РЕШЕНИЕ
№ 1933
гр. Плевен, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430103424 по описа за 2025 година
на основА.е закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“АД против А. И.
К., в която се твърди, че на 30.04.2025 г. на „***” АД, ЕИК *** бе връчено
съобщение по ч. гр. д. № 1182/2025г. по описа на Районен съд - Плевен, за
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение от длъжника
А. И. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С. Й., ПлАК. В
установения едномесечен срок предявява настоящия установителен иск срещу
горепосоченото лице.
Излагат се следните мотиви:
На 07.08.2023г. А. И. К., ЕГН ********** е кандидатствала онлайн за
отпускане на потребителски кредит от „*** АД, ЕИК *** /“***“,
„Дружеството“, „Заемодателя“/. Процедурата е започнала с попълване на
заявление за отпускане на кредит от разстояние /“Заявлението“/ на интернет
стрА.цата на Дружеството, а именно - ***/“Сайта“/.
В зададените полета в Заявлението длъжникът е попълнил личните си
данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на
документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за
контакт и др., както е приложил снимки на личната си карта. При подаване на
Заявлението лицето е посочило и желА.я размер на кредита, срока на
1
договора за кредит, наименовА.ето на кредитния продукт, при условията на
които желае да ползва кредита и желА.я начин за усвояване на сумата.На
посочения в Заявлението от г-жа К. електронен адрес, а именно: ***, при
сключване на Договора за кредит с *** са изпратени автоматично Договор №
*** / 07.08.2023 г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия /“ОУ”/ и
Стандартен европейски формуляр /,,СЕФ“/. Освен това, на Сайта на
Дружеството гореизброените документи са били налични и преди сключване
на Договора между клиента и ***, съдържащи цялата необходима
предцоговорна информация за желА.я кредит, предоставени в ясен и четим
вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни
изисквА.я. На ответника е бил предоставен достъп до проект на договора за
кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от него на
*** суми - заявения размер на главницата и размера на възнаградителната
лихва при заявения период на погасяване.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита, г-жа К. е
маркирала чекбокса с текст „С натискането на бутона "Вземи парите сега!"
декларирам, че съм се запознал със СЕФ, проверил съм въведените данни и
приемам ОУ и Договора“, както и е маркирала чекбокса, че е уведомена за
обработката на личните й данни.
С натискане на бутона “Вземи парите сега“ на указаното за това място на
Сайта, Кредитополучателят е заявил съгласието си да бъде обвързан от
процесния Договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване
за кредит Xtra“, т. 10 от ОУ, с извършване на гореописА.те действия
Заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договора за
кредит - приети и подписА. от същия. Кредитополучателят се съгласява, че
всяко едно от посочените в т.Ш.2. и т.2Ш.З. изявления го индивидуализира
лично, направено е от него като техен автор, както и че това изявление
представлява електронно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който по силата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има силата на
саморъчен подпис. След подаване на Заявлението, *** предоставя на
Кредитополучателя на посочения в Заявлението/в Профила e-mail актуалните
ОУ и сключения от него Договор за Кредит.
В резултат, между ***, в качеството на кредитор, от една страна и А. И.
К., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател - от друга,
на07.08.2023г. е сключен във формата на електронен документ Договор за
кредит № *** /,Договора“/ с краен срок на погасяване на предоставената
заемна сума - 31.07.2026 г. Неразделна част от Договора представляват СЕФ,
ОУ и Приложение № 1 „Условия на кредита“, съдържащо погасителен план.
Сключването на Договора във формата на електронен документ е
обвързано изцяло с изисквА.ята на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички
други относими норми на действащото законодателство.
Въз основа на така сключения Договор за кредит, *** изпълни своето
задължение и предостави на А. И. К. заем, в размер на 3766.74 лева- главница
2
и застрахователна премия, при лихва и други условия, подробно уговорени в
Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Сумите по договора за кредит
за усвоени чрез банков превод по банкова сметка с IBAN *** при „***“ АД с
титуляр А. И. К..
Ответникът не е погасил в срок шест погасителни вноски по Договора за
кредит, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, е основА.е за обявяване на Договора за кредит за предсрочно
изискуем. Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем посредством
изпращане на e-mail на посочения в Договора за кредит от г-жа К. нейн
електронен адрес за кореспонденция на 10.02.2025 г.
Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, са
предприети действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което бе образувано ч. гр. д.
№1182/2025г., по описа на Районен съд - Плевен.
В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с която бе разпоредено длъжникът А. И. К., ЕГН **********
да заплати на *** АД следните суми: 3766,74 лева- главница; 1930,34 лева-
договорна лихва; 235,81 лева- наказателна лихва, както и 268,66 лева разноски
по делото, от които: 118,66 лева- държавна такса и 150,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
На 30.04.2025 г. на *** е връчено Съобщение по ч.гр.д. № 1182/2025 г.,
че срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което
обуславя правния интерес на *** да предяви настоящия установителен иск.
Предвид гореизложеното, моли съда, да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на А. И. К., ЕГН **********,
съществуването на вземА.я в полза на *** АД, за които е издадена заповед за
парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1182/2025г. по описа на
Районен съд - Плевен за следните суми: 3766,74 лева- главница; 1930,34 лева-
договорна лихва за периода от 07.08.2023 г. до 04.02.2025 г.; 235,81 лева-
наказателна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 04.02.2025 г.Моли да се
произнесе съда и относно дължимостга на направените в заповедното
производство разноски /т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС/, като ни присъдите сумата от 268,66 лева
разноски по ч.гр.д. № 1182/2025 г. по описа на Районен съд Плевен, от които:
118,66 лева- държавна такса и 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Претендира и всички направени разноски в настоящото производство, за
доплатена държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360,00 лева, на основА.е чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006г., във връзка с чл.78, ал. 8
ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК представител е оспорил предявените искове,
като оспорва автентичността на договора прави възражение на нищожност на
договора поради противоречие със законови норми ЗПК.
3
Съдът, като прецени събрА.те по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №596/26.02.2025г. по ч.гр.д.№1182/2025г. на ПлРС срещу
ответницата за 3766,74 лева- главница; 1930,34 лева- договорна лихва за
периода от 07.08.2023 г. до 04.02.2025 г.; 235,81 лева- наказателна лихва за
периода от 01.09.2023 г. до 04.02.2025 г, , ведно със законата лихва върху
главницата от датата на заявлението. В указА.ят от съда срок, поради
постъполи възражение, е предявен настоящия установителен иск, поради
което същият е допустим.
Спорен по делотое въпроса, дали е сключен договор между стрА.те.
По делото е представен договор , който е сключен по електронен път от
разстояние.Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
стрА.те е осъществена посредством електронната стрА.ца на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от в случая не се оспорва от ответницата.Съдът не кредитира показА.ята на
дъщерята на ответницата, че е сключила тя договора , тъй като като нейните
показА.я не се подкрепят от други доказателства по делото, а и същата е
заинтересавана от издхода на процеса.
От договора е видно, че е предоставен кредит в размер на 3000лв., като
следва да се върне на 36 вноски, съгласно погасителен плон, при ГЛП-40% и
ГПР-48,21%.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което
не са налице данни да е действало като професионалист, то
кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл.9,
ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит и общата императивнапотребителска
закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което
4
предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и
търговска дейност, като приложението на ЗПК е признатоот кредитора с
представянето на длъжника на преддоговорна информация.
Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради
неспазване на императивните изисквА.я, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит, само формално отговаря на тези
изисквА.я, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, тъй като посоченият процент на
разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно
поетите от потребителите задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони,възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процентотобщияразмер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
наЗПК „общ разходпо кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита
,включително лихви,комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързА. с договора за
потребителскикредит,които са известни на кредитора и които потребителят
трябва дазаплати,включително разходите за допълнителни услуги, свързА. с
договора за кредита,
включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР,
въззивният състав приема, че са застрахователните премии. По своята
същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита,
доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземА.ята на кредитора по
процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за
получаване на кредита.
Действително регламентирана възможност кредитополучателят да се
възползва,прижелА.е от негова страна, от застраховките, предлагА. от
кредитора,коитоне са условие за сключване на договора. Тази клауза
настоящиясъставприема,че е поставена от кредитната институция с цел да се
заобиколят изисквА.ятаначл.19,ал.4 ЗПК без възможност от
5
кредитополучателя действително да влияе на същата
и без да има реален избор дали да сключи застраховките или не.
Застраховката е сключена и в полза на кредитора, тъй като обезпечава негова
вземане и няма данни да е сключена с трето лице и да е преведана сумата на
това трето лице.Това обстоятелство допълнително
обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на
договора, а не избрано свободно от потребителя.
С оглед даденото разрешение, съдът приема, че посоченият в договора
ГПР не отговаря на действителния такъв, доколкото с включването на
застрахователните премии размерът на така посоченият ГПР би се увеличил
над допустимия по закон, предвид размера на застрахователната премияС
оглед изложеното като не са включени застрахователните премии в размера на
ГПР е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорътзакредит е
недействителен на основА.е чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 т.1 ЗПК. По този начин
се цели и се постига скрито оскъпяване на
кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
потребителявпротиворечие с добрите нрави. Застрахователните премии са
винагиразходпокредита – без значение задължителен или не, а не главница.
Главницатапокредита е само чистата негова стойност – предоставените
заемнисредства. В т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от
21.03.2024г.,поделоС-714/22. е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл.
23отДиректива2008/48трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
запотребителскикредитне е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в
чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
По изложените съображения, както и установените в исковото
производство плащА.я, се налага извода за наличие на основА.е за
дължимост на процесната сума.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изисквА.ята на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквА.я води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
6
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирА. в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и други разходи.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускА.я. Легална дефиниция за "Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързА. с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързА. с договора за кредит, и по- специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за
потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускА.я, използвА.
7
при изчисляване на годишния процент на разходите.
На основА.е гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно
основА.е чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, , вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1
от ЗЗД и частшично основателен само за главницата в размер на 3000лв.,
ведно със законната лихва върху същата, като за разликата до пълният
претендиран размер от общо 215932,89лв., искът следва бъде отхвърлен като
неоснователен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска,тъй като с поведението си
ответника е станал причина да се направят същите.Исковият съд, съобразно
правомощията се произнася за разноските в заповедното
производство.Исквият съд счита, че юрисконсултското възнаграждение следва
да е в размер на 50лв. за заповедното производство, тъй като има правомощие
да определя същото с настоящия акт.При това положение дължимите
разноски в заповеднота са 85,28лв.Отчетена е дейността и на процесуалния
представител и претендираното възнаграждение в размер на 50лв., като се
съобрази, че се дължи такова, предвид изхода на делото, в размер на 24,72лв.
При извършване на компенсация ответникът дължи на ищеца сумата 60,56лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело с оглед
изхода на процеса.На първо място следва да се определи възнаграждението ва
представителя на ищеца, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на
правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът
намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в размер от
200лв.Същото се дължи за защита правата на страната и в нейна полза като
разход и съгласно логиката на законовите разпоредби, където е уредено
заплащането на същото, не се влияе от факта, че лецето защитаващо
интересите на страната е на тредов договор при нея.Отчетен е обема за
извършената дейности че не се явява представител в с.з., фактичекта и правна
сложност на делото и неговата продължителност. По тоншение на разноските
на ответника, съдът отчита същите обстоятелства за фактическа, правна
сложнвост на делото, продължителност, защита на същия, размера на
претенциите, явяавенето на представителя в с.з. и предвид и пактиката на съда
8
приема, че същото следва да се уважи в размера на претенцията 800лв. Или
при компенсация на всички разходи по делото, следва да се осъди ищеца да
заплати на ответника сумата 234,35лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основА.е чл. 422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ А. И. К., ЕГН**********, ДЪЛЖИ НА
„***“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„***“, бул.“***“№***, ***, сумата от 3000лв.- главница, по Договор за
потребителски кредит № ***/07.08.2023г., за които суми има издадена заповед
за изпълнение №596/26.02.2025г. по ч.гр.д.№1182/2025г. на ПлРС, ведно със
законната лихва, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК-
25.02.2025г., до окончателното изплащане на задължението, като ЗА
РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от общо 5932,89лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78 ал.1 от ГПК, А. И. К., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ НА „***“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „***“, бул.“***“№***, ***, сумата от 60,56лв.- разноски в
заповедното производство, по компенсация.
ОСЪЖДА„***“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „***“, бул.“***“№***, *** ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К.,
ЕГН**********, сумата 234,35лв., направени разноски в настоящето дело по
компенсация.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред
ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9