Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр.Плевен, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №577 по описа за 2021 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал.
4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК.
Делото е образувано по жалба на „ИМПУЛС 2012“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя Б.Г.А.,
чрез адв. Т.Ц., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №11096/31.05.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико
Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект –спортна зала „Титан“, находящ се в гр.Плевен,
ул.“Сан Стефано“ №12, стопанисван и експлоатиран от „Импулс 2012“ ООД и забрана
за достъп до него за срок от 14дни.
В жалбата подробно са описани фактите и се сочат
основанията за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че целта на
наложената ПАМ не кореспондира с изведените от законодателя цели за налагане на
принудителните административни мерки. Счита се, че няма как запечатването на
търговски обект и ограничаването на достъпа до него да е в състояние да промени
начина на извършване на дейността в конкретния обект. Сочи се, че
санкциониращият орган е длъжен при определяне на размера на санкцията да
съобрази принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В тази връзка се твърди, че
при определянето на срока на процесната ПАМ държавният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност и е длъжен да обоснове определения
размер на мярката. Счита се, че в конкретния случай посочената цел и изложените
мотиви са бланкетни, необосновани и неподкрепени с доказателства. Посочва се,
че не става ясно кое е накарало органа да приеме, че дружеството цели
отклонение от данъчно облагане, още повече, че в търговския обект са монтирани
работещи фискални устройства. Посочва се още, че в мотивите относно срока са
посочени аргументи, които се основават на предимно хипотетични и недоказани
твърдения, като се цитира съдебна практика в тази насока. Твърди се, че срокът
на наложената ПАМ е необосновано дълъг и не кореспондира с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Излагат се доводи и за несъответствие с правото на
ЕС. Посочва се, че във връзка с несъответствие на приложимото национално право
е налице преюдициално запитване от Административен съд Благоевград – определение
№ 152/02.05.2021г., по което запитване е образувано дело С-97/21 на Съда на
Европейския съюз /СЕС/, което дело е висящо. Иска се спиране на съдебното
производство и съдът да се присъедини към дело С-97/2021 на СЕС, като се
поставят още въпроси към вече поставените. Алтернативно, с оглед правилното
решаване на делото, при преценка, че не са налице основания за отправяне на
допълнителни въпроси, се моли да бъде спряно настоящето съдебно производство до
произнасяне от СЕС по дело С-97/21. В заключение се моли за отмяна на
оспорената ПАМ.
С определение №1055/18.08.2021г. производството по
адм.дело №577/2021г. е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по
дело №С-97/21г. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С решение от 04.05.2023г. СЕС се е произнесъл по дело
№С-97/21г., поради което производството по адм.дело №577/2021г. на АС-Плевен е
възобновено и е разгледано в открито съдебно заседание.
От ответника не е депозиран отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество не се
представлява. По делото е депозирана молба от адв.Т.Ц. от САК, в която са
изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, обосновани и
на приетото по дело №С-97/21г. на СЕС.
Посочва се, че е налице влязло в сила НП, поради което процесната принудителна
административна мярка е наложена при действието на национално законодателство,
което противоречи на правото на ЕС. Посочва се още, че е нарушен принципът ne bis in idem, както и принципът на пропорционалност. Моли се за
отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява,
представлява се от юрисконсулт М., която счита жалбата за неоснователна и
излага доводи в тази насока. Представя писмено становище. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева, съобразно представен
списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на 03.06.2021г., видно от
разписката на л.67 от делото, като по жалбата срещу нея по административен ред
е издадено Решение №ГДФК-151/21.06.2021г., връчено на представляващия
дружеството на 05.07.2021г./л.71/. При спазване на разпоредбата на чл.98 ал.2
изр.2 от АПК и съобразно срокът по чл.186 ал.4 от ЗДДС вр. чл.149 ал.1 от АПК,
жалбата до съда е подадена на 08.07.2021г. Т.е. е допустима за разглеждане,
като подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със
заповедта се запечатва търговски обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 23.05.2021г. в 13:52часа инспектори при отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново извършили проверка на търговски обект - спортна зала „Титан“, находящ се в гр.Плевен, ул.“Сан
Стефано“ №12, стопанисван и експлоатиран от „Импулс 2012“ ООД, за която
съставили Протокол за извършена проверка сер.АА№0449020/23.05.2021г.
Видно от протокола е, че обектът представлява фитнес
на подземно ниво в сграда за обществено обслужване „Кентавър“ в два броя
помещения с обща площ около 30кв.м. В обекта се издават хартиени карти по име и
с начална и крайна дата, които се представят при всяко посещение. Посочено е в
протокола, че преди легитимация на контролните органи е направена контролна
покупка на една тренировка на стойност 5лв., заплатена в брой от М.М. с
банкнота от 20лв. в 13:52часа, като И. А.-фитнес инструктор приема плащането,
връща ресто 15лв. и не издава фискален касов бон от наличното в обекта и
работещо фискално устройство. Посочено е още в протокола, че разчетената касова
наличност от ФУ е 140.00лева, фактическата наличност е 150.70лева, разлика
+10.70лева. Отразено е, че е изведен КЛЕН за 23.05.2021г., от който е видно, че
преди ДФО“Х“ №0013819/23.05.2021г., с който е разчетена касовата наличност има
издаден ФКБ №0013818/23.05.2021г. в 12:52часа на стойност 35лв. Протоколът е
подписан от инспекторите и присъстващите на проверката лица, представляващи
дружеството.
Фактите от Протокол сер.АА№0449020/23.05.2021г. са отразени в
АУАН №F614826/03.06.2021г. съставен срещу
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118 ал.1 и ал.4 т.4 от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено
Наказателно постановление №587191- F614826/13.07.2021г., с което на дружеството на
основание чл.185 ал.1 вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 700лева /л.173-174/. При обжалване на последното, с решение
№607/09.12.2021г. по НАХД №1969/2021г. на РС-Плевен е изменено НП като размерът
на наложената имуществена санкция е намален от 700лв. на 500лв., а решението е
влязло в законна сила на 21.01.2022г. /л.154-156/.
Въз основа на фактите, установени при проверката и
удостоверени в Протокол за извършена проверка сер.АА№0449020/23.05.2021г., на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е издадена Заповед
№11096/31.05.2021г., с която е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект –спортна зала „Титан“, находящ се в гр.Плевен,
ул.“Сан Стефано“ №12, стопанисван и експлоатиран от „Импулс 2012“ ООД и забрана
за достъп до него за срок от 14дни.
ЗПАМ е обжалвана по административен ред и с Решение
№ГДФК-151/21.06.2021г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ към ЦУ на НАП жалбата на „Импулс 2012“ ЕООД е отхвърлена
като неоснователна.
По реда на чл.98 ал.2 изр.2 от АПК предмет на
настоящето съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №11096/31.05.2021г.
От фактическа страна се установява още, че
имуществената санкция в размер на 500лева по НП №587191-F614826/13.07.2021г. е заплатена от оспорващото
дружество. В този смисъл е изрично заявеното в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.186 ал.3
от ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На л.92 от делото е
приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г., с която Изпълнителният директор
на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП
да издават заповеди за запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издал оспорената в настоящото производство заповед.
Ето защо последната е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно
основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано
констатираното при проверката от контролните органи нарушение – неиздаване на
фискален касов бон за извършената покупка на една тренировка на стойност 5лв.
от наличното в обекта и работещо фискално устройство, което представлява
нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1
и ал.4 т.4 от ЗДДС, което именно е мотивирало фактически прилагането на
процесната ПАМ. Т.е. изложени са конкретни факти, обосновали налагането на
процесната ПАМ. Направена е и препратка към съставения при проверката протокол
и установените с него факти и обстоятелства. Изложени са и допълнителни мотиви
относно степента на обществена опасност, произтичаща от възможността за отклонение
от изискуемото поведение за издаване на фискална касова бележка при всяка
извършена продажба. Изложеното прави акта мотивиран, като не е нарушено правото
на защита на оспорващото дружество да разбере съображенията на административния
орган за налагане на принудителната мярка.
В заповедта
са изложени и мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената
ПАМ, като административният орган се е позовал на тежестта на извършеното
нарушение, местоположението на търговския обект и клиентопотока, вида и
стойността на предлаганите стоки, оборота от извършените продажби, наличието на
други публични вземания и др. Органът е
посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а
именно-защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект, както и да се
предотврати възможността от извършване на нови нарушения.
В производството пред административния орган не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи хипотезата
на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ са описани в съставения
при проверката в търговския обект протокол сер.АА№0449020/23.05.2021г., който е
описан в оспорената заповед. При извършване на проверката са присъствали служител
на дружеството и негов представител, които са го подписали, видно от отразеното
в протокола, който не е оспорен и се ползва с материална доказателствена сила.
По отношение спазването на материално-правните
разпоредби и съответствието с целта на закона, съдът съобрази следното:
В нормата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
за всяко плащане. Според чл.25 ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка в
случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. С разпоредбата на чл. 186 ал.1
б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед,
която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186
ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
Съгласно чл.187 ал.1
от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1
от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При прилагане на
принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС административният орган
действа в условията на обвързана компетентност.
Между страните по делото не се спори, че при
проверката на съответната дата и час, отразени в заповедта, от контролните
органи е направена контролна покупка на една тренировка на стойност 5лв.,
заплатена в брой с банкнота от 20лв., като служител на дружеството приема
плащането, връща ресто 15лв. и не издава фискален касов бон от наличното в
обекта и работещо фискално устройство. Последното представлява нарушение на
задължението регламентирано в чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл.118 ал.1 и ал.4 т.4 от ЗДДС.
Независимо от установеното от към факти, настоящият
състав счита, че въпреки, че нормата на чл.186 ал.1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ
се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната
законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл.22 от ЗАНН
законови цели. В конкретния случай приложената мярка не изпълнява функциите,
предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на
административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на
вече довършено към момента на констатирането му административно нарушение няма
как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 14 дни
и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган да бъде
извършено след влизане в сила на заповедта, което е след преустановяването на
нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но
не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено
административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по
аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху
останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената заповед принудителна
административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни
цели, тъй като към момента на нейното изпълнение, административното нарушение
по чл. 186, ал.1, т. 4, б. "в" ЗДДС, е довършено и
преустановено.
Следва да се отбележи, че дори когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не
би постигнала целите на административната принуда, но и ограничава в значителна
степен правата на дружеството-жалбоподател, доколкото го възпрепятства да
упражнява търговска дейност за определен срок.
Не на последно място съдът счита, че определеният срок
на принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, изложени по-горе, поради което следва да се приеме, че не е
спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на
адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел.
Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на
оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на
тежестта на извършеното нарушение и на законоустановената цел. Ето защо, така
наложената принудителна административна мярка е постановена в нарушение на
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл. 6
от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от
Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл.6 от АПК
обуславя материална незаконосъобразност на упражнените от административния
орган правомощия, които той има задължение да осъществи по разумен начин,
добросъвестно и справедливо.
Следва да се посочи също, че според постоянната
практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни
органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на
ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, §1 от Хартата на
основните права на ЕС. Затова трябва да са съобразени с основното право,
гарантирано в чл.50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен
на наказателно преследване или наказан за престъпление, за което вече е бил
оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в
съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене
на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по
смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице / решение от 22 март
2022г., bpost, С 117/20, т.24/.
В конкретния случай не се спори, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, като му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700лева, намалена с
влязло в сила решение на РС на 500лева, която сума е заплатена изцяло. Спрямо
дружеството е приложена и процесната ПАМ – „запечатване на търговски обект“ и
„забрана на достъп до него“ за срок от 14дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“
от ЗДДС. Същевременно, както административното наказание, така и ПАМ се отнасят
за едно и също деяние /бездействие/, а именно неиздаване на фискален касов бон
от наличното в обекта и работещо фискално устройство. Не се спори, че тези
мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и
самостоятелни производства, съответно по ЗАНН и по АПК. Въпреки, че държавната
принуда при издаването на наказателното постановление и налагането на ПАМ да е
насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на
правната норма, а при административното наказание – санкцията на правната
норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с
наказателноправен характер.
С Решение по дело С-97/21г., т.63, Съдът на ЕС разяснява,
че член 273 от Директивата на ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат националната правна уредба, съгласно която за едно и
също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и
самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена
мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които
подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до
стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените
мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответстват на тежестта на разглежданото нарушение.
В настоящият случай, с оглед данните по делото е
допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското
дружество, което обосновава и несъответствие на процесната ПАМ с правото на ЕС.
В този смисъл решение №5396/22.05.2023г. на ВАС по адм.дело №259/2023г.
Предвид изложеното, жалбата е основателна и следва да
бъде уважена.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски, следва в полза на оспорващото дружество да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 850лева, от които 800лева договорено
и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за един адвокат и 50лева
заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минимума определен в чл.8
ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11096/31.05.2021г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект –спортна
зала „Титан“, находящ се в гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №12, стопанисван и
експлоатиран от „Импулс 2012“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в
полза на „Импулс 2012“ ООД гр.Плевен, ул.“Данаил Попов“ №1, вх.Г, ет.2, ап.19,
ЕИК:*********, представлявано от Б.Г.А., направените по делото разноски в общ
размер на 850.00лева /осемстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: