и че осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по
чл.4 от КСО. Правилно са и изводите, изложени в мотивите към оспореното
решение, че осигурителните правоотношения по разходване на средствата на
общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, произтичат
от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за
обществено осигуряване и следователно, осигурителното правоотношение има вторичен
характер и неговото възникване е
обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването
на друго, първично правоотношение,
както и това, че в случая, основанието за осигуряване е осъществяване на дейност
като земеделски стопанин и че
поради това, за възникване на осигуряването
и произтичащите от него права,
за жалбодателката е необходимо да е налице реално
упражняване на трудова дейност, която
да е започнала и да не е прекъсвана. Във връзка с това, законосъобразно
е прието в мотивите, че регистрацията на Б.Ю. като земеделски стопанин, сама по
себе си не може да обуслови възникването на осигурително правоотношение, ако
реално не бъде упражнявана трудовата
дейност, за която лицето е регистрирано и за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 от КСО. Така
всъщност, спорният въпрос се свежда до това: упражнявала ли е реално жалбодателката Ю. трудовата
дейност, за която е регистрирана и за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 от КСО, т.е. като
земеделски производител, за да се отговори и на въпроса - била ли е жалбодателката осигурено лице по
смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО.
В мотивите към оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали е прието, че от събраните доказателства се установява, че Б.Х.Ю. не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала,
защото това е било невъзможно, тъй като лицето се е намирало извън територията
на Република България, като е посочено, че жалбодателката
е напуснала територията на Република
България на 15.03.2019 год., поради което от тази дата до настъпване на
осигурителното събитие - раждането на детето на 16.05.2019 год., няма основание
да се направи извод, че същата е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, като е отбелязано, че релевантното
за настоящия случай обстоятелство - че Б.Х.Ю. не се е намирала на територията на Република България, за да упражнява
трудова дейност като земеделски стопанин,
е безспорно установено с писмени
доказателства. Така е изведен и изводът, че след като не е налице реално
упражняване на трудова дейност от страна на жалбодателката,
то за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла
на КСО, поради което към момента на настъпване на осигурителното събитие, тя не
отговаря на материалноправните изисквания на чл.48а от КСО, за получаване на парично
обезщетение за бременност и раждане.
Според настоящия съдебен състав, изводите на
административния орган, че към настъпване на осигурения социален риск – раждането
на детето на 16.05.2019 год., жалбодателката Ю. не е
била осигурено лице, съответстват на установените в хода административното
производство факти, като тези изводи не се променят и от допълнително събраните
доказателства в хода на настоящото съдебно производство. В този смисъл са
данните от цитираната по-горе справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали - т.10 от същата, от която се установява, че на 13.03.2019 год., в
23:53 часа, е регистрирано влизане на лицето в РБългария
и съответно, два дни след това – на 15.03.2019 год., в 13:59 часа, е
регистрирано излизането й от РБългария, и в двата
случая – през ГКПП - ***. Може да се направи извод, че в този период от два дни
от 13.03. до 15.03.2019 год., през които жалбодателката
Ю. е пребивавала на територията на РБългария, тя се е
регистрирала като земеделски производител – на 14.03.2019 год., за което й е
издадена от ОД „Земеделие” – град Кърджали и посочената по-горе Регистрационна
карта на земеделски стопанин от 14.03.2019 год. Следващото влизане на жалбодателката Б.Ю. на територията на РБългария
е регистрирано чак на 06.08.2019 год., в 07:21 часа, и съответно, излизане от РБългария след 8 дни – на 14.08.2019 год., в 15:06 часа, и
в тези два случая – също през ГКПП - ***. В този период – на датата 09.08.2019
год., т.е. три дни след влизането й на територията на РБългария,
същата е потърсила и болничен лист за раждането на детето й и такъв й е бил
издаден на същата дата – 09.08.2019 год., с посочената забележка, че болничният
лист е „антидатиран поради късно потърсване по вина
на пациентката”, както и че „детето е родено в ***.”. При това положение, след
като жалбодателката Ю. се е регистрирала
като земеделски производител на 14.03.2019 год., но още на следващия ден -
15.03.2019 год., е напуснала
територията на Република България и от тази дата, до настъпването на
осигурителното събитие -
раждането на детето на 16.05.2019 год.,
същата не е пребивавала на територията на РБългария, няма
никакво основание да се направи
извод, че същата е осъществявала
трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин. Тези изводи не се разколебават от показанията на разпитания по
делото свидетел Б. Х. А., тъй като същият твърди, че жалбодателката
Б.Ю. е отглеждала кокошки и той си е купувал яйца от нея през 2018 год., за
която година няма доказателства, а няма и твърдения, същата да е била регистрирана
като земеделски производител.
При така установените факти, изплащането на обезщетение
за бременност и раждане по представения болничен лист законосъобразно е било
отказано. Това е така, защото няма данни жалбодателката
да е започнала осъществяване на заявената трудова дейност като земеделски
производител – животновъд, като при така установените факти е без значение
обстоятелството, дали Б.Ю. е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се явяват
недължимо платени. Така, след като е установено, че жалбодателката
не е извършвала трудова дейност като земеделски производител и не е имала
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО при настъпването
на осигурителния риск – раждането на дете, то законосъобразно и правилно е било
отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, за
периода на раждане - от *** год. до
13.08.2019 год., т.е. оспореното решение е издадено в съответствие и с
приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така,
с оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира,
че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от
материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
необходимото съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден в съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания
за отмяната му.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба от Б.Х.Ю., с посочен постоянен адрес ***, против Решение №2153-08-182 от
04.11.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против №*** от *** год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с
което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство, за неоснователна и недоказана, поради което
и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по
въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а и реално, такива не са сторени от него в настоящото
производство.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.Ю.,
с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-08-182 от
04.11.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата /възражението/ й против Разпореждане №*** от *** год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с
което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ
Д И Я: