МОТИВИ
НОХД № 82/ 2009 год на СсОС
Силистренската окръжна прокуратура е обвинила Р.И.А., А. И.А.,
Д.В.С. и М.В.С. в това, че на 17 VІІІ 2008 год. с. Ц.С., Силистренска
област, в съучастие, като извършители, умишлено са умъртвили Б.Л.Х. ***.
Престъпление по чл. 115 от НК във
вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК
Обвинението се поддържа в съдебно заседание, като
прокурорът предлага, на подсъдимите да бъдат наложени наказания над средния
предвиден за престъплението размер.
По делото са конституирани
като граждански ищци и частни обвинители Л.Х.Х. и Н.А.Х.-родители на пострадалия
и са приети за съвместно разглеждане с наказателното дело предявените от тях
граждански искове.
Подсъдимите дават обяснения,
с които отричат участието си в изпълнителното деяние. Р. и А. посочват за
извършители останалите подсъдими., които от своя страна отричат твърденията на съучастниците си и им вменяват деянието.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното :
Подсъдимите живеят в с.Г.В., обл. Русе. Р. и А. са братя, братя са и останалите
обвиняеми. На 16 VІІІ 2008 год. четиримата обвиняеми, заедно със свои познати,
отишли на дискотека в съседното село Ц.С.
В същото заведение бил и
пострадалия Б.Х.. Той работел в София, но се прибирал в родното си село за през
почивните дни.
Подсъдимите, без Д.С.,
употребили значително количество алкохол. Подсъдимият Р.А. се съблякъл гол до
кръста, често ставал от масата, разхождал се из заведението, демонстрирал
татуировката на ръката си. Поведението му започнало да се оформя като агресивно
и предизвикателно.
Пострадалия също обикалял
помещението, поздравявал свои познати. Бил добронамерен и в приповдигнато
настроение. Разговарял и с подс.М. С., когото познавал по
физиономия. Двамата имали общи, свързани с футбола интереси. Посочил подс.Д.С.
и попитал за него, при което разбрал че е брат на събеседника му. Причина на
интереса бил отдавнашен инцидент м-у двамата. Тогава в същото заведение се
сбили младежи от двете села, в следствие на което пострадали подсъдимите Р.А.
и Д.С..
Към 1 30 часа
Б.Х. излязъл в парка зад дискотеката. Подсъдимите, изчаквайки сгоден момент, го
последвали. Подс. Р.А. го съборил на земята и в присъствието на останалите му нанесъл множество удари
в областта на главата, шията и гръдния кош. Стъпил с крак на шията му. След като преустановил побоя, оставили
пострадалия лежащ по корем и избягали, като преди това подс.М.С. го подритнал
няколко пъти през краката.
Веднага напуснали селото, като подсъдимите Д. С. и Р.А.
се отдалечили с управляван от подс.Д.С. автомобил ”Фолксваген –Венто”, а останалите подсъдими с „ Форд,” шофиран от
изчаквалия ги св.Е.С..
По пътя подс.Д.С. позвънил на св.Б.И., който бил отишъл
с тях в с.Ц.С. и го уведомил, че са тръгнали. Казал му,
предполагайки отмъщение, да предаде на останалите от компанията им да си
тръгват веднага, за да не пострадат.
Сутринта, към 7
30 часа, св. А.М., минавайки през парка, намерил пострадалия Б.Х. мъртъв.
В следствие на назначената, във връзка с
производството по делото, СМЕ били установени множество кръвонасядания,
ожулвания и рани по главата, шията, тялото и крайниците на пострадалия, оток на
мозъка и белите дробове, остро раздуване на белите дробове, оток в областта на
гласните връзки, аспирация на стомашно съдържимо в белите дробове, точковати кръвоизливи по кожата и серозните
обвивки.
Експертите дали заключение, че множеството силни
ритници в областта на главата на пострадалия се довели до сътресение и оток на
мозъка му. Отока от своя страна е довел до загуба на съзнание и притискане на
дихателните отвори към земната повърхност. Това, в съчетание с вдишването на
стомашно съдържимо е обусловило настъпване на механична асфикция и смърт.
Тази фактическа обстановка съдът намира за изяснена
въз основа анализ на доказателства по делото, съдържащи се в част от обясненията на
подсъдимите М. и Д.С., показанията на свидетелите С., Р., А., Ю., М., Р., Х...,
заключенията на вещите лица, от представените веществени доказателства и
изготвените веществени доказателствени средства, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства- протоколи за съдебно медицинска,
съдебно психиатрична и съдебно- биологическа, ДНК експертизи, характеристики, свидетелства за
съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум,.
Налага се правния извод, че подс Р.А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 115 от НК.
На 17 VІІІ 2008 год. в с. Ц.С., събаряйки
пострадалия на земята и нанасяйки му множество удари с крака в жизнено важни
области го е лишил от живот.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици от него и е допускал настъпването им.
Бил е наясно, че при нанасянето на удари в посочените
уязвими зони и със сила, достатъчна да причини констатираните увреждания, може
да причини смъртта на пострадалия, но се е отнасял с безразличие към този
възможен общественоопасен резултат, преследвайки
целта си да му нанесе побой.
Защитниците на подсъдимите застъпват теза, че
обвинението срещу подзащитните им не е доказано, поради което настояват за
оправдателна присъда. Алтернативно, за преквалификация на деянието по чл. 124
от НК, с екцес от предварителното намерение за
нанасяне на телесни увреждания на пострадалия.
Акцентира се на необоснованост на заключението по
приетата СМЕ, поради дискредитацията му, в частта
относно причината за и времето на смъртта.
Съдът не приема това становище изцяло. Безспорно е, че
очевидци на побоя няма. /Между впрочем св.Е..откровено лъже, относно липсата на
възприятия за инцидента, но прокурора приема това му процесуално поведение за
нормално./Безспорно е и, но не и за прокурора, че осъдителна присъда не може да
бъде постановена единствено въз основа обясненията на останалите обвиняеми. В
настоящия случай подс.Р. и А.А. посочват за извършители на престъплението братята Д.
и М.С., които пък, от своя страна, поднасят версия, в която
се явяват спасители на пострадалия от побоя на останалите подсъдими. Другото
безспорно, според настоящия съдебен състав, е и това, че вследствие действия на
някой от подсъдимите е причинен общественоопасния
резултат.
За несъмнено установено съдът намира участието на
подс.Р.А.. Обясненията на подсъдимите С., в тази им част, се подкрепят от заключенията по
назначените експертизи.
Съгласно това по ДНК експертизата, ДНК профилът на
изследваната кръв по обувка, марка „Пума”, иззета от подс.Р.А., показва пълно
съвпадение с ДНК профила на пострадалия. Самият подсъдим
признава, че е бил именно в тази обувки въпросната вечер.
След извършен дигитален анализ на съвпадение от
отпечатъци е намерено съответствие на отпечатък от шията на пострадалия с част
от профила на тази обувка.Допълнителните елементи с Г и П образна форма, казва
още заключението по експертизата, около сравнявания отпечатък са части от
профил като на представената за изследване и дават основание да се приеме, че
са нанасяни повече от един удар в областта на лицето и шията. Асфикцията,
според експертите също би могла да се получи и в следствие притискане на шията
с крак.
Силните удари в областта на главата на пострадалия са
нанесени основно от крак, обут в изследваната спортна обувка. А между тях и
причинената смърт съществува пряка причинно - следствена връзка, пак според
заключението по съдебно медицинската експертиза, в правилността на която съдът
няма основание да се съмнява.
Тези доказателства, съдът намира за достатъчни за
извода, че подс.А. е участник в престъпното деяние, активно допринесъл за
осъществяване на вредоносния резултат. Доказано ли е или не участие и на други
лица в престъплението, е без значение за съставомерността
на деянието му. А и вещите лица не отричат възможността, всички описани
увреждания да се причинени само от едно лице.
Не са налице и основания за преквалификация на това
деяние. Характера и силата на ударите, интензитета на нанасянето им, уязвимите
области, които са целенасочено засегнати, продължителността на побоя.., не
водят до извода, че деецът не е допускал общественоопасната
последица от деянието си, а обосновават противоположния.
По отношение вината на останалите подсъдими, съдът не
намери безспорни доказателства.
В опита да защити необоснованата си обвинителна теза,
прокурорът се позовава на обясненията от подсъдимите, дадени в досъдебната фаза
на производството и настоява съдът да постанови осъдителна присъда по интуиция.
Убеждението на съда, /дори и се приеме, че е в унисон
със становището на прокурора/, само по себе си не е достатъчно основание за
формулиране на такъв акт, след като не е подплатено с доказателствата по
делото.
А те, доказателствата, не водят до несъмнен извод за
участие на останалите подсъдими в изпълнителното деяние.
Св.Е.С. пресъздава опосредствени
възприятия относно престъпна деятелност и на подс. А. А.. Съдът не приема
показанията в тази им част, поради това че са косвени, в дисонанс с останалите
данни по делото и не на последно място, въз основа на цялостното процесуално
поведение на свидетеля и изтъкнатите приятелски отношения с подсъдимите
Салиеви.
От показанията на св. Р. става ясно, че подсъдимите, бягайки
са напуснали местопроизшествието, но не и това, че всички са участвали в
престъплението.
Признатото от подс. М. С. „ подритване с крак ”,
обяснено и от подс. Д. С., не е достатъчно да се субективизира
умисъл за убийството на пострадалия. Само по себе си, то, дори не може да се
квалифицира като престъпление от общ характер.
Обясненията на подсъдимите и показанията на
свидетелите, дадени на досъдебната фаза, за които не са били налице основанията
за прочитане в съдебно заседание, не могат да бъдат използвани като
доказателствено средство. Без значение е изтъкнатото от прокурора
обстоятелство, че са дадени в присъствието на защитниците. А въпросът, защо
показания, имащи съществено означение за разкриване на обективната истина, не
са дадени в присъствието на съдия, остава открит.
Обясненията на всеки един от подсъдимите, уличаващи
останалите подсъдими, както бе посочено, не са достатъчни за постановяване на
осъдителна присъда само въз основа на тях.
Други доказателства, освен анализираните, по делото
няма, към настоящия момент не могат да бъдат и събрани. А наличните не водят до
единствения възможен извод, досежно съучастие на подсъдимите А. М. *** в
извършване на престъпление по чл. 115 от НК. Ето защо съдът, след като не намери
за безспорно доказано обвинението срещу тях, на основание чл.304 от НПК ги
оправда по възведеното им обвинение.
При решаване въпроса за индивидуализацията на
санкцията по отношение на подс. Р.А., за
извършеното от него престъпно деяние, съдът взе предвид абсолютната безкритичност
към извършеното, проявената немотивирана и необяснима жестокост, психологичния
профил на подсъдимия, с примитивна личностова
структура, избухлив и безпричинно агресивен, непригодността му към общоприетите
обществените норми и начин на живот, употребата на алкохол, снижила и без това
ниските му задръжки и способствала за извършване на престъплението, хулиганските подбуди,
неприети от прокуратурата като квалифициращо обстоятелство, крайно високата
степен на обществена опасност на деянието и поведението на подсъдимия след него
и счете, че това са обстоятелства, които
не могат да бъдат смекчени от чистото съдебно минало на извършителя и които
карат съда да приеме, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати
чрез по- леко наказание от максимално предвиденото за престъплението.
Незаконосъобразно
би било, а и житейски неоправдано наивно да се приеме, че при определяне на
наказание лишаване от свобода в по- малък размер съществува увереност, че след
изпълнението му подсъдимият ще бъде поправен и превъзпитан към спазване на
законите и добрите нрави.
Обществената
опасност, която деецът представлява и
тежестта на извършеното от него престъпление обосновават, по преценка на
съдебния състав, принудително изолиране за двадесет години в място за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
С това
наказание ще бъдат изпълнени и целите на генералната превенция.
Безспорно е установено, че в
резултат на противоправното поведение на подсъдимия,
на гражданските ищци са причинени неимуществени вреди, които съгласно
разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД и справедливостта подлежат на репарация.
В конкретния случай
претърпените от гражданските ищци вреди се изразяват в душевно страдание и
скръб, предизвикани от загубата на единственото им дете, към когото те били
дълбоко привързани и чийто живот е прекъснат в цветуща младежка възраст, по
нелеп и брутален начин. Макар че пострадалият не живеел при родителите си,
моралната връзка между него и тях не е била прекратена. Излъгани остават и
възлаганите надежди за бъдещата му реализация в живота, както и за очакваните
грижи и опора на старини.
Съгласно закона и
справедливостта съдът оцени причинените на родителите вреди на по тридесет
хиляди лева за всеки едни от тях. Поправянето на тези вреди е невъзможно, но
паричното обезщетение в тези размери може да облекчи до известна степен
страданията и покрусата им, предизвикани от деликта.
В останалата част, до
пълният им размер, съдът намери исковете за недоказани и ги отхвърли като
такива.
Подсъдимият беше осъден да
заплати и направените по делото и във връзка с обвинението му, разноски.
Така мотивиран, съдът
произнесе присъдата си.