Решение по дело №7/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.197, ал.2, вр.ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на А. Х. А., с [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Заповед БС № 74/18.12.2024 г. на началника на Затвора Бургас, с която на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС е заповядано продължаване на специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А. Х. А. за срок от още една година и е заповядано наказанието да се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. С жалбата се иска заповедта да бъде отменена по съображения за материална и процесуална незаконосъобразност.

Жалбоподателят А. е освободен от внасянето на държавна такса в производството и му е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, като му е назначен процесуален представител.

В съдебно заседание жалбоподателят и служебно назначеният му процесуален представител поддържат жалбата по доводите, изложени в нея. Ангажират писмени доказателства и пледират заповедта да бъде отменена. Представят писмени бележки.

Ответникът – началникът на Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена. Представя административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя А. Х. А. е наложено наказание "доживотен затвор без замяна" с начало 25.06.2002 г., като същият е постъпил в Затвора на 07.10.2002 год. и е на специален режим от 03.02.2006 г.

Със Заповед БС № 80/18.12.2023 г. на началника на Затвора Бургас е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А. Х. А. за срок от още една година.

На 12.12.2024 год. л.св. А. Х. А. е информиран, че през периода 11.12.2024 год. - 18.12.2024 год. ще се проведе процедура за разглеждане на правния му статус във връзка с изтърпяване на наказанието

На 12.12.2024 г. от П. Л. – инспектор "Социална дейност и възпитателна работа" /СДВР/, първа зона за повишена сигурност/ЗПС/, затвор Бургас е изготвено становище до гл.инсп.Д. Я. - началник сектор СДВР с мнение да бъде продължен специалния режим на изтърпяване на наказанието на А. (л.30-34).

На същата дата - 12.12.2024 г. от инспектор „Психолог“ З. А. е изготвено становище за актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода А. Х. А. (л.37).

На 16.12.2024 год. е изготвено становище, подписано от инсп. Х. Т. – гл. инспектор РД за продължаване срока от още една година на специалния режим за изтърпяване на наказанието на осъдения А. Х. А.. Отбелязано е, че за отчетния период А. е наказан и не е награждаван (л.38).

На 17.12.2024 год. гл.инсп. Д. Я. - началник сектор "Социална дейност и възпитателна работа" /СДВР/, затвор Бургас е изразил становище, след запознаване със затворническото досие на А. и доклада на инспектор "СДВР", затвор Бургас, че предвид липсата на напредък в процеса на поправяне и превъзпитание и на базата на подробния анализ на риска от рецидив и вреди, следва да бъде продължен специалния режим за изтърпяване на наказанието "доживотен затвор без замяна" /л.29/.

Със Заповед БС № 74/18.12.2024 г. на началника на Затвора Бургас (л.26-28), на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становищата на гл.инсп. Д. Я., инспектор „Психолог“ З. А. и инсп. П. Л., е заповядано продължаване на специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А. Х. А. за срок от още една година и е заповядано наказанието да се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. От изложените в заповедта мотиви се установява, че на А. е наложено наказание доживотен затвор без замяна, с начало на наказанието 25.06.2002г. и същият е на специален режим от 03.02.2006 г., като към 18.12.2024 г. л.св. А. е изтърпял 22 г., 05 м. и 23 дни. Изготвената му актуална оценка на риска е с висока стойност - 88 точки, като риска от вреди е определен като среден.

Заповедта е връчена на л.св.А. Х. А. лично на 20.12.2024 г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба рег.№ М-7886 от 27.12.2024 г. по описа на Затвора Бургас, която е депозирана пред Административен съд с вх.№ 16/02.01.2025 г.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентния административен орган по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС – Началника на Затвора Бургас, при спазване на установената от закона писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, се определя задължително специален режим. В чл.198, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че след изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, началникът на затвора се произнася със заповед относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.

Съгласно чл.198, ал.4 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на чл.218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Съгласно чл.439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че замяната на постановения от съда първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието "доживотен затвор", в по-лек, е законова предвидена възможност, която възможност се преценява конкретно за всяко осъдено лице и е обусловена от оценката за наличие на добро поведение на доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието при специален режим.

Производството по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС за периодичното произнасяне на Началника на затвора с мотивирана заповед относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения, се образува и развива служебно, като законът регламентира като императивно изискване това произнасяне да се извършва след вземането на становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. С предвиденото произнасяне на Началника на затвора след вземане на становищата на посочените в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС длъжностни лица, на практика законът определя становищата на тези длъжностни лица като задължителни за извършваната от решаващия административен орган преценка относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения. Следователно дори и произнасянето по чл.198, ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС на Началника на затвора да е при условията на оперативна самостоятелност, законосъобразното упражняване на правомощието е обусловено от спазването на въведеното в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС изискване дължимата преценка за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения, да се основава на нормативно предвидените становища на изрично посочени длъжностни лица от пенитенциарната администрация.

От фактическа страна по делото не е спорно, че в случая при произнасянето Началника на Затвора - Бургас относно продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдения А. А. при специален режим, не е взето становище на заместник-началника по режимно-охранителната дейност. Обстоятелство, че към момента на провеждане на производството по чл.198 от ЗИНЗС, заместник-началникът по режимно-охранителната дейност в Затвора-Бургас е бил в платен годишен отпуск, не води до отпадане на законовото изискване за произнасяне на Началника на Затвора – Бургас по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС след получаване на становище и от заместник-началника по режимно-охранителната дейност.

Законът императивно определя въз основа на становища на кои длъжностни лице се произнася началникът на затвора, съответно произнасянето на решаващия административен орган, без да е изискано и представено, съответно без да е взето някое от регламентираните в условията на кумулативност като задължителни становища по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, опорочава произнасянето на началника на затвора, като обуславя не само процесуална незаконосъобразност на издадената при упражняване на правомощието по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 заповед, но и материалната незаконосъобразност на заповедта, доколкото преценката досежно наличието на основание за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения и формираните фактически и правни изводи, се явяват направени при липсата на едно от определените в закона като задължителни за произнасянето становища. Противно на твърдяното от ответника, ползването на платен годишен отпуск от заместник-началника по режимно-охранителната дейност в Затвора-Бургас, сама по себе си не представлява обстоятелство, което да дерогира законовото изискване по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Касае се за административна длъжност, свързана с упражняването на административни функции и правомощия, които при временната липса на титуляра на длъжността, следва да бъдат възложени по някой от регламентираните в действащото законодателство начини на друго длъжностно лице от администрацията на затвора. След като ЗИНЗС, при това не само в разпоредбата на чл.198, обвързва произнасянето на началника на затвора с вземането на становище от заместник-началника РНОД, произнасянето при липса на представено становище от лицето, заемащо длъжността, респ. от лицето, изпълняващо функциите и правомощията, включени в компетентността на тази длъжност, представлява съществено нарушение на императивните законови изисквания. Наличието на представени становища от Началник сектор "Социална дейност и възпитателна работа", психологическо становище от инспектор-психолог и доклад от ИСДВР /на които становища и доклад се основава обжалваната заповед/, не може да санира липсата на изискуемото се становище от заместник-началника РНОД. Законодателното разрешение за изрично определяне и посочване в нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС на длъжностните лица, чиито становища началникът на затвора е длъжен да вземе преди произнасянето си, регламентира рамките и външните предели на оперативната самостоятелност на решаващия орган, обвързващо преценката досежно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения с констатациите, обективирани в становищата на длъжностни лица с определена професионална, служебна и/или административна компетентност. В този смисъл обжалваната заповед на Началника на Затвора Бургас, постановена без становище на лицето, заемащо или изпълняващо длъжността заместник-началник по режимно-охранителната дейност, се явява издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до необоснованост на произнасянето, доколкото преценката относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим, е извършена без наличието на едно от законово регламентираните като задължителни становища.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на началника на Затвора - Бургас за ново произнасяне с мотивирана заповед относно основанията за продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим на доживотно осъдения А., след изпълнение на изискването по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС за вземане на становище от заместник-началника по режимно-охранителната дейност на Затвора – Бургас.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед БС № 74/18.12.2024 г. на началника на Затвора Бургас.

ВРЪЩА административната преписка на началника на Затвора Бургас за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като определя срок за това – 30 дни от постановяване на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.198, ал.2, изречение последно от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.