Решение по гр. дело №3654/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2243
Дата: 14 октомври 2025 г.
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20252120103654
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2243
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120103654 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на И.
Г. Г., от гр. Бургас, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ....., със
седалище гр. Бургас, с която претендира отмяна на Заповед № .......... год. и на
Заповед №...................... год., изд. от изп. дир. на ответника, с които на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка”, като незаконосъобразни и
немотивирани.
В исковата молба са изложени следните фактически и правни
твърдения: страните са обвързани с трудово правоотношение; по отношение
заповедта от 03.04.2025 год. процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание е опорочена, не са снети писмени обяснения и ищцата не е
изслушана, съгл. императива на чл. 193, ал. 1, КТ; обясненията следва да
бъдат дадени пред субекта на дисциплинарна власт, който следва да ги поиска
в рамките на дисциплинарната процедура и по повод решаването на въпроса
за дисциплинарното наказание, след като наказващият орган е уточнил
нарушенията от обективна и субективна страна; субектът на дисциплинарната
власт е длъжен да уведоми служителя си за конкретните нарушения, за които
му иска обяснение, като посочи техните съществени признаци, което не е
сторено; обясненията, които ищцата е дала, не са по образувано срещу нея
1
дисциплинарно производство, а по искане от прекия й ръководител по повод
изясняване на случай с водомера на аб. № ..........(...........); заповедта е
немотивирана и не отговоря на изискването на чл. 195, КТ, от не нея не става
ясно какво е конкретното нарушение или нарушения, които е извършила
ищцата; в заповедта за наказание не е конкретизирано и посочено коя хипотеза
е нарушена; изложението в заповедта е невярно; при отчитането на уреда на
абонат ...................на 01.08.2024 год. уредът, с който е извършвала отчитането,
е посочил повреда на радио-модула, а на същия ден ищцата е сигнализирала
прекия си ръководител и така тя е изпълнила вменените й с длъжностната
характеристика задължения; смяна на отчетен уред (водомер), сваляне за
проверка и т. н. не са от компетентността на ищцата; при последвал отчет на
03.09.2024 год. водомерът на аб. № ...................е отчетен визуално, а след тази
дата ищцата не е обслужвала повече района; поради пропуски при
последващо отчитане – от друг инкасатор, а не от ищцата, водомерът е
отчитан по данни от радио-модула, а не визуално, което води до разминаване
между данните от радио-модула и действителните; още преди да проведе
дисциплинарната процедура ответникът е взел решение да наложи наказание
на ищеца, което е грубо нарушение на императивните разпоредби на чл. 193,
КТ и представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, КТ; работодателят
е търсил начин да окаже натиск върху ищцата, за да я принуди да напусне
работа; налице е само формално спазване на процедурата, но привидно
формалното изпълнение на законово задължение не е равно на реално
изпълнение; не са налице извършени нарушения, още по-малко виновно,
каквото е изискването на чл. 186, КТ; ищцата подробно е обосновала защо не
е налице нарушение в отправеното си възражение срещу доклада; не е
изяснено има ли настъпили неблагоприятни последици за ответното
дружество и/или за работещите в него, и/или възникнала опасност от такива
последици, а тази липса поставя съда в невъзможност да извърши преценка
относно тежестта на твърдяното нарушение и дали наложеното наказание
отговоря на тежестта на извършеното, или е несъразмерно – съгл. чл. 189, ал.
1, КТ; налице е несъразмерност на наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание с тежестта на евентуално извършените от нея дисциплинарни
нарушения; при налагане на наказанието не са взети предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
служителя; относно заповедта от 14.05.2025 год. е допуснато нарушение на чл.
2
193, ал. 1, КТ, въпреки че са поискани обяснения от ищцата; в писмото, с
което се искат обяснения, се цитират други документи, които не са сведени до
знанието на ищцата, за да може тя да разбере, за какво точно се касае и в
какво е обвинена; заповедта е немотивирана и не отговоря на изискването на
чл. 195, КТ, от нея не става ясно какво е конкретното нарушение или
нарушения, които е извършила ищцата; изложеното в заповедта е невярно; от
ищцата не са искани обяснения за неотчитане по график на водомери и защо
не е регистрирала повредени водомери или такива с изтекъл или наближаващ
срок на метрологична годност; водомерът не е отчитан неправилно, докато
ищцата е отговаряла за него; районът е предаден на нов инкасатор, а към
момента на предаване не са установени нередности; в заповедта за наказание
не е конкретизирано коя хипотеза е нарушена; в писмото, с което се искат
обяснения, и в заповедта за наказание не се посочва кои са тези „други
задачи“, които са възложени от пряк ръководител и не са били изпълнени от
ищцата; до момента, до който водомерът е бил отчитан от ищцата, не са
установени повреди и неточно отчитане; извън правомощията и задълженията
на ищцата е да разпорежда смяна и проверка за изправност на измервателните
уреди (водомери), тя може само да сигнализира отговорните за това
служители; водомерът на партида с номер ....(.....) – парк Росенец, е бил
отчитан от ищцата до м. септември 2024 год., а след това – от З...И..Т..; около
два месеца след монтажа на водомера ищцата и служителят, заемащ длъжност
„.....“ и техн. ръководител Св. И..са извършили проверка, а данните от нея са
обективирани в протокол; за този абонатен номер водомерът е отчитал в
системата, че е изправен и отчита потреблението; на 06.11.2024 год. е
извършена проверка от инспектор С..Б..в присъствието на З..Т.., съставен е
протокол, че водомерът е изправен, с пломба, няма нерегламентирани
включвания, няма забележки и е отчетен на показание 168; на 06.11.2024 год. е
извършена нова проверка, при която е установено, че водомерът е изправен;
145 куб. м. вода са натрупани след проверката от 06.11.2024 год.
Ищецът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на
деловодните разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 357 във вр. с чл. 358 и чл.
188, т. 1, КТ.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен, изложил е следните
насрещни твърдения: неверни са твърденията на ищцата за неспазена
процедура по налагане на дисциплинарно наказание; ищцата заема
3
длъжността „.... .....“, което обстоятелство не е спорно между страните; със
заповедта от 03.04.2025 год. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ за нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 10, КТ – неизпълнение на други
трудови задължения, определени при възникването на трудовото
правоотношение в длъжностната характеристика от 01.03.2020 год.; тази
заповед е издадена въз основа на Рапорт № ........ год. на М..С.., ръководител
„..........“, и се отнася за извършена проверка по партида № ......., карнет ........ на
Рибарско селище парк Росенец; при проверка в базата данни е установено, че
водомерът сигнализира за механична манипулация, след демонтирането му е
установено разминаване в показанията на водомера и радио-модула и няма
показания за изразходена вода за периода 01.12.2023-01.08.2024 год., а през
съответните периоди на 2023 год. и 2022 год. има показания на водомера; на
28.04.2022 год. и 31.10.2024 год. не е извършван визуален контакт на
водомера; във връзка с инициираната от изпълнителния директор процедура
са изискани писмени обяснения от служителя, който е бил отчетник на
измервателните уреди през периода 01.12.2023-01.08.2024 год.; ищцата е
представила писмени обяснения с вх. № ТРД-51-5/06.03.2025 год.; неверни са
твърденията на ищцата, че „не е налице повреда“; фактът, че на 01.08.2024
год. ищцата твърди, че е сезирала прекия си ръководител, не обяснява периода
от 01.12.2023 год., за който са налице данни за некоректно отчитане; обектът е
сезонен и функционира активно през лятото и липсва обяснение защо именно
през летния сезон на 2024 год. потреблението в имота е нулево; по отношение
заповедта от 14.05.2025 год. – тя е във връзка с Рапорт № Трд-93/24.03.2025
год. на Г..К.., Технически ръководител, звено Бургас; заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена въз основа на изготвен доклад с вх. №
АД-02-78/19.04.2024 год. от С..П..– ръководител звено „Вътрешен одит“; при
извършена проверка е установено, че по отчет на радиомодула показанието е
168 куб. м. вода, а по показание на водомера количеството е 313 куб. м.; от
03.10.2023 г. до 31.01.2025 год. водомерът е отчитал едно и също показание и е
показвал „Механична манипулация“; с писмо с изх. № ТрД-109.1/09.04.2025
год. изп. дир. на работодателя е поискал обяснения от служителя И. Г. и те са
дадени писмено – с вх. № ТрД-109.3/14.04.2025 год.; видно от тези обяснения,
ищцата е била напълно наясно с характера на поставените й въпроси, както и
с проблема с процесния имот, за който дава подробни, макар и
незадоволителни обяснения; посочените от ищеца документи (Заявление с вх.
№ К-804/2025 год. и др.) са ирелевантни за констатираните нередности и по
никакъв начин не се отнасят към нарушенията, извършени от служителя; след
предоставяне на обясненията от ищцата е взето становище от юридическия
отдел на работодателя; ищцата е проявявала системна липса на ангажираност
и пренебрегване на служебните си задължения, изразяващи се в неправилно и
некоректно отчитане на абонати на водоснабдителното дружество, въпреки
очевидни индикации за манипулация на данните, и без да предприеме всички
необходими мерки за уведомяване за съществуващите проблеми;
неправилното отчитане на потреблението на отделни абонати води до
4
негативни последици и загуби не само за дружеството, но и за останалите
потребители на услугата, поради неравнопоставеност на същите е
нееквивалентност на цените.
Ответникът е ангажирал писмени доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от писмените доказателства,
че страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което
ищецът И. Г. заема длъжността „.....” в предприятието на ответника. Трудовите
задължения на ищеца-служител са посочени в длъжностна характеристика,
връчена й на 01.03.2020 год.
На 03.04.2025 год. работодателят е издал Заповед № ...., с която, на
основание чл. 188, т. 1 и чл. 187, т. 10, КТ, е наложил на служителя си И. Г.
дисциплинарно наказание „Забележка” – за неизпълнение на трудовите й
задължения по т. т. 1 и 13 от длъжностната характеристика. По отношение
тази заповед липсват данни работодателят предварително да е изслушал
служителя И. Г. или да е приел писмените й обяснения, по реда на чл. 193, ал.
1, КТ.
С втората заповед, предмет на предявения иск – № ..... год.,
работодателят е наложил на служителя И. Г. същото дисциплинарно
наказание, за неизпълнение на трудовите задължения по т. т. 1, 5, 9, 13 и 17 от
длъжностната характеристика. Преди издаването на тази заповед, на 11.04.
работодателят е връчил писмена покана до И. Г. – л. 39 по описа на делото, за
представяне на писмени обяснения по отношение следното обстоятелство:
каква е причината да не е направен визуален отчет на водомера за партида с
аб. № .....за периода 03.10.2023-31.01.2025 год.
Ищецът И. Г. твърди, че наложените й две дисциплинарни наказания са
незаконосъобразни, тъй като заповедите не са мотивирани, не са извършени
нарушения на трудовата дисциплина и работодателят не е спазил изискването
за предварително изслушване на обяснения от санкционирания служител – чл.
193, ал. 1, КТ.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения иск за отмяна на двете дисциплинарни наказания за основателен.
5
Съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на
процесните две дисциплинарни наказания са безспорни факти, доказани с
представените писмени заповеди на работодателя от 03.04. и 14.05.2025 год. В
тежест на ответника-работодател е провеждане главно и пълно доказване на
законосъобразността на наложените наказания, в т. ч. и спазване на
императивните законови изисквания за провеждане на двете дисциплинарни
производства – чл. 154, ал. 1, ГПК. Такова изискване е предвидено в чл. 193,
ал. 1, КТ – за предварително изслушване обясненията на работника/служителя
или за приемане на писмените му обяснения. Съдът приема, че в разглеждания
казус няма доказателства за надлежно изпълнение на това задължение на
работодателя по отношение заповедта от 03.04.2025 год. В нейното
съдържание е обективирано признанието на ответника, че „… не са поискани
писмени обяснения“ от И. Г., но тя е представила такива с писмо от 06.03.2025
год., които са приети от насрещната страна.
Целта на задължението по чл. 193, ал. 1, КТ, за предварително
изслушване на работника/служителя или за приемане за писмените му
обяснения, е осигуряване на възможност за работодателя да съобрази всички
обстоятелства във връзка с констатираните дисциплинарни нарушения, за
които е образувано дисциплинарното производство – вж. Решение №
221/30.07.2014 год. по гр. д. № 7639/2013 год. на IV ГО на ВКС, постановено
по чл. 290, ГПК. В разглеждания казус не може да установи за какви
нарушения, извършени от ищеца, ответникът му е наложил дисциплинарно
наказание, съгласно заповедта от 03.04.2025 год. В мотивната част на тази
заповед е посочено, че за периода 01.12.2023-01.08.2024 год. отчетник за обект
с аб. № .....– в Парк „Росенец“, Рибарско селище, е била И. Г., но липсва ясно и
конкретно посочено нарушение на трудовите задължения и в какво се състои
то, еднократно или системно е, как е преценена тежестта на нарушението и
какви вредоносни последици са настъпили от него. Констатираните от
работодателя конкретни нарушения на трудовите задължения следва да бъдат
съобщени на служителя и именно за тях да бъде поискано изслушването му
или представяне на писмените му обяснения. В настоящия казус
работодателят не е уведомил И. Г. за кое свое поведение, противоречащо на
длъжностната й характеристика, тя следва да изложи обяснения. Предвид
липсата на ангажирани доказателства за изпълнение на задължението на
работодателя по чл. 193, ал. 1, КТ, приложение намира нормата на чл. 193, ал.
6
2, КТ и съдът следва да отмени заповедта от 03.04.2025 год., без да разглежда
делото по същество.
С втората обжалвана заповед – № ...... год., е наложено дисциплинарно
наказание за неизпълнение на трудови задължения на И. Г., свързани с аб. №
....., за имот в местността „....“, в землището на кв. .......... В заповедта е
посочено, че водомерът за обекта е бил отчитан от ищеца Г. до м. октомври
2024 год.; изложени са твърдения на работодателя за следните обстоятелства:
свален радио-модул на водомера, налична разлика в показанията на водомера и
на радио-модула, както и за непроменено показание на водомера през периода
03.10.2023-31.01.2025 год., а уредът показвал „Механична манипулация“.
Заповедта не съдържа обективирани извода на работодателя за това в какво се
състои неизпълненото служебно задължение на ищеца – чрез действие или
бездействие е извършено то, за кой периода се отнася неизпълнението, каква е
значимостта му, пълно или частично е то, дали и какви последици са
настъпили или са могли да настъпят от него, субективното отношение на
служителя към нарушението. Предвид липсата на данни за волята на
работодателя кое поведение на служителя е счел за нарушаващо трудовите
задължения, за съда е налице пълна невъзможност за извършване на преценка
за законосъобразното налагане на избраното дисциплинарно наказание и дали
то е съобразено с трите кумулативни критерия по чл. 189, ал. 1, КТ (в тази
насока са Решение № 50027/11.09.2023 год. по гр. д. № 856/2022 год. на IV ГО
на ВКС и Решение № 75/10.06.2015 год. по гр. д. № 5735/2014 год. на IV ГО на
ВКС, постановени по чл. 290, ГПК). Визираното в поканата от 11.04.2025 год.
нарушение – бездействие за визуално отчитане през периода 03.10.2023-
31.01.2025 год., обхваща и времевия отрязък м. октомври 2024-м. януари 2025
год. – през него И. Г. не е била отчетник на партидата с аб. № 713495, поради
което не може да се приеме, че ищецът е извършил нарушение.
Изложеното налага извода, че и второто наложено дисциплинарно
наказание е незаконосъобразно, поради което то следва да бъде отменено.
Основателността на претенцията налага, в полза на ищеца И. Г. да
бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски в размер от 800 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1,
ГПК, чл. 5, ЗДТ и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати по
7
настоящото дело държавна такса върху уважените искове – в общ размер от 50
лева.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно дисциплинарното наказание
„Забележка”, наложено на основание чл. 188, т. 1 и чл. 187, ал. 1, т. 10, КТ на
ищеца И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ................, със Заповед № .............
год. на директора на ответника-работодател – „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр.
.............
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно дисциплинарното наказание
„Забележка”, наложено на основание чл. 188, т. 1 и чл. 187, ал. 1, т. т. 3 и 10,
КТ на ищеца И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ...................., със Заповед №
........... год. на директора на ответника-работодател – „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр.
..............
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление ...............на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ..........., деловодни разноски в
размер от 800 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление гр................да заплати на БсРС държавна
такса в размер от 50 лева..
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

8