РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Благоевград, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103305 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Н. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Б. чрез адв. Н. М. М.а - АК Я.-партер срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК /*********, адрес на управление: София, ж.к. „МЛАДОСТ“ 3, бул. „Александър
Малинов“ 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Д. В. Н. и И. В. В. и
„МУЛТИТУД БАНК р.l.с“, седалище и адрес на управление: МАЛТА, СТ БИЗНЕС ЦЕНТЪР,
СТРАНД № 120, ГЗИРА ГЗР 1027.
С определение № 79/14.01.2025 г., поради отказ от иска по чл. 233 ГПК срещу втория
ответник „МУЛТИТУД БАНК р.l.с“, седалище и адрес на управление: МАЛТА, СТ БИЗНЕС
ЦЕНТЪР, СТРАНД № 120, ГЗИРА ГЗР 1027 е прекратено производството по гр. дело №
3305/2024г. по описа на РС – Благоевград в частта по отношение този ответник.
Твърди се, че на 09.06.2024г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 1357127, по силата на който е получила в собственост сумата от
5000.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23.33% и ГПР в размер на 49.66%.
Сочи се, че съгласно чл. 5 от Договора е следвало да сключи Договор за гаранция с
дружеството „МУЛТИТУД БАНК p.I.c“ с цел да бъде обезпечен, сключеният договор, като
по сключения Договор за гаранция, следва да заплати сумата от 5300.00 лева, подробно
описана в чл. 1.6 от договора за гаранция. Твърди се, че процесният договор за
потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит/ЗКП/, от което
следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Счита се, че Договор №
1357127 за предоставяне на потребителски кредит от 09.06.2024г сключен с „Фератум
България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.
11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че погасителеният план не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. На следващо място се твърди, че
процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК т.к. договорът не
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Излага се, че
таксата за гарант е следвало да се включи в ГПР. Твърди се, че в общата сума по кредита не
е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 5300.00лв., както и
1
че клаузата на чл. 5 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.
143 от ЗЗП. Излага се, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия
договор. Твърди се, че сключеният между страните Договор №1357127 за предоставяне на
потребителски кредит от 09.06.2024г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.
С оглед на горното се иска от съда да приеме за установено, че сключеният между Н. Г.
П., ЕГН**********, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК-********* договор №1357127
за предоставяне на потребителски кредит от 09.06.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал.
1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира присъждането на сторените по
делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в който отговор се изразява становище за неоснователност на
предявения иск по подробно изложени в отговора съображения. Оспорват се всички
твърдения на ищеца в исковата молба, както и тези касаещи наличие на пороци по договора,
в това число за липсваща задължителна информация - ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Излага се, че в чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е
посочено, че договорът за обезпечението се сключва като отделно правоотношение след
одобряване на кредита, тоест е налице отделен договор за гаранция, който се сключва в
момент, следващ сключването на договора за потребителски кредит. Твърди се, че
потребителят се е възползвал от предложението на ответника и е избрал да се възползва от
услугите, предлагани от „Фератум Банк“. В тази връзка се сочи, че и в изпълнение на
предвиденото в чл. 5 от договора за кредит, потребителят и избраният от него гарант са
сключили индивидуален договор за гаранция, с предмет обезпечаване изпълнението на
задълженията на потребителя по сключен договор с „Фератум България“ ЕООД. Дори и да
се приеме, че договорът за предоставяне на потребителски кредит в неговата цялост или в
отделни негови части е нищожен, то се счита, че претенцията на ищеца не е доказана, тъй
като, таксата гаранция е престация, която се дължи по договор, различен от договора за
потребителски кредит, и която няма никакво отношение към неговата действителност,
съответно искане за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит на
основание твърдян порок на съвсем различно правоотношение, е изцяло неоснователно.
Излага се, че в процесния случай потребителят се е възползвал от предложението на
ответника и е избрал да се възползва от услугите, предлагани от „Фератум Банк“. Сочи се,
че в случай че потребителят е считал предложените от „Фератум България“ ЕООД условия
на договора за предоставяне на гаранция за неизгодни, същият е могъл да не сключи
договорите и да използва услугите на друг финансиращ субект, съответно да предостави
друг тип обезпечение. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски
по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приетите по делото писмени доказателства - договор № 1357127 от 09.06.2024 г.,
погасителен план към договор за кредит № 1357127, преддоговорна информация, общи
условия за предоставяне на потребителски кредит, договор за гаранция, погасителен план
към договор за гаранция се установяват параметрите на облигационната връзка между
страните по Договор за потребителски кредит № 1357127, по силата на който ищцата е
получила в собственост сумата от 5000.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от
23.33% и ГПР в размер на 49.66%.
Съгласно чл. 5 от Договора е ищцата е сключила Договор за гаранция с дружеството
„МУЛТИТУД БАНК p.I.c“ с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за кредит и по
сключения Договор за гаранция, следва да заплати сумата от 5300.00 лева. ( л. 18 от делото).
2
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, от която се установява, че при изчислението чрез кредитен
калкулатор за изчисляване на ГПР се включва: размер на предоставен кредит - 5 000,00 лв.;
срок на кредита: 18 месеца; годишен лихвен процент — 41%. След изчислението се
получава ГПР - 49,66%. При изчислението чрез кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР
с включено възнаграждение на гаранта в размер на 5 300 лв. се получава следното: ГПР -
270, 7745%. Чрез заключението се установява, че Н. Г. П. е платила по договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1357127/09,06,2024 г. и договор за гаранция от
09.06.2024 г. сума в размер на 2 897, 76 лева. Налице е просрочие още от 1-вата вноска.
Погасени са от 1-ва до 4-та вноска включително. Към 05.07.2025 г. са непогасени 9 вноски —
от 5-та до 13-та вноска, включително. Непогасените суми са в общ размер на 3 098, 75 лева
по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1357127/09.06.2024 г., както следва:
- 2 155, 58 лв. — главница за периода от 06.11.2024 г. до 05.07.2025 г.; 943, 17 лв. —
възнаградителна лихва за периода от 06.11.2024 г. до 05.07.2025 г. На 10.07.2024 г. е
осчетоводена постъпила сума в размер на 451, 52 лв. На 12.08.2024 г. е осчетоводена
постъпила сума в размер на 440, 62 лв. На 25.10.2024 г. е осчетоводена постъпила сума в
размер на 428, 74 лв. и на същата дата е осчетоводена постъпила сума в размер на 415, 78
лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК
вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.
В тежест на ищцата е да установи, че договорът, респ. посочените в исковата молба
клаузи от договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на
исковата молба, както и да установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12,
да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза.
В случая на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно проверява дали са налице
фактически и правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния
договор, като се укаже на ответника, че в негова тежест е да докаже в процеса, че клаузите
на договора не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че са индивидуално
уговорени и не противоречат на императивни правни норми, както и че договорът е
изготвени със шрифт не по - малък от 12.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвидената сума в чл. 5 до
процесния договор за потребителски кредит по задължнителния договор за гаранция, който
ищцата е следвало да сключи, за да може да сключи договора за кредит безспорно съставлява
общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е
възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит и е предварително известно на
кредитора, доколкото е предложено от него.
В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен
3
реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но
това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
В настоящия случай със сключването на Договора за предоставяне на гаранция
гарантът се е задължил да обезпечи точното изпълнение от страна на длъжника на
задълженията му по договора за кредит. Следователно задължението на гаранта е
задължение на поръчител. В теорията и практиката се приема, че поръчителството разкрива
белезите на акцесорен, обезпечителен, комутативен, безвъзмезден и формален договор, с
който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице /главен длъжник/ да
отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото /главно/ задължение /ТР
№5/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден
договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да
бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. В случая в договора за
гаранция е установено, че задължението на гаранта /поръчителя/ в качеството му на трето
лице по обезпечаваното задължение, е възмездно, доколкото последното се поема срещу
насрещното задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение, платимо на вноски.
Видно от Договора за предоставяне на гаранция, възнаграждението се дължи за поемане на
задължението по чл. 1 – за поръчителството, като възнаграждението е дължимо на вноски,
съвпадащи с падежите на вноските по кредита. В чл. 19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е
предвидено, че годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението за гаранция
съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, защото икономическата
тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение
по договора за заем – главници, лихви и пр. като същото съгласно условията на договора е
платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за
кредит. Възнаграждението за гаранция не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 от ЗПК,
съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване
на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя.
Предвид гореизложеното, договорът за кредит се явява недействителен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, доколкото видно от заключението на
назначената съдебно – счетоводна експертиза ГПР по процесния договор за кредит при
включване на задължението на ищцата по договора за гаранция надвишава многократно
максимално допустимия от закона размер.
По тези съображения, искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в
размер на 482, 00 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 484, 00
лева.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 във вр. с чл. 22 от ЗПК,
поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит № 1357127, сключен на
09.06.2024г. между Н. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б. като заемател и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК /*********, адрес на управление: София, ж.к. „МЛАДОСТ“ 3, бул.
„Александър Малинов“ 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Д. В. Н. и
И. В. В. като заемодател.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
/*********, адрес на управление: София, ж.к. „МЛАДОСТ“ 3, бул. „Александър Малинов“
51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Д. В. Н. и И. В. В. да заплати на Н.
Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „ТЪРНОВО“, бл.37, ет. 1, ап. 5 сумата от
1966, 00 лева, представляваща разноски по делото, от които 482, 00 лева за внесена
държавна такса и 1484, 000 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5