Р Е Ш Е Н И Е

гр.Никопол, 22.01.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Никополският районен съд, ІІІ граждански състав, в публичното заседание на  двадесет и втори декември  през  две хиляди и петнадесета година  в състав:

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ГАЛЯ НАУМОВА

 

        при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдията Наумова  гр.д.№ 276 по описа за 2015г., за  да  се  произнесе  взе  предвид следното:

 

          Производство по реда на чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.

           Предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал. 1 т. 1, пр. 3 от Кодекса за застраховането, с който се иска да се признае за установено, по отношение Н.Л.Т. *** съществуването на вземането на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София за сумата от 1 106.41лв. главница/ в това число и ликвидационни разноски в размер на 20.00лв./, представляваща регресно вземане по чл. 274 ал. 1 т. 1, пр. 3 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лицето Н.А.Б. във връзка с ПТП, настъпило на 03.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. № 188/2015 г. по описа на НРС. Претендира разноски.Представя доказателства.Прави искания.

            Ответника в срока по чл.131 от ГПК, не изразява становище по иска, не прави искания и възражения, не сочи доказателства.В с.з. не се явява и не се представлява.

              Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства , приема за установено следното от фактическа страна :

           От представения по делото протокол за ПТП № 1389777/ 03.10.2012г. . на  РУП Гулянци се установява, че на 03.10.2012г. в 21.30ч. по ул.Хан Кубрат  в с.Брест, общ.Гулянци,  управлявайки собственият си лек автомобил „Фолксваген ***”, рег. № ЕН 3436 АН, поради движение с несъобразена скорост, допуснал ПТП с правилно паркиран лек автомобил „Мерцедес ***” с рег. № ЕН 3649 ВС, собственост на Н. А.Б., което му е нанесъл следните видими щети : предна броня, преден ……/не се чете/, преден десен калник, предна решетка. В протокола за ПТП не е отбелязано, дали  ответника е бил изпробван за алкохол.

            Съгласно писмо с изх. рег. № 270000 - 559/09. 03. 2015 г. на РПУ Гулянци,   на ответника е издаден талон № 0393901 за медицинско изследване, но същият не се е явил в ЦСМП Гулянци да даде кръвна проба. Видно от приложените доказателства, на ответника  е бил съставен АУАН № 507/201г. и е издадено наказателно постановление № 507/12г., които са представени по делото.  

            От застрахователна полица № 22112001213496 се установява, че към датата на процесното ПТП – 03.10.2012г., управляваното от ответника, МПС „Фолксваген ***”, рег. № ЕН 3436 АН, е имало валидна застраховка „гражданска отговорност” в ЗК „Лев инс” АД, със срок на валидност от 04.05.2012 г. до 03.05.2013 г.

             От доклад по щета № 0014-5060 – 12 – 305320/123.10.2012г. се установява, че е определено застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 1086.41 лв. , както и ликвидационни разходи в размер на 20.00лв.

              С разходен ордер № 416/05.11.2012г., сумата от 1086.41 лв. е била  заплатена в брой, срещу подпис на собственика на увредения лек автомобил  „Мерцедес ***” с рег. № ЕН 3649 ВС -  Н. А.Б..

              По делото е изслушана и съдебно-техническата експертиза,   неоспорена от страните, от която се установява, че е  налице причинно-следствена връзка между описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието и описаните в същия протокол и опис-заключение за щетите на МПС на застрахователя вреди по лекия автомобил „Мерцедес ***” участвал в произшествието. Вещото лице дава заключение, че за възстановяване на увредените части на цитирания автомобил при ПТП, в обикновен сервиз, реалната стойност би била 1 172.40лв., а при възстановяване на стойността на щегтите на същият автомобил, съобразно Наредба № 24 необходима общата сума от 1033, 20 лв.

               От правна страна, съдът намира, следното:

               Съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” в настоящия случай е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки : договор за застраховка „гражданска отговорност”, осъществен деликт от застрахованото лице, виновно отклонение от проверка за употребен алкохол и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

                По делото e установено наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, сключен между собственика му и ищцовото дружество за времето на застрахователното събитие и настъпилата вреда. Тази застраховка покрива отговорността на водача на автомобила, съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ и чл. 257, ал. 2 КЗ. Застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е обезщетил настъпилите вреди на Н.Б., собственик на увредения автомобил.

              Налице е  предпоставката за ангажиране отговорността на причинителя на вредите при регресния иск на застрахователя, визирана в чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ - същият виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, или да е отказал да се подложи на такава.

              Не се спори по делото, че ответника не е подлаган на проверка за алкохол при съставянето на протокола за ПТП, респ. при констатирането на ПТП, и този факти не може да се вмени в негово виновно поведение.Не се спори също, че на ответника е бил издаден  талон за медецински изследване, както и че същият не го е извършил.

            Според разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, „Когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване”. Според алинея втора на същия текст „С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство”. Очевидно кръвната проба е един алтернативен, самостоятелен способ за определяне концентрацията на алкохол, наред или независимо с изпробването с техническото средство. Затова законодателят е определил като самостоятелни нарушения и двата варианта на отказ на водача да съдейства за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.Предвид изложеното  съдът намира, че  виновният водач е поканен да се подложи на проверка и същият съзнателно, с цел  да предотврати това,  не се е явил в указаният в талона за медицинско изследване време и място, за извършване на кръвен анализ за съдържанието на алкохол в кръвта му. В този смисъл настоящият състав счита, че е осъществен съществен елемент от фактическия състав на възникване на правото на регрес, а именно виновно отклоняване от проверка за алкохол, или отказ на водача да се подложи на такава. По така изложените съображения съдът приема, че правото на регрес на застрахователя по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. последно КЗ е породено, което води до основателност на заявената претенция. 

      С оглед на изложеното,  съд приема, че от събраните доказателства по делото, се установява, че ответникът дължи възстановяване на изплатеното от ищцовото дружество въз основа на застрахователния договор застрахователно обезщетение в размер на 1 053.20лв., включващо сумата от 1 033.20лв., съставляваща оценката на щетата по л.а. направена по Наредба № 24, изчислена от ВЛ/доколкото по делото не са представени фактури или касови бележки за реално извършения разход/ и сумата от 20.00 лв., съставляваща направени ликвидационни разноски,  ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2015г., до окончателното му плащане,   като до пълния предявен размер от общо 1 106.41 лв., следва да се отхвърли като неоснователен, поради което исковата претенция по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.1 КЗ се явява основателна до размера на посочената сума.

              Предвид горните съображения, ответника следва да понесе разноските в заповедното производство изцяло, а в исковото, предвид размера на уважената  претенция и представения списък по чл.80 от ГПК.

                Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК  съществуване на вземане на ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД-гр.София с  ЕИК *********, по отношение на  Н.Л.Т. с ЕГН ********** ***,  за сумата от общо 1 053.20лв., от която  1 033.20лв., главница и 20.00лв., съставляваща направени ликвидационни разноски,  ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 година до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК,  № 89 от 01.06.2015г., по ч.гр.д. № 188/2015г. на НРС, като ОТХВЪРЛЯ иска, за горницата над  1 053.20лв до пълния предявен размер от 1 106.41 лв.

   ОСЪЖДА Н.Л.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД-гр.София с  ЕИК *********, сумата от общо 325.00лв., представляваща съдебно- деловодни разноски по ч.гр.д. 188/2015г. на НРС

           ОСЪЖДА Н.Л.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД-гр.София с  ЕИК *********, сумата от 492.56 лв., представляваща съдебно- деловодни разноски   в исковото производство, съразмерно на размера на уважения иск.

 

              Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: