Решение по дело №5706/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2507
Дата: 7 юли 2025 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова Маринова
Дело: 20251110205706
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2507
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20251110205706 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Я. А. А. чрез адв. С. е обжалвал наказателно постановление /НП/ ***на *** с
искане за отмяната му като незаконосъобразно. Твърди, че дори и да е преминавал
през мястото, на което е описано да е настъпило ПТП, не е усетил да е имало
съприкосновение с друг автомобил, както и да е участвал в ПТП. Намира, че при
съставена на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
свръзано с липсата на подпис на свидетел, който според самия акт е присъствал при
неговото съставяне, както и при съставяне на акта не са участвали двама свидетели,
според изискването на чл.40, ал.3 от ЗДвП. Счита, че е ограничено правото му на
защита, да разбере първото нарушение, тъй като липсвало точно и конкретно описание
на деЯ.ето и обстоятелствата на извършване по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
По отношение на второто нарушение, за което е наказан, липсвал субективния елемент
да е бил участник в ПТП, поради което и неправилно била ангажирана неговата
отговорност, а отделно от това неправилно бил приложен материалния закон, защото
посочената за нарушена разпоредба не съответствала на описанието в текстовата
част.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли въз
основа на събраните по делото доказателства да бъде отменено процесното НП като
незаконосъобразно по изложените съображения, на които акцентира в пледоарията.
При евентуалност, моли НП да бъде отменено в частта за извършеното нарушение по
1
чл.123 от ЗДвП. Не претендира присъждане на разноски.
Наказващият орган не се представлява. Юрк. ****е депозирал писмени бележки с
вх.***, в които поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
изискванията за форма и съдържание, както и компетентност на органите. Намира, че
от събраните доказателства категорично се доказали нарушенията, за които А. е
наказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското, в случай че надвишава минималните
размери.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на Я. А. А. е наложена глоба, в размер на 20 лева, както и глоба в размер на
100 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че на***,
около *** управлява *** с рег.№***, посока на движение от *** и непосредствено
преди кръстовище с *** поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС
реализира ПТП с движещ се от дясно ***автомобил ***с рег.№***, нанасяйки
материални щети на лява странична част, а след ПТП напуска мястото без да уведоми
службата за контрол на МВР по територия - нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН ****
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП, изпратен снимков материал от водача на другия
автомобил – свид. А., писмо от РЦ 112 София с вх. №***и приложен диск към него със
запис на подадения сигнал за ПТП от А..
Разпитани по делото са свидетелите С. А. Д. – актосъставител и П. ***. С. и Х.
И. Х. – присъствали при установяване на нарушението, според които С. и Х. били
изпратени по сигнал за ПТП на ***където ги чакал водач на *** който описал
настъпилото произшествие и предоставил марката и рег. номер на автомобила, с който
е причинено ПТП. Изцяло по негови данни, въз основа на съставена на място от него
писмена декларация бил съставен Протокол за ПТП и скица. Механизма на
причиняване на произшествието, описан от водача на място бил, че водачът на
автомобил *** се е отклонил на дясно, с зел да навлезе в неговото платно за движение
и настъпило съприкосновение между двата автомобила. Причината за ПТП била липса
на достатъчен контрол на водача на автомобила***при отклонение в другата пътна
лента. Щетите, които забелязали на място по лек автомобил *** напълно
съответствали на механизма, описан от водача на място. По негови данни съставили
докладна записка, а въз основа на всички документи, Д. установил собственика –
жалбоподателя на лек автомобил *** с рег.№*** и го призовал. При явяването той
2
попълнил декларация и в негово присъствие бил съставен АУАН за причиненото ПТП
и напускането на мястото на произшествие.
Разпитан по делото е свид. А. А. А., е другия участник в ПТП, причинено от
водач на автомобил ***на *** Той се движил в посока към ***в средна лента, тъй като
посоката му били за направо. Спрял на светофара, като от неговата лява страна и в
лявата лента се движил ***Водачът искал да премине направо и затова изпреварил
цялата колона от чакащи автомобил в средната лента, тъй като лявата била за завой на
ляво, трябвало да се престрои в средната и затова се отклонил надясно и навлязъл в
средната лента, където бил и свидетеля с автомобила си *** **“, като при
отклоняването си в средната лента причинил щети по лява част на *** В този момент
светнало зелено на светофара свидетелят преминал, а след него преминал и водача на
*** А. спрял веднага след светофара, пуснал аварийни светлини, но другият водач,
движещ се непосредствено след него го заобиколил и си продължил направо. А. подал
сигнал за ПТП на тел.112, на който се отзовали полицейски служители, които
съставили необходимите документи. На полицаите А. съобщил марката и рег. номер на
автомобил, с който било причинено произшествието на***
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи
наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.4, както е
направено точно, конкретно и разбираемо описание на двете нарушения и
обстоятелствата на тяхното извършване. При съставяне и предявяване на акта са
спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от
оправомощено лице със заповед №***на министъра на вътрешните работи. Не са
допуснати нарушенията, за които излага съображения по чл.40, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателя, тъй като при съставянето на акта са присъствали двама свидетели,
посочени с три имена и адрес, както и те са се подписали под акта по т.1 и т.2. Що се
отнася за свидетеля по т.1, негов подпис е наличен под акта и именно срещу подписа
му е записана думата „декларация“.
НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №***на
министъра на вътрешните работи по т.3.10, а на съда служебно е известно, че в***има
сформирана само една ***НП е с идентично съдържание с АУАН, поради което е със
задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Констатациите в акта и НП за първото нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП се
3
установиха от показанията на всички разпитани свидетели, които съдът кредитира като
единни и незаинтересовани, а се потвърдиха и от писмените доказателства.
Жалбоподателят в чията тежест беше да докаже противното не стори това, а с оглед на
твърденията си, че не е усетил съприкосновение с друг автомобил и така да е
причинил ПТП, които е изложил и в писмената си декларация при съставянето на акт,
потвърждават, че той противно на задължението си не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил.
Свидетелите С. и Х. – *** потвърдиха пред съда показанията на свид. А., че
ПТП е настъпило по механизъм, показан от А., на който съответствали и щетите по
автомобила му на място. Що се отнася до габаритите на *** и „***“ те са сходни и не
може да се възприеме тезата на защитата, че именно поради големината на ***
водачът напълно било възможно да не е усети съприкосновение с друг автомобил.
Касаещо показанията на свид. Д., че поради минималните щети, А. било
възможно да не е усетил ПТП, в тази част показанията му са изключени от
доказателствената съвкупност, тъй като Д. е съставил само АУАН, не е бил на място на
произшествието, а освен това като свидетел следва да дава показания само за
възприятията си, без да дава оценки.
Въз основа на изложените съображения, съдът приема за категорично доказано
извършеното нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя.
Съдът намира, че по отношение второто нарушение, то не е квалифицирано
правилно, тъй като категорично се доказа по делото, че жалбоподателят нито е спирал,
нито е имало визуА. или словесен контакт със свид. А., поради което визираната
разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП не съответства на описаното нарушение.
Правилната квалификация е по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП - водачът на ППС,
който е участник в ПТП и са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Съдът счита, че е защитна позиция на жалбоподателя, изградена в последствие,
че не е усетил съприкосновението, ПТП и така не е имал съзнание, че е участвал в
ПТП, защото при описаните щети по лявата страна на автомобила ***, които се виждат
и на изпратените снимки от А., колкото и да са минимални те са причинени при
движение на автомобилите. Освен това, са причинени с предната част на *** защото
са в задната врата на ***, а А. казва, че***е минало след него на светофара, където
жалбоподателят е искал да изпревари всички в средната лента за направо, при
неправилното му престрояване в лявата лента за завой наляво. Това е отразено и на
скицата и на схемата на ПТП в Протокола за ПТП.
Правилно наказващият орган е наложил глобата от 20 лева в предвидения
размер по чл.185 от ЗДвП за нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради което в тази
част НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
4
След като се доказа, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си като
участник в ПТП по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, наказанието следва да се определи
именно по приложената санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, но глобата
следва да е в минимА. размер от 50 лева, така както наказващият орган е наложил в
минимА. размер лишаването от право да управлява МПС за 1 месец. По делото не се
отчетоха обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, които да водят на завишаване на
кумулативното наказание глоба, поради което и необосновано е наложена глоба от 100
лева.
При тези съображения, на осн. чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът, счита че следва
да измени НП в частта на квалификацията на второто нарушение, а именно по чл.123,
ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, както и в
частта на размера на наказанието по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец и глоба от 50 лева.
Съдът счита, че веществените доказателства – 1 бр. оптичен носител, изпратен
от РЦ 112 София следва да остане в кориците на делото след влизане в сила на това
решение, тъй като записа на подадения сигнал за ПТП е направен само за целите на
това наказателно производство.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението
и организацията, чийто орган е издал акта – ***следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
При определяне размера на юрисконсултско възнаграждение, съдът изходи от
разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в кратки срокове
и извършените действия от юрк. Пашунов, намира че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимА. размер от 80 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление **** на *** в частта, в която
на Я. А. А. за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание
Глоба от 20 лева по чл.185 от ЗДвП като правилно и законосъобразно.
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №*** от ***. на *** в частта, в
която на Я. А. А. за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е
наказан с Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и Глоба от
5
100 лева по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя
на Я. А. А. за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП наказания
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и Глоба от 50 лева по
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – *** изпратен от ***да
остане в кориците на делото след влизане в сила на това решение.
ОСЪЖДА жалбоподателя Я. А. А. с ЕГН ***да заплати на учреждението и
организацията, чийто орган е издал*** юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6