Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260077
гр.Варна,
25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№48/21г. по описа на ВАпС,
гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба,
подадена от В.Г. В. чрез процесуалния му представител адв.В.Г., против решение
№260631/ 15.10.2020г., постановено
по гр.д.№1038/20г. по описа на ВОС, гр.о., в
частите му, с които: 1/ е отхвърлен искът, предявен от В.Г.В. срещу "Експрес гаранцион
комерс"ЕООД за приемане за установено правото на собственост на
ищеца върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул."Братя Миладинови"№16, ет.3,
представляващ ателие, самостоятелен обект с идентификатор №10135.1508. 120.1.3
по КККР, одобрени със заповед №РД-18-98 от 10.11.2008г. на изп.директор
на АГКК, няма изменение, с площ от 123,
46 кв. м, при граници: на същия етаж-няма, под обекта-№10135.1508.120.1.2, над
обекта-няма, без принадлежностите, основан на твърдение за придобиване
чрез договор за продажба с нотариален акт №82, т. II, peг. №3694, дело №248/2015г. ВН №194, на осн. чл.124,
ал.1 от ГПК; 2/ В.Г.В. е осъден да заплати на "Експрес гаранцион комерс"ЕООД сумата
от 2 100лв., платени възнаграждения на адвокат и вещо лице, съразмерно
отхвърле- ната част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие
с матери -алния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображе -ния.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск бъде уважен и за горепосочената му част.
Въззиваемата
страна "Експрес гаранцион
комерс"ЕООД, гр.Варна, представ -лявано от управителя Д. Д. В., в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител адв.К.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на ВОС в обжалваните му от В.В. части да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Въззивна жалба, подадена от "Експрес гаранцион комерс"ЕООД,
гр.Варна, пред -ставлявано от управителя Д.Д. В., чрез процесуалния
представител адв.К.Д. против решение №260631/15.10.2020г.,
постановено по гр.д.№1038/ 20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е
прието за установено, че В.Г.В.
притежава права върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" №16, а именно: право
на собственост върху 29, 0814 % ид.ч. от общите части на сградата, както и
право на строеж върху същия процент идеални части за застрояване на дворното
място, съставляващо поземлен имот с идентификатор №10135.1508.120,
придобити чрез договор за продажба с нотари -ален акт №82, т. II, peг. №3694, дело №248/2015г. ВН №194, по иска,
предявен от В.Г.В. срещу "Експрес
гаранцион комерс"ЕООД на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 2/ "Експрес гаранцион
комерс"ЕООД е осъдено да заплати на В.Г.В. сумата от 416, 29 лв., платени възнаграждения на адвокат и
вещо лице, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е недопустимо, като се
претендира да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, евент. се
твърди, че е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
изцяло отхвърлен. Претендират се разноски. Дружеството е депозирало втора
въззивна жалба, в която в краткост са изложени идентични като в първата
оплаквания против решението в обжалваните му от дружеството части, която
въззивният съд цени като допълнително становище към първоначалната жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба ищецът В.Г.В. излага, че
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№82/15г., е придобил
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“№16, представляващ ателие, находящо се на трети етаж на жилищна
сграда, с площ от 123, 46 кв.м., при граници: на същия етаж-няма, под обекта-№10135.1508.120.1.2, над обекта-няма,
ведно с 29, 0814% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е изградена сградата, съставляващо ПИ с
идентификатор 10135.1508.120, което ателие съставлява самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1508.120.1.3 и се владее от ищеца.Праводателите му по
договора В. и Г.Н. са съпрузи и са придобили собственост въз основа извършена
доброволна делба с договор от 11.06.2015г., сключен между тях и другия
съсобственик „Севар“ЕООД/преди делбата квотите им са били равни, съответно
½ ид.ч. за дружеството и ½ ид.ч. за съпрузите/.Делбата на
обектите в сграда с идентификатор 10135.1508.120.1 е извършена след изготвен и
одобрен от община Варна инвестиционен проект.
С договор,
обективиран в н.а.№158/08г., „Севар“ЕООД/длъжник/, В. К. Н. и Г. Б. Н. /ипотекарни
длъжници за чужд дълг/ са учредили договорна ипотека в полза на „Токуда Банк“АД
върху дворно място с площ от 265 кв.м., съставляващо ПИ №1, кв.725 по плана на
3 м.р. на гр.Варна, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда,
състояща се от сутеренен етаж с площ от 135 кв.м., първи етаж с обща площ от
130, 06 кв.м. и втори етаж с обща площ от 128, 40 кв.м., ведно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Процесното ателие
има самостоятелен характер като не попада сред обектите, върху които е учредена
договорна ипотека.След снабдяване с изп.лист по молба на „Токуда Банк“АД е
образувано изп.д.№20148070400340 по описа на ЧСИ Н.Д.. В хода на
изп.производство е била вписана възбрана върху процесното ателие през 2014г.
След извършена
публична продан с постановление за възлагане на недвижим имот от 08.01.2016г.
върху ответното дружество „Експрес гаранцион комерс“ЕООД е възложен следният
недвижим имот: дворно място с площ от 265 кв.м., съставля -ващо ПИ №1, кв.725
по плана на 3 м.р. на гр.Варна, ведно с изградената в него двуетажна жилищна
сграда, състояща се от сутеренен етаж с площ от 135 кв.м., първи етаж с обща
площ от 130, 06 кв.м., втори етаж с обща площ от 128, 40 кв.м., ведно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с
целия тавански етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, състоящ се от коридор,
две стаи, кухня, килер и тоалетна, ведно със съответните ид.ч. от общи -те
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
Процесното
ателие/посочено в постановлението като „целия тавански етаж“/ е сред
възложените недвижими имоти без ищецът да е страна по изп.дело.Извърше -ната
публична продан не може да произведе действие по отношение на ½ ид.ч. от
ателието, защото тази ½ ид.ч. не е била собственост на длъжника на
„Токуда Банк“ АД - „Севар“ООД, а на праводателите му В. и Г. Н.. Поради горното
и по отношение на ½ ид.ч. от процесното ателие ищецът има противопоставими
на осн. чл.496, ал.2 от ГПК правата спрямо ответното дружество „Експрес
гаранцион комерс“ЕООД, взискател и приобретател от публичната продан. Предвид
изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение ответника, че е
собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
10135.1508.120.1.3.
Ответникът „Експрес гаранцион комерс“ЕООД в депозирания отговор в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск. Твърди, че
същият е недопустим, евентуално неоснователен, като оспорва в цялост
твърденията на ищеца, че е собственик на самостоятелен обект в жилищната
сграда. Сочи, че към датата на отговора няма валидно издадено, подписано и
вписано постановление за възлагане на недвижим имот в СВ-Варна по изп.д. № 20148070400340/представеното такова
от ищеца е само проект без подпис и печат от ЧСИ/, поради което исковата молба
се явява предявена против ненадлежен ответник.Сочи, че ищецът не владее
процесния недвижим имот, нито го е владял към датата на описа. Цялата жилищна
сграда се държи от назначен от съдебния изпълнител пазач. Посочените от ищеца
договор за доброволна делба от 2015г. и н.а. за покупко-продажба от 2015г. са
нищожни, т.к. самостоятелен обект ателие не е съществувал и понастоящем не
съществува, съответно въз основа същите ищецът не може да се легитимира като
собственик. Таванският етаж е бил предмет на съдебен спор, по който е прието,
че той не съставлява самостоятелен обект, съответно той не е съставлявал такъв
и към датата на учредяване на договорната ипотека от 2008г. Предявил е насрещни
искове за прогласяване нищожността на посочените договор за делба и договор за
покупко-продажба от 2015г., отделени в самостоятелно производство.
С молба
вх.№21395/13.03.2020г. ищецът е поискал и от първоинстанционния съд /докато
делото все още е разглеждано от ВРС под гр.д.№9350/16г. по описа на ВРС, 17
състав/ с определение №4224/17.03.2020г. е допуснато изменение в петитума на
предявения иск чрез увеличаване, а именно от да се приеме за установено, че
ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесното ателие с идентификатор
10135.1508. 120.1.3, на да се приеме за установено, че ищецът е собственик въз
основа на същия придобивен способ-договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№82/ 15г., на цялото ателие.
След изготвяне на
проекта за доклад по делото от ВОС и в изпълнение на задъл- жението по него
страните да изразят в едноседмичен срок становище по доклада, евент. да поискат
нови доказателства, с молба от 13.08.2020г. ответникът отново е изложил, че
твърдението му, е, че договорът за ипотека от 2008г. и наложените по изп.дело
възбрани през 2014г. се разпростират върху цялата сграда, вкл. таванския етаж,
а дружеството е придобило цялата сграда чрез постановлението за възлагане. Тъй
като разпорежданията от 2015г. са след ипотеката и след възбраните те не са му
противопоставими.Извън горното сочи и, че към датата на молбата ателието
/тавански етаж/ не съществува като обект, т.к. е погинало.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
С н.а.№82/22.06.2015г. е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот между продавачите В. К. Н. и Г. Б. Н. и
купувача В.Г.В. за самостоятелен обект по КККР, одобрени 2008г., с
идентификатор 10135.1508.120.1.3,
находящ се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№16, представляващ ателие,
разположено на целия трети/тавански/ етаж в жилищна сграда, с площ от 123, 46
кв.м., ведно с 29, 0814% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което е изградена сградата, съставляващо ПИ с идентификатор
10135.1508.120.Съгласно посоченото в акта праводателите на ищеца са се
легитимирали като собственици с договор за доброволна делба от 11.06.2015г.
Посоченият договор
с нотариално заверени подписи, вписан в СВ-Варна на 11. 06.2015г., е сключен
между В.
К. Н., Г. Б. Н. и „Севар“ЕООД, представлявано от управителя Г. Б. Н., като
съсобственици на следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1508.120.1.1, представляващ
жилище, разположено на целия първи етаж в жилищна сграда, с адрес
гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 16, с обща площ от 130, 06 кв.м., ведно с
прилежащи избени помещения, разположени в сутерена, с обща площ от 67, 50
кв.м., както и 34, 0197% ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху
дворното място, в което е изградена сградата; 2/ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1508.120.1.3,
представляващ ателие, разположено на целия трети/тавански/ етаж в жилищна
сграда, с адрес гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16, с обща площ от 123,
46 кв.м., ведно с прилежащите 29, 0814% ид.ч. от общите части и от правото на
строеж върху дворното място, в което е изградена сградата.С договора обект с
идентификатор 10135.1508.120.1.3 е
получен в дял от Н., а този с идентификатор 10135.1508.120.1.1 от „Севар“ЕООД.В
договора е посочено и, че по силата на н.а.№17/2000г. „Севар“ЕООД е едноличен
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.120.1.2, представляващ жилище,
разположено на целия втори етаж в жилищна сграда, с адрес гр.Варна,
ул.“Братя Миладинови“№16, с обща площ от 128, 40 кв.м., ведно с прилежащи
избени помещения, разположени в сутерена, с обща площ от 67, 50 кв.м., както и
36, 1079% ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху дворното място, в
което е изградена сградата.
Възраженията на ответника за нищожност на
горецитираните договор за продажба и договор за доброволна делба като сключени
в противоречие със закона и поради невъзможен предмет, т.к. обект с
идентификатор 10135.1508.120.1.3 не
отговаря на техническите изисквания за самостоятелен обект, като съставлява
таванско подпокривно пространство и е прилежащата част към ет.1 и ет.2 на жилищната
сграда, следва да се приемат за неоснователни, т.к. с влязло в сила на
13.01.2020г. решение, постановено по гр.д.№2375/16г. по описа на ВОС, са отхвър
-лени предявените от „Експрес гаранцион комерс“ЕООД против В.Г.В., В. К.
Н., Г. Б. Н. и „Севар“ЕООД искове за
прогласяване нищожността на договорите на посочените основания.
При сключване на
договора за доброволна делба съделителите В. К. Н., Г. Б. Н. и „Севар“ЕООД са се
легитимирали като съсобственици с н.а.№182/04г.
С к.н.а. №182/09.12.2004г. В. К. Н. и
„Севар“ЕООД, тогава представлявано от управителя В. К. Н., са признати за съсобственици
на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажби/обективирани в посочените в
акта н.а.№116/93г., н.а.№21/93г., н.а.№153/95г., н.а.№17/00г./, представляващ
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16,
изградена върху държавно дворно място, представляващо ПИ №1, кв.725 по плана на
3 п.р. на града, със застроена площ от 135 кв.м. и брутна застроена площ от
393, 46 кв.м., състояща се от: 1/ сутеренен етаж с площ от 135 кв.м.; 2/ първи
етаж с обща застроена на първи ниво 130, 06 кв.м.; 3/ втори етаж с обща
застроена площ на второ ниво 128, 40 кв.м., от които В. Н. притежава ½
ид.ч. от първия етаж, ½ ид.ч. от прилежащото избено помещение, описано в
н.а.№116/93г., както и 25% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, а „Севар“ЕООД притежава ½ ид.ч. от първия етаж, ½ ид.ч.
от прилежащото избено помещение, описано в н.а.№116/93г., целият втори етаж,
ведно с прилежащите избени помещения, описани в н.а.№17/00г., както и 75% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж.
С к.н.а.№54/02.10.2007г. В. К. Н. и
„Севар“ЕООД са признати за собственици при равни квоти на недвижим имот,
придобит чрез давностно владение, представляващ дворно място, находящо се в
гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16, с обща площ от 265 кв.м., представляващо
ПИ №1, кв.725 по плана на 3 п.р. на гр.Варна.В акта са описани АДС
№1392/27.11.1951г. и заповед на община Варна от 1995г.
С АДС №1392/27.02.1951г. е актуван отчужден
по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ, съгласно акта, масивна
двуетажна жилищна сграда, застроена на 135 кв.м., състояща се от първи етаж /4
стаи, хол, 3 антрета, баня, тоалет/ и втори етаж /2 стаи, зала, салон, антре и
тоалет/, находяща се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№16, както и застроено и
незастроено дворно място от 265 кв.м., представляващо парцел I-а,
кв.281 по плана на града.
С н.а.№158/26.02.2008г. „Севар“ЕООД като
кредитополучател по договор за банков кредит от 20.02.2008г. и ипотекарен
длъжник и В. К.Н. и Г. Б. Н. като ипотекарни длъжници са учредили в полза на
„Токуда банк“ АД договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот, представляващ
дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№16, представляващо
ПИ №1, кв.725 по плана 3 м.р. на града, ведно с построената в това дворно място
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 135 кв.м. и брутна застроена
площ от 393, 46 кв.м., състояща се от: 1/ сутеренен етаж с площ от 135 кв.м.;
2/ първи етаж с обща застроена на първи ниво 130, 06 кв.м.; 3/ втори етаж с обща
застроена площ на второ ниво 128, 40 кв.м., като „Севар“ЕООД е собственик на
½ ид.ч. от дворното място, ½ ид.ч. от първия и сутеренния етажи и
на целия втори етаж, а В. и Г. Н. са собственици в условия на СИО на ½
ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от сутерена и от първия етаж.
На 30.06.2014г. е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д.№8404/14г. по описа на ВРС, с който „Севар“ЕООД е осъдено да заплати
на кредитора „Токуда банк“АД по горецитирания договор за банков кредит от
20.02.2008г., посочените в листа суми.
Въз
основа на посочения лист е образувано изп.д.№20148070400340 по описа на ЧСИ Н.Д.,
рег.№807 и район на действие-ВОС против „Севар“ЕООД.Взискателят е поискал
принудителното изпълнение да бъде насочено към недвижимия имот, предмет на
договорна ипотека по н.а.№158/08г.Възбрана върху този недвижим имот с
описанието му по нотариален акт е вписана в СВ-Варна на 26.08.2014г. В. и Г. Н.
са уведомени с ПДИ и ППИ за насоченото принудително изпълнение към ипотекирания
от тях за чужд дълг недвижим имот.
В хода на изпълнителното производство ЧСИ е
установил вписани в СВ-Варна решения по предявени искове с пр.осн. чл.108 от ЗС
от В. К. Н. и „Севар“ЕООД против Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. Производството по тези
искове е образувано на 29.09.2005г. в гр.д.№4746/05г. по описа на ВРС. В
исковата си молба В. К. Н. и „Севар“ЕООД, твърдят, че по силата на
горецитираните договори за покупко-продажби, обективирани в н.а.№116/ 93г., н.а.№21/93г.,
н.а.№153/95г., н.а.№17/00г., са собственици на двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16, със застроена площ от 135
кв.м. и брутна застроена площ от 393, 46 кв.м., състояща се от: 1/ сутеренен
етаж с площ от 135 кв.м.; 2/ първи етаж с обща застроена на първи ниво 130, 06
кв.м.; 3/ втори етаж с обща застроена площ на второ ниво 128, 40 кв.м., от
които В. Н. притежава ½ ид.ч. от първия етаж и ½ ид.ч. от
сутерена, ведно с 25% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
а „Севар“ ЕООД притежава ½ ид.ч. от първия етаж, ½ ид.ч. от
сутерена и целия втори етаж, както и 75% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж. Ответниците Р. са сключили с н.а.№174/02г. договор за
покупко-продажба на таванския етаж от горепосочената сграда.Със същия не са
могли да придобият собственост, нито техният праводател е имал такава, защото
сградата е двуетажна, в нея не съществува отделен тавански етаж, а съществува
таванско подпокривно пространство, представляващо общ незастроен обем между
втория етаж и покривната конструкция с обща площ от 135 кв.м.Договорът,
легитимиращ ответниците, е нищожен поради липса на предмет, т.к. описаният в
него тавански етаж не съществува като самостоятелен обект на правото на
собственост, поради което се претендира същите да бъдат осъдени да им предадат
владението върху таванския етаж.С влязло в сила на 28.10.2011г. решение Р. Г. Р.и
Ж. Л. Р. са осъдени да предадат на В. К. Н. и „Севар“ЕООД владението върху
собствения им недвижим имот, придобит по силата на договори за
покупко-продажби, обективирани в н.а.№116/93г., н.а.№21/93г., н.а. №153/95г.,
н.а.№17/00г., представляващ целия тавански етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№16, състоящ се от
коридор, две стаи, кухня и килер, застроен върху 135 кв.м., ведно с ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху място с площ 265 кв.м.,
представляващо УПИ I, кв.725 по плана на 3 п.р. на града. В
решението е прието, че таванският етаж /непроменян от построяването на
сградата/ представлява обща по предназначението си обща част на сградата,
отговарящ на изискванията за складово помещение, но не и на техническите
изисквания за самостоятелен обект на
правото на собственост, и като такъв е собственост на етажните
собственици на сградата – В. К. Н. и „Севар“ ЕООД, съответно не е могло да бъде
годен обект на самостоятелна реституция по ЗВСОНИ, нито на последвали
разпореждания.
На 26.09.2014г. по изп.д.№20148070400340 е
извършен от ЧСИ опис на недвижимия имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“№16, като е описано дворното място, ведно с изградената в него
двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж, първи етаж, втори етаж
и тавански етаж, от които „Севар“ ЕООД е собственик на ½ ид.ч. от
дворното място, ½ ид.ч. от първи и от сутеренния етаж, на целия втори
етаж и ½ ид.ч. от таванския етаж, а Н. са собственици в условия на СИО
на ½ ид.ч. от дворното място, ½ ид.ч. от първи и от сутеренния
етаж и ½ ид.ч. от таванския етаж.Посочено е, че върху имота има вписана
възбрана и учредена ипотека.
На 23.10.2014г. по разпореждане на ЧСИ е
вписана в СВ-Варна самостоятелна възбрана върху целия тавански етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда.
На 18.05.1915г. по изп.д.№20148070400340 е
депозирана молба от „Експрес гаранцион
комерс“ЕООД с представен писмен договор за цесия с нотариално заверени подписи
от 16.03.2015г./вписан в СВ-Варна на 29.04.2015г./, съгласно който „Токуда
банк“АД му прехвърля цялото си вземане по договор за банков кредит от
20.02.2008г., сключен със „Севар“ЕООД, ведно с посочените анекси, както и
принадлежащите му обезпечения и ипотеки, вкл. и горепосочената договорна
ипотека от 2008г.Представени са към молбата доказателства за съобщаване на
цесията на длъжника от цедента.С разпореждане от 18.05.2015г. на ЧСИ цесионерът
„Експрес гаранцион комерс“ЕООД е конституиран като взискател в
изп.производство. Проведена е за периода 29.05.2015г.-29.06.2015г. публична
продан на описания недвижим имот/дворно място, изградената в него двуетажна
жилищна сграда, вкл. таванския етаж/, като с протокол от 30.06.2015г. за
купувач е обявен взискателят „Експрес гаранцион комерс“ЕООД.
На 08.01.2016г. е
издадено постановление за възлагане на недвижим имот, с което недвижимият имот,
находящ се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№16, включващ дворно място, ведно с
изградената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутеренен, първи,
втори и тавански етаж, е възложен на „Експрес гаранцион комерс“ЕООД.След
обжалване постановлението е влязло в законна сила на 27.06.2016г., вписано в
СВ-Варна на 18.11.2016г.
В отговора си на исковата молба ответникът „Експрес гаранцион комерс“ЕООД е оспорил общо
твърденията на ищеца, че е придобил собственост върху ½ ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.120.1.3, както и е сочил и, че
към датата на отговора посоченото от В.В. постановление за възлагане от 08.01.
2016г. все още не е валидно издадено, подписано и вписано/такова е
представеното към исковата молба копие/.Горното е обуславяло нередовност на
исковата молба, а именно ищецът е следвало да уточни правния си интерес от
предявения иск против дружеството след като ответникът не сочи постановлението
за възлагане да е вляло в сила, съответно да е настъпил ефектът по чл.496, ал.2
от ГПК.Исковата молба обаче не е била оставяна без движение, а производството е
спряно непосредствено след депозиране на отговора, съответно разделяне на производството
по насрещните искове.Същевременно самият ищец сочи, че ответникът се легитимира
с постановление за възлагане на процесния недвижим имот от 08.01.2016г.Твърди,
че обект с идентификатор 10135.1508.120.1.3 не е предмет на договорната ипотека
по н.а. №158/26.02.2008г., но, че има наложена възбрана върху него по
изпълнителното дело през 2014г. - към дата, когато кредитополучателят и длъжник
по изп.дело „Севар“ЕООД се легитимира като собственик само на ½ ид.ч. от
този обект, поради което останалата ½ ид.ч. от същия обект, която е
собственост на Н., които не са длъжници за дълга по изп.дело, а само ипотекарни
длъжници досежно следните обекти: ½ ид.ч. от дворно място и ½
ид.ч. от сутеренен и първи етаж от сградата, не се явява собственост на длъжника
„Севар“ЕООД.С оглед горното и взискателят купувач от проданта не е могъл да
придобие собственост върху тази ½ ид.ч., защото тя не е била собственост
на длъжника.За тази ½ ид.ч., която е била собственост на „Севар“ЕООД, се
признава първоначално, че разпореждането с делбата от 2015г., извършено след
възбраната от 2014г., е непротивопоставимо на взискателя/чл.453 от ГПК/.При
тези въведени правнорелевантни факти в исковата молба от ищеца за правото на
собственост върху процесния недвижим имот, явява -щи се и отчасти неизгодни за
него, съдът приема, че същите подлежат на изслед -ване в производството, за да
бъдат установени именно правата на ищеца съобразно посочените от него
разпореждания, съответно транслациите на собствеността и конкуренцията на
права.Нередовността на исковата молба следва да се приеме за отстранена след
като след възобновяване на производството през 2020г. в становищата си
ответникът не оспорва вече твърдяното в исковата молба от ищеца обстоятелство,
че има издадено в негова полза влязло в сила постановление за възлагане на
недвижимия имот.
Както се изложи, страните са длъжни да
зачитат формираната между тях СПН относно действителността на договора за делба
от 2015г. и договора за продажба от 2015г. като сключени за обект,
представляващ самостоятелен такъв. Разпорежданията по двата договора са
извършени след вписване на възбраните от 2014г. и на осн. чл.453 от ГПК се
явяват непротивопоставими на взискателя по изп.дело за ½ ид.ч. от обект
с идентификатор 10135.1508.120.1.3,
собственост на „Севар“ЕООД, впоследствие придобита при делбата от Н.,
праводатели на ищеца. Поради тази непротивопоставимост и с влизане в сила на
постановлението за възлагане на 27.06.2016г. ищецът е загубил собствеността си
върху същата. Преди изводите по повод извършените разпореждания след възбраните
от 2014г. по изп.дело е необходимо да се установят твърденията на ищеца, че
процесният обект не е предмет на договорната ипотека от 2008г.Към датата на
сключване на договора „Севар“ЕООД и Н. са твърдели, че се легитимират като
собственици на целия недвижим имот, представляващ дворно място и построената в
него двуетажна жилищна сграда, която се състои от избен етаж, първи и втори
жилищен етаж.Няма спор между страните, че сградата не е била променяна и преустройвана
след построяването си и понастоящем като е съществувала във вида си, описан в
АДС от 1951г. При сключване на договора за ипотека твърденията им, вкл. във
висящия тогава съдебен спор с трети лица /Р./, са, че сградата е двуетажна и
има таванско под- покривно пространство, явяващо се несамостоятелен обект, но
не и трети самостоятелен етаж.Видно от описанието в н.а.№158/26.02.2008г.,
съответно използваните изрази, е, че волята на страните е била, че имотът,
върху който се учредява договорна ипотека, съставлява дворното място и цялата
построена в това дворно място масивна двуетажна жилищна сграда, т.е. вкл.
таванското пространство, което са считали, че не подлежи на самостоятелно
описание/и не е описано съгласно СТЕ от
10.09.2020г./, защото не е самостоятелен обект на правото на собственост.С
оглед горното и съдът приема, че страните по договора не са имали волята да
изключват даден обект от сградата от ипотеката, напротив, волята им е била
ипотека да се учреди върху цялата им сграда, т.е. вкл. и върху таванския й
етаж, от който ½ ид.ч. е собственост на „Севар“ЕООД и ½ ид.ч. е
собственост на Н. съгласно горецитираните н.а.Поради горното и на осн. чл.173
от ЗЗД и независимо от разпорежданията, първо между лицата, учредили ипотеката,
а после в полза на ищеца, с влизане в сила на постановлението за възлагане
ищецът е изгубил собствеността върху целия недвижим имот, придобит с
н.а.№82/15г.
Независимо от изложеното, дори и горният
извод да не бъде възприет, ищецът би се явил изгубил собствеността си/върху
½ ид.ч., била собственост на Н. преди делбата/ поради настъпил в хода на
производството факт, който следва да бъде взет предвид от съда на осн. чл.235,
ал.3 от ГПК, а именно погиването на таванския етаж от сградата.По твърдения на
ответника от 2020г. покривът е изцяло паднал и не съществува, така също и
преградните зидове, а по твърдения на ищеца и подът също отчасти е
паднал.Горното се установява и от заключението на СТЕ от 10.09.2020г., според
което понастоящем не съществува подпокривно пространство или т.нар. трети
тавански етаж на сградата в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№16.С погиването на
вещта, независимо от причините за това, правото на собственост върху нея се
прекратява, като предявеният иск за собственост подлежи на отхвър -ляне като
неоснователен - изрично в този см. решение №245/16.12.2015г. по гр.д.
№3263/15г. по описа на ВКС, I гр.о. Правото на
собственост върху недвижимия имот, предмет на предявения иск-ателие на трети
етаж, се прекратява в неговата цялост, като не може отделно от него, т.е. без
правото на собственост върху обекта, да съществува право на собственост върху
несамостоятелните му принадлежности. Теоретичната възможност да се възстанови
обект, за който има право на строеж, не е предмет на иска, а и в настоящия случай
се установи, че след влизане на сила на постановлението за възлагане ищецът е
изгубил собствеността си.
По изложените съображения съдът приема, че
ищецът не се легитимира като собственик на процесния обект с идентификатор 10135.1508.120.1.3, поради което предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен за целия обект.Обжал -ваното решение
следва да се потвърди в частта, с която искът е отхвърлен за недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул."Братя
Миладинови"№16, ет.3, представляващ ателие, и да се отмени в частта, с
която е искът е уважен за несамостоятелните му принадлежности, а именно право
на собственост върху 29, 0814 % ид.ч. от общите части на сградата и от право на
строеж върху дворното място и в тази част да се отхвърли.
"Експрес гаранцион
комерс"ЕООД претендира
присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.Представил е
доказателства за направени разноски в размер на 3 400 лв., представляващи
адв.възнаграждение, изплатено в брой, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 01.04.2021г. Направено е възражение от насрещната страна
за прекомерност на така претендираното възнаграждение. Съобразно цената на
иска-73 509лв., минималното предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 04г. на
ВАдвС възнаграждение възлиза на 2 735, 27лв.Предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с изключителна фактическата и правна сложност, съдът
приема, че действително възнаграждението за въззивна инстанция се явява
прекомерно, поради което същото следва да бъде редуцирано до сумата от
2 800лв. Следва да се присъди и заплатената държавна такса в размер от
136лв. или общо за въззивна инстанция сумата от 2 936лв.Следва да му се
присъди и остатъка от сторените разноски пред първа инстанция, а именно сумата
от 1900лв., включваща остатък от заплатеното адв.възнаграждение по договор от
01.09.2020г. и разноски за в.л. или общо за двете инстанции 4 836лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260631/15.10.2020г.,
постановено по гр.д.№1038/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен искът, предявен от В.Г.В. срещу "Експрес гаранцион
комерс"ЕООД за приемане за установено правото на собственост на
ищеца върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул."Братя Миладинови"№16, ет.3, представляващ
ателие, самостоятелен обект с идентификатор №10135.1508.120.1.3 по КККР,
одобрени със заповед №РД-18-98 от 10.11.2008г. на изп.директор на АГКК, няма
изменение, с площ от 123, 46 кв. м, при
граници: на същия етаж-няма, под обекта-№10135.1508.120.1.2, над обекта-няма,
без принадлежностите, основан на твърдение за придобиване чрез договор
за продажба с нотариален акт №82, т.
II, peг. №3694, дело №248/2015г. ВН №194, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 2/ В.Г.В. е осъден да заплати на "Експрес гаранцион комерс"ЕООД сумата от 2 100лв.,
платени възнаграждения на адвокат и вещо лице, съразмерно отхвърлената част от
иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №260631/15.10.2020г.,
постановено по гр.д.№1038/ 20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е
прието за установено, че В.Г.В.
притежава права върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" №16, а именно: право
на собственост върху 29, 0814 % ид.ч. от общите части на сградата, както и право
на строеж върху същия процент идеални части за застрояване на дворното място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор №10135.1508.120, придобити
чрез договор за продажба с нотари -ален акт №82, т. II, peг. №3694, дело №248/2015г. ВН №194, по иска, предявен
от В.Г.В. срещу "Експрес гаранцион
комерс"ЕООД на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 2/ "Експрес гаранцион комерс"ЕООД е осъдено да
заплати на В.Г.В. сумата от 416,
29 лв., платени възнаграждения на адвокат и вещо лице, съразмерно уважената
част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.В., ЕГН
**********, против "Експрес гаранцион комерс"ЕООД, ЕИК *********,
иск в частта му за приемане за установено правото на собственост на ищеца върху
принадлежностите на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул."Братя Миладинови"№16, ет.3, а именно:
право на собственост върху 29, 0814 % ид.ч. от общите части на сградата и от
право на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор
№10135.1508.120, придобити чрез договор за продажба с н.а. №82, т. II, peг. №3694, дело №248/2015г. ВН
№194.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, да заплати на "Експрес гаранцион
комерс"ЕООД, ЕИК *********, сумата от 4 836лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: