№ 16414
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от С. Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110167589 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗД „.....” АД,
ЕИК .... срещу ЗАД „ДБЖЗЕ“ АД, ЕИК ...... иск по чл. 411 КЗ за сумата
13 064,20 лв., от която: 13 049.20 лева - претендирани като регресно вземане
за изплатено от ЗД „.....” АД застрахователно обезщетение за щети на МПС „М
Ц 220“, рег. № СВ ..... СВ, собственост на А. А., управлявано от същия,
причинени при ПТП на дата 07.02.2022 г. в района между гр. Б и гр. С, от
застрахования при ответника Ж. Г. с управлявания от него автомобил „А А8“,
рег. № СВ ..... РР, вследствие на загуба на контрол на „А А8“ и неговото
навлизане в насрещната лента за движение, при което и осъществен удар с „М
Ц 220“, за което събитие било съставено Двустранен констативен протокол от
07.02.2022 г. между управляващите МПС и заведена щета при ищеца №
..............; 15.00 лева – обичайни разноски, направени за определяне на
разноските по преписка № ..............; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (12.12.2022 г.) до
окончателното изпращане на вземането.
От страна на ответника се оспорва наличието на застрахователно
покритие по застраховка „Автокаско“ по отношение на лек автомобил, „М
Ц220“, с per. № СВ.....СВ, считано към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие, а именно - към 27.02.2022 г., когато действително се
е реализирал пътния инцидент описания механизъм на ПТП с посочените
участници, а причинените вреди не са вследствие на посоченото ПТП, поради
което оспорва механизма на случилото се, както и че вина за случилото се има
водачът на „А А8“; оспорва датата на ПТП като твърди, че не е 07.02.2022 г., а
1
27.02.2022 г. Излага доводи, че въз основа на представеното с исковата молба
копие от Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“, депозирано от
А. А. на 27.02.2022 г., се установява, че ПТП между лек автомобил, марка „М
Ц220“, с рег. № СВ.....СВ и лек автомобил, марка „А“, модел „А8“, с рег. №
................ се е осъществило на дата 27.02.2022 г. Посочва, че представения
Двустранен констативен протокол за ПТП има корекции, вследствие на които
датата от 27.10.2022 г. е променена на 07.02.2022 г. Твърди, че произшествието
е настъпило по вина на застрахования при ищеца водач на автомобила „М
Ц220“ , който бил навлязъл в лентата за насрещно движение или е бил спрял в
тази лента непосредствено преди удара, поради което събитието е било
непредотвратимо за водача на автомобила „А А8“ Ж. Г.. Последният
обективно не е разполагал с възможността да реагира, по начин по който да
избегне настъпването на процесното ПТП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени
следните обстоятелства: наличие на договор за имуществено застраховане
„Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил „М Ц 220“, рег. № СВ
..... СВ в периода от 13:22 часа на 27.10.2021 г. до 24:00 часа на 26.10.2022 г.;
водачът на лек автомобил, марка „А“, модел „А8“, с рег. № ................ е имал
сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода от 08.11.2021 г. до 08.11.2022 г., обхващащ двете спорни дати
07.02.2022 г. и 27.02.2022 г.; възникнало ПТП в района между гр. Б и гр. С
между МПС „А А8“, рег. № СВ ..... РР, собственост на ХР, управляван от Ж. Г.
и МПС „М Ц 220“, рег. № СВ ..... СВ, собственост на А. А., управлявано от
същия; ищецът е изплатил процесната сума от 13 049.20 лева на
правоимащото лице по договор „Каско“ на автомобил „М Ц 220“, както и е
направил обичайни разноски при управлението на заведената щета в размер на
15.00 лева.
Твърденият от ищеца механизъм бепротиворечиво се установява от
посоченото в представения протокол за пътно-транспортно произшествие,
подписан от двамата водачи, както и от показанията на разпитания по почин
на ищеца свидетел А. А., който е управлявал пострадалия автомобил „М Ц
220“, рег. № СВ ..... СВ. Свидетелят съобщава, че е пътувал заедно с жена си
към Велинград „по стария път, а не по новия“, Било имало сняг. Свидетелят се
движел бавно, със скорост 20 -30 км/час, защото спътничката му я било много
страх, когато има сняг. „Аз трябваше да завия наляво. Платното беше
двупосочно. Аз се движех, когато предприех маневра за завой; от насрещното
платно друг автомобил загуби контрол и дойде в моята лента на движение. Аз
го видях и спрях. Не можех да отбия нито наляво, нито надясно и затова
2
спрях“. Другият водач също се бил движел бавно, управляваният автомобил
бил „А“.
Така дадените от свидетеля на ищеца показания се явяват съответни на
посоченото в съставения от двамата водачи протокол за ПТП, а именно: че
произшествието е настъпило за застрахования при ищеца водач при спряло
състояние на автомобила „М Ц 220“ и при маневра завой надясно за
застрахования при ответника водач на автомобила „А“. Свидетелят на ищеца,
който е водачът на автомобила „М Ц 220“ е бил спрял, защото е видял
насочващия си към него автомобил „А“ („от насрещното платно друг
автомобил загуби контрол и дойде в моята лента на движение. Аз го видях и
спрях. Не можех да отбия нито наляво, нито надясно и затова спрях“)
Съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и
други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото,
поради което и тъй като и за двете дати 07.02.2022 г. (посочена от ищеца в
ИМ) и 27.02.2022 г. (посочена поправена дата в Двустранни констативен
протокол) се обхващат от периода на застрахователно покритие по двете
застраховки – и Каско, и ГО, като датата 27.02.2022 г. се явява съответна на
посочената в Уведомлението за щета, поради което съдът приема, че датата на
настъпване на произшествието е датата 27.02.2022 г.
Ответникът не провежда успешно доказване на възраженията си за
различен механизъм на настъпване на произшествието. Поисканият от
ответника свидетел е заличен, на основание чл. 169, ал. 2 ГПК, тъй като
ответникът не е посочил друг адрес, на който свидетелят да бъде призован.
Съобразно изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че
причина за произшествието е виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на „А А8“, рег. № СВ ..... РР, който не е
управлявал автомобила с необходимия контрол и съобразно условията на пътя,
като е навлязъл в насрещната лента за движение, където е бил спрял (с цел да
предотврати произшествието) водачът на „М Ц 220“, рег. № СВ ..... СВ.
Според неоспореното заключение на назначената съдебна авто-
техническа експертиза, щетите са в причинна връзка с този механизъм на
произшествието.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното
застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може
да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на
разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на 13 085.63 лв.
3
Следва, че одобреното от ищеца по застраховка Каско в размер на 13 049.20
лева застрахователно обезщетение не надвишава действителната стойност на
причинената вреда по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ, от което следва, че искът е
изцяло основателен. Различно установената от съда дата на настъпване на
произшествието – 27.02.2022 г., за разлика от посочената от ищеца в исковата
молба 07.02.2022 г. не може да обуслови извод за неоснователност на иска, тъй
като в случая дата на настъпване на произшествието не се отразява на никой
от правно релевантните факти от фактическия състав на чл. 411 КЗ, необходим
за уважаване на иска.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за съдебни разноски е изцяло основателна – за 1052,57 лв.
Претендираните в размер на 1800 лв. разноски за адвокатски хонорар не се
присъждат, тъй като не са налице договор за правна помощ или други
доказателства такива разноски да са договорени, съответно сторени от ищеца.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ДБЖЗ“ АД с ЕИК ...... да заплати на ЗД „.....” АД с
ЕИК ...., на основание чл. 411 КЗ, сумата 13 064,20 лв., от която: 13 049.20
лева - регресно вземане за изплатено от ЗД „.....” АД застрахователно
обезщетение за щети на МПС „М Ц 220“, рег. № СВ ..... СВ, причинени при
ПТП на дата 27.02.2022 г. в района между гр. Б и гр. С, от застрахования при
ЗАД ДБЖЗ“ АД водач на автомобил „А А8“, рег. № СВ ..... РР, и 15.00 лева –
обичайни разноски, ведно със законната лихва върху сумата 13 064,20 лв.
от датата на подаване на исковата молба (12.12.2022 г.) до окончателното
изплащане, както и сумата 1052,57 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4