Решение по дело №27/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 473
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20185500900027
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

               / 28.10                      2019 Година                   гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 16.10                                                                                     2019 година

В  открито заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Стойка Иванова

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

Търг.д. № 27  по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание  чл.266, вр. чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът посочва, че през периода м.февруари 2008г. до края на 2009г. фирма ЕТ"А.-Х.", ЕИК *** е изпълнила възложени СМР на обекти, одобрени от изпълнителния директор на МБАЛ „П.Д.С.К." АД гр.С.З. /от 07.04.2008г. до 06.02.2015г. наименованието на ответника е МБАЛ „П.С.К." АД, видно от ТР, поради което приложените и описани като писмени доказателства документи носят това наименование и касаят един и същ ответник/ и от членовете на съставени от него комисии.

Сочи, че след извършване на възложените СМР възложителят за дълъг период от време не заплащал извършените строителни дейности под различни предлози.

След многобройни срещи и настояване от страна на ищеца, със заповед № 519/27.11.2012г. на изп.директор на МБАЛ „П.Д.С.К." АД С.З. е определена комисия за проверка и съставяне на приемо-предавателни протоколи за извършените СМР.

В резултат на това и след проверка на извършените от ищеца СМР на основание на посочената по-горе заповед № 519/27.11.2012г. на изп.директор на МБАЛ „П.Д.С.К." АД С.З. са съставени двустранни протоколи - Акт обр.19, каквито са и Акт обр.19 от 22.01.2013г. за обект “Допълнителни СМР в отделение по неврология" на обща стойност 60 934,72 лв. с ДДС, както и Акт обр. 19 от същата дата и за същия обект на обща стойност 59 498,41 лв.с ДДС, или общо - за 120 433,13 лева с ДДС.

Ищецът посочва, че на 22.02.2017г. изпратил нотариална покана до длъжника на УМБАЛ „П.Д.С.К." АД Ст.3агора, по която не последвал отговор до настоящия момент.

Сочи, че законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправената и получена от ответника нотариална покана на 22.02.2017г. до 31.12.2017г.по двата посочени акта обр.19 е 10 458,41 лв.

Посочва, че въпреки така съставените и взаимно приети и подписани от двете страни протоколи - акт обр.19 за видове, количества и стойност на извършените СМР, неоспорени и приети като извършени от възложителя и по които, съгласно установената съдебна практика по чл.266, ал.1 от ЗЗД, възнаграждение се дължи за всяка установена и приета работа, до настоящия момент сумата, представляваща стойността на извършените СМР не е изплатена.

Твърди, че поради това неизпълнение на задължението за изплащане на извършените от него по взаимно приетите и установени с представители на ответника СМР произтича и правният му интерес да заведе иск с основание чл.266, ал.1 и чл.86 от ЗЗД срещу длъжника УМБАЛ „Д.С.К." АД - гр.С.З. за изплащане на посоченото задължение, заедно с лихвите за забава от датата на изискуемостта - датата на получаване на посочената нотариална покана -22.02.2017г. до 31.12.2017г., законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението по главницата на иска и разноските по това производство.

Моли съда, на осн.чл.266, ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД да осъди УМБАЛ "П.Д.С.К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от изпълнителния директор Доц.д-р Й.Й. да заплати на ЕТ "А.-Х.", ЕИК  ***, представляван от собственика Г.Х.Х., гр.С.З., ***, представлявано от физическото лице -търговец Г.Х.Х. сумата от 120 433,13 лева, представляваща неизплатени извършени и приети от ответника с 2 бр. актове обр.19 от 22.01.2013г. СМР, подробно описани в него по количества и стойности СМР, сумата от 10 458,41лв., представляваща лихва за забава на това задължение от датата на получаване на нотариална покана от 22.02.2017г. до 31.12.2017г., законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението по главницата на иска, както и направените разноски по това производство - държавни и деловодни такси и разноски, адв.хонорар.

Ищецът е депозирал уточняваща молба, в която посочва, че през м.февруари 2008г. тогавашното ръководство на ответника, в лицето на неговия изпълнителен директор, възложило извършване на СМР на множество обекти на територията на УМБАЛ „П.Д.С.К." С.З., устно, след указания и огледи в присъствието на технически лица на ответника и ищеца, част от които е и описания обект в исковата молба.

Срокът за изпълнение също бил договорен устно - до края на 2009г., а заплащането е договорено да се извърши след съвместно актуване на извършените СМР и издаване на фактура за това. Сочи, че след смяната на ръководството на ответника, до м.11.2012г. същият многократно отказвал актуването на извършените СМР и това станало едва със заповед №519/27.11.2012г. от изп. директор, описана в исковата молба, в резултат на която е съставен и подписан акт обр. 19 за извършените СМР.

Ищецът е депозирал втора уточняваща молба, в която посочва, че през м.февруари 2008г. тогавашното ръководство на ответника, в лицето на неговия изпълнителен директор възложило извършване на СМР на множество обекти на територията на УМБАЛ „П.Д.С.К." С.З., устно, след указания и огледи в присъствието на технически лица на ответника и ищеца, част от които е описаният обект в исковата молба, а именно - ,,Допълнителни СМР в отделение по неврология" на обща стойност 60 934,72 лв., както и допълнително възложени работи за същия обект на обща стойност 59 498,41 лв. с ДДС, или общо - за 120 433,13 лева с ДДС. Сочи, че за така извършените допълнителни СМР са съставени 2 бр.актове обр.19 с една и съща дата - 22.01.2013г.

Твърди, че в тези два броя актове обр.19 от 22.01.2013г. са описани подробно и в детайли - количества и цени на извършените на територията на съответните отделения в УМБАЛ „П.Д.С.К." С.З. СМР.

Сочи, че срокът за изпълнение също е договорен устно - до края на 2009г., а заплащането е договорено да се извърши след съвместно актуване на извършените СМР и издаване на фактура за това. След смяната на ръководството на ответника, до м.11.2012г. същият многократно отказвал актуването на извършените СМР и това станало едва със заповед №519/27.11.2012г.от изп.директор, описана в ИМ, в резултат на която е съставен и подписан от ищеца и ответника акт обр.19 за извършените СМР.

Твърди, че никога не е съставян писмен протокол за възлагане на СМР преди тяхното извършване, като част от така описаното възлагане и извършване на СМР е и за обект „Ремонт I -во и ІІ-ро детско отделение” при УМБАЛ „П.Д.С.К.”, извършени при условията на същите описани фактически обстоятелства в ИМ и настоящото допълнение, по повод на които ОС гр.Ст-Загора със свое решение №385/14.12.2016г. по т.д.№ 211/2015г. е присъдил на ищеца сумите по възложените и изпълнени СМР, като това решение е потвърдено с Решение № 296/03.11.2017г., постановено по в.т.д № 289/2017г. на ПАС.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че искът е недопустим.

Ответника сочи, че в ИМ се твърди, че през периода февруари 2008 до края на 2009 г, ищецът бил изпълнил СМР-та на обекти одобрени от изп. директор на тогава все още МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД С.З.. Претенцията за вземания във вр. със заплащане на тези СМР-та, видно от този текст в исковата молба, е възникнала към края на 2009г., или по всяка една позиция, към момента на извършването й. Сочи, че исковата молба е заведена на 18.01.2018г., към който момент погасителната давност за такова вземане отдавна е изтекла. Съгл. чл. 110 ЗЗД с изтичане на 5 годишна давност се погасяват всички вземания за които Законът не предвижда друг срок, а в чл.111 от същия Закон е посочено, че с изтичане на 3 годишна давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд - буква „а", и вземания за обезщетения и неустойки по неизпълнен договор - буква „б" и най-накрая с такава 3-годишна давност се погасяват и вземанията за лихви - буква „в".

Сочи, че съгл. чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В същото време няма уговорка между страните и такава не се твърди, че е съществувала, за да има нужда от покана и в този смисъл поканата рег.№ 1278/22.02.2017 г. нотариално заверена от нотариус Р.Богданова рег.№435 на НК, с район на действие СтРС, връчена на 23.02.2017г. на изпълнителния директор на ответника е без правно значение. Твърди, че не от тази дата задължението (ако изобщо съществува) е станало изискуемо. Самият ищец признава в исковата молба, че след извършване на възложените СМР ответникът не му ги бил заплатил под различни предлози,т.е. те са били изискуеми от края на 2009 г.

Твърди, че те не са станали изискуеми и от датата на протоколите за установяване на завършването и заплащането на натурални строително-монтажни работи, които са изготвени на 22.01.2013 г. - 15 позиции и втори такъв протокол от същата дата с общо също 15 позиции. Твърди, че това не е началото на започналата да тече погасителната давност. Твърди, че протоколите от 22.01.2013г. са с абсолютно невярно съдържание.

Ответникът сочи, че изтичането на погасителна давност е юридически факт с пряко отношение към правото на иск. След като погасителната давност е изтекла, правото на иск се погасява и то не може, и не следва да получи чрез държавата съдебна закрила. Счита, че исковата молба е недопустима, поради изтекла погасителна давност, поради което моли съда да върне ИМ и да прекрати настоящото дело.

Ответникът счита искът и за неоснователен, като излага съображения в тази връзка.

Посочва, че по отношение на ответника е неприложима разп. на чл.266 ЗЗД , тъй като ответникът е държавна болница с преобладаващо мажоритарно участие на държавата и миноритарно участие на няколко общини от старозагорска област в неговия акционерен капитал. Такива дейности можели да се възлагат само чрез Закона за обществените поръчки. Общите правила на договора за изработка и респективно правилото на чл.266, ал. 1 ЗЗД било недопустимо за прилагане.

Сочи, че без осъществяване на процедура по специалния Закон за обществените поръчки средства за заплащане на СМР не могат да бъдат харчени, като без всякакво правно значение били подписаните 2 протокола от 22.01.2013г. Развива подробни аргументи в тази връзка.

Посочва, че по посочените в двата протокола 30 вида работи няма представени никакви фактури, пътни листове, няма посочено с какъв транспорт е работено, няма посочени работници, които да са осъществявали това строителство, няма представени ведомости за заплати.

Сочи, че в ИМ се претендира 130 891,54 лв. главница, в която сума е вкл. и 20 072,19 лв. ДДС, като твърди, че на такова ищеца би могъл да има право, само ако има издадена фактура, тя е декларирана в справките декларации за съответния данъчен период и е ползван данъчен кредит. Сочи, че фактура към материалите на исковата молба няма приложена, най-вероятно такава няма издадена изобщо, както и каквито и да е други съпътстващи счетоводни документи и действия свързани с отчитане на претендиралите СМР, за конкретния обект - допълнителни СМР в отделение по „Неврология".

Посочва, че към исковата молба е приложена Заповед №519/27.11.2012 г., подписана от тогавашния изп. директор на МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" - д-р А., която очевидно не се отнася за този обект, което ясно личи от това, че ищеца е имал претенции за: І-во Вътрешно отделение, ІІ-ро Вътрешно отделение, Клинична лаборатория, VІ-то Вътрешно отделение, УНГ, І-во и ІІ-ро Детско отделение. В заповедта е отразено, че се претендират СМР за тези обекти, като сред тях „допълнителни СМР в отделение по „Неврология"" не присъства.

Оспорва самата заповед, защото тя отново не е съобразена със Закона и няма никакво значение, че изхожда от тогавашния директор на ответника, тъй като закона не може да бъде нарушаван вкл. и с актове изходящи от възложител по употреба на публични средства. Тази заповед не е съобразена със Закона и по своя характер представлява частен документ, който е нищожен и не следва да прояви каквато и да е формална или материална доказателствена сила.

Сочи, че в нея се цитира докладна записка от гл. счетоводител на тогавашната болница. Ответника заявява, че такава докладна записка в архивите на болницата не съществува и не е съществувала.

Посочва, че в първия протокол от 22.01.2013 г., след преамбюла му е посочено на втория ред текст „по възлагателен протокол от 27.08.2008 г.", а по втория протокол от с.д. е посочен възлагателен протокол, който е пак от 27.08.2008г. Заявява, че никакви възлагателни протоколи не съществуват и прави искане, ако ищецът претендира, че такива има, да ги представи в оригинал пред съда и с копие за ответника.

Твърди, че никакви СМР-та не са били приемани от ответника, като на първо място протоколите не са подписани от всички членове на комисията, вкл. и от двама представители на ищеца. Съгл. заповедта комисията е в с-в 10 човека плюс двама на ищеца и посочения изрично бивш отговорник инвеститорски контрол инж.Т.В.. Първият протокол от 22.01.2013 г. е подписан от 3 човека. Самите разпореждания в заповедта не са изпълнени, защото на първо място ищеца не е предоставил на комисията подробни количествено-стойностни сметки за извършените СМР, за конкретно на обекта посочен в двата протокола. На второ място е разпоредено със заповедта след извършване на проверката да бъде съставен доклад придружен с констативни протоколи и актове за извършени СМР. Очевидно такъв доклад не е изготвен както и няма никакви констативни протоколи и актове за извършени СМР. Такива не се твърдят и не се представят с ИМ. На следващо място сочи, че срока за изпълнение на заповедта е 15.12.2012г., а протоколите са от 22.01.2013г., т.е. след крайния срок за изпълнение на заповедта. На последно място не личи по никакъв начин какъв контрол по изпълнение на тази заповед, който е възложен на гл. счетоводител, да е осъществен. Заявява, че няма никакви данни, а и не се твърдят, че заповедта е връчена на всички членове на комисията и на другите три лица.

Оспорва всички твърдения в ИМ, оспорва всички обстоятелства, на които се основава искът . Оспорва твърдението, че са извършвани някакви СМР, вкл. и на посочения обект.

Оспорва твърдението, че тези СМР-та са били приети за извършени от ответника.

Твърди, че не съществува задължение за плащане по претендиралите СМР-та от ответника към ищеца.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която заявява, че възражението за недопустимост касае доводи на ответника за настъпила давност, чиято констатация е въпрос по същество. Заявява, че възражението в този му вид е неоснователно - задължението за заплащане на възнаграждение за извършена и приета работа на изпълнителя по см.на чл.258 от ЗЗД възниква от момента на приемането, който е момента и на остойностяване на дължимото възнаграждение, в случая Протокол обр.19 от 22.01.2013г. Сочи, че със съставянето на този протокол е бил осъществен и последния елемент от фактическия състав на чл.266 ал.1 от ЗЗД - приемането на работата,от който момент нейното заплащане става изискуемо. Цитира съдебна практика.

Заявява, че няма писмен договор за възлагане на описаните СМР, а само устна договореност, като твърди, че практиката и закона не изискват писмена форма на този тип възлагане на допълнителни СМР.

Относно оспорването на Протокола от 22.01.2013г. (стр.2 от отговора) и приложената към исковата молба Заповед № 519/27.11.2012г., подписана от тогавашния изп.директор на МБАЛ "П.Д.С.К.", твърди, че тези два документа като доказателства са частни свидетелстващи документи, които са подписани от Възложителя, т.е. от ответника, който сега оспорва тяхната истинност, следователно върху него следва да лежи и тежестта за доказване.

Въпреки това счита, че при тези два частни свидетелстващи документа откриването на такова производство по оспорване изобщо не е задължително, защото, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ГПК такава проверка се извършва и чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпити на свидетели или чрез вещи лица. Цитира съдебна практика.

В тази връзка сочи, че посочените документи са били вече предмет на проверка по друго търговско производство, касаещо част от така описаното възлагане и извършване на СМР за други обекти - обект „Ремонт I -во и ІІ-ро детско отделение при УМБАЛ „П.Д.С.К.” извършени при условията на същите описани фактически обстоятелства в ИМ и настоящото допълнение, като излага съображения.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, в която се посочва, че лихвата за забава на плащането за периода от 22.02.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 5291.40 лв.

Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ЕТ „А.Г.Х.“ гр. С.З. и „МБАЛ - П.Д.С.К.” АД и  е установило, че за обект „Допълнителни СМР в отделение по неврологията са издадени следните протоколи и актове обр.19:

- Протокол №1/01.04.2008г. за установяване завършването и за изплащане на натурални видове строителни и монтажни работи /чл.22 ал.5 от ПКС/ на стойност 118193.53 лв. без ДДС + 24820.64 лв.,ДДС обща стойност 148923.85 лв. След подписване на Протокол №1 и ПРИЕМАТЕЛНО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ, с дата 01.04.2008г. е издадена Фактура № **********/01.04.2008г. на обща стойност 148 923.85 лв. С платежно нареждане от 03.04,2008 г. е нареден превод от „МБАЛ - П.Д.С.К.” АД по банкова сметка *** „А.Г.Х.” - гр. Стана Загора - BG26UNCR76301074983939 за сумата 148 923.85 лв.

- Протокол от 22.01.2013 г. за установяване завършването и за изплащане на натурални видове строителни и монтажни работи /чл.22 ал 5 от ПКС/ на стойност 48 360.89 лв. без ДДС, печалба 5% - 2 418,04, общо 50 778,93 лв, ДДС 20% - 10 155,79 лв, обща стойност на протокола 60 934,72 лв.

 - Протокол от 22.01.2013 г. за установяване завършването и за изплащане на натурални видове строителни и монтажни работи/чл.22 ал5 от ПКС/, на стойност 47 220,96 лв.без ДДС, печалба 5% - 2 361,05, обща 49 582,01 лв., ДДС 9 916,40 лв., обща стойност на протокола 59 498,41 лв.

Посочва се, че протоколите от 22.01.20013 г. са подписани от възложител и изпълнител и са на обща стойност 120 433,13 лв.с ДДС.

В счетоводството на „МБАЛ - П.Д.С.К.” АД не са отразени задължения към ЕТ „А.Г.Х.” във връзка с процесните СМР, по протоколи от 22.01.2013г. за извършени, Допълнителни СМР „в отделение по неврология“, както и в счетоводството на ищеца ЕТ”А.Г.Х.”, фактури за СМР по Протоколите от 22.01.20013 г. не са издадени от ЕТ”А.Г.Х.” и не са отразени в дневника за продажби и подадената справка-декларация за съответния данъчен период.

Експертизата сочи, че при проверката в счетоводството на ЕТ”А.Г.Х.” е представена водена главна книга през 2009 г. Главната книга отразява месечните обороти, по видове сметки, на синтетично ниво, прилагана е журнало-ордерната форма на двустранно счетоводно отчитане. Не е ползван счетоводен програмен продукт. Липсва информация за размера на разходите по отделните обекти. Не е представена достатъчно счетоводна информация за СМР на процесния обект, не може да се провери движението по счетоводните сметки.

По делото е представен Констативен протокол от 27.08.2008г. на обект “Допълнителни СМР в отделение по неврология на МБАЛ  „Проф.

Д.С.К." АД С.З., след направен оглед на обекта, да установи нуждата от направа на посочени в него СМР, които не са включени в основата на ПСД.  Със  Заповед № 519/27.11.2012г. на Изп.директор на МБАЛ „П.Д.С.К." АД С.З., е определена комисия за проверка и съставяне на приемо- предавателни протоколи за извършените СМР за периода м. февруари 2008г. до края на 2009г., като отделение неврология липсва.  В резултат на това и след проверка на извършените СМР, на основание заповед №519/27.11.2012 г. на изп.директор на МБАЛ П.Д.С.К." АД С.З., са съставени 2 броя актове образец 19 от 22.01.2013 г., за обект: «Допълнителни СМР в отделение неврология». Не е спорно, че на 22.02.2017г., ищецът е изпратил нотариална покана до длъжника УМБАЛ „П.Д.С.К." АД С.З. за изплащане на дължимите суми, но не е получил отговор или плащане от страна на ответника.

Протокол от 22.01.2013 г. за установяване завършването и за изплащане на натурални видове строителни и монтажни работи /чл.22 ал 5 от ПКС/, обща стойност 60 934,72 лв. и Протокол от 22.01.2013 г. за установяване завършването и за изплащане на натурални видове строителни и монтажни работи / чл.22 ал5 от ПКС/,  обща стойност   59 498,41 лв., са подписани от възложител и изпълнител, на обща стойност 120 433,13 лв.с ДДС, но  нито в счетоводството на „МБАЛ - П.Д.С.К.” АД са отразени задължения към ЕТ „А.Г.Х.”, нито в счетоводството на ищеца ЕТ”А.Г.Х.”, са осчетоводени   вземанията му от„МБАЛ - П.Д.С.К.” АД . Няма издадени фактури за  извършените  СМР по Протоколите от 22.01.20013 г. Ищецът е предоставил само Констативен протокол от 27.08.2008г, с който се установява необходимостта от извършване на ремонтни работи,  описани  в него. Не се установява наличие на КСС за видовете СМР, които предстои да бъдат изпълнени, така както е споменато в констативния протокол. Няма подписани договори за възлагане на СМР, няма приемо-предавателни протоколи на изпълнените работи.

    Представени са само два Акт.обр.19 за претендирани от ищеца СМР, които са съставени на 22.01.2013 год., въз основа на Заповед № 519 / 27.11.2012 год., подписана от изпълняващият тогава длъжността Изпълнителен директор на болницата д-р П.А., в който е определено да се установят извършените СМР, за които ищецът претендира, в срок до 15.12.2012 год.

    Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР е неоснователно. По отношение на това вземане безспорно е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В случая вземането на ищеца е станало изискуемо на 22.01.2013 г., когато с подписването на протоколите обр. 19 е приета извършената работа. Исковата молба е предявена на 18.01.2018 г. и към този момент петгодишният давностен срок не е изтекъл.

   Съдът приема, че представения  констативен протокол от 27.08.2008г. не обективира  постигнато между страните по делото съглашение за извършването на посочените в същия СМР, респ. извършено от страна на УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, възлагане на тези СМР на изпълнител ЕТ „А.Г.Х.” С.З.. Липсват данни за  различните видове СМР, които следва да се извършат, както и  цените, по които да определи дължимото от възложителя  възнаграждение. В конкретния случай  не може да се  приеме, че е налице конкретно и окончателно постигнато съгласие между страните относно възлагане извършването на процесните СМР по горепосочения констативен протокол. Непостигането на съгласие по тези основни въпроси между страните означава липса на договор, респ. на валидно поети права и задължения между страните. Тази липса не може да се санира от конкретното посочване на обеми на видове СМР и единични цени в съставените 5г. по-късно 2 бр. протоколи, образец 19 за установяване завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013г

Освен това, протоколите образец 19 от 22.01.2013г  не са подписани нито от законния представител на болницата към този момент, нито от упълномощени, респ. определени от него представители. Видно от съдържанието на двата протокола, като представители на възложителя, съгласно заповед №519/27.11.2012г. са посочени лицата инж.Д.Д., С.С. и инж.Т.В., които са подписали същите за възложител МБАЛ“П.Д.С.К.“. Според съдържанието на заповед № 519/27.11.2012г., издадена от изп. директор на болницата д-р П. А., тези лица са част от състава на комисия, която заедно с представители на ЕТ“А.Г.Х.“ е следвало да направи проверка на всички извършени СМР през периода м.февруари 2008 до края на 2009г., като от страна на ЕТ бъдат представени на комисията подробни количествено-стойностни сметки за извършените СМР, за които изпълнителят има претенции.

Предвид горното, съдът намира, че  протоколите образец 19 от 22.01.2013г   за установяване завършването и заплащането на СМР не са подписани от оправомощени представители на МБАЛ“П.Д.С.К.“, доколкото в заповедта не са делегирани права на сформираната комисия и в частност на горепосочените лица да проверяват и приемат от името на болницата СМР за обекти, различни от посочените в заповедта. Протоколите образец 19 от 22.01.2013г не са одобрени от законния представител на болницата.

Съдът приема, че от доказателствата по делото   не се установява възникването на твърдените от ищеца договорни правоотношения с ответника, на основание, на които да му е възложено извършване на строително-монтажни работи за обект “ нервно отделение“ по договор за изработка, съгласно констативен протокол  от 23.03.2008г.   и протоколи обр.19 от 22.01.2013г. При липса на сключен договор за възлагането им между страните, не съществува и задължение на ответника за заплащането на възнаграждение за извършване на недоговорени СМР.

От назначената по делото комплексна съдебно- техническа и счетоводна експертиза се установява, че с Протокол №1/01.04.2008г. за установяване завършването и за изплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, с   обща стойност 148 923.85 лв., за който е  издадена Фактура № **********/01.04.2008г., на обща стойност 148 923.85 лв.,  която е платена от „МБАЛ - П.Д.С.К.” АД по банкова сметка *** „А.Г.Х.”  е извършен пълен ремонт на „Отделение по Неврология“  на МБАЛ - П.Д.С.К.” АД ,   обхващащ  посочени в експертизата СМР в общо 27 помещения и коридори, които са били предвидени по тогавашните възлагателни работи. В двата  протокола  обр.19 от 22.01.2013г. всички  описани СМР имат характер на текущ ремонт, като една част представляват, т.н. „скрити работи“, като липсва акт обр.12. Налице е съвпадение на позициите на протоколи обр.19, касаещи видовите работи по архитектурно- строителна част, както в количествата, така и в единичните цени с  Протокол №1/01.04.2008г. В случая е очевидно, че е налице дублиране на едни и същи видове СМР извършени и платени по Протокол №1/01.04.2008г. с тези по протоколи  обр.19 от 22.01.2013г., за които се твърди, че са извършени през 2008-2009г. Дори да се приеме, че се е касаело за некачествено изпълнение  на СМР по Протокол №1/01.04.2008г., платени на ищеца, съгласно чл.20 Наредба № 2/31.07.2003г., претендираните СМР по    протоколи  обр.19 от 22.01.2013г. са с петгодишен гаранционен срок и ищецът като изпълнител по Протокол №1/01.04.2008г е следвало да ги отстрани безплатно.

 Съдът приема, че дори да се приеме, че ищецът фактически е извършвал СМР в обекта на ответника, при липса на валидно възникнали договорни отношения, по които изпълнението им да му е възложено от ответника, то не би могло и да се претендира заплащане за извършени гаранционни СМР.

При това положение, ирелевантни относно основателността на иска се явяват свидетелските показания на св.Т.В. и св.С.С., относно извършване на СМР за процесните обекти.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове от ЕТ „А.Г.-Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., **, представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х. против УМБАЛ "П.Д.С.К."АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., **  за заплащане на сумата 120 433,13 лева, представляваща неизплатени актове обр. 19 от 22.01.2013 г. СМР,  ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 10 458,41лв., представляваща лихва за забава на това задължение за периода 22.02.2017г. до 31.12.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

         На основание чл.78, ал3 ГПК на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 8237лв.

Водим от  горните мотиви, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

         ОТХВЪРЛЯ  предявените искове от ЕТ „А.Г.-Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., **, представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х. против УМБАЛ "П.Д.С.К."АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., **  за заплащане на сумата 120 433,13 лева, представляваща неизплатени актове обр. 19 от 22.01.2013 г. СМР,  ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 10 458,41лв., представляваща лихва за забава на това задължение за периода 22.02.2017г. до 31.12.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

         ОСЪЖДА  ЕТ „А.Г.-Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., **, представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х. да заплати на УМБАЛ "П.Д.С.К."АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., **  сумата 8237лв., представляваща направени по делото разноски.

 

         РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.

 

                                                                        

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: