РЕШЕНИЕ
№ 4281
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110170714 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявен от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК
„Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 от Кодекса
за застраховането (КЗ) за признаване за установено съществуването на сума в размер на
393.16 лева, с включени в нея ликвидационни разноски от 15.00 лева, представляваща
регресна претенция за изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
.../2024г., която щета е образувана за вреди по лек автомобил марка „Сузуки Суифт“, с рег. №
...., в резултат на ПТП, настъпило на 20.02.2024г., в гр.София, на паркинг, находящ се на бул.
„Черни връх“ № 43А, причинено виновно от водача на л.а. „Фолксваген Шаран“, с рег. № ....,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2024г., до
окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.02.2024г., в гр.София, на паркинг, находящ се на бул. „Черни
връх“ № 43А, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Фолксваген Шаран“, с рег. № ...,
който предприел маневра за излизане от ред от паркоместа на заден ход, в хода на която
ударил паркирания от негова дясна страна л.а. „Сузуки Суифт“, с рег. № ..., като с
поведението си нарушил текстът на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Релевира, че по повод на
произшествието бил съставен двустранен констативен протокол, в който били отразени
обстоятелствата около настъпване на инцидента, включително вината на водача на л.а.
„Фолксваген Шаран“, с рег. № СА 8551 НВ, и понесените от л.а. „Сузуки Суифт“, с рег. № ....
1
вреди. Сочи, че виновното МПС е застраховано при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието. Поддържа,
че в резултат на ПТП другият участник в него - лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ....,
е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по
договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица № ...., валидна към датата на ПТП,
поради което насочва претенцията си към този застраховател, който дължи репариране на
платеното от ищеца обезщетение. Заявява, че щетите по автомобила били описани, а после
отстранени, за което била издадена фактура на стойност от 378.16 лева, платени от ищеца на
03.04.2024г. Пояснява, че е поканил ответника да репарира вредите, които възлизали в общ
размер на 393.16 лева, с включени 15.00 лева ликвидационни разноски. Поканата била
получена на 10.06.2024г., но плащане не постъпило. При тези доводи моли искът да бъде
уважен. Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на съдебно-
автотехническа експертиза. Претендира разноски.
Ответникът оспорва допустимостта на производството с довод, че ищецът не е поканил
ответника извънсъдебно да плати вземането, тъй като е изпратил писмо, съдържащо
описание на 15 броя преписки, както и защото документите за тази преписка по щета били
изпратени в копие, а не оригинал. При условията на евентуалност – оспорва иска като
неоснователен с довод, че протоколът не е съставен по предвидения в закона ред, тъй като
след проверка е установено, че няма съгласие между участниците за вината. Оспорва
механизма на произшествието и вината на водача, застрахован при него. Възразява по
размера на обезщетението с довод, че е завишен и не отговаря на действително
претърпените вреди. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски. Поставя въпроси към съдебно-автотехническата експертиза.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят и се доказва от материалите по делото - застрахователна полица
2
№..../2023г., че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ с
клауза „Пълно Каско“, валидна към датата на произшествието, или за периода 03.04.2023г.-
02.04.2024г., за л.а. „Сузуки Суифт“, с рег. № ..... Не се спори, че съгласно ОУ, приложими
към договора, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от пътно-транспортно
произшествие, се покриват от застрахователя /Раздел II, т. 14 от ОУ/.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 20.02.2024г., с който водачите на
участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно
местонастъпването му, понесените материални щети, както и механизма. В протокола са
отразени участниците – превозно средство А – л.а. Фолксваген Шаран“, с рег. № .... и
превозно средство Б – л.а. „Сузуки Суифт“, с рег. № ...... В графа 12 – „Обстоятелства“ е
отразено, че произшествието е настъпило за превозно средство „А“ при тръгване, а за
превозно средство „Б“ в паркирано състояние. В схемата е отразено движението на
автомобилите до удара, както и понесените от превозно средство Б щети – предна броня.
Съставянето на протокола по предвидения ред е оспорено, но оспорването остава
несподелено. Протоколът е попълнен от участниците в произшествието, съдържа нужните
реквизити, поради което и след като не е оспорено авторството му, се ползва с формална
доказателствена сила. Силата на протокола, макар неоспорена, не се разколебава, тъй като от
разпита на свидетелите, се установява, че подписите са положени от водачите. Протоколът
не съдържа посочване за вината, което отбелязване в принципен план не е част от
доказателствената сила на документа, по които две причини оспорването на ответника не
само не може да бъде споделено, но и не съответства на правната логика. В допълнение,
механизма на произшествието подлежи на доказване с всички доказателствени средства,
сред които и този протокол, който като автентичен документ следва да се ползва от съдебния
състав при изграждане на фактическите изводи, наред с останалите доказателства, които
оценени поотделно и в съвкупност, позволяват да се установи случилото се на 20.02.2024г.
Видно от приложено искане до ищеца за обезщетяване на вредите по л.а. „Сузуки
Суифт“, с рег. № ...., се извежда, че същите са настъпили на 20.02.2024г. около 10:25 часа,
когато този лек автомобил е бил в паркирано състояние и при маневра на другия лек
автомобил за излизане на заден ход от съседното пракомясто е разлизиран удар.
Обявено е за безспорно между страните, че ответникът е застраховател по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка л.а. „Фолксваген
Шаран“, с рег. № ...., валиден към датата на ПТП.
Представена е преписка по щета № ...../2024г. на ищеца, от която се установява, че л.а.
„Сузуки Суифт“, с рег. № ...., е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите –
облицовка предна броня, и оценка. Стойността на щетите била определена на 378.16 лева,
заплатени от „Дженерали Застраховане“ АД на дружеството, извършило ремонта, и е сторил
ликвидационни разходи в размер на 15 лева, които обстоятелства са обявени за безспорни с
доклада по делото, срещу който няма възражения.
Противно на въведеното от ответника възражение, по делото е приложена е покана от
ищеца до ответника /л.29-30/, от която се установява, че сумата, ведно с направените
3
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, т.е. общо 393.16 лева, е била предмет на
регресна претенция, получена от адресата на 10.06.2024г.
За изясняване на спора по делото е разпитан водача на уведения л.а. „Сузуки Суифт“, с
рег. № .... - Г. А. А., и очевидец на инцидента - П. А. Б. От показанията им се установява, че
се е случило ПТП на паркинга пред офиса, в който свидетелите работили, намиращ се в
гр.София, на ул. Н. В. № ... и бул. „Ч. в.“ № .... Лек автомобил Сузуки Суифт, бял на цвят,
бил паркиран на паркинга в очертанията на паркомястото с предницата за излизане, а
задницата била плътно до стената. До него бил паркиран друг автомобил – ван. При маневра
за излизане от паркомястото на заден ход водачът на този автомобил ударил с предната си
дясна част предната дясна броня на паркирания л.а. Сузуки Суифт. Вредите по л.а. Сузуки
Суифт били на предна броня в дясната част – извадила се и била одрана. На място водачите
съставили протокол. Показанията и на двамата свидетели се ползват с доверие от съдебния
състав като обективно дадени от лица, възпроизвеждащи лични възприятия, чийто разказ е
последователен, логичен и взаимно припокриващ се и кореспондиращ с останалите
доказателства.
Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е описало механизма и е
дало заключение, че причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.
Механизмът на произшествието е описан по следния начин – л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. №
.... е бил паркиран в района на паркинга. По същото време водача на л.а. „Фолксваген
Шаран“ с рег. № .... предприема маневра за излизане от паркомястото и поради упражнен
недостатъчен контрол над управлението от водача, реализира ПТП с паркирания л.а.
„Сузуки Суифт“ с рег. № ..., като с предна дясна част го удря в предна дясна част. Към датата
на произшествието л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № ... е бил на 10 месеца и 12 дни след пускане
в експлоатация и следва да бъде възстановен във фирмен сервиз. Отговорено е, че вредите
по л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .... са в резултат на удара и стойността им по средни пазарни
цени възлиза на 497.60 лева, а по Методика на застрахователя за обезщетяване на вреди по
наредба 24 – 378.16 лева.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
По делото е поставен спор относно механизма на ПТП, както и дали виновен за него е
водачът на л.а. „Фолксваген Шаран“. Изясняването на спора обаче е направено със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице.
Анализът им дава основание на съда да приеме, че ПТП-то се е случило на паркинг,
намиращ се в гр. София, ул. Н. В. № ..., където в паркирано състояние един до друг, но в
противоположно положение на предниците им, са се намирали двата автомобила, когато
водачът на единия от тях – на л.а. „Фолксваген Шаран“, предприел маневра за излизане от
4
паркомястото на заден ход, с което си поведение и поради несъобразяване с положението на
паркирания до него л.а. „Сузуки Суифт“, реализирал удар с предната си дясна част в предна
дясна час на другия автомобил. Установеното поведение на водача на л.а. „Фолксваген
Шаран“ – маневра да излезе от реда на паркираните превозни средства, без да се съобрази с
паркирания до него л.а. „Сузуки Суифт“, представлява нарушение на правилото по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, който текст изисква „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“. С поведението си водачът на л.а. „Фолксваген Шаран“ е нарушил посоченият
законов текст и е реализирал удар с паркирания до него л.а. „Сузуки Суифт“, в резултат на
което за последния са настъпили вреди. При тези съображения възражението за
изключителна вина на пострадалия водач не се споделят.
Внимателният анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност дават основание да
се заключи, че именно в резултат на това произшествие са настъпили вреди и те се изразяват
в щета по предна броня, което е логично от гледна точка начина, по който е станал удара,
поради което и релевираното възражение, че вредите не се намират в причинна връзка с
произшествието се явява неоснователно.
Спорен е размерът на причинените вреди с оглед възражението на ответника, че
обезщетението не може да надвишава действителния размер на вредите към датата на
произшествието.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения
Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна
уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
5
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция, намерила израз в Решение №
267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо, следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде
отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на
застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка,
е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в
кои случаи.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение
се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от
три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен
сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-
горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три
години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр. д. №
20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав е прието, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за
запазване на правата по гаранцията.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
да се заключи, че дължимото обезщетение се съизмерява с действителната стойност на
вредата, равняваща се на възстановителната стойност на щетите по цени на официален
сервиз към датата на произшествието. Увреденият автомобил към датата на произшествието
е бил на 0 години, 10 месеца и 12 дни след пускане в експлоатация и е възстановен във
фирмен сервиз, поради което дължимото обезщетение следва да се съизмерява със
стойността, за която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която
е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури и в заключението
– 497.60 лева. Доколкото обаче съдът е обвързан от поисканото от ищеца и след като
обезщетението не може да надхвърля платеното от застрахователя за ремонт на автомобила,
т.е. обезщетението следва да бъде в рамките на регресното право, инак е налице
неоснователно обогатяване, то на присъждане подлежи сумата от 378.16 лева, а с включени
ликвидационни разноски – 393.16 лева. Посочената сума е определена по различен от
посочения начин, но тя е претендирана и съдът не може да присъди повече. Видно от
6
заключението, тази стойност за възстановяване на автомобила е определена по методиката,
на която ответникът се позовава, поради което, макар възражението му в принципен план да
не се явява основателно, то в случая излиза, че съвпада с търсената от ищца сума, тъй като
именно в този размер е платеното от последния обезщетение по застраховка „Каско“.
В заключение, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което
следва да се уважи изцяло. Вземането се присъжда със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -08.10.2024г., до окончателното плащане като
акцесорна последица.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 500.00 лева, от които 75.00
лева по ч.гр.д. № 59848/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 425.00 лева в настоящото
производство, включващи 25.00 лева държавна такса, 100.00 лева депозит за свидетели,
200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено
в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. Тези разходи се присъждат в тежест на
ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 от Кодекса
за застраховането, че ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „С. ш.“ № .., дължи на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК..., със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „К. Ал. Д.“ № ..., сума в размер на 393.16 лева, с
включени в нея ликвидационни разноски от 15.00 лева, представляваща регресна претенция
за изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № .../2024г., която щета е
образувана за вреди по лек автомобил марка „Сузуки Суифт“, с рег. № ...., в резултат на
ПТП, настъпило на 20.02.2024г., в гр.София, на паркинг, находящ се на бул. „Черни връх“
№..., причинено виновно от водача на л.а. „Фолксваген Шаран“, с рег. № ..., застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2024г., до окончателното
заплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59848/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ..., да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ..., сумата 500.00 лева – разноски по делото, от които
75.00 лева по ч.гр.д. № 59848/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 425.00 лева в настоящото
производство.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: .... при „УниКредит Булбанк” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8