Решение по дело №352/2018 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 62
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20187270700352
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.............

град Шумен, 18.04.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Св. Атанасова и с участието на прокурор Арнаудов, ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 352 по описа за 2018г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н.С.С. ЕГН ********** с адрес: ***«Никола Вапцаров» №5 чрез адв. Е.Б., Адвокатска колегия – Варна, против Ревизионен акт № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018г., издаден от Д.К., на длъжност Началник сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна и Г.К., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 241/05.10.2018г. на Директор дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД на НАП гр. Варна.

В жалбата се излагат доводи за материална незаконосъбразност на атакувания ревизионен акт, като основните аргументи са свързани с твърдението, че жалбоподателката не се явява местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал. 1, т. 2 , във връзка с ал. 2 от ЗДДФЛ и от чл. 4, ал. 1  от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане с РТурция. Изложени са и съображения за липса на основание за начисляване на данъчните задължения по ревизионния акт.

С обжалвания ревизионен акт на оспорващата са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. в общ размер на 35064,52 лева, в това число 24685,00 лева главница и 10379.52 лева лихви. 

Оспорващата изразява недоволство от издадения РА, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва констатациите на органите по приходите, че през ревизирания период е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2, вр. ал.2 от ЗДДФЛ и чл.4, ал.1 от СИДДО с Република Турция. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, прогласяваща приоритетно прилагане на данъчната спогодба между РБългария и РТурция за избягване на двойното данъчно облагане, доходите й подлежат на облагане в друга държава. Излага аргументи, че жизнените интереси и икономическите  й връзки са основно в РТурция, като в тази насока сочи, че през 1990г. заедно със семейството си се изселили в РТурция, където се установили постоянно. Именно там Н.С.С. живее в периода 2008 г. – 2018 г. заедно със сина си С.С., съпругата му С.Б.С.и дъщеря им С.С.на адрес Достлук джаддеси 1, сокак 7/3, Хавузлар мах., гр. Чорлу, обл. Текирдаг. Семейните отношения на Н.С.С. се развиват с най-голям интензитет именно в Турция, тъй като всички живеят там. Въз основа на изложените в тази насока твърдения, аргументира становището, че не е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ. Твърди на следващо място, че внесените в брой или чрез банков превод суми по сметка на Н.С.С. са семейни средства, определени за закупуване на недвижим имот в землището на с.Поповица. Въз основа на изложеното в жалбата оспорващата отправя искане за отмяна на ревизионния акт.

В съдебно заседание, лично и чрез представител по пълномощие, заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения акт. Въз основа на аргументи, аналогични на изложените в жалбата моли за решение, с което да бъде отменен № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018г., издаден от Д.К., на длъжност Началник сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна и Г.К., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 241/05.10.2018г. на Директор дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД на НАП гр. Варна.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.П. счита жалбата за процесуално недопустима поради просрочие. Алтернативно оспорва жалбата и изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Аргументира законосъобразност на ревизионния акт, като сочи, че същият напълно съответства на приложимите материално правни разпоредби. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура град Шумен счита, че жалбата е основателна, респ. отправя искане до съда за отмяна на ревизионният акт като незаконосъобразен.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018г., издаден от Д.К., на длъжност Началник сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна и Г.К., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 241/05.10.2018г. на Директор дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД на НАП гр. Варна.

По допустимостта на жалбата: Решение №241/05.10.2018 г., с което е потвърден Ревизионен акт № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018г., издаден от Началник на сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна е съобщено на 17.10.2018 г., видно от известие за доставяне, приложено по делото. Жалбата срещу Ревизионен акт № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018г., издаден от Началник на сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна е депозирана на 05.11.2018 г., т. е., след изтичането на преклузивния 14-дневен срок за упражняване на правото на жалба /до 31.10.2018 г. включително/. С оглед установяване редовността на вдръчването и срочността на подадената жалба, по делото е назначена и изслушана съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установи, че подписът в известие за доставяне принадлежи на Ф.Г.Р.. Последната е дъщеря на оспорващата, с постоянен адрес ***1. От разпита й се установи, че именно Радева е получила известието, което не е предала на оспорващата. Фактът на получаване на известието от Радева се потвърди и от разпита на св. Г.З., служител в куриерската фирма, извършил доставката.

При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 29 ал.7 от ДОПК, съдът приема, че не се събраха безспорни доказателства за редовно и валидно връчване на Решение №241/05.10.2018 г., с което е потвърден Ревизионен акт № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018г., издаден от Началник на сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна, поради което жалбата се явява процесуално допустима - подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред.

В настоящото производство, съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002718000155-020-001/09.01.2018г., издадена от Д.Б.К.- на длъжност Началник сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна, с обхват задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г. Определен е краен срок за приключване на ревизията в срок от три месеца от връчване на заповедта. Същата е връчена на пълномощник на ревизираното лице на 22.01.2018г.

В хода на ревизионното производство е съставено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, връчено на оспорващия на 29.01.2018г.

Връченото искане е за представяне на документи, които не са представени в хода на приключила проверка с протокол № ПФ- 03002715000793-073-001/28.11.2017г. Лицето е представило документи с вх. № 2195/15.02.2018 г., вх. № 4431/05.04.2018 г. и вх. № 6964/05.06.2018 г.

В хода на ревизионното производство са приобщени доказателства от други производства, както следва: - С протокол Кд73 № АА 586974 от 25.01.2018г. е приобщен протокол № ПФ-03002715000793-073-001/28.11.2017 г., ведно с приложенията към него за извършена проверка на Н.С. за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/. С протокола са документирани факти и обстоятелства във връзка с извършена проверка за установяването и съпоставка на имуществото и доходите на лицето за периода 01.01.2009г.- 31.12.2014 г.

Към протокола за извършено ПУФО са приобщени извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства, както следва: - с Протокол №         0586969/28.11.2017 г. са приобщени от информационните масиви на НАП следните справки, касаещи Н.С.: Справка - Данни за осигуряването по ЕГН на лицето; Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми; Справка от ПП Заеми; Справка от ПП СУП; Справка от имотния регистър ИКАР и Протокол № П-03002715099591-073-001/02.09.2015 г., издаден на Н.С.С. с ЕГН **********. Към протокола са приобщени извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства, както следва: на Г.С./син на ревизираното лице/, приключила с Протокол № П- 03002715099773-073-001/02.09.2015 г. и на Н.С. приключила с Протокол № П-03002715099591-073-001/02.09.2015 г.;- с Протокол обр. Кд-73 с №1155250/15.04.2016 г. е приобщено искане до директора на дирекция СИДДО в ЦУ на НАП София и съответно, въз основа на искането е изпратено искане за обмен на информация по линията на СИДДО до Р Турция с № ER- 32/1 1495/16, отнасящ се до Г.Г.С. /син на ревизираното лице/, който обмен е стартиран на 11.04.2016г.; с Протокол обр. Кд-73 с № 0586967/11.10.2017 г. са приобщени следните документи: получените отговори от Република Турция: частичен отговор на запитването с вх. № 4578- 2/10.10.2016 г. и окончателен отговор на запитването с вх. № 4578-3/26.09.2017 г.; - с протокол Кд73 № АА 586979 от 30.03.2018 г. е приобщен протокол № ПФ -03002715000795-073-001/28.11.2017 г.. ведно с приложенията към него, за извършено ПУФО на Г.С., който е син на Н.С. за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите е издаден ревизионен доклад № Р-03002718000155-092-001 / 08.05.2018 г. По искане на ревизираното лице, с Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на доказателства по РД, срокът за подаване на възражение е продължен до 27.06.2018г.

Срещу така изготвения РД е депозирано възражение от страна на жалбоподателката вх. № 7354/14.06.2018г., с приложени към него писмени доказателства.

Възраженията са обсъдени, намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден процесният РА № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018г.

Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна, който постановил Решение №241/05.10.2018 г., с което го е потвърдил.

Срещу РА е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

Видно от приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден  от компетентни органи в предписаната от закона форма и съдържание. Решението, с което РА е потвърден е издадено също от компетентен орган в рамките на нормативно установения срок.

От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Предвид горното съдът приема, че не са налице процесуални нарушения при възлагане на ревизионното производство.Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по приходите в законово установения срок. Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и определения от него ръководител на ревизията в унисон с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.

Основанието за провеждане на ревизия по особения ред на чл.122-124 от ДОПК са установени обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В конкретния случай, видно от уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, връчено на оспорващата на 29.01.2018г., въз основа на съпоставка между стойността на притежаваното от оспорващата имущество и направените от нея разходи и декларирани и / или получени от него доходи през 2012 г., 2013г. и 2014 г., ревизиращите органи са установили превишение на направените разходи над размера на получените приходи, както следва: за 2012 г. – /-/1100.00 лв.; за 2013 г. – /-/230611.62 лв.;  за 2014 г. – /-/15109.95 лв. и предвид липсата на подадена декларация за доходите, са счели, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред.

По делото няма спор, че жалбоподателката не е подала ГДД по ЗДДФЛ за периода 2012 г. до 2014 г. От събраните при проверката и надлежно приобщени към доказателствата в преписката документи по безспорен начин се установява, че Н.С. /Н.С./ живее основно в България, получава пенсия в България, получила е доходи от продажба на пшеница в България. Лицето е притежавало и ниви в с. Байково, част от които дарява на 17.11.2014г. През 2013г. и 2014г. от ЗЛ са платени и дърва за огрев, очевидно свързани с местоживеенето му в България. По данни на МВР ОД Шумен за лицето са налице данни за четири влизания и излизания в/от България с престой извън страна за няколко дена и последното излизане от България е на 17.12.2013г., а влизането в България е на 01.04.2014г.

Към документи за изплатената пшеница, Н.С. е попълнила декларации, в които декларира, че живее в с. Байково и продадената пшеница е с произход от региона на с. Хитрино и гр. Шумен.

За 2012г. не е подавана ГДД. Установено е превишение на извършените от лицето разходи спрямо доходите и постъпленията на парични средства: установени са получени от оспорващата суми в размер на 1100,00лв., внесени в брой по банковата й сметка в банка ДСК ЕАД от Н.П., И.И.и Ж.С.. От С. не са представени доказателства за основанията и причините за получените суми. Сумата в размер на 1100,00лв., представлява облагаем доход на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ и следва да следва да се включат в общата годишна данъчна основа определена по реда на чл.122 от ДОПК. При ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, е установен облагаем доход, данъчна основа и дължим данък при ставка 10%, както следва: данъчна основа за доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, формирана по реда на чл.122 от ДОПК – 1100,00лв. Установена данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за общия годишен доход – 1100,00лв. Установен размер на данъка /10% от данъчната основа/ - 110,00лв. Внесени суми - 0,00 лв. Данък за внасяне – 110,00лв. На основание чл. 175 от ДОПК са начислени лихви върху сумата.

За 2013г. не е подавана ГДД. Установено е превишение на извършените от лицето разходи спрямо доходите и постъпленията на парични средства със сума в размер на 230642,28лв. в резултат на извършените от оспорващата разходи за закупуване на имот от АРЕНА ИТ ЕООД. Посочената сума с недоказан произход в размер на 230642,28лв., представлява недекларирани доходи, които са облагаеми на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ и следва да се включат в общата годишна данъчна основа определена по реда на чл.122 от ДОПК. При ревизията са установени по реда на чл. 122 от ДОПК, облагаем доход, данъчна основа и дължим данък при ставка 10%, както следва: Данъчна основа за доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, формирана по реда на чл.122 от ДОПК – 230642,28лв. Установена данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за общия годишен доход – 230642,28лв. Установен размер на данъка /10% от данъчната основа/ - 23064,23лв. Внесени суми - 0,00 лв. Данък за внасяне – 23064,00лв.

На основание чл. 175 от ДОПК са начислени лихви върху сумата.

За 2014г. не е подавана ГДД. Установено е превишение на извършените от лицето разходи спрямо доходите и постъпленията на парични средства със сума в размер на 15109,95лв. Превишението е основно от извършените разходи на лицето за закупения лек автомобил. Посочената сума с недоказан произход в размер на 15109,95лв., представлява недекларирани доходи, които са облагаеми на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ и следва да следва да се включат в общата годишна данъчна основа определена по реда на чл.122 от ДОПК.

При ревизията са установени по реда на чл. 122 от ДОПК, облагаем доход, данъчна основа и дължим данък при ставка 10%, както следва: Данъчна основа за доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, формирана по реда на чл.122 от ДОПК – 15109,95лв. Установена данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за общия годишен доход – 15109,95лв. Установен размер на данъка /10% от данъчната основа/ - 1511,00лв. Внесени суми - 0,00 лв. Данък за внасяне – 1511,00лв.

На основание чл. 175 от ДОПК са начислени лихви върху сумата.

Констатациите са на база информация от централизирана база данни на НАП „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ“.

Във връзка с изясняване на имущественото състояние на Н.С.С., уточняване и точно определяне на получените от лицето доходи от РБългария и РТурция, органите по приходите са изпратили молба за обмен на информация, въз основа на която е изпратено запитване по линията на СИДДО до РТурция досежно Г.Г.С., син на оспорващата.

При безспорната липса на подадена декларация е налице фактическото основание по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, а с оглед констатираното превишение на разходите над получените доходи / суми на различно правно основание, правилно органите по приходите са приели, че установеното превишение от 24 685,00 лева съставлява укрит доход – обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Наред с това, според разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Фактите по делото установяват проявлението и това самостоятелно основание за определяне на основата за облагане с данъци по реда на чл.122 от ДОПК.

Въз основа на горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма, при липса на  допуснато нарушение на административно производствените правила при извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени съответните проверки, в т.ч. и в информационните масиви на НАП, изискана е информация от други държавни органи, събрана е информация от трети лица, като всички доказателства са събрани и приобщени по надлежния процесуален ред. Ревизията е извършена по особения ред по чл.122 – 124 от ДОПК при установени и доказани предпоставки по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК.

От фактическа страна и по отношение на материално правната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

Н.С.С. с ЕГН ********** има настоящ и постоянен адрес по данни от ЕСГРАОН в с.Байково, община Хитрино, обл.Шумен. Видно от удостоверение № 85/28.11.2013г. Н.С.С., Н.С.А.и Н.С. са имената на едно и също лице.

Същата притежава недвижим имот в РБ, с. Байково, ул.“Н. Вапцаров“ №3, където е регистриран постоянен и настоящ адрес на оспорващата. Притежава земеделски земи, както и е придобила съвместно със сина си Г.С.недвижим имот – нива с площ 2.904 дка в землището на с. Поповица.

Оспорващата сочи, че със съпруга си се изселили в РТурция през м. април 1990 г. и в момента получава пенсия в РТурция и РБългария. Представя документ вх. № 6964/05.06.2018г. в легализиран превод на протокол за направено проучване от администрацията на Р. Турция, в който е посочено, че С.С., заедно със съпругата, децата и майка си /Н.С.– Н.С./ живеят в Р. Турция, като турски граждани. По отношение на Н.С. в цитирания протокол няма друго посочено.

Ревизиращите органи счели за неоснователни така направените възражения, аргументирайки се с наличието на регистриран постоянен адрес на територията на РБългария и пребиваване на лицето на територията на РБългария повече от 183 дни за календарната 2013г. В хода на ревизионното производство, както и в хода на проверките, присъединени към преписката, органите по приходите изискали информация от ОД на МВР относно преминавания на Н.С. през ГКПП на РБългария. В полученият отговор с вх. №372000-14681/06.08.2015г. /л.206 от делото/ се съдържа информация за регистрираните влизания / излизания през ГКПП, въз основа на които, ревизиращите органи установили, че по данни от справката на полицията лицето е излязло от РБ на 19.07.2012 г. и е влязло в РБ на 21.07.2012 г.; на 29.07.2012 г. е излязло и е влязло на 22.08.2012 г.; на 20.10.2013 г. е излязло, като липсват данни за влизане в РБ; на 17.12.2013 г. е излязло от РБ и е влязло на 01.04.2014 г.

Наред с информацията от ОД на МВР, ревизиращите органи съобразили регистрираните извършени банкови операции в Банка ДСК ЕАД, извършени от жалбоподателката, от които е видно, че С. получавала пенсия и погасявала банков кредит редовно, както и е ползвала ПОС устройства на територията на страната. По банковата й сметка са внасяни суми в брой и от физически лица през ревизирания период.

Установено е, че оспорващата фигурира в турската осигурителна система, получавала е пенсия в РТурция е редовно е обслужвала кредит в размер на 10 000 лири. Тегленето на парични средства е ставало основно в РБ чрез АТМ устройства.

Установено е, че оспорващата е извършила продажба на селскостопанска продукция в РБългария.

В обобщение на информацията, съдържаща се в справката от ОДМВР за регистрирани влизания / излизания през ГКПП, банковите извлечения, притежаваните недвижими имоти и реализираната стопанска дейност, ревизиращият екип установил, че през ревизирания период лицето е пребивавало на територията на РБългария повече от 183 дни за година, поради което същото е със статут на местно лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2, вр. ал.2 от ЗДДФЛ и чл.4, ал.1 от СИДДО с РТурция и се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за получените него доходи през 2012 г. – 2014 г.

С обжалвания ревизионен акт в тежест на оспорващата са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. в общ размер на 35064,52 лева, в това число 24685,00 лева главница и 10379.52 лева лихви. 

В хода на ревизионното производство са приобщени доказателства от други производства, а именно Протокол №П-03002715099591-073-001/02.09.2015г. /л. 197-204 от делото/ за установяване на факти и обстоятелства на ревизираното лице за периода 01.01.2009г. – 31.12.2014г., въз основа на който ревизиращите органи констатирали установено превишение на паричните разходи спрямо получените доходи / приходи или недостиг на средства за всяка една от годините от обхвата на проверката.

Към ревизионната преписка като доказателство е присъединен и Протокол № ПФ-03002715000793-073-001/28.11.2017г. /л.138-151 от делото/ за извършена проверка за установяване имущественото и финансово състояние на лицето, чрез съпоставяне между притежаваното имущество и направените разходи с декларираните и / или получени приходи за периода 01.01.2009г. – 31.12.2014г.

Въз основа на събраните в производството доказателства органите по приходи установили превишение на паричните разходи над размера на получените доходи/приходи за за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. в общ размер на 24685,00 лева, поради което след приключване на проверката предприели действия по уведомяване на лицето, за деклариране на придобитите през периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. доходи, като за целта му връчили Покани: с № ПФ-03002715000793-999-001/28.11.2017г.; № ПФ-03002715000793-999-002/28.11.2017г.; № ПФ-03002715000793-999-003/28.11.2017г.; № ПФ-03002715000793-999-004/28.11.2017г. /л. 152-156 от делото/.

След извършена справка в информационната система на НАП към 09.01.2018г. – датата на издаване на ЗВР и 08.05.2018г. – датата на съставяне на РД, ревизиращите органи установили, че лицето не е декларирало получени през периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. доходи чрез подаване на ГДД.

Към доказателствата бил приобщен и Протокол №ПФ-03002715000795-073-001/28.11.2017г./л. 322-342 от делото/ за установяване и съпоставка на имуществото и доходите на Г.Г.С. - син на оспорващата, ведно с всички събрани в хода на извършената проверка доказателства.

Въз основа на събраните доказателства и извършени справки в информационната система на НАП, органите по приходите приели, че за ревизирания период Н.С.С. е местно физическо лице, по смисъла на на чл.4, ал.1, т.2 и ал.2 и чл. 4 ал.1 от СИДДО и предвид липсата на подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. – 31.12.2014г., счели че през ревизирания период от Н.С.С. не са декларирани предоставени или получени парични заеми на или от физически и юридически лица.

Задълженото лице е било пенсионер за периода на ревизията от 01.01.2012г. до 31.12.2014г. От движението на паричните средства в банковата сметка в БАНКА ДСК АД е видно, че лицето е получавало преводи от НОИ /пенсии/ за периода на ревизията.

По информация от централизирана база данни на НАП „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ има данни за декларирани изплатени суми през 2012г. от ИНПРО М.Н.В. ООД С ЕИК ********* в размер на 856,80 лв.

При извършена проверка с ИИНП № П-03002715099591-141-001/10.06.2015г. до ИНПРО М.Н.В. ООД С ЕИК ********* и получения отговор с Протокол за извършена насрещна проверка №П- 29002915102379-141-001/16.06.2015г. е установено, че са изплатени суми на Н.С. за продадена от нея пшеница с РКО № 179/25.07.2012г. за сума в размер на 243,60 лв. в брой, РКО №200/06.08.2012г. за сума в размер на 277,20 лв. в брой и РКО №201/14.08.2012г. за сума в размер на 336,00 лв. в брой, които суми са отразени като приход в таблиците за съпоставка на имуществото и доходите на проверяваното лице.

За периода на ревизията лицето няма получавани доходи от трудови правоотношения.

Същевременно в хода на предходните проверки било установено, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 1, том 3. per. № 4038, дело№ 373 от 19.12.2013 г. /стр.552/, Г.Г.С., заедно с майка си Н.С.С. са закупили недвижим имот при равни права за двамата от АРЕНА И.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* - гр. Пловдив, находящ се в местността Мостовете", в землището на с. Поповица, общ. Садово, с площ  от 2.904 дка за сумата от 900 000,00 лв., от която сума продавачът чрез управителя си заявява, че е получил по банков път, към деня на подписване на НА, сумата в размер на 801 542,80 лв., а остатъкът от 98 457.20 лв. ще бъде изплатен от купувачите в срок до 31.12.2013 г. Плащанията на продажната цена са извършени по банков път.

С договор за покупко –продажба на МПС от 27.07.2012 г. оспорващата е закупила от Г.Г.С. и С.Б.С.лек автомобил марка ДОДЖ ДК № Н 8437 АХ за сумата от 1000.00 лв. в брой.

През 2014 г. същата е закупила с договор за покупко- продажба от 20.03.2014 г. моторно превозно средство, лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел С220 С DI, от продавача - „Драгито груп” ЕООД с ЕИК *********. гр. Сливен, за сумата в размер на 16 295,00 лв. получена в брой от продавача.

От анализа на банкови извлечения от Банка ДСК и Банка „Ти Дже Зираат Банкасъ“ е установено, че но сметките на лицето са постъпили парични средсчва, които са внесени от физически лица. както следва:

- през 2012 г. по сметката в Банка ДСК са внесени суми от Н.Е. П. на 19.05.2012 г. - 300.00 лв.; И.К.И.на 14.08.2012 г.- 300.00 лв. и от Ж.С. на 27.12.2012г. - 500.00 лв.

- през 2013 г. по сметките в Банка ДСК АД и Банка „Ти Дже Зираат Банкасъ“, клон София: от Н.С. в Банка ДСК АД общо внесена сума 133 802.40 лв. и в банка „Ти Дже Зираат Банкасъ“ клон София - общо 76 056.37 лв. 38 887.00 евро/.;от С.Б.С./съпруга на Г.С./ в Банка ДСК АД общо внесена сума 39 350.00 лв.;от Г.С.по банковата сметка на Н.С. в Банка ДСК АД. общо внесена сума 41 170,00 лв. и в банка "Ти Дже Зираат Банкасъ" клон София - 9779.15 лв.;от Зювейде Ирфан Келешоглу /дъщеря на Н.С. в Банка ДСК АД през 2013 г. общо внесена сума 28 550.00 лв. и в Банка „Те Дже Зират Банкасъ" клон София - 16 624.56 лв. /8500.00 евро ; от Р.Р./съпруг на Ф.Р.в Банка ДСК АД през 2013 г. общо внесена сума 4 500.00 лв.; от Ф.Ш./Ф.Р.в Банка ДСК АД през 2013 г. общо внесена сума 24 000.00 лв.;

- през 2014 г. по сметката й в Банка „Ти Дже Зираат Банкасъ", клон София, са внесени от Н.С. в брой общо 11 734.99 лв.

Общо внесените суми в брой в Банка ДСК АД през 2013 г. за закупения имот са в размер на 271 372.40 лв.. а в Банка „Те Дже Зират Банкасъ" клон София - в размер на 102 460,07 лв.

В хода на извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства на Г.С.е отправено запитване до данъчната администрация на Република Турция, с цел изясняване на имущественото състояние на Г.Г.С. и Н.С.С. и уточняване и точно определяне на получените от тях доходи, с източници от Република България и от Република Турция. Изпратено е искане до директора на дирекция СИДДО в ЦУ на НАП София и съответно, въз основа на искането, е изпратено запитване по линията на СИДДО до Р Турция с № ER- 32/11495/16 за обмен на информация, който е стартиран на 11.04.2016 г.

Изискана е информация за изясняване на следните факти и обстоятелства: Потвърждават ли лицата, че са предоставили горецитираните суми? Кои лица са местни за Република Турция?Декларирани ли са доходи от същите лица в Република Турция? Разполагат ли лицата с финансова възможност за предоставяне на горецитираните суми? Какво е имущественото състояние на лицата - недвижими имоти, доходи, заеми и др.?

Съгласно получените отговори с вх. №4578-2/10.10.2016 г./частичен/и с вх.№4578- 3/26.09.2017 г. /окончателен/ турската данъчна администрация е изискала писмени обяснения от лицата, посочени в банковите извлечения като внесли сумите. Органите по приходите са приели, че липсват писмени доказателства, че лицата, посочени в искането за СИДДО, са предоставили на Н.С. парични средства в брой. които последната да е внесла по банковите си сметки в Република България.

Въз основа на извършена съпоставка на имуществото и доходите на Н.С., подробно описани е установено несъответствие на имущественото състояние на лицето, т.е. установено е превишение на стойността на имуществото и извършените разходи от лицето, спрямо размера на получените /декларираните/ доходи по години и не е установен източникът на доходи, както и произходът на средствата за направените вноски в брой от лицето по банковите му сметки, както следва: за 2012 г. не е установено несъответствие между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи. Установени са внесени суми в брой по банковата сметка в полза на жалбоподателката от трети лица /Н.П., И.И.и Ж.С./ в общ размер на 1100.00 лв., приети за доходи с неустановен произход; за 2013 г. е установено превишение на имуществото на лицето и направените от него разходи спрямо декларираните и/или получени от него доходи в размер на 230 642.28 лв., което превишение е резултат от извършените от лицето разходи за покупка на недвижим имот от „Арена И.Т." АД.; за 2014 г. е установено превишение на имуществото на лицето и направените от него разходи спрямо декларираните и/или получени от него доходи в размер на 15 109.95 лв.. което превишение е резултат основно от извършени разходи за покупка и поддръжка на лек автомобил.

Предвид горното, органите по приходите са приели, че за ревизирания период са налице обстоятелства: по чл. 122. ал. 1. т. 1 - до започването на ревизията не са подадени декларации, когато задължението се определя по декларация: по чл.122, ал.1. т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; по чл.122. ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.

С Уведомление № Р-03002718000155-113- 001/26.01.2018г. ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с данък върху дохода на физическите лица за ревизирания период ще бъде определена по особения ред и му е дадена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства. По повод връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. №Р-03002718000155-040-001/29.01.2018г., с отговор с вх. № 2195/15.02.2018г. и вх. №4431 /05.04.2018г. са представени: писмени обяснения, в които лицето е посочило, че в получените два отговора от данъчната администрация на Р. Турция информацията е изкривена и невярна. Твърди, че в тази връзка по негова молба е издаден официален документ от данъчните органи на Р. Турция, който е бил препратен официално към България. В подкрепа на това твърдение не са представени каквито и да е доказателства. Установено е, че от Р. Турция са получени два отговора /частичен и пълен/, по отправеното запитване от Р. България; декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна; декларации по чл. 124. ал. 3 от ДОПК за 2012 г. от името на Н.С. / Н. С./ и за 2013 г. от името на С.С./Г.С./.

След издаване и връчване на РД, лицето е представило допълнително следните документи с вх. № Вх-6964 05.06.2018 г.: протокол от 30.05.2018 г.. издаден от Околийско управление Чорлу, Областно полицейско управление - копие и превод ;

На база приобщените доказателства ревизиращите органи са формирали данъчна основа на основание чл.122. ат.2 от ДОПК във връзка с чл.122. ат.4 от ДОПК за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.. както следва: за 2012 г. е установена данъчна основа в размер на 1100.00 лв.;за 2013 г. е установена данъчна основа в размер на 230 642.28 лв.; за 2014 г. е установена данъчна основа в размер на 15 109.95 лв.

Върху така определената данъчна основа по чл.122. ал.4 от ДОПК органите по приходи са приложили ставка 10 % и са установили дължим данък върху дохода, както следва: за 2012 г. — 110.00 лв.. за 2013 г. — 23 064.23 лв. и за 2014 г. — 1 511.00 лв. със съответните лихви за закъснение.

По искане на оспорващата са разпитани свидетели – лицата Г.С., С.Б. и А.Х., относно твърдените факти, че лицето постоянно живее в РТурция и там е центърът на неговите жизнени интереси. Посочените свидетели сочат, че семейството се изселило през 1990г. в РТурция, където продължават да живеят и към настоящия момент.

При така посочените факти и като съобрази приобщените доказателства за тяхното проявление, по отношение на материалната законосъобразност на установените задължения, съдът приема следното:

Формираният спор е от дали ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл.4. ал.1. т.2. вр. ал.2 от ЗДДФЛ и чл.4. ал.1 от СИДДО с Република Турция и подлежат ли на облагане по реда на ЗДДФЛ доходите й в Република България.

С оглед правилното разрешаване на спора следва да се съобрази разпоредбата на на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има пос­тоянен адрес в България (т.1), или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (т.2), или лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в България (т.4). Съответно, в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДФЛ, е изрично указано, че местните физически лица са носители на за­дъл­жението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ регламентира, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилага съответната данъчна спогодба или международен договор. В случая между РБългария и РТурция е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 21.09.1995г., ДВ, бр.89 от 06.10.1995г., изд. от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр.123 от 22.12.1997г., в сила от 17.09.1997г. Според чл.4, ал.1 от СИДДО за целите на тази спогодба, терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава лице, което според законодателството на тази държава подлежи на облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище (място на регистрация), място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, т.е. този текст от СИДДО не въвежда свое понятие за местно лице, а прави препратка към понятието, прието от вътрешното законодателство на всяка една от договарящите държави, като само се изброяват възможните критерии за местно лице, ползвани от вътрешното законодателство.

Според ал.2, когато съобразно разпоредбите на ал.1 на чл.4 от СИДДО, едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя съгласно посочените начини в букви „а“, „б“, „в“ и „г“ при последователно прилагане на регламентираните критерии по следния начин: а) то се счита за местно лице на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси); б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава; в) ако то обичайно пребивава и в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази държава, на която е гражданин; г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.

В хода на настоящото производство, по отношение на Н.С., се установи, че същата отговаря на следните критерии: 1/ Има постоянен адрес в България. По данни от ЕСГРАОН е с. Байково, общ. Хитрино, обл. Шумен. ул. „Никола Вапцаров” № 5, който е посочен и за настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят съгл. чл.94. ал.З от ЗГР. В случая за настоящ адрес на жалбоподателката не е посочен такъв в Р. Турция, а адрес в Р. България, от се налага извода, че мястото на живеене на Н.С. е в Р. България.; 2/ Центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Статута на физическо лице за данъчни цели /местно или чуждестранно/ се определя въз основа на чл.4. ал.4 от ЗДДФЛ. Наличието или отсъствието на едно от тях не е основание за определяне на центъра на жизнени интереси на лицето, освен ако другите обстоятелства не са налице или нямат достатъчна тежест при конкретното физическо лице.

В настоящият случай  оспорващата притежава недвижими имоти в България: - в общ. Хитрино, с. Байково, ул. „Никола Вапцаров" № 3 - земя и сграда, който е посочен за основно жилище. За ревизирания период са платени дължимите от нея местни данъци и такси, във връзка с недвижимия имот; - земеделски земи, придобити по наследство от баща й С.М.С./С./, които с протокол за доброволна делба вх. per. № 8375/17.11.2014 г. са поделени между наследниците; - с Нотариален акт за дарение на 2/18 идеални части от недвижими имоти с № 67, том V. per. № 8697. дело № 810 от 17.11.2014 г. жалбоподателката и сестра й Х.С.И.даряват на брат си А.С.М.земеделски земи, находяши се в землището на с. Байково, оставени по наследство от Р.М.М.; - с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1. том 3. per. № 4038. дело № 373 от 19.12.2013 г. Н.С.С. заедно с сина си Г.С.закупуват при равни права недвижим имот - нива с площ от 2.904 дка от "Арена-И.Т." ЕООД. ЕИК ********* - гр. Пловдив, находящ се в местността „Мостовете", в землището на с. Поповица, общ. Садово.

Същевременно не се твърди, а и липсват доказателства по делото, че оспорващата притежава недвижима собственост в РТурция.

 От събраните доказателства се установява, че С. е управлявала паричните си средства от Република България – притежава банкови сметки на територията на страната в Банка ДСК АД и в Банка „Те-Дже Зираат Банкасъ“ клон София.

По банковата сметка, разкрита в Банка ДСК АД са получавани парични обезщетения пенсии от НОИ, получен е банков кредит, които е погасяван редовно. С. е извършвала безкасови плащания и е теглила паричните средства от НОС устройства на територията на страната. Отделно от това по банковата сметка са внасяни суми в брой от жалбоподателката и физически лица. както следва: през 2012 г. внесени суми в брой от Н.П. - 300.00 лв.. от И.К. - 300.00 лв. и от Ж.С. - 500.00 лв.; през 2013 г. са внесени суми в брой от Н.С. в общ размер на 142 821.40 лв.; от Р.Р.общо 4 500.00 лв.; от З.К.) общо 28 550.00 лв.; от Г.С.общо 41 1 70.00 лв.; от С.С.общо 39 350.00 лв. и от Ф.Р.обшо 24 000.00 лв.

Част от получените средства в размер на 278 257.16 лв. са преведени по сметката на „АРЕНА - И.Т." ЕООД във връзка с покупката на недвижимия имот в землището на с. Поповица.

По банковата сметка в Банка „Те-Дже Зираат Банкасъ“, клон София, в евро са постъпили суми в общ размер на 102 460.12 лв., от които внесени от Н.С. общо 76 056.40 лв., от З.К. 16 624.57 лв. и от Г.С.9 779.15 лв.

Част от постъпилите суми в размер на 93 335.74 лв. /47 869.65 евро са преведени по сметката на „АРЕНА - И.Т." ЕООД за покупка на недвижимия имот в с. Поповица

С молба от 03.10.2018 г. оспорващата представила заверени копия на банкови извлечения на сметки във Вакъф банк се установява, че действително лицето е включено в турската осигурителна система, получавало е пенсия в Р. Турция, което не се оспорва и от ревизиращите. Н.С. е получила кредит в размер на 10 000 лири /28.02.2012 г/, който е редовно обслужван. От движението по сметката не може да се установи обаче автоматично ли е нареждано плащането за погасяване на кредита или е извършвано чрез лични вноски от жалбоподателката. От анализа на движението по банковата сметка се установява, че тегленето на парични средства е ставало основно в Р. България чрез ATM устройства /Търговище. Шумен. Ямбол и др./.

На следващо място, оспорващата е извършила продажба на селскостопанска продукция на „ИНПРО М.Н.В." ООД с ЕИК *********.

При извършена насрещна проверка на дружеството е установено, че през 2012 г. дружеството е изплатило на жалбоподателката общо 856.80 лв. за покупка на 2.04 т. пшеница с РКО № 179/25.07.2012 г.: РКО № 200/06.08.2012г. и РКО № 201/14.08.2012 г. Дружеството е представило също Декларации за произход и добра земеделска практика, с които жалбоподателката потвърждава, че е произвела продукцията, предмет на продажбата, както и договори, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки.

Относно пребиваването на територията на България, в хода на ревизията за лицето не са установени и посочени в РА конкретен брой дни за всеки 12-месечен период, в които то е пребивавало на територията, както на Р България, така и на територията на Р. Турция. Такива документи не са представени и от самото ревизирано лице.

Установено е, че С. е излязла на 20.10.2013 г., като липсват данни за влизане и е излязло отново на 17.12.2013 г. От представените банкови извлечения е установено, че за периода от 28.10.2013 г. до 17.12.2013 г. са регистрирани извършвани банкови операции /внасяне в брой и банкови преводи/, извършени от жалбоподателката на територията на Р. България. Отделно от това всеки месец от Н.С. са теглени парични средства чрез ПОС устройства и извършвани безкасови плащания на територията на страната, подробно описани в раздел Съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи от протокол № П-03002715099591-073-001 /02.09.2015г.

Оспроващата е представила в хода на ревизията превод на Протокол за направено проучване, съставен от полицейски служител в Околийско управление, съгласно който за периода от 2008 г. - 2018 г. Н.С., заедно със сина си С.С., съпругата му С.Б. С. и дъщеря им С.С.е живяла в Република Турция, на адрес Дослук джаддеси 1, сокак № 7/3, Хавузлар мах., Чорлу, обл. Текирдаг, от съдържанието на който не може да се направи категоричен извод, че С. живее постоянно на посочения адрес, съобразявайки и останалите събрани доказателства по делото.

Данъчната администрация на Р. Турция не е предоставила информация дали жалбоподателката е местно лице на Р. Турция за данъчни цели.

С оглед всичко изложено до тук се налага извода, че за ревизирания период 2012 г. - 2014 г. центърът на жизнените интереси на жалбоподателката е в Р. България и по силата на чл. 4 от ЗДДФЛ и същата се счита за местно лице за данъчни цели.

В хода на ревизията е установено, че  Н.С. е е българско гражданство и второ гражданство в Турция. Установи се, че е пребивавала в Р. Турция, но не притежава имущество в страната. Придобитите от С. имоти са в РБългария, където е посочен постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл.75 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р. България, обнародван и влязъл в сила се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Съгласно чл.1 от Спогодбата между Р. България и Р. Турция /обн. ДВ. бр. 123 от 22 Декември 1997 г./, разпоредбите й се прилагат спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави. По смисъла на спогодбата, терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея, с оглед местожителство, местопребиваване, място на управление, място на учредяване или друг критерий от подобно естество.

Съгласно чл. 4 ал.1 от Спогодбата, физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя по следния начин: а)       то се счита за местно лице на тази държава, в която разполага с постоянно жилище: ако то разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси); б)  ако държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава; в)     ако то обичайно пребивава и в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази държава, на която е гражданин; г)ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях. компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.

Съобразно заложените критерии в чл. 4 от Спогодбата, оспорващата следва да се счита за местно на Р. България, предвид своето гражданство и центъра на жизнените му интереси.

С оглед гореизложеното, възраженията на оспорващата в обратния смисъл, а именно, че същата е местно лице на РТурция и поради това не подлежи на облагане в РБ, са неоснователни и не кореспондират с доказателствата по делото.

В подкрепа на този извод са представените писмени обяснения, от които се установява, че семейството е взело решение за инвестиране в Република България и не притежава недвижими имоти за периода 01.01.2012г. -31.12.2014 г. в Република Турция.

На следващо място, възраженията в жалбата, че предоставените в брой суми от семейството и са с неустановен произход и са облагаеми доходи, по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ, съдът приема за неоснователни.

В представените писмени обяснения лицето твърди, че средствата, необходими за закупуването на процесния недвижим имот в с.Половица, са от лични нейни спестявания и дарения. Представени са декларации от А.А.Я.А.и от дъщеря й - АБ.за предоставени в брой парични средства за периода 2010 г. — 2014 г. и извлечения от банкови сметки, разкрити в Р. България и Р. Турция.

Отговорите от данъчната администрация на Р. Турция са противоречиви и неподкрепени с доказателства. За част от лицата - С.Б. Селимоглу, З.К., Фатма Шен, е установено, че са „потенциални данъкоплатци“, т. е. те нямат доходи в Р. Турция, които да са декларирали. Лицата са дали писмени обяснения, в които сочат, че са предоставили на Н.С. и Г.С.суми като не уточняват начина на предоставянето им и относно периода, през който са ги предоставили. Липсват доказателства, че разполагат с тези суми и какъв е източника на доходите им и обложени ли са в Р. Турция.

В отговора от турската данъчна администрация  по отношение на: А.Ш.А.е посочено, че същият е предоставил на Н.С. и Г.С.обща сума в размер на 27 500 евро за закупуване на недвижим имот която е дадена през периода 2010 г. - 2013 г.;  А.И.Б. е установено, че същата е „потенциален данъкоплатец", т.е. не декларирала доходи в Р. Турция. Потвърдила е предоставянето на финансовата помощ под формата на парични средства в брой на майка си за периода 2010 г. - 2015 г. Посочва, че е работила като социално осигурен служител; А.Ш.А.твърди, че е предоставил парични средства в брой под формата на заеми, в т. ч. за ревизирания период 7000.00 евро за 2012 г. и 7000.00 евро за 2013 г.

По делото липсват доказателства по отношение на А.Ш.А., А.И.Б. и А.Ш.А.за наличие на парични средства в брой, които да бъдат предоставени на ревизираното лице, както и не е представена информация и доказателства за източника на доходите им.

С оглед гореизложеното се налага изводът, че не са доказани предоставени от посочените лица парични средства в брой.

Признати са постъпилите по банковите сметки суми от роднините на Н.С., които са взети предвид в приходната част в РД.

Установено е, че паричните средства, наредени и внесени в брой по банков път от третите лица, както и внесените от Н.С. в брой средства, са изтеглени от нея и са послужили за покриване на извършените от лицето разходи. Органите по приходите са приели, че ревизираното лице не може да докаже произхода на внесените в брой суми, поради което  същите са облагаеми доходи, по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани и не са обложени в нарушение на ЗДДФЛ.

От съвкупната преценка на документите в преписката и от извършената съпоставка в РД между получените приходи и извършените разходи на ревизираното лице се установява наличието на обстоятелства по чл.122. ал.1 т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи и т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период.

Доказателствата представени пред ревизиращите органи, са обсъдени от органите по приходи, като по този начин и по от­но­шение на тях е налице презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, а тя не бе оборена с над­лежни доказателства в съдебното производство.

Съгласно презумпцията на чл. 123, ат. 1 от ДОПК установеното превишение на разходите над получените доходи / разполагаеми парични средства, представлява подлежащ на облагане доход. Несъответствието между имущественото състояние и получените доходи безспорно обосновава предпоставката на чл.122, ат.1, т.7 от ДОПК и води до извод за наличие на укрити доходи, което представлява обстоятелство по чл. 122. ал.1, т.2 от ДОПК.

Съдът приема, че доказателствата, събрани в хода на ревизията, доказват наличието на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК за ревизираните години. Ревизиращите органи са спазили процесуалните правила, регламентирани в чл. 122 - чл.124 от ДОПК и надлежно са уведомили жалбоподателката, че ревизията ще се проведе по особения ред на ДОПК.

Правилно и законосъобразно е установена подлежащата на облагане данъчна основа: за 2012 г. е установена данъчна основа в размер на 1100.00 лв.; за 2013 г. е установена данъчна основа в размер на 230 642.28 лв.; за 2014 г. е установена данъчна основа в размер на 15 109.95 лв.

Върху така определената данъчна основа по чл.122 ал.4 от ДОПК органите по приходи са приложили ставка 10% и законосъобразно са установили дължим данък върху дохода, както следва: за 2012 г. — 110.00 лв.. за 2013 г. — 23 064.23 лв. и за 2014 г. — 1 511.00 лв. със съответните лихви за закъснение.

В заключение следва да се посочи, че в хода на настоящото съдебно про­из­водство жалбоподателката не ангажира необходимата пълнота от доказателства, с които да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване истин­но­стта на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации. Обратно, органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин про­явлението на фактите, от който черпят правомощието си да определят данъч­на­та основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл.122 от ДОПК, като кон­с­татациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното произ­вод­ство доказателства. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни из­води са съответни на материалния закон.

С оглед точното определяне на конкретния размер на данъчната основа за ревизирания период и съответното изчисление на размера на дъл­жимия данък и следващите се акцесорни задължения, следва да се приеме, че в та­зи насока от страна на ревизиращите органи не са допуснати нарушения на зако­на. Съгласно чл.123, ал.2 от ДОПК, в случаите по чл.122, ал.1 от ДОПК при определяне на основата по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход при две хипотези, едната от които има отношение към настоящия казус и следва да бъде обсъдена: когато направените разходи от лицето и свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а“ от ДР явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. От констатациите на ревизионния акт, въз основа на съпоставка между стойността на притежаваното от оспорващата имущество и направените от нея разходи и декларирани и / или получени от него доходи през 2012 г., 2013г. и 2014 г. е установено превишение на направените разходи над размера на получените приходи, както следва: за 2012 г. – /-/1100.00 лв.; за 2013 г. – /-/230611.62 лв.;  за 2014 г. – /-/15109.95 лв.

С оглед разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, дължимият данък е в общ размер 24 685.00 лв.: за 2012 г. — 110.00 лв.; за 2013 г. — 23 064.23 лв. и за 2014 г. — 1 511.00 лв. и доколкото същият не е платен своевременно върху тази сума се дължи лихва за забава, считано съответно от 01.05.2013 г. за задълженията през 2012 г.; от 01.05.2014 г. за задълженията от 2013 г. и от 01.05.2015 г. за задълженията през 2014 г., които са изчислени до датата на издаване на РА възлизат общо в размер на 10379.52 лева.

В обобщение на горното съдът намира ревизионният акт за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване. Оспореният акт е издаден в производство по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като съгласно чл.124, ал.2 от с.к., фактическите констатации в РА се смятат за верни до установяване на противното. В хода на настоящото производство жалбоподателката не обори съдържащите се в РА фактически констатации, а от своя страна тези фактически констатации са обосновани със събраните доказателства. РА е в съответствие с приложимите и обсъдени разпоредби на чл.122 от ДОПК, което обосновава извода на настоящия състав, че ревизионният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неос­но­вателна и недоказана.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Дирекция ОДОП” – гр.Варна су­­мата от 1581.94 лева юрисконсултско възнаграждение, определено при съобразяване с разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес в размер на 35 064.52 лева.

 Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***«Никола Вапцаров» №5 чрез адв. Е.Б., Адвокатска колегия – Варна, против Ревизионен акт № Р-03002718000155-091-001/11.07.2018г., издаден от Д.К., на длъжност Началник сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна и Г.К., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 241/05.10.2018г. на Директор дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД на НАП гр. Варна, с който на оспорващата са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. в общ размер на 35064,52 лева, в това число 24685,00 лева главница и 10379.52 лева лихви. 

ОСЪЖДА Н.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***«Никола Вапцаров» №5, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ разноски по делото в размер на 1581.94 лева (хиляда петстотин осемдесет и един лева и 94 стотинки).

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

 

 

        

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: