Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на втори
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 12823/2019 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение №158022
от 04.07.2019 г., постановено по гр. д. №1751/2019 г., по описа на СРС, 42
състав, е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д, по отношение на „Ю.Б.“ АД, че дължи на Д.Г.Г.
сума в размер от 1778,53 лв., представляваща надвнесена договорна лихва
вследствие увеличен лихвен процент за периода 06.06.2016 г. до 06.06.2018 г.,
относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №66957/2018
г. по описа на СРС, 42 състав. Със същото решение и предвид изхода на спора
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 35,57 лева - заплатена държавна такса за исковото производство
и за заповедното производство, а на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. С.К.и
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 354,50
лв. за исковото производство и сумата от 300,00 лева за заповедното
производство.
Първоинстанционното
решение е обжалвано от „Ю.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител - юрк. Б. К., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в частта, в която е прието от съда за неоснователно
възражението на ответника за прихващане, с доводи за неговата неправилност,
поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Поддържа, че
съобразно приетата пред СРС допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, при
съпоставката между договорените анюитетни вноски (главница и лихва) и реално
заплатените такива при прилагане на едностранно изменения лихвен процент, се
установява разлика в частта за лихви в размер на 24 277,05 лв., платени в
повече и в частта за главница 4817,00 лв. - платени в по-малко за погасяване на
договора за кредит.
Поддържа, че тази разлика в главницата е
резултат от увеличаване на лихвения процент, при което се променя съотношението
между лихва и главница във всяка погасителна вноска и съответната вноска
съвкупно погасява по-голяма част лихва и по-малка част главницата. Счита, че
предпоставките за уважаване на възражението за компенсиране на по-малко
заплатената главница, произтичат не от обстоятелството, че банката едностранно
е променяла лихвения процент по кредита и това е променило съотношението във
вноските за погасяване на част лихва за сметка на част главница, както
неправилно се е мотивирал първоинстанционния съд, а от уважаване на претенцията
на кредитополучателя, свързана с връщане на заплатените в повече суми за лихви,
поради неравноправност на клаузите, предвиждащи възможност за едностранно
увеличение на лихвата от страна на банката. Поради това СРС е следвало да
отчете, че без неравноправните клаузи, предвиждащи увеличение на лихвения
процент, от заплатената по-малко главница от кредитополучателя остава сума от
главницата, която е непогасена, но падежирала спрямо първоначално договорените
условия и в този смисъл се явява ликвидна и изискуема с оглед последиците за
приложение на първоначалния погасителен план. Предвид това счита за основателно
релевираното от него възражение за прихващане на сумата, представляваща платена
в по-малко падежирала главница в размер на 4817,88 лв. при прилагане на
първоначалния погасителен план за периода от 06.04.2007 г. до 06.02.2019 г.,
която според експертизата на вещото лице не е погасена, но определена съгласно
първоначалния погасителен план. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Въззиваемият
ищец Д.Г.Г., чрез адв. Н. И. с надлежно учредена представителна власт по делото,
е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения и моли същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Като аргумент за
неоснователността на релевираното възражение за прихващане сочи
обстоятелството, че по първоначалния погасителен план кредитополучателят е
дължал общо 72 900,50 лв., а реално е заплатил общо 92 323,11 лв., поради
което не е възможно в полза на банката да възникне вземане.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като
е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира подадената въззивна жалба за неоснователна по следните съображения:
Предвид
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, очертаващи и предметната рамка на проверка, която
извършва въззивния съд, следва да се приеме, че пред настоящата инстанция е
безпротиворечиво между страните, че поради неправомерно увеличаване от страна
на банката на лихвения процент по договор за кредит за покупка и ремонт на
недвижим имот HL 17554/23.02.2007 г., ищецът е
платил без основание сума в размер от 1778,53 лв., представляваща надвнесена
договорна лихва за периода 06.06.2016 г. - 06.06.2018 г.
Предпоставка
за уважаването на релевираното от ответника възражение за прихващане е
наличието на твърдяното насрещно вземане, произтичащо от незаплатена част от
главница по анюитетни вноски, падежирали в периода от 06.04.2007 г. до
06.02.2019 г., което вземане следва да е ликвидно и изискуемо. Приетото пред
СРС заключение на допълнителната ССчЕ, представено в табличен вид, сочи, че след
06.11.2007 г. месечната вноска по кредита е била увеличена в сравнение с
първоначално договорените 494,75 лв., като до 06.02.2019 г. нейният размер не е
изменян до по-ниска от тази стойност (494,75 лв.). Не се спори между страните,
че ищецът е погасявал вноските в техния увеличен размер, от което следва извод,
че кредитополучателят ежемесечно е осигурявал по сметка на кредитора си сумата,
необходима да покрие размера на вноската, която действително е дължал според
първоначалните условия на договора за кредит (494,75 лв.). При това положение обективно
не е възможно за банката да възникне вземане за част от главницата по всяка
вноска, изчислена по първоначалния погасителен план при възнаградителна лихва
от 7,00 % годишно. Въззивникът не отчита обстоятелството, че посочената от
вещото лице разлика от 4817,98 лв. по-малко платена главница се дължи не на
неизпълнение от страна на кредитополучателя задължение да внесе дължимата сума
за погасяване на първоначално договорената вноска, а на неправилното
осчетоводяване на тази сума от страна на банката, настъпило в резултат на
едностранното и установено по делото незаконосъобразно увеличение на вноската.
Следва да се отбележи, че както по настоящото дело, така и в предходно развил
се между страните аналогичен съдебен спор за недължимо платено за предходен
период (по гр. д. № 41377/2016 г. по описа на СРС, 151 състав), ищецът е
претендирал единствено тази сума, представляваща разлика между размера на
първоначално договорената вноската по кредита и недължимо заплатеното над нея,
получено в резултат от неправомерното увеличаване на лихвата. Предвид това,
дори и след като банката дължи връщане на надплатени суми, в нейния патримониум
остава внесена от ищеца сума, която е достатъчна да покрие изцяло размера на
всяка от вноските, формиран съобразно първоначално договорените кредитни
условия. Отразеният в ССчЕ и съществуващ в счетоводството на кредитора
непогасен остатък от главницата по вноски по първоначалния погасителен план,
както се посочи, е изцяло резултат от неправилно осчетоводяване на месечно
дължимите и погасявани от ищеца 494,75 лв. към изискуемата главница и лихва,
формиращи всяка от анюитетните вноски
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че за банката не е възникнало твърдяното притезателно
право, което обуславя липсата на насрещно ликвидно вземане и прави
неоснователно компенсационното изявление на банката, релевирано в отговора на
исковата молба чрез възражение за прихващане.
При
съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора, банката
следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на въззиваемия –
адв. Н.И., на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, в
минималния, предвиден в НМРАВ, размер от 354,50 лв.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№158022 от 04.07.2019 г., постановено по гр. д. №1751/2019 г., по описа на СРС,
42 състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв,. на адв. Н.И., с адрес ***, партер,
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемия –
ищец във въззивното производство, в размер от 354,50 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: