№ 99
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20223100900046 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на
ликвидатора на „МАКСИМ МАРШАЛ ГРУП“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за
откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност, в
евентуалност свръхзадълженост. В молбата се излага, че молителят има публичноправни
задължения с настъпил падеж, които не е в състояние да погаси. Твърди се в молбата, че към
момента дружеството е в невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения,
не разполага с достатъчно парични средства за това; няма дълготрайни материални и
нематериални активи. Счита, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост и отправя молба да бъде открито производство по несъстоятелност.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на молителя е да
установи твърденията си, че не е в състояние да изпълнява задълженията си към
кредиторите, тоест че е в състояние на неплатежоспособност, както и трайния характер и
началната дата на това състояние.
С представените към молбата писмени доказателства молителят – длъжник чрез
ликвидатора признава неизгодни факти, а именно че са налице парични задължения на
дружеството, които не е в състояние да изпълни.
В случая е приложима и въведената с измененията на чл.608, ал.3 от ТЗ
презумпция, съобразно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията. От молбата по чл.625 от ТЗ е видно и се установява от справка от НАП за
1
задълженията на дружеството към 25.01.2022г., че дружеството има публични задължения в
размер на 1859,16 лв. и 30 лв. към бюджета на съдебната власт, за чието принудително
събиране е образувано изп.дело. Публичните задължения са формирани от неплатени
задължения на молителя по ДОО, пенсионно и здравно осигуряване, като дружеството е
преустановило редовното обслужване на публичните си задължения, считано от
01.01.2011г., когато е настъпил падежа на задължения на дружеството за осигурителни
вноски. Към този момент вече дружеството е имало неплатени задължения, с падежи през
периода от 01.01.2005г. до 30.11.2010г., които съгласно справката са отписани като погасени
по давност.
Презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че „спиране на плащанията“ е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти задълженията на определени
кредитори, следователно състоянието на неплатежоспособност се предполага и в случаите, в
които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите изискуеми
парични вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е приравнено на
„спиране на плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане на успешно
насрещно доказване от длъжника на обективното си икономическо положение. В настоящия
случай предвид образуване на производството по молба на длъжника по реда на чл.625 от
ТЗ в депозираната молба се твърди и обосновава състоянието на неплатежоспособност.
Независимо от приложимостта на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция,
с оглед установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът винаги е задължен да
изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по
своя инициатива събира доказателства за това, вкл. чрез назначаването на експертиза за
извършване на анализ на икономическото състояние на дружеството - молител.
В случая не е назначена съдебно-счетоводна експертиза, поради липса на
средства за заплащане на депозит. От представените от молителя справки се установява
наличието на неплатени публични задължения в общ размер 1859,16 лв., както и липсата на
дълготрайни и краткотрайни активи. От служебно изисканите справки се потвърждават
данните за липса на недвижими имоти и МПС по партидата на дружеството. С решение №
40/16.1.2018г. по търг.дело №1326/2017г. на ВОС процесното дружество е прекратено по
реда на чл.155 т.3 от ТЗ. Видно от изп.лист от 12.03.2018г. молителят е осъден да заплати по
бюджета на съдебната власт държ.такса, за събирането на която е образувано изп.дело.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане. Приложима е в случая предвидената с ал.3 на
същата разпоредба презумпция, доколкото дружеството – молител е спряло плащанията на
публични задължения. С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са
налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, визирани в чл.
608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно
задължение към държавата, свързано с търговската дейност, поради липсата на парични
средства и преустановяване на търговската дейност. Наличието на публични задължения,
непогасявани през продължителен период от време, както и липсата на ДМА, вземания и
парични средства, налагат извода, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим
характер и че предприятието не разполага с краткосрочни или дългосрочни активи и
свободни парични средства, които да покрият задълженията му.
По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът е задължен
2
самостоятелно да извърши преценка, въз основа на обективните данни по делото, тъй като
решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение на трети
лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда нищожност на извършено
след началната дата погасяване на парично задължение. Датата следва да се определи според
най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение, по отношение на което са налице и
предпоставките на чл.608, ал.1 от ТЗ. Към този момент следва да са налице кумулативно
всички признаци на неплатежоспособността.
От представените писмени доказателства се установява, че най-рано
възникналите неизплатени публични задължения, неотписани като погасени по давност, са с
падеж 01.01.2011г. Задълженията с падеж през 2011г. са с нисък размер и към момента на
образуване на настоящото производство и спрямо тях е изтекла абсолютната давност по
чл.171, ал.2 от ДОПК. Следващото възникнало публично задължение е с падеж 20.04.2013г.
Липсват данни след този момент да са извършвани плащания, като освен това се
констатират и множество публични задължения от предходни периоди, които са отписани по
давност. Няма данни също за извършвана търговска дейност. След 2010г. няма обявени ГФО
на дружеството, през 2019г. и 2022г. са подадени от ликвидатора декларации по чл.38, ал.9,
т.2 от ЗСч., че предприятието не е осъществявало търговска дейност. С оглед установените
публични задължения, при липсата на събираеми вземания и активи, съдът намира, че
следва да обяви неплатежоспособността на „МАКСИМ МАРШАЛ ГРУП“ ЕООД (в
ликвидация), с начална дата 20.04.2013г. и да открие производство по несъстоятелност на
длъжника.
Кредиторите и длъжника не са се отзовали на поканата на съда да предплатят
разноски в размер на 3000 лв., необходими за развитие на производството, с оглед
разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. Откритото след решението по чл. 632, ал.
1 ТЗ имущество следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане
целите на производството, поради което следва да се наложи общ запор и възбрана върху
имуществото на длъжника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МАКСИМ МАРШАЛ ГРУП“ ЕООД (в
ликвидация), ЕИК *********, със седалище гр.Варна, с начална дата 20.04.2013г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „МАКСИМ МАРШАЛ ГРУП“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК *********, със седалище гр.Варна.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „МАКСИМ
МАРШАЛ ГРУП“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК *********, със седалище гр.Варна.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „МАКСИМ МАРШАЛ ГРУП“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК *********, със седалище гр.Варна.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „МАКСИМ МАРШАЛ ГРУП“ ЕООД (в
3
ликвидация), ЕИК *********, със седалище гр.Варна.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „МАКСИМ МАРШАЛ ГРУП“ ЕООД (в ликвидация),
ЕИК *********, със седалище гр.Варна, в наименованието си да добави “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „МАКСИМ МАРШАЛ ГРУП“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок от една
година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при
условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай производството ще бъде прекратено и
постановено заличаване на длъжника от ТР.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4