№ 7491
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110175054 по описа за 2024 година
С. Д. К. е предявил срещу „Топ Оне“ ЕООД осъдителен иск с правно
основание по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2000,00 лв.,
представляваща незаплатени трудови възнаграждения за месеците август 2024
г., септември 2024 г., октомври 2024 г. и ноември 2024 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящия иск – 17.12.2024 г., до
окончателното изплащане на присъдените суми.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. На
08.04.2024 г. бил сключен трудов договор № 1/08.04.2024 г. между ответното
дружество като работодател и ищеца като работник/ служител, по силата на
който последния заемал длъжност „Ръководител, отдел в транспорта и
въздушното обслужване“, с код по НКПД 11206040, на непълно работно време
(4 часа), с основно месечно трудово възнаграждение от 500,00 лева, платимо
до 5-то число на всеки следващ месец. На 09.04.2024 г. ищецът постъпил на
работа и започнал да престира работната си сила. Работодателят заплатил
трудово възнаграждение само за месеците от април до юли на 2024 г., респ.
тези за месеците август 2024 г., септември 2024 г., октомври 2024 г. и ноември
2024 г. не били заплатени. Посоченото пораждало правния интерес на ищеца
от завеждане на настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответника.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на
чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
1
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
В проведеното на 01.04.2025 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца направи искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът е редовно призован за
датата на първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (л.
25-27 от делото). Препис от исковата молба също е връчен редовно на
ответната страна – л. 18-21 от делото, а ответникът е редовно уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 25-27
от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането
на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 17.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в
размер на 1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото и
обезпечителното произвидство.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
производство, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва ответникът да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 80,00 лева, представляваща дължима държавна такса в
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топ Оне“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 128, т. 2
КТ ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. К., ЕГН ********** сумата от 2000,00 лв.,
представляваща незаплатени трудови възнаграждения за месеците август 2024
г., септември 2024 г., октомври 2024 г. и ноември 2024 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящия иск – 17.12.2024 г., до
окончателното изплащане на присъдените суми.
ОСЪЖДА „Топ Оне“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание
2
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р.Л.А., ЕГН ********** сумата от 1200,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото и
обезпечителното производство.
ОСЪЖДА „Топ Оне“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 80,00 лв., представляваща държавна такса по уважените
обективно съединени искове.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3