Решение по дело №213/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /28.08.2020г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - Варна, 10-и състав, на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

               при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 213 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по предявен от ***, Булстат ***, срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, иск да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 10,00 лв., представляваща частичен иск от сумата от 156,00 лв., представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по щета с номер ********** за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по предна дясна врата, задна дясна врата и ляво странично огледало на л.а. „Фолксваген Туарег” с ***, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско”.

        Твърди се в исковата молба следното: На 30.01.2019г. между страните бил сключен Договор за застраховка „Каско” по отношение на автомобил „Фолксваген Туарег“, с ***, собственост на адвокатското дружество. Била определена застрахователната стойност на автомобила, както и премията. Премията била заплатена изцяло към момента на сключване на договора. По време на действието на договора били претърпени имуществени вреди на детайли от лекия автомобил, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата и ляво странично огледало. Застрахователното събитие настъпило на 26.07.2019г. Образувана била щета с номер **********. Изготвен бил опис на щета. Застрахователят заплатил сумата от 378,90 лв. Според ищеца средната пазарна стойност за възстановяване на щетите е 535,00 лв., поради което е налице разлика от 156,00 лв.

        В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се спори, че между страните на 30.01.2019г. бил сключен застрахователен договор „Каско” за л.а. „Фолксваген Туарег”, с ***. Не се спори, че застрахователната премия била изцяло платена. Не се спори, че на 26.07.2019г. било настъпило застрахователно събитие, въз основа на което била образувана щета при ответното дружество и изплатена сумата от 378,90 лв. Изплатеното обезщетение било определено съгласно ОУ на договора за застраховка, с които ищецът бил запознат. Сочи се, че претендираният размер на вредите е прекомерен.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия автомобил, марка „Фолксваген Туарег“, с ***, към момента на настъпване на застрахователното събитие, е съществувала валидно сключена застраховка „Автокаско“ при ответника със застрахователна полица № Е19990001563.

               Безспорно между страните е и настъпването застрахователното събитие на 26.07.2019г., както и настъпилите от него увреждания на лекия автомобил.

               От представения опис на щета се установява, че предна дясна врата, задна дясна врата и странично ляво огледало били надрани, поради което било необходимо боядисването им.

               Безспорно е между страните, че ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата от 378,90 лв., определена като обезщетение за настъпилите вреди по процесния лек автомобил, на основание сключен договор за „автокаско“.

               От заключението по допуснатата по делото САТЕ се установява, че пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли – предна дясна врата, задна дясна врата и ляво странично огледало, с извършване на ремонта в автосервизи, непритежаващи сертификат за качество е в размер на 561,74 лв. За възстановяване на увредените детайли в автосервизи, които притежават сертификат за качество, необходимата сума е в размер на 947,68 лв.

               В проведеното открито съдебно заседание ищецът заяви, че в хода на процеса е заплатена цялата дължима сума по предявения иск.

         Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 405, ал. 1

 КЗ, който урежда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В тежест на ищеца бе да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по сключен договор „Автокаско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че в резултат на събитието е претърпял изложените в молбата имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя и е изпълнил задължението си да уведоми последния за увреждането и да му представи необходимите документи. В тежест на ответника бе да докаже изпълнението по застрахователното правоотношение.

         От приетата фактическа обстановка се установи, че между страните на 30.01.2019г. е сключен застрахователен договор „Автокаско” със срок на действие до 04.02.2010г. Установи се, че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие на 26.07.2019г., при което след надраскване ищецът е претърпял имуществени вреди по собствения му л.а. Фолксваген Туарег, изразяващи се надраскване на задна дясна врата, предна дясна врата и ляво странично огледало.

          По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ.

          Установи се от заключенията по допуснатата АТОЕ, която съдът кредитира изцяло, поради обстоятелството, че отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, като допълва останалия доказателствен материал, а не влизат в колизия с него, че пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли – предна дясна врата, задна дясна врата и ляво странично огледало, с извършване на ремонта в автосервизи, непритежаващи сертификат за качество е в размер на 561,74 лв. Именно това е и сумата, която съдът приема, че застрахователното дружество дължи на ищеца.

           Безспорно е между страните, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 378,90 лв. Следователно съдът намира, че сумата, която следва застрахователят да заплати на претърпелия имуществени вреди ищец е в размер на 182,84 лв. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

            С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 204,50 лв. Не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото не се доказаха сторени такива, а в случая, доколкото се представлява дружество, а не физическо лице, то чл. 38 ЗАдв. е неприложим.

 

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, да заплати в полза на ***, Булстат ***, сумата от 10,00 лв., представляваща частичен иск от сумата от 156,00 лв., представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по щета с номер ********** за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по предна дясна врата, задна дясна врата и ляво странично огледало на л.а. „Фолксваген Туарег” с ***, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 26.07.2019г., дължима по сключена между страните застраховка „Каско” от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

                  ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, да заплати в полза на ***, Булстат ***, сумата от 204,50 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................