Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр.
Враца, 27 декември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 19.12.2019 г.
в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от
съдия Иванов гражданско дело № 4208 по описа за 2019 г.
на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл.
86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., район „***“, ул. „***“ № ** срещу Ц.М.П. с ЕГН ********** и с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2016 г.
между „4финанс“ ЕООД с ЕИК ***с търговско наименование „Вивус“, в качеството на
кредитор и ответника Ц.П., в качеството на кредитополучател бил сключен договор
за кредит при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР). Сключеният договор за кредит бил оформен под
формата на pdf файл, изготвен съгласно нормите на Закона за електронните
документи и електронния подпис (ЗЕДЕП), чието наименование понастоящем е
променено на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Отпуснатата сума по кредита била в размер на 350,00 лева, със срок за
погасяване 30 дни, който изтичал на 14.10.2016 г., като по договора не било
предвидено кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва на кредитора.
Ищецът поддържа, че на 14.09.2016 г. ответникът
подал заявление за кредит чрез интернет сайта на „4финанс“ ЕООД - www.vivus.bg.
В заявлението ответникът посочил, че желае да получи сума в размер на 350,00
лева за период от 30 дни, като отпуснатата сума следвало да бъде усвоена от
кредитополучателя посредством касите на „Изипей“ АД.
Сочи се, че след подаденото заявление на ответника
бил предоставен на интернет страницата www.vivus.bg проект на договора за
кредит, общите условия на „Вивус“ и Стандартен европейски формуляр, като
ответникът изразил съгласието си с тях посредством натискането на бутона
„Подпиши“. Изпращането на така изброените документи под формата на pdf файл и използването на бутона „Подпиши“ били
заместител на предаването от страна на кредитора на екземпляр на хартиен
носител и на подписването му от кредитополучателя. В заявлението си за кредит
ответникът посочил, че желае да усвои сумата по кредита чрез системата на
„Изипей“ и на датата на подаване на заявлението и на сключването на договора за
кредит заявената сума в размер на 350,00 лв. била наредена в полза на ответника
чрез „Изипей“. Извършвайки паричния превод в полза на ответника, кредиторът
„4финанс“ ЕООД осигурил договорената престация.
С
договор за прехвърляне на вземания (цесия) № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. и приложение № 1
към него задължението на ответника Ц.П. към „4финанс“ ЕООД било изкупено от ищеца
„Кредитреформ България” ЕООД.
При тези фактически твърдения на ищеца същият отправя
искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата 350,00 лева-главница по договор за потребителски
кредит във формата на електронен документ № ********** от 14.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 74,77 лв.-наказателна лихва върху
периода от 15.10.2016 г. до 22.11.2018 г. Претендира разноски.
Ответникът Ц.М.П. не е подал отговор в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК и не е взел становище по иска.
Ответникът, редовно призован за съдебното заседание на 19.12.2019 г., не се явява и не се представлява.
Ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките на чл. 238 и чл.
239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът Ц.М.П. не е представил в срок писмен отговор, не се
е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, т.е. налице са формалните правни основания за
постановяване на такова решение, установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК,
тъй като на ответника Ц.М.П. е указано с връчването на исковата молба, а също
и с връчването на определението за насрочване от 26.11.2019 г. по делото, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по делото писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна
такса за образуване на делото-100,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на
100,00 лв.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.
240, ал.
1 във вр. с чл. 79,
ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Ц.М.П. с ЕГН ********** и с
адрес *** да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „***“ № 10 сумата 350,00 лева-главница по договор за потребителски кредит във формата
на електронен документ № ********** от 14.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 74,77 лева-наказателна лихва върху периода от 15.10.2016 г. до
22.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц.М.П. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., район „***“, ул. „***“ № 10 сумата 100,00 лева-заплатена държавна такса и
сумата 100,00 лева-юрисконсултско
възнаграждение – разноски по гр. дело № 4208/2019
г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: