РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Монтана, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №26039/09.11.2021година по гр.д.№671/2021година ЛРС
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Р. Г.
дължи на „Т.Б.А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.*, с ЕИК:
*, представлявано от А.Д. и Н.С. - изпълнителни директори, по Договор за
потребителски кредит № *от 10.10.2018 г. сума в общ размер на 5485.98
лева, от които: 4835,91 лв. главница и 650,07 лв. обезщетение за забава за
периода 15.11.2018 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
16.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, като е ОТХВЪРЛЕН
иска
В ЧАСТТА, в която е предявено искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над
4835,91 лева до пълния предявен размер от 5416,22 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № *от 10.10.2018
г., разликата над 650,07 лв. до пълния предявен размер от 650,79 лева за
1
обезщетение за забава за периода 15.11.2018 г. до 03.07.2020 г., както
и за сумата в размер на 1930,40 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 15.11.2018 г. до 04.06.2020 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
С решението са присъдени и направените съдебни разноски.
Това решение е обжалвано от „Т.Б.А. Б.“ ЕАД,гр.*чрез юрисконсулт М.
Н. в ЧАСТТА за отхвърлената договорна лихва с изложени доводи за
неправилност и нарушение на материалния закон.Жалбата е подробно
мотивирана.Моли съда да отмени решението в атакуваната част като
незаконосъобразно и уважи исковата претенция изцяло за претендираната
сума и да се присъдят направените в процеса съдебни разноски.
В съдебно заседание не се представлява, но в писмено становище са
изложени съображения в подкрепа на жалбата.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата Р. Г. чрез адв.Н.В. и адв.Д.С.
е изпратила писмен отговор на жалбата с изложени доводи за нейната
неоснователност.Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди
атакуваното решение като се присъди възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА на
представляващия я адвокат..
В съдебно заседание не се представлява.Представила е писмено
становище.
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса-ищец в първоинстанционното производство и е
процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че в качеството на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *от 10.10.2018 г.,
дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в качеството
2
му на кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 7997,41 лв., от
които: 5416,22 лв. главница, 1930,40 лв. договорна лихва за периода от
15.11.2018 г. до 04.06.2020 г., 650,79 лв. обезщетение за забава за периода
15.11.2018 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и разноски, направени от ищеца в
заповедното и в исковото производство.
За да постанови атакуваното решение БЛС е приел , че иск следва
да бъде уважен за главницата частично, както и за претенцията за лихва за
забава. Следва да бъдат приспаднати от задължението на ответника за
начислена лихва за забава /съгласно поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД/ 0,72 лв.,
с които на 15.11.2018г. от усвоения кредит са били погасени договорни
лихви. С оглед на изложеното е уважил установителния иск включваща част
от претендираната главница– сумата на чистия кредит 3900,00 лева и на двете
застрахователни премии от 463,32 лева и от 472,59 лева, както и за лихвата за
забава в размер на 650,07 лв. /650,79 лв. минус 0,72 лв./ В останалата част, в
която се претендира сума за главница в размер на 580,31 лева за такса за
оценка на риска, както и договорна лихва в размер на 1930,40 лева за периода
от 15.11.2018г. – 04.06.2020г., съдът е отхвърлил иска като неоснователен
като по отношение на договорна лихва е приел,че уговорката за нея
представлява неравноправна клауза.
Така изложените доводи се споделят изцяло и от настоящата
инстанция по следните съображения:
От приложените по делото ч.гр.д. № 944/2020 г. по описа на ЛРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от жалбоподателя срещу въззиваемта за следните суми: сума
в общ размер 7997,41 лв., от които: 5416,22 лв. главница, 1930,40 лв.
договорна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 04.06.2020 г., 650,79 лв.
обезщетение за забава за периода 15.11.2018 г. до 03.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.
417 ГПК - 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски общо 309,95 лв., от които 159,95 лв. за държавна такса
и 150.00 лева за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение от 17.07.2020 г. и
3
изпълнителен лист, връчена на длъжника на 22.12.2020г. Длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК на
30.12.2020г., поради което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд
указания, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява
иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от
кредитора след възражение от длъжника и в него по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. В производството по чл. 422
ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Целта
на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със
сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като
Заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по
чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист
За уважаване на предявения иск по чл.422 от ГПК ищецът следва да
докаже по безспорен начин съществуването на договорни отношения между
него и ответника , които са валидни и пораждат своето действие.
Видно от приложения Договор за потребителски кредит № *от 10.10.2018
г., сключен между страните по делото, по силата на същия жалбоподателят е
предоставил на въззиваемата потребителски кредит в общ размер на 5416,22
лева, от които: кредит в размер на 3900 лева, B.К. живот в размер на 463,32
лева, B. К.безработица в размер на 472,59 лева, еднократна такса за оценка на
риска в размер на 580,31 лева. В чл.7.2 от договора, сключен между страните,
е договорено, че: средствата по договора за кредит се превеждат до три
работни дни на кредитополучателя по сметка на потребителя, открита при
кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи дължимата
сума за конкретната застраховка, се превежда от кредитора по сметката на
съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие.
Страните са договорили, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита,
изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 27,09 %; че лихвата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер
4
на главницата по договора; че ГПР е в размер на 41,94 %
Видно е от процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен
план с посочена обща вноска 221,38 лв. В чл.15.1 от договора е предвидено
заплащане на законната лихва при просрочие върху цялата просрочена сума
за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на
ефективното изплащане на сумата, в размер съгласно посоченото в чл.9.4 – в
размер на законната лихва върху просрочената сума, за периода на
просрочието. В чл.9.4 е посочен и начинът на определяне на законната лихва
за просрочие - ОЛП плюс 10 пункта надбавка, като е уточнено, че основният
лихвен процент се определя от БНБ, а размерът на законната лихва - с
Постановление на МС. В договора е установено също в чл. 16. 2, че при
пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски
вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на
третата вноска и считано от тази дата върху цялото вземане кредиторът
начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично,
без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на
длъжника.
По отношение на претендираната договорна лихва и настоящата
инстанция приема същата за основана на нищожна клауза. Трайно
установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно и
при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите
нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на
ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, е налице
неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа
страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост
основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В процесния договор, в частта, в която се урежда дължимата договорна
лихва, е посочено в чл. 9.1, че: „Лихвеният процент, с който се олихвява
предоставения кредит…..“, като по-горе в чл. 7 съществуват две понятия за
думата кредит: „размер на кредита с цифри: 3900,00 лв.“ и „ОБЩ Размер на
5
кредита с цифри: 5416,22 лв.“ и така не става ясно коя от двете суми има
предвид разпоредбата на чл. 9.1 от договора и коя от тях се олихвява – дали
тази от 3900 лв. или тази от 5416 лв. От така направената формулировка на
дължимата договорна лихва не става ясно върху коя главница се изчислява
същата - дали върху чистата стойност на кредита – 3900 лева или върху
стойността на кредита плюс добавките на дължимите премии по договора за
застраховка и за оценка на риска. Неяснотата на начина, по който се формира
договорната лихва, води като последица до обявяване на същата клауза на чл.
9.1 от договора за кредит за нищожна, което е и сторил първоинстанционния
съд.
Налице е пълно съвпадение с мотивите на първоинстанционния съд
по отношение неоснователността на претенцията за договорна лихва, като
почиваща на нищожна клауза, към който настоящата инстанция препраща.
С оглед изхода на делото на въззиваемата следва да бъдат присъдени
разноски .По делото обаче не е приложено пълномощно за настоящата
инстанция, нито пък договор за правна помощ, в който да е посочено
определяне възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА за въззиваемата,
поради което и МОС не присъжда такова.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№26039/09.11.2021година по гр.д.
№671/2021година по описа на Районен съд гр.Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6