РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Първомай, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20245340100199 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на С. Г. М., че
дължи на „Йеттел България” ЕАД следните суми:
1) 158,52 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги
съгласно Договор за мобилни услуги № *********/22.09.2018 г., изменен с
Допълнително споразумение № *********/16.03.2021 г. към него, и Договор за
мобилни услуги № *********/17.08.2021 г. за периода 05.09.2021 г. – 04.12.2021 г.;
2) 110,46 лв. – незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства
SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black и ACCESSORIES HUAWEI Band 6 Pink и
комплект от 4 бр. аксесоари съгласно договори за лизинг от 25.11.2019 г. и 17.08.2021
г.;
3) 189,65 лв. – договорни неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № *********/22.09.2018 г., изменен с Допълнително споразумение №
*********/16.03.2021 г. към него, и Договор за мобилни услуги №
*********/17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 379 от 04.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 658/2023 г. по описа на РС
Първомай.
Ищецът твърди, че с ответника С. Г. М. сключил Договор за мобилни услуги №
*********/22.09.2018 г., изменен с Допълнително споразумение №
*********/16.03.2021 г. към него, и Договор за мобилни услуги №
*********/17.08.2021 г., съгласно които на клиента били предоставени следните
1
телефонни номера: *** и ***. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си
по тези договори за периода 05.09.2021 г. – 04.12.2021 г. на обща стойност 158,52 лв.
Посочено е още, че на 25.11.2019 г. ищецът предоставил на абоната съгласно договори
за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black и комплект от
4 бр. аксесоари, а на 17.08.2021 г. – мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI
Band 6 Pink. От своя страна, ответникът поел задължение за ползването на всяко едно
устройство да заплаща лизингови вноски за период от 23 месеца. Поради
неизпълнение на задължението на абоната да заплати в срок дължимите месечни
плащания, на основание чл. 12 от ОУ към договора за лизинг били обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски. Общият размер на задълженията по
договорите за лизинг възлизали на 110,46 лв. Твърди се, че договорите за мобилни
услуги били прекратени предсрочно по вина на потребителя поради изпадането му в
забава. В случай на предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
така опредЕ.та неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти без ДДС. В тази хипотеза потребителят дължал и част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай че такива отстъпки
са уговорени от страните. Предвид изложеното претендира неустойка за
прекратяването на всички договори в размер на 189,65 лв., включваща три стандартни
месечни абонамента и добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план. Тъй като длъжникът не заплатил дължимите суми,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираните суми. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 658/2023
г. по описа на РС Първомай и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
горепосочените суми. С оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявил установителни искове за
вземанията си. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника – адв. З., с който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че липсвала яснота
относно начина на определяне на начислената неустойка. Изразено е становище, че
така определените от ищеца суми водели до неоснователно му облагодетелстване, като
същевременно допълнително натоварвали потребителя. По тези съображения моли да
бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 658/2023 г. по описа на РС Първомай се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 379/04.12.2023 г. за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 127,91 лв.,
представляваща стойност на предоставени мобилни услуги за периода 05.09.2021 г. –
04.12.2021 г. съгласно Договор за мобилни услуги № *********/22.09.2018 г., изменен
с Допълнително споразумение № *********/16.03.2021 г. към него, 150,69 лв. –
неустойка за неизпълнение на задълженията по горепосочения договор, 30,61 лв.,
представляваща стойност на предоставени мобилни услуги за периода 05.09.2021 г. –
04.12.2021 г. съгласно Договор за мобилни услуги № *********/17.08.2021 г., 38,96 лв.
2
– неустойка за неизпълнение на задълженията по горепосочения договор, 13,98 лв. –
лизингови вноски за периода от 05.09.2021 г. до 04.11.2021 г. по договор за лизинг от
25.11.2019 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black, 4,30 лв.
– лизингови вноски за периода от 05.09.2021 г. до 04.11.2021 г. по договор за лизинг на
базови аксесоари от 25.11.2019 г., и 92,18 лв. – лизингови вноски за периода от
05.09.2021 г. до 25.10.2022 г. по договор за лизинг от 17.08.2021 г. на мобилно
устройство ACCESSORIES HUAWEI Band 6 Pink, ведно със законната лихва върху
тези суми от 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лв. – платена
държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на
указанията на съда на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От събраните по делото доказателства се изяснява, че между страните на
22.09.2018 г. е сключен договор № *********, а на 17.08.2021 г. – договор №
*********, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилни услуги за телефонни номера *** и *** съобразно условията на месечен
абонамент. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща месечна
абонаментна такса за първия телефонен номер в размер на 14,99 лв., а за втория – в
размер на 8,99 лв. за първоначалния срок на договора и 11,99 лв. след изтичане на
първоначалния срок на договора. С Допълнителни споразумения № ********* от
25.11.2019 г. № *********/16.03.2021 г. страните са постигнали съгласие за изменение
на абонаментния план за телефонен номер ***, като дължимата от ответника месечна
такса е увеличена на 36,99 лв. за първоначалния срок на договора и 44,99 лв. след
изтичане на първоначалния срок на договора. В допълнителните споразумения и
договора за мобилни услуги от 17.08.2021 г. се съдържа клауза, която предвижда, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,
неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни
абонаменти, но за не повече от три месеца. В тази хипотеза, в случай че са били
налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят
дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия
месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора.
Също така от наличните доказателства се установява, че между страните са
сключени на 25.11.2019 г. договор за лизинг и договор за лизинг на базови аксесоари,
съгласно които ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника,
в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black и комплект от 4 бр. аксесоари
срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на
160,77 лв. за първото устройство и 51,72 лв. за пакета от базови аксесоари. Договорите
са със срок от 23 месеца, като са приложени погасителни планове, съгласно които
лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер
на 6,99 лв. по първия договор и в размер на 2,15 лв. по втория договор. Приложен е и
договор за лизинг от 17.08.2021 г., от който се изяснява, че ищецът е предоставил на
ответника мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI Band 6 Pink за временно
ползване, за което ответникът е поел задължение да заплати обща лизингова цена в
размер на 96,37 лв., която следва да се издължи посредством 23 месечни вноски в
3
размер на 4,19 лв. всяка. Според чл. 4 от договорите с подписването им
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройствата във вид,
годен за употреба.
За ползваните от абоната С. Г. М. мобилни номера *** и *** ищецът е издал
три броя фактури на обща стойност 173,60 лв., както следва:
- фактура № **********/05.10.2021 г., с падеж на плащане 20.10.2021 г., за
отчетен период от 05.09.2021 г. до 04.10.2021 г., за сумата от 50,78 лв., ведно с
описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този
период са дължими и лизингови вноски в размер на 13,33 лв.;
- фактура № **********/05.11.2021 г., с падеж на плащане 20.11.2021 г., за
отчетен период от 05.10.2021 г. до 04.11.2021 г., за сумата от 45,97 лв., ведно с
описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този
период са дължими и лизингови вноски в размер на 13,33 лв.;
- фактура № **********/05.12.2021 г., с падеж на плащане 20.12.2021 г., за
отчетен период от 05.11.2021 г. до 04.12.2021 г., за сумата от 46 лв., ведно с описание
на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този период са
дължими и лизингови вноски в размер на 4,19 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск е от значение установяването в
обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: валидно
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че
ищецът е предоставил тези услуги на ответника през исковия период.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че в разглеждания случай между
страните са съществували облигационни правоотношения, по силата на които ищецът
се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на
уговорената цена съобразно тарифния план. С оглед естеството на договорите и
представените писмени доказателства, съдът приема, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника съгласно
тарифния план. Поради това и като съобрази, че към изброените по-горе фактури,
неоспорени от ответната страна, са приложени детайлни справки за потреблението от
ползваните от ответника телефонни номера, съдът приема, че установителния иск е
основателен до сумата от 142,75 лв. Към тази сума не следва да се включват
начислените от ищеца 3 бр. застрахователни премии в размер на 5,49 лв. всяка, тъй
като те не представляват абонаментни такси и предоставени услуги съгласно договора
за мобилни услуги, както е предявена претенцията в заявлението по чл. 410 ГПК. Те се
дължат по силата на застрахователен договор (какъвто нито се твърди да е сключен,
нито е представен), а не на основание договора за мобилни услуги. Поради това е
недопустимо застрахователните премии да се претендират от ищеца като потребени
мобилни услуги. В тази връзка следва да се изясни, че с оглед действащия в
гражданския процес принцип на диспозитивното начало ищецът е този, който на
основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК трябва да посочи обстоятелства, на които се
основава искът, и да заяви каква е претенцията му. Съдът няма задължение да извлича
волята на ищеца от приложените към исковата молба доказателства. Ето защо и тъй
като изрично е посочено, че цялата сума съставлява стойност на предоставени
4
електронни съобщителни услуги и месечни абонаментни такси, а и няма
доказателства за незаплатени мобилни услуги над сумата от 142,75 лв., съдът приема,
че за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 158,52 лв. искът подлежи
на отхвърляне. В тази връзка ответникът, при разпредЕ. за него доказателствена
тежест с доклада по делото, не е ангажирал доказателства да е изпълнил процесното
задължение. Като законна последица от уважаване на предявения иск за сумата от
142,75 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
За успешното провеждане на този иск ищецът следва да установи наличието на
действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на което
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата вещ
за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят
да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за
обичайното или уговореното потребление.
В разглеждания случай от доказателствата се установява, че страните са
обвързани от три договора за лизинг, като ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника за временно ползване лизингованите вещи. Също така се
изяснява, че от м. септември 2021 г. ответникът не е заплащал дължимите лизингови
вноски. С оглед всичко изложено и доколкото се установява, че ищецът е предоставил
за ползване на ответника мобилните устройства и базовите аксесоари във вид, годен за
употреба, и са изтекли сроковете на лизинговите договори, то съдът намира, че
ответникът е следвало да заплати остатъка от лизинговите вноски в общ размер на
110,46 лв. Поради това следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането.
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира опредЕ.
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите
от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е
налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги,
както и че договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът
намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от което
следва, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната
неустойка. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от събраните
доказателства не се установява кога са били прекратени договорните правоотношения
с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати
договора, е уведомила другата. Тук следва да се отбележи, че надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за
този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото в случая не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
5
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава
от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно
прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но
не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната страна
да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да
бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника (така Решение №
76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о.). Това се потвърждава и от
предприетите от самия ищец действия, доколкото е направил опит да отправи
изявление до ответника за прекратяване на договора. Но съдът намира, че то не би
могло да предизвика промяна в правната сфера на ответника, тъй като на първо място
не е подписано и не са налице доказателства, че лицето В. А. е упълномощен от
законния представител на дружеството да подписва изявления за прекратяване на
договори. Отделно от това, не е доказано, че изявлението за разваляне на договора е
достигнало до знанието на ответника, защото липсва известие за доставяне, че
пратката е приета от ответника или негов представител. Поради всичко изложено,
съдът счита, че не е доказано операторът да е връчил на абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори и да се
приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това
разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от особения представител
на ответника и след като е бил изтекъл срокът на договорите за мобилни услуги на
16.03.2023 г. и 17.08.2023 г. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че
връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК не може да замести отправеното от кредитора
уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлява акт на съда, а не
волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено, съдът
намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорното правоотношение преди датата на подаване на исковата молба, поради
което липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
По изложените по-горе съображения, че ищецът не е упражнил надлежно
правото си да прекрати договорите за мобилни услуги преди да изтече срокът им,
съдът намира, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на
начислената неустойка, тъй като безспорно в случая става въпрос за неустойка,
дължима при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника (в тази насока са и разясненията, съдържащи се в ТР № 7 от 13.11.2014 г. по
тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
За пълнота на изложението и тъй като съдът следи служебно за нищожност на
договора поради наличието на неравноправни клаузи, следва да се посочи, че
неустоечната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при прекратяване на
договора в размер на всички, но не повече от три месечни, е неравноправна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не е съобразена с размера на евентуалните
вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с
пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването им е
свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването
вече няма да бъдат предоставяни. При тяхното приложение се стига до положение,
при което, въпреки липсата на съществуващо правоотношение между страните
6
(прекратен договор), мобилният оператор продължава да получава „възнаграждение“
по вече прекратения договор, без да предоставя насрещна услуга на потребителя. В
тази хипотеза независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или
три месеца преди края му дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че
неизпълнението е различно. Следователно, колкото е по-малко неизпълнението,
толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва за плати. На следващо
място, не е посочено по разбираем и ясен начин как се формира размерът на тази
дължима неустойка досежно употребения израз, че месечният абонамент, приложим за
нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана. Така
потребителят е поставен в невъзможност към момента на сключване на договора да
определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи
при отказ или неизпълнение на договора и какви ще бъдат икономическите последици
за него от сключване на договора, което е в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Отделно от това, по отношение втория вид неустойка, предвиждаща заплащане
на разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, следва да
се има предвид, че клаузата е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация
относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното
прекратяване. Поради това съдът намира, че тази уговорка налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП), а именно ценовата листа на
оператора, върху параметрите на която влияние има само той и по този начин не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП). С оглед всичко изложено съдът приема, че
кумулативното прилагане на две неустойки води до начисляване на значителни по
размер суми, които не съответстват на претърпените от търговеца вреди, поради което
в крайна сметка се стига до заплащане на необосновано висока неустойка по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В тази връзка следва да се изтъкне, че с предвиждането за
едно и също неизпълнение на две различни и едновременно дължими санкции
безспорно се надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и
се накърняват добрите нрави и справедливостта. Следователно неустоечните клаузи
противоречат и на добрите нрави, доколкото не изпълняват присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явяват средство за
неоснователно обогатяване на доставчика на услуги, който получава правото да
реализира уговорената по договора печалба, без да предоставя насрещната своя
престация – предоставяне на услугата за съответния период. Ето защо и поради
кумулативното предвиждане на две неустойки за неизпълнение на едно и също
задължение, съдът намира, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в този размер.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че установителният иск за
дължимостта на неустойките в общ размер на 189,65 лв. по Договор за мобилни услуги
№ *********/22.09.2018 г., изменен с Допълнително споразумение №
*********/16.03.2021 г. към него, и Договор за мобилни услуги №
*********/17.08.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
7
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за държавна
такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото производство е заплатил
държавна такса в размер на 125 лв., 480 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. за
възнаграждение за особен представител. С оглед всичко изложено и предвид
уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски в размер на 278,81 лв., както и тези, направени в
хода на настоящото производство, които възлизат на 554,86 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД
по отношение на С. Г. М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, че
дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
следните суми: 142,75 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни
услуги съгласно Договор за мобилни услуги № *********/22.09.2018 г., изменен с
Допълнително споразумение № *********/16.03.2021 г. към него, и Договор за
мобилни услуги № *********/17.08.2021 г. за периода 05.09.2021 г. – 04.12.2021 г., и
110,46 лв. – незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства SAMSUNG Galaxy
A10 32GB Dual Black и ACCESSORIES HUAWEI Band 6 Pink и комплект от 4 бр.
аксесоари съгласно договори за лизинг от 25.11.2019 г. и 17.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
17.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата
от 142,75 лв. до пълния предявен размер от 158,52 лв. за електронни съобщителни
услуги ОТХВЪРЛЯ иска, за които суми е издадена Заповед № 379 от 04.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 658/2023 г. по описа
на РС Първомай.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу С. Г. М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на С. Г. М., че дължи на „Йеттел
България“ ЕАД сумата от 189,65 лв. – договорни неустойки за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/22.09.2018 г., изменен с
Допълнително споразумение № *********/16.03.2021 г. към него, и Договор за
мобилни услуги № *********/17.08.2021 г., за която сума е издадена Заповед № 379 от
04.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
658/2023 г. по описа на РС Първомай.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, да
заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 278,81 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 554,86
лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ВХ
8
Съдия при Районен съд – Първомай: _______________________
9