Решение по дело №3151/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20191320103151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                       Р Е Ш Е Н И Е  № 357

                                         /неприсъствено/

 

                                   гр.Видин, 26.06.2020 г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

                                                                    

при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 3151 по описа  за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:           

           Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин - 10” бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с която против Я.В.М. с ЕГН **********, с адрес: *** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.

 Твърди се от ищеца, че на 15.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответницата Я.В.М., в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14952792 („Договора за кредит“), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 5 000 лева, която е преведена на Я.В.М. по посочената от нея банкова сметка, ***. 1 от Договора.

Излага се, че с оглед уговореното в чл. 2 от Договора за кредит, кредиторът е заплатил и застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията" в размер на 1 344 лева за сметка на кредитополучателя. Заплатената сума е разпределена в дължимите месечни вноски по Договора за кредит и е включена в размера на дължимата договорна лихва.

Поддържа се, че в раздел „Параметри и условия" от Договора е уговорен годишен процент на разходите в размер на 32,95%. Съгласно чл. 3 от същия, началната дата на изчисляването му е датата на подписване на Договора, като е посочено, че се приема че годината има 365 дни. В същия раздел е посочен и размерът на приложимия лихвен процент, който е 26,67%. Лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и общата му стойност възлиза на 4 557,76 лева. С чл. 2 от Договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора и такса ангажимент в размер на 175 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в него условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.

Сочи се, че на основание сключения между страните договор, ответницата се е задължила да върне гореописаните суми в срок до 20.04.2021 г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 199.12 лв., дължими съгласно приложимия погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Посочено е също, че в случай на забава за погасяването на определена вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя обезщетение за забава, съобразно чл. 5 от Договора за кредит. Предвидено е същата да бъде в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Твърди се, че по така възникналото облигационно отношение са направени плащания в размер на 1 393.84 лв., с която сума са погасени, както следва: договорна лихва: 1 305,52 лв., главница: 88,32 лв.

Излага се, че на 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания № Д-17-00142-1/27.07.2017. Съгласно параграф 1, ал.4, вземанията, предмет на прехвърляне се определят с Приложение № 1 към Рамковия договор. Предвидено е такова Приложение да се изготвя всеки месец. В изпълнение на уговореното на 11.12.2018 г. е подписано Приложение № 1, с което са прехвърлени вземанията по процесния Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14952792 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът /ответникът/ е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез упълномощения за това цесионер „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с уведомително писмо, получено на 21.09.2018 г.

Поддържа се, че с оглед преустановяване на плащанията, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки това на длъжника е изпратено уведомително писмо, получено на 21.09.2018 г.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1278/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:

I.  786.91 лева (седем хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и 91 стотинки), от които:

4 911.68 лева - главница по Договора за кредит;

2 300.24 лева - договорна лихва за периода за периода 20.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост;

574.99 лева - обезщетение за забава за периода за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,

II.  205.74 (двеста и пет лева и 74 стотинки) - съдебно деловодни разноски в заповедното производство,    от   които:    държавна   такса   -    155.74    лева   и    юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв.,

III.  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Иска се в случай, че искът с правно основание чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен, в условията на евентуалност, Съдът да постановите решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:

786.91 лева (седем хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и 91 стотинки), от които:

4 911.68 лева - главница по Договора за кредит;

2 300,24 лева - договорна лихва за периода за периода 20.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост;

574.99 лева - обезщетение за забава за периода за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,

205.74 (двеста и пет лева и 74 стотинки) - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от които: държавна такса - 155,74 лева и юрисконсултско възнаграждение - 50 лв.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Ответницата редовно призована, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената й възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същата са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С молба вх. № 5594/09.06.2020 г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Досежно исковата претенция по чл.422 ГПК това е относимо за всички вземания с изключение на това за договорната лихва за периода от 20.02.2018 г.в размер на 2300.24 лв.. Това е така защото  следва да има идентичност в предмета на заповедното и исковото  производство по чл.422 ГПК. В този смисъл, всеки иск по чл. 422 от ГПК, който по основание или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното производство, би се оказал недопустим, поради липса на правен интерес.В конкретния случай това е така по отношение вземането за сумата от 2300.24 лв.,което,видно от издадената заповед е отхвърлено и не е уважено от съда.Заявителят не е атакувал и обжалвал в тази част издадената заповед.При това  положение и във връзка с изложеното  следва да се приеме,че претенцията,в частта  на сумата от 2300.24 лв.е недопустима,поради  липса на правен интерес,за който се следи служебно.

С оглед недопустимостта на посоченото искане,производството,в тази му част,следва да бъде прекратено.

Според дадените в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в производството по иска с пр. осн. чл. 422 ГПК ищецът може да предяви осъдителен иск при условията на евентуалност само при въвеждане на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,като в случая съдът приема,че не е налице тази хипотеза,поради което не дължи произнасяне,още повече и с оглед обстоятелството,че главния иск по чл.422 ГПК е уважен.   

По отношение на останалата част на исковата претенция Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение- чл.239 ал.2 ГПК,като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на исковата претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Ето защо исковата претенция/в съответната й част/ , като основателна следва да бъде уважена,

Във връзка с изложеното следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми : 4 911.68 лева - главница по Договора за кредит; 574.99 лева - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

 Производството,както бе споменато по-горе,в частта на претенцията за сумата от 2 300.24 лева,представляваща  договорна лихва за периода за периода 20.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2021 г. /падеж на последна погасителна вноска/, следва да се прекрати ,поради недопустимост на иска.

Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящето производството, размер от 972.05 лева /169.24 лева внесена държавна такса и 802.81 лева адвокатско възнаграждение/, както и тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 159.73 лева /109.73 лева - заплатена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.  

Водим от горното, Съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин - 10” бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 следните суми: 4 911.68 лева - главница по Договора за кредит; 574.99 лева - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

  

ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.д.№ 3151/2019 г.,в частта на искането  за сумата от 2 300,24 лева - договорна лихва за периода за периода 20.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска)/,поради недопусимост на иска.

 

ОСЪЖДА Я.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин - 10” бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в общ размер от 972.05 лева - разноски по исковото производство /169.24 лева внесена държавна такса и 802.81 лева адвокатско възнаграждение/.

 

ОСЪЖДА Я.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин - 10” бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата в общ размер от 159.73 лева - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1278/2019 г. по описа на ВдРС /109.73 лева - заплатена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.  

 Решението не подлежи на обжалване.     

         В частта на прекратяването решението има характер на определение и подлежи на обжалване  пред Окръжен съд-Видин в седмодневен срок от съобщението.         

         На страните да се връчат преписи от решението.

              

 

                                                                             

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: