№ 8
гр. В. 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203380 по описа за 2021 година
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №**********-57 от
29.07.2021г. на Директора на РИОСВ – гр.В. с което на Община А. ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. А., общ. А., ул. „Г.П.“
№58Б, представлявана от А.С.- кмет на община А. на осн. чл. 164, ал.1, вр. чл.
123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено
административно наказание- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10
000 лв. за нарушение на чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.
В жалбата си въззивникът навежда доводи за незаконосъобразно,
неправилно, необосновани и немотивирано Наказателно постановление и
моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, от процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
НП, на сочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна, изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваното НП, като
законосъобразно и правилно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
1
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване,
от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директора на РИОСВ гр. Варна.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На Община А. било издадено Комплексно разрешително № 461-
НО/2013г., издадено от Министъра на околната среда и водите гр. С.
По повод получени жалби за неспазване на условия 4.1. и 11.2.2.7. от КР
№ 461-Н0-И0-АО/2013 г., с оператор община А., издадено от Изпълнителна
агенция по околна среда (ИАОС), била извършена проверка на место от
служители на АОН.
В хода на проверката било установено, че в периода от 27.05.2021 г. до
02.06.2021 г. в Клетка 1 на Регионално депо са приети следните количества
отпадък за депониране на дати: 27.05.2021 г. - 372, 920 т/24 часа; 28.05.2021 г.
- 451,260 т/24 часа; 29.05.2021 г. - 285,460 т/24 часа; 30.05.2021 г. -324,800
т/24 часа; 31.05.2021 г. - 484,240 т/24 часа; 01.06.2021 г. - 367,160 т/24 часа и
на 02.06.2021 г. - 523,300 т/24 часа. Съгласно изискванията на Условие 4.1.,
регламентирани в КР № 461-НО/2013 г., операторът община А. е задължен да
експлоатира депото за неопасни отпадъци, включващо Клетка 1, без да
превишава капацитета от 232 т/24 часа, посочен в таблица 4.1. от КР.
В същият период за депониране в Клетка 1 на Регионалното депо от
община Варна са приети отпадъци с код и наименование: 17 09 04 - Смесени
отпадъци от строителство и събаряне, различни от упоменатите в 17 09 01, 17
09 02 и 17 09 03; 20 03 01 - Смесени битови отпадъци; 20 01 08 -
Биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене; 20 03
06 - Отпадъци от почистване на канализационни системи; 20 03 07 - Обемни
отпадъци.
Една част от тези отпадъци с код и наименование: 20 03 01 - Смесени
2
битови отпадъци; 20 01 08 - Биоразградими отпадъци от кухни и заведения за
обществено хранене; 20 03 06 - Отпадъци от почистване на канализационни
системи и 20 03 07 -Обемни отпадъци, не са предварително третирани.
Съгласно изискванията на Условие 11.2.2.7., регламентирани в КР №
461-Н0-И0-АО/2013 г., операторът община А. е задължен да приема
отпадъците, посочени в Условие 11.2.1. и Условие 11.2.1.1.1.1. само в случай,
че отпадъците са подложени на предварително третиране.
Съгласно чл. 38, ал.1 на Наредба № 6 за условията и изискванията за
изграждане и екстоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за
оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г. с
1
изм. и доп. ДВ, бр. 13/07.02.2017 г.), всички отпадъци, които се приемат на
депа, трябва да бъдат предварително третирани.
Съгласно § 1, точка 25 от допълнителните разпоредби към Наредба № 6
„предварително третиране" са всички физични, термични, химични или
биологични процеси, включително сортирането, които променят
характеристиките на отпадъците с цел да се намали обемът им или опасните
им свойства, за да се улесни по нататъшното им третиране или да се повиши
оползотворяемостта им.
Съгласно Условие 11.2.2.7.1 от КР № 461-НО/2013 г., изискването за
извършване на предварително третиране на отпадъците не се прилага само в
случаите, когато притежателят на отпадъците представи на оператора на
депото доказателства, че предварителното третиране няма да допринесе
съществено за намаляване количеството или опасните свойства на
отпадъците, за намаляване на риска за човешкото здраве или ограничаване на
вредното въздействие върху околната среда, причинени от депонирането на
отпадъците през целия жизнен цикъл на депото.
При съпоставка на приетите количества отпадък на Регионалното депо,
от една страна с изключение на смесения битов отпадъчен поток на община
Варна приет в МБТ на „Екоинвест Асетс" АД на 26.05.2021 г. - 154,74 [t/24h]
и от друга страна за периода 27.05.2021 г. * 02.06.2021 г. проверяващите
установили, че :
След 27.05.2021 г. има трайно превишаване на разрешения капацитет от
232[t/24h];
- Превишението е от 1,84 до 3,38 пъти спрямо приетия на 26.05.2021 г.
3
отпадък, а спрямо допустимия капацитет от 232 [t/24h], превишението е от
1,23 до 2,26 пъти. Тези факти за установени при проверка на входящата
документация на депото.
От извършената съпоставка е видно, че изключението по Условие 11.2.2.7.1
от КР № 461-НО/2013 г. е неприложимо за конкретния случай.
Неизпълнението на Условия 4.1. и 11.2.2.7. от КР № 461-Й0/2013 г. е
установено при извършена проверка на място на Регионално депо, включващо
Клетка 1, с. Въглен и при проверка на представени обобщени справки (от
внедрената информационна система на площадката) по кодове отпадъци за
приетите количества за операция по обезвреждане, обозначена с код D5
(специални проектирани депа), по фирми ра периода от 27.05.2021 г. до
02.06.2021 г., включително.
Гореописаното е отразено в Констативен протокол № 012889/03.06.2021
г. на РИОСВ-Варна. Същият е подписан от началник отдел ООС в община А.
и ръководителя на регионалното депо.
В хода на проверката също така било установено, че част от тези
отпадъци не били предварително третирани, с което било нарушено
изискването на Условие 11.2.2.7, регламентирано в КР № 461-Н0-И0-
А0/2013г.
Поради това на 17.06.2021г. св. Г.Я. съставила АУАН
№**********/17.06.2021г. срещу община А., като контролният орган приел,
че по този начин е осъществен състава на чл.164, ал.1, вр.чл.123в, т.2 от
ЗООС. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
НП, с което община А. е санкционирана с имуществена санкция в размер на
10 000лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от разпита в
съдебно заседание свид. Я. – актосъставител, Ю.З. и Д.М. както и от
присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
4
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното
производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато
административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е
съставен от компетентен орган, съгласно приложеното по преписката копия
от Заповед № РД-202/30.08.2019 г. на Директора на РИОСВ-Варна.
Обжалваното НП е издадено от Директора на РИОСВ-Варна, в кръга на
правомощията му по закон. АУАН и обжалваното НП са съставени
законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакуваният акт и
да налага неговата отмяна. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН, касаещи съставяне на акта и издаване на НП. Предвид на това
настоящата инстанция намира за неоснователни направените в тази връзка
възражения на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни и доводите за маловажност на случая.
Наказващия орган е изложил мотиви в НП защо счита, че конкретния случай
не е маловажен, а именно в случая не се установява да има изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат за по-ниската
степен на обществена опасност на процесното деяние, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид.
В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена
съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
Община А. е нарушила разпоредбата на чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 от
Закона за опазване на околната среда. Разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС
сочи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в
комплексното разрешително. За неизпълнение на отделните условия по
5
издадено Комплексно разрешение, законодателят е предвидил санкция в
приложената в случая разпоредба на чл. 164, ал. 1 от ЗООС.
Съдът намира за установени всички съставомерни по нарушението
факти. Безспорно Община А. има качеството на оператор на инсталация по
смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, за което й е издадено Комплексно
разрешително № 461-Н0/2013 г. от Министъра на околната среда и водите. Не
се спори, че същата експлоатира инсталация, представляваща "Регионално
депо за неопасни отпадъци за общините В. А. и Б., включващо Клетка 1“,
находящо се в землището на с. Въглен, общ. А.. Безспорно съгласно
изискванията на условие 4.1, регламентирано в КР №461-Н0/2013г.
операторът общ. А. е задължен да експлоатира депото за неопасни отпадъци,
включващо Клетка 1 , без да превишава капацитета от 232т/24 часа, посочен в
приложената по делото таблица 4.1 от КР. Въпреки това обаче, операторът
общ. А. е депонирало на въпросната инсталация на 27.05.2021г-372,920 т/24
часа; 28.05.2021г.-451,260 т/24 часа; 29.05.2021г.- 285,460 т/24 часа;
30.05.2021г.-324,800 т/24 часа; 31.05.2021г.- 484,240 т/24 часа; 01.06.2021г.-
367,160 т/24; 02.06.2021г.- 523,300 т/24 часа. При тези данни категорично се
налага извода за нарушено условие 4.1 от КР, съгласно което на притежателя
на конкретното разрешение се разрешава да експлоатира инсталацията без да
превишава капацитета, посочен в таблица към условие 4.1 от КР. Това от своя
страна е довело до нарушаване на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, който задължава
оператора на инсталацията да изпълнява условията в Комплексното
разрешение. Ето защо съдът намира за правилно ангажирана
адиминстративнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Също така
било безспорно установено, че не било спазено Условие 11.2.2.7.1 от КР №
461-НО/2013 г., изискването за извършване на предварително третиране на
отпадъците и същите се приемали без да са преминали предварително
третиране в каквато и да е форма.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил съответната санкционна разпоредба на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, като
е взел предвид, че осъществяването на нарушението е било установено по
безспорен начин. При индивидуализацията на наказанието е съобразил
тежестта на извършеното нарушение, неговата обществена опасност,
цялостното поведение на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство и е определил наказанието в
6
минимално предвидения в приложената санкционна разпоредба, а именно
"имуществена санкция" в размер на 10000/десет хиляди/ лева, в съответствие
с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Фактическите обстоятелства, установени по повод на настоящото
нарушение, не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Конкретното нарушение засяга значимите обществени отношения, които се
защитават с установяване на строго формален, но необходим режим за
осъществяване на дейности, имащи съществено значение за опазване живота
и здравето на членовете на обществото, както и на чистота на заобикалящата
ни среда. Съдът счита, че следва да се отчитат е целите по чл. 2 от ЗООС и
спазването на принципите за опазването на околната среда по чл. 3 от ЗООС.
Не без значение за формиране извод за липса на предпоставки за
квалифициране на случая като маловажен е и обстоятелството, че въпреки
знанието за нарушаване конкретното условие на КР и превишаване
капацитета на процесното депо, жалбоподателят е продължил да експлоатира
въпросната инсталация и да депонира в нея отпадъци и то без да са
преминали предварително третиране. Изложеното до тук е достатъчно за съда
да приеме, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към
обсъждания казус.
В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което Община А. е нарушила разпоредбата на чл. 164, ал. 1, вр. чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда /предишен чл. 125, ал. 1, т.
2 в редакция към ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г. /. Разпоредбата
на чл. 123в, т. 2 от ЗООС сочи, че операторът на инсталацията е длъжен да
изпълнява условията в комплексното разрешително /към момента на
проверката и съставянето на АУАН актуалната разпоредба в тази насока е чл.
125, ал. 1, т. 2 от ЗООС с идентично съдържание на това на т. 2 на чл. 123в от
ЗООС, като изменението е с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г. /. За
неизпълнение на отделните условия по издадено Комплексно разрешение,
законодателят е предвидил санкция в приложената в случая разпоредба на чл.
164, ал. 1 от ЗООС.
Съдът намира за установени всички съставомерни по нарушението
факти. Безспорно Община А. има качеството на оператор на инсталация по
7
смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, за което й е издадено Комплексно
разрешително. Не се спори, че същата есплоатира инсталация,
представляваща "Регионално депо за неопасни. Не се оспорва и
обстоятелството, че съобразно наличната документация на депото
среднодневния капацитет за прием на отпадъци е надхвърлен. При тези данни
категорично се налага извода за нарушено условие 4. 1. от КР, съгласно което
на притежателя на конкретното разрешение се разрешава да експлоатира
инсталацията без да превишава капацитета, посочен в таблица към условие 4.
1. от КР. Това от своя страна е довело до нарушаване на чл. 123в, т. 2 от
ЗООС, който задължава оператора на инсталацията да изпълнява условията в
Комплексното разрешение. Ето защо съдът намира за правилно ангажирана
адиминстративнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил съответната санкционна разпоредба на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, като
е взел предвид, че осъществяването на нарушението е било установено по
безспорен начин. При индивидуализацията на наказанието е съобразил
тежестта на извършеното нарушение, неговата обществена опасност,
цялостното поведение на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство и е определил наказанието в
минимално предвидения в приложената санкционна разпоредба, а именно
"имуществена санкция" в размер на 10000/десет хиляди/ лева, в съответствие
с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Фактическите обстоятелства, установени по повод на настоящото
нарушение, не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Конкретното нарушение засяга значимите обществени отношения, които се
защитават с установяване на строго формален, но необходим режим за
осъществяване на дейности, имащи съществено значение за опазване живота
и здравето на членовете на обществото, както и на чистота на заобикалящата
ни среда. Съдът счита, че следва да се отчитат е целите по чл. 2 от ЗООС и
спазването на принципите за опазването на околната среда по чл. 3 от ЗООС.
Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН е неприложима към обсъждания казус.
Съдът не приема възражението, че няма доказано замърсяване на
околната среда поради факта, че нарушението е формално е без значение дали
8
реално това превишаване е довело до замърсяване на околната среда или не,
както застъпва жалбопдоателя.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат
възложени на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №**********-
57/29.07.2021г. на Директора на РИОСВ- В. с което на Община А., БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. А., общ. А., ул. „Г.П.“
№58Б, представлявана от А.С.- кмет на община А., на осн. чл.164, ал.1, вр.
чл.123в, т.2 от ЗООС е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Община А., БУЛСТАТ *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Варна по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10